Недействителност на прихващания при несъстоятелност на банка

Текстът на акта

Ключови фрази

Прихващане на вземане на кредитор със свое задължение към банката * несъстоятелност-установителен иск * знание за увреждане от длъжник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50088

[населено място],08.12.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: EВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д.№1316 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато по касационна жалба на синдиците на "Корпоративна търговска банка" АД /в несъстоятелност/ срещу решение №10021/10.03.2022г. по т.д.№1536/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта му, с която след отмяна на решение №139/21.01.2020г. по т.д.№1423/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от синдиците на банката евентуални искове с правно основание чл.59 ал.3 от ЗБН за прогласяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./, на прихващанията, направени с изявления от 17.11.2014г. от В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К. и Ж. В. К., както и в частта за разноските.

Касационните жалбоподатели поддържат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Считат за неправилни изводите на въззивния съд, че знание за неплатежоспособност на банката в хипотезата на чл.59 ал.3 от ЗБН следва да се преценява както към момента на придобиване на вземанията, така и към момента на придобиване на задълженията към банката.

Ответниците по касация В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К. и Ж. В. К., чрез назначения им особен представител адвокат Л. Г., не изразяват становище по касационната жалба.

С определение №50324/11.05.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по въпроса относно изискването за наличие на знание за неплатежоспособност у кредитора в хипотезата на чл.59, ал.3 от ЗБН.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че „КТБ“ АД /н./ е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за определен срок, за който е спряно изпълнението на всичките й задължения, както и извършването на дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо решение от 06.11.2014г., вписано на 07.11.2014г., лицензът й за извършване на банкова дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката; с решение №664/22.04.2015г. по т. д. н. №7549/2014г. на СГС е открито производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД поради неплатежоспособността й, а с решение №1443/03.07.2015г. на САС като начална дата на неплатежоспособността е определена датата на поставяне на банката под особен надзор – 20.06.2014г. Приел е за безспорно още, че между банката и „Агрокомплект“ ЕАД /н./ е бил сключен договор за банков кредит от 29.04.2009г., към който били подписани 12 анекса, като на 21.10.2014г. в деловодството на банката постъпило уведомление от ответника кредитополучател, че е налице встъпване в дълг по задълженията му по договора за кредит, поради неизпълнение на задължения от страна на негови контрахенти. С нови писма от 17.11.2014г., банката била уведомена от кредитополучателя и от встъпилите в дълг, че на основание чл.101 от ЗЗД са поети солидарни задължения, какви са техните размери и че се прави изявление за прихващане между задълженията на солидарните длъжници и техните вземания от банката, считано от датата на първото уведомяване /21.10.2014г./, както следва: 1. Между задължението на В. Ж. К. на стойност 21 000 евро, с вземането му по безсрочния му депозит в размер на 21 000 евро; 2. Между задължението на Ж. Ж. К. на стойност 26 000 евро, с вземането му по безсрочния му депозит в размер на 26 000 евро; 3. Между задължението на М. Ж. К. на стойност 21 000 евро, с вземането й по безсрочния й депозит в размер на 21 000 евро; 4. Между задължението на Ж. В. К. на стойност 67 000 евро, с вземането му за същата сума от банката.

По отношение на главния иск с правна квалификация чл.59 ал.5 от ЗБН и при данните, че изявленията за прихващане на ответниците са достигнали до банката на 17.11.2014г., въззивният съд е приел, че преценката за действителността на прихващанията следва да се осъществи с оглед разпоредбата на чл.59 от ЗБН в редакцията й към този момент, преди изменението, извършено с параграф 9 от Закон за изменение и допълнение на държавния бюджет на Република България за 2014г. , обнародван с ДВ бр. 98/28.11.2014г. С оглед на това главните искове по чл.59 ал.5 от ЗБН са отхвърлени като неоснователни.

За да отхвърли и евентуалните искове с правно основание чл.59, ал.3 от ЗБН , въззивният съд е приел за доказани само част от елементите от фактическия състав на иска: извършване на валидно изявление за прихващане от страна на ответниците – физически лица като кредитори на банката, спрямо която е открито производство по несъстоятелност и възникване на техните задължения към банката преди датата на откриване на производство по несъстоятелност. Приел е за дата на възникване на задължението на физическите лица към „КТБ“ АД датата на уведомленията за встъпване в дълг от 17.11.2014г., съответно е приел, че то е възникнало преди постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, но след датата на отнемане на лицензията на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност - 07.11.2014г. Счел е обаче за недоказано наличието на знание от страна на прихващащия кредитор към момента на придобиване на активното вземане, че е настъпила неплатежоспособност на банката или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Изтъкнал е, че релевантен момент относно знанието на прихващащия кредитор на банката за настъпилата й неплатежоспособност е моментът на възникване на неговото вземане. Посочил е, че по делото не е установено кога ответниците са придобили вземанията си спрямо банката, с които са извършени прихващанията. Позовал се е на практика на ВКС по приложението на чл.59 ал.3 от ЗБН относно това, че узнаването на решение №73/20.06.2014г. за поставяне на банката под специален надзор вследствие надлежното му разгласяване по предвидения в закона ред не може да се приравни на знание за настъпила неплатежоспособност по смисъла на посочената разпоредба.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът

на ВКС приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗБН извършено от кредитор на банката прихващане може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.

Разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН установява презумпция за знание за настъпила неплатежоспособност при вписано решение за отнемане лицензията за банкова дейност на основание чл.36, ал.2 от ЗКИ . По отношение на действията, извършени преди вписването на решението, за които презумпцията не се прилага, предвиденият от законодателя субективен елемент от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. Относно съдържанието на понятието „знание за неплатежоспособност“ е формирана постоянна практика на ВКС с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №51/21.07.2020г. по т.д. №3109/2018г. на ВКС, II т.о., решение №59/10.08.2020г. по т.д. №1920/2018г. на ВКС, I т.о., решение №112/28.10.2020г. по т.д. №1721/2019г. на ВКС, ІІ т.о., решение №161/17.12.2020г. по т.д. №3089/2018г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №131/21.12.2020г. по т.д. №751/2019г. на ВКС, І т.о. В посочената практика по чл.290 от ГПК, към която настоящият съдебен състав се присъединява, се приема, че знание за неплатежоспособност по смисъла на чл.59, ал.3 от ЗБН не може да се обоснове със знание за решението на УС на БНБ за поставяне на банката под специален надзор, като оздравителна принудителна административна мярка по чл.115, ал.1 от ЗКИ, вкл. от спирането на плащанията по чл.116, ал.2, т.2 от ЗКИ. Под „знание за неплатежоспособност” в обсъжданата хипотеза следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на банката по чл.36, ал.2 от ЗКИ /редакция преди изм. обн. ДВ, бр.62 от 2015г./, преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от закона.

В решение № 51 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 3109/2018 г., II т. о., ТК, е посочено, че в нормата на чл.59, ал.3 от ЗБН са предвидени две хипотези по отношение на момента на придобиване на вземането или задължението, обусловени от знание за настъпила неплатежоспособност или постъпило искане от Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност. За да е относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващане, кредиторът на банката, извършващ прихващането, следва да е недобросъвестен и чрез придобиване на вземане или задължение след посочените, алтернативно предвидени моменти, да е целял поставянето си в по-благоприятно положение спрямо останалите кредитори на несъстоятелността.

В допълнение към изложеното дотук следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗБН визира поведение на дадено лице, осъществено след узнаването за настъпилата неплатежоспособност или след постъпилото искане от Централната банка за откриване на производство по несъстоятелност на банка, което е насочено към осигуряване на едновременното наличие у това лице на качеството длъжник и кредитор по отношение на банката, така че то да може удовлетвори свое вземане като погаси съществуващо задължение, а не по установения ред за разпределение на осребреното имущество в производството по банкова несъстоятелност. За кредиторите на банката това недобросъвестно поведение би се изразявало в придобиване на задължения към банката /например чрез встъпване в дълг/, а за длъжниците - в придобиване на вземане към банката. Затова разпоредбата на чл.59 ал.3 от ЗБН въвежда като предпоставка за основателността на иска извършването на едно от двете действия - придобиване вземане или придобиване на задължение, тъй като едновременното придобиване и на двете след узнаването за настъпилата неплатежоспособност е слабо вероятно и не би поставило лицето в по – благоприятно положение от това, което е имало преди релевантния момент на узнаването. Резултатът от уважаването на иска е преодоляване на преференциалното удовлетворение, което кредиторът, извършил прихващането, е получил в сравнение с това, което би получил при разпределението на осребреното имущество на банката.

По правилността на въззивното решение:

Обоснован е изводът на въззивния съд за наличие на част от елементите на фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН - възникване на задълженията на „Агрокомплект“ ЕАД към банката по договор за банков кредит от 29.04.2006г. и 12 броя анекси към същия преди датата на откриване на производството по несъстоятелност; сключване на четири броя договори за встъпване в дълг между „Агрокомплект“ ЕАД и ответниците с В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К. и Ж. В. К., с посочена в тях дата на подписване 08.05.2014г., отправени от ответниците до обявената в несъстоятелност „КТБ“ АД изявления за прихващане с вх. №11890/17.11.2014 г., вх. №11891/17.11.2014г., вх. №11892/17.11.2014г. и вх. №11893/17.11.2014г.

Правилно въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че като дата на възникване на задълженията на четиримата ответниците следва да се приеме датата 17.11.2014г., с оглед извършеното от ищците оспорване верността на посочената в договорите за встъпване в дълг дата на сключване - 08.05.2014г. В практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК е дадено разрешение, че страна в процеса, която не е участвала в съставянето на частен документ и не се явява трето по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК лице, може да оспорва датата на съставянето му, като последната следва да бъде установена с други доказателствени средства. Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ. В случая за ответниците е доказателствената тежест да установят, че посочената в договорите от 08.05.2014г. дата на сключване е вярна, тъй като те извличат изгодни за себе си правни последици от факта, че на 08.05.2014г. са постигнали съгласие за встъпване в дълга на „Агрокомплект“ ЕАД. От съдържанието на представеното по делото уведомление от „Агрокомплект“ ЕАД до банката с вх.№9598/21.10.2014г., не се установява сключването на процесните договори, тъй като в уведомлението кредитополучателят е уведомил банката за сключването през м. април и м. май 2014г. на договори за встъпване в дълг с „трети лица - контрагенти на дружеството“, които не са изпълнили свои изискуеми задължения към него. Липсват данни кои точно са лицата, с които са сключени договорите, нито са индивидуалиризирани размер на поетите задължения и дати на сключване на договорите, поради което не може да бъде прието за установено по категоричен начин, че процесните договори са част от описаните в уведомлението. С оглед на това и на липсата по делото на други доказателства договорите да са били сключени към по – ранна дата, правилно съдът е определил за доказана дата на сключване на договорите датата 17.11.2014г., когато в банката са били депозирани уведомленията за сключените между „Агрокомплект“ ЕАД и ответниците физически лица договори за встъпване в дълг по чл.101 от ЗЗД. Следва да се отбележи, че срещу формираните от първоинстанционния съд фактически и правни изводи относно 17.11.2014г. като дата на сключване на договорите за встъпване в дълг, не са въведени оплаквания в подадената от ответниците въззивна жалба.

При тези констатации неправилен е изводът на въззивния съд за неприложимост на презумпцията по чл.59, ал.4 от ЗБН с оглед обстоятелството, че макар и да е доказан моментът на възникване на задълженията им към банката, не е доказан моментът на придобиването на активните вземания от страна на извършилите прихващанията ответници. Без да отчете особеностите на конкретния спор въззивният съд е позовал на постоянната практика на ВКС по приложението на чл.59 ал.3 от ЗБН относно необходимостта от доказване на знанието на кредитора на банката за настъпилата й неплатежоспособност към момента на възникване на неговото вземане. Цитираната практика е относима към хипотези, в които длъжник на банката, чийто дълг е съществувал преди настъпването на състоянието на неплатежоспособност, е придобил впоследствие и вземане към банката и е извършил изявление за прихващане със същото вземане. В тези случаи е необходимо да се установи дали към момента на придобиване на вземането е налице знание за неплатежоспособността, защото това е момента, в който лицето съвместява качествата на длъжник и кредитор на банката, което му позволява да постигне преференциалното удовлетворение на вземането си. В настоящата хипотеза ответниците са придобили вземания към банката чрез сключване на договори за преференциален депозит преди да сключат договорите си с длъжника на банката „Агрокомплект“ ЕАД, което обстоятелство се сочи от синдиците и не се оспорва от ответниците. Следователно знанието за неплатежоспособност следва да се установи към момента на втората по ред сделка, довела до съвместяването на качествата на длъжник и кредитор у всеки от ответниците – датата на сключването на договорите за встъпване в дълг.

Доколкото за дата на договорите за встъпване в дълг следва да се приеме 17.11.2014г., то в случая е приложима законовата презумпция по чл.59, ал.4 от ЗБН за наличие на знание у ответниците за настъпила неплатежоспособност на "КТБ" АД и същото се счита за установено в процеса. Предвид изложеното са явяват доказани по категоричен начин елементите от фактическия състав на чл.59, ал.3 от ЗБН. С оглед на това обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно, а исковете по чл.59, ал.3 от ЗБН да бъдат уважени.

В полза на масата на несъстоятелността следва да бъдат присъдени направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева за въззивната инстанция, в която синдиците на банката са били представлявани от юрисконсулт. Не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, в която са били представлявани от адвокат, но не са представени доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение. Разноски за касационното производство не се претендират, не са и представени доказателства за извършването на такива. В полза на масата на несъстоятелността следва да бъдат присъдени и разноски за назначения особен представител на ответниците в общ размер на 5405 лева.

В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.59, ал. 7 от ЗБН всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати държавната такса за производството по предявения срещу него иск по чл.59 ал.3 от ЗБН за трите инстанции както следва: В. Ж. К. и М. Ж. К. по 3 285,79 лева, Ж. Ж. К. – 4068,13 лева и Ж. В. К. 10 483,25 лева.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №10021/10.03.2022г. по т.д.№1536/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, в частта му, с която след отмяна на решение №139/21.01.2020г. по т.д.№1423/2017г. на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от синдиците на банката евентуални искове с правно основание чл.59 ал.3 от ЗБН за прогласяване на относителната недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД /н./ на прихващанията, направени с изявления от 17.11.2014г. от В. Ж. К., Ж. Ж. К., М. Ж. К. и Ж. В. К., както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА на основание чл.59, ал.3 от ЗБН , за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на "КТБ" АД /н./, прихващанията извършени от:

1/ В. Ж. К. с изявление с вх. №11890/17.11.2014г., по описа на банката, с вземане в размер на 21000 евро, възникнало по силата на договор за преференциален безсрочен депозит №34633 от 03.04.2008г., срещу насрещно задължение на В. К., като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 29.04.2009г. с кредитополучател „Агрокомплект“ ЕАД;

2/ Ж. Ж. К. с изявление с вх. №11891/17.11.2014г., по описа на банката, с вземане в размер на 26000 евро, възникнало по силата на договор за преференциален безсрочен депозит №41594 от 03.04.2009г., срещу насрещно задължение на Ж. К., като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 29.04.2009г. с кредитополучател „Агрокомплект“ ЕАД;

3/ М. Ж. К. с изявление с вх. №11892/17.11.2014г., по описа на банката, с вземане в размер на 21000 евро, възникнало по силата на договор за преференциален безсрочен депозит №34553 от 03.04.2008г., срещу насрещно задължение на М. К., като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 29.04.2009г. с кредитополучател „Агрокомплект“ ЕАД;

4/ Ж. В. К., с изявление с вх. №11893/17.11.2014г., по описа на Банката, с вземане в размер на 67000 евро, възникнало по силата на договор за преференциален безсрочен депозит №34635 от 03.04.2008г., срещу насрещно задължение на Ж. К., като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 29.04.2009г. с кредитополучател „Агрокомплект“ ЕАД.

ОСЪЖДА В. Ж. К., ЕГН [ЕГН], Ж. Ж. К., [ЕГН], М. Ж. К., [ЕГН] и Ж. В. К., [ЕГН], четиримата с адрес [населено място], [улица], ет.6, ап.14, да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на „КТБ“АД /н./, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева / триста лева/ и разноски за особен представител в размер на 5405 лева / пет хиляди четиристотин и пет лева/.

ОСЪЖДА В. Ж. К. да заплати по сметка на ВКС сумата от 3 285,79 лв. / три хиляди двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ държавна такса за производството в трите инстанции, на осн. чл.59, ал.7 от ЗБН.

ОСЪЖДА Ж. Ж. К. да заплати по сметка на ВКС сумата от 4068,13 лв. / четири хиляди шестдесет и осем лева и тринадесет стотинки/ държавна такса за производството в трите инстанции, на осн. чл.59, ал.7 от ЗБН.

ОСЪЖДА М. Ж. К. да заплати по сметка на ВКС сумата от 3 285,79 лв. / три хиляди двеста осемдесет и пет лева и седемдесет и девет стотинки/ държавна такса за производството в трите инстанции, на осн. чл.59, ал.7 от ЗБН.

ОСЪЖДА Ж. В. К. да заплати по сметка на ВКС сумата от 10 483,25 лв. / десет хиляди четиристотин осемдесет и три лева и двадесет и пет стотинки/ държавна такса за производството в трите инстанции, на осн. чл.59, ал.7 от ЗБН.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.