Нищожност на безсрочна неустойка за забава поради противоречие с добрите нрави

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 58

гр.София, 16.06.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2682 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Н. П. против решение № 247 от 29.01.2019 г., постановено по гражданско дело № 6280 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 625 от 1.09.2017 г. по гр. д. № 4562 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска за установяване дължимостта на 12 900 евро неустойка и е постановено друго решение за признаване за установено, че Л. Н. П. дължи на К. И. В. тази неустойка за забава за 129 дни за времето от 07.12.2012 г. до 15.04.2013 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно и постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

Ответникът по жалбата К. И. В. я оспорва и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба на Л. Н. П. срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, в частта, с която е уважен установителен иск с цена 12 900 евро. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с определение № 139 от 19.2.2020 г. по настоящото дело по въпроса дали се явява нищожна уговорена между физически лица неустойка в размер на 100 евро на ден за всеки просрочен ден, без да е определен краен размер и краен срок. Отговорът на въпроса зависи от преценката на съда за всеки конкретен случай, като принципните указания как се извършва тази преценка се съдържат в т.3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според указанията сама по себе си клаузата за неустойка не е нищожна само защото е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Клаузата може да бъде нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговорят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл.9 от ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона/чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските отношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от примерно изброените в тълкувателното решение критерии. Между тях са естеството и размерът на задълженията, изпълнението на което се обезпечава с неустойка, наличието на обезпечение на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението-съществено или за незначителна негова част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

К. И. В. е подал на 8.12.2015 г. искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение за неустойка за забава за периода от 7.12.2012 г. до 27.10.2015 г. в размер на 70 000 евро, предявена частично и уговорена в пункт IХ, т.2 от нотариален акт № , том I, рег. № , дело № от 1.3.2006 г. Според тази клауза Л. Н. П., който е поел задължение да построи описаната в нотариалния акт сграда и да я предаде с разрешение за ползване до 15.4.2008 г., дължи на К. И. В. неустойка в размер на сто евро за всеки просрочен ден след тази дата. След възражение срещу издадената заповед К. И. В. е предявил искова молба за установяване на вземането си. В отговора на исковата молба Л. Н. П. е оспорил иска, позовавайки се на изтекла погасителна давност на главното задължение/построяването на сградата с издадено разрешение за ползване/ и съответно погасяване по давност и на акцесорното задължение за неустойка. Изложил е съображения, че сградата е построена, издаден е акт 15 и ищецът ползва своите обекти в нея, а причината да не бъде дадено разрешение за ползване се дължи на непредвидени обстоятелства и непреодолими пречки-отказ от прилагане на уличната регулация за новопроектирана улица от страна на администрацията. Изтъкнал е, че ищецът не е дал необходимото съдействие за сключване на окончателен договор за електроснабдяване на сградата, което представлява забава на кредитора. Повдигнал е възражение за нищожност на неустоечната клауза, която излиза извън рамките на присъщата и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и единствената цел на кредитора е била да се облагодетелства, знаейки предварително за липсата на улична регулация и предстоящите трудности за водоснабдяване и електрификация на сградата. Посочил е също, че неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претъпените вреди. Процесната сграда е построена към края на 2008 г. и е годна за живеене, поради което ищецът не търпи вреди от неиздаването на разрешение за ползване. Към отговора е приложен предварителният договор между страните, в чиято точка осма е предвидена неустойката за забава в размер на 100 евро за всеки просрочен ден.

Софийският градски съд е констатирал в решението си, че ответникът не е изпълнил задължението си да построи и да въведе с разрешение за ползване сградата до 15.04.2008 г. Счел е за неоснователни възраженията за обективна невъзможност за изпълнение и за забава на кредитора, но е приел за нищожна клаузата за неустойка за забава, предвидена в раздел IХ, т.2 от нотариалния акт, тъй като излиза извън присъщите за института функции, в частност на обезщетителната. Очакваните вреди от евентуалното забавено изпълнение се изразяват в невъзможност за собственика да ползва обектите по предназначение, които вреди се съизмеряват обичайно със средната пазарна наемна цена на обектите, а в случая уговорената мораторна неустойка е в изключително завишен размер в сравнение с тези вреди. Освен това не е без значение степента на довършеност на жилищната сграда, тъй като размерът на вредите зависи от фазата, на която се намира строежът. При уговарянето на неустойката не е отчетено обстоятелството, че до посочения срок строителните работи могат да са изпълнени в значителна степен, както е и в настоящия случай, а забавата да е налице единствено поради неснабдяване на сградата с изискуемите документи, вредите от което не са идентични с тези при пълно неизпълнение или частично изпълнение до груб строеж. Страните са отчели тези обстоятелства при уговаряне на неустойките за разваляне на договора по раздел IХ, т.5 и т.6, според които учредителят има право да развали едностранно договора, като получи неустойка в размер на 10 000 евро и безвъзмездно одобрените работни инвестиционни проекти за сградата, но не са ги съобразили при неустойката по раздел IХ, т.2 от нотариалния акт. При съпоставяне на тези клаузи се установява, че неустойката за забавено изпълнение достига за сто дни размера на неустойката при разваляне на договора поради пълно или забавено изпълнение на който и да е от етапите на строежа. Тоест, изправната страна би получила значително повече и би се обогатила, ако се позове на последиците от забавата, вместо да развали договора и да получи фиксираното обезщетение. В конкретния случай уговореният размер на ден, представляващ един процент от фиксираното обезщетение за разваляне и неограниченото нарастване на дължимата сума водят до натрупване на неустойка за забава за една година, надвишаваща 3,65 пъти дължимото при разваляне на договора обезщетение. Затова първоинстанционният съд е отхвърлил иска, без да разглежда възражението за погасяване на вземането за неустойка по давност.

Софийският апелативен съд не е възприел доводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузата за неустойка за забава. Към момента на сключване на договора строителството не е било започнало и определянето на висока мораторна неустойка е имало дисциплинираща роля предвид съвместяването в нея на обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Така изложените мотиви на въззивния съд са декларативни и не съдържат анализ на критериите, по които следва да се прецени дали неустойката е нищожна. Ето защо преценката следва да бъде извършена от настоящата инстанция.

С нотариален акт № , том I, рег. № , дело № от 1.3.2006 г. на нотариус Р. Т., рег. № 348 на Нотариалната камара, К. В. е учредил право на строеж на Л. Н. П. върху монолитна многоетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 1 117,20 кв.м. срещу задължението на приемателя да му построи и предаде в завършен вид апартамент № 5 с площ от 116,42 кв.м., апартамент № 6 с площ от 78, 30 кв.м., апартамент № 4 с площ от 51,02 кв.м, гараж № 4 с площ 21,52 кв.м. и гараж № 5 с площ 20,72 кв.м. Уговорени са и конкретни суми и срокове за доплащане от страна на учредителя. В раздел IХ, т.1 от нотариалния акт е предвидено, че приобретателят се задължава да построи сградата и да я предаде с разрешение за ползване до 15.04.2008 г. В случай че не завърши сградата до тази дата с издадено разрешение за ползване, той дължи на учредителя неустойка в размер на сто евро за всеки просрочен ден след това/т.2/. В т.6.3 на раздел IХ от нотариалния акт е уредено правото на учредителя да развали едностранно договора, да получи неустойка в размер на 10 000 евро и да получи безвъзмездно одобрените проекти за сградата при забава на приемателя с повече от три месеца на срока за завършване на сградата и снабдяване с разрешение за ползване-15.04.2008 г. Такова разрешение не е издадено, но на 22.08.2011 г. е съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа/акт образец 15/.

От изложеното е видно, че престацията, дължима от ответника по договора между страните, представлява комплекс от сложни фактически и правни действия, чиито краен резултат е изграждане на многоетажна жилищна сграда, отговаряща на всички градоустройствени изисквания. Издаването на разрешение за ползване е само финалното правно действие, констатиращо пълното изпълнение на задълженията на строителя. Извършеното преди това от строителя е осъществяване на преобладаващата и най-съществена част от престацията, особено когато с акт образец 15, предшестващ разрешението, е признато, че сградата е годна за ползване. Следователно липсата на разрешение за ползване след като вече е бил издаден акт образец 15, представлява незначително неизпълнение в сравнение с общата престация. Вредите, които може да претърпи учредителят на правото на строеж от неиздаване на разрешение за ползване, са несравнимо по-малки от вредите, които би претърпял при пълно неизпълнение. Този извод не се променя от административната забрана на чл.178, ал.1 от ЗУТ за ползване на имот, за който не е издадено разрешение, тъй като тази забрана, както и предвидените заради неизпълнението и санкции лесно могат и биват преодолявани. Разграничението между евентуалните вреди от пълно неизпълнение, от вредите от съществено неизпълнение и от неизпълнение на задължението за снабдяване с разрешение за ползването е ясно видимо, установимо и предвидимо още при сключване на договора. Уговарянето на мораторна неустойка за неиздаване на разрешение за ползване за всеки ден, без посочване на краен срок и без никакъв предел на неустойката , означава, че учредителят може да получи сума, равна на стойността на един апартамент в сградата. По изчисление на ищеца пълният размер на неустойката за исковия период е 105 000 евро. Тази сума е приблизително колкото пазарната стойност на един от получените от него по договора три апартамента. Нещо повече-липсата на краен срок и предел на неустойката би могло да доведе до размер на тази неустойка, който е равен на стойността на всички получени от К. В. обекти, която според писмените бележки на неговия пълномощник възлиза на 400 000 евро. Следователно, при прилагане на неустоечната клауза не само би се накърнила относителната еквивалентност на насрещните престации по договора, но би могло да се достигне и до пълна липса на престация от страна на учредителя на правото на строеж. Този абсурден резултат от тезата на ищеца/reductio ad absurdum/ води до извода, че още при приемането на тази клауза е нарушен принципът за справедливост. Освен това мораторната неустойка от 105 000 евро надвишава десет пъти компенсаторната неустойка от 10 000 евро, която ищецът би получил при разваляне на договора съгласно т.6.3 от раздел IХ на нотариалния акт. Твърдението на процесуалния представител на К. В. в писмените бележки , че към тази неустойка по т.6.3 трябва да се прибави стойността на одобрените проекти, която била 100 500 евро е несъстоятелно. Тези проекти вече са послужили за построяването на сградата, тяхната цена е включена в цената на обектите и те не добавят никаква допълнителна стойност. По този начин още при сключване на договора е възприета несъразмерност между клаузите на т.2 и т.6.3. на раздел IХ, позволяваща на учредителя на правото на строеж да предпочете да не разваля договора, за да получи многократно по-високата безсрочно уговорена мораторна неустойка. Приетата за другата страна реципрочна неустойка от сто евро на ден при неизпълнение на задължението да учреди правото на строеж, също без краен срок и предел, поставя под съмнение нейната действителност, която не е предмет на настоящия спор, но сама по себе си не валидира процесната клауза.

Въз основа на всички тези обстоятелства следва да се приеме, че клаузата на т.2 от раздел IХ от нотариалния акт за мораторна неустойка в размер на сто евро за всеки просрочен ден след 1.04.2008 г. при неиздаване на разрешение за ползване, без да е посочен краен срок за начисляването и и без никакъв предел, не изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката. Клаузата позволява на учредителя да се обогати неоснователно, не съответства на принципа на справедливост и затова е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ето защо обжалваното въззивно решение трябва да бъде отменено като несъответстващо на материалния закон/чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Настоящата инстанция следва да постанови друго решение, с което установителният иск, предявен от К. И. В. против Л. Н. П. за дължимост на неустойката за забава за 129 дни за времето от 07.12.2012 г. до 15.04.2013 г. в размер на 12 900 евро трябва да бъде отхвърлен.

Претендираното от касатора адвокатско възнаграждение от 7 000 лв. е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция. С оглед останалия спорен предмет с цена 12900 евро/25229,82 лв./ и при минимален размер от 1 286, 90 лв. според чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди хонорар от 3 000 лв., при което дължимите на касатора разноски възлизат на 3 534,60 лв.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 247 от 29.01.2019 г., постановено по гражданско дело № 6280 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 625 от 1.09.2017 г. по гр. д. № 4562 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне на иска за установяване дължимостта на 12 900 евро неустойка и е постановено друго решение за признаване за установено, че Л. Н. П. дължи на К. И. В. тази неустойка за забава за 129 дни за времето от 07.12.2012 г. до 15.04.2013 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Н. П. против К. И. Н. установителен иск за дължимостта на неустойка за забава за 129 дни за времето от 07.12.2012 г. до 15.04.2013 г. в размер на 12 900 евро на основание т.2 от раздел IХ от нотариален акт № , том , рег. № , дело № от 1.3.2006 г. на нотариус Р. Т., рег. № 348 на Нотариалната камара.

ОСЪЖДА К. И. В.-[ЕГН], да заплати на Л. Н. П.-[ЕГН], сумата 3 534, 60 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: