Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 378

гр. София, 26.06. 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1141 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по подадена от Д. С. З., чрез процесуалния му пълномощник адв. С. Б., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 207/28.11.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 368/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, с което, като е потвърдено решение № 308/25.11.2022 г. по гр. дело № 146/2021 г. на Смолянския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от молителя срещу С. С. Н. и Е. Х. К. иск за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 27.09.2018 г. за покупко-продажба на недвижим имот (подробно описан), като в тежест на молителя са възложени разноските по делото.

В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК. Молителят твърди, че след приключване на делото пред трите инстанции, двамата ответници направили признания пред трето лице за значението на записките, направени от ответницата Е. К. на лист, представен като доказателство по делото (листове 19 и 20). Пред третото лице ответниците установили връзката между процесния предварителен договор и записките на Е. К.; признали, че получили договореното капаро по предварителния договор. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа от процесуалния пълномощник на молителя в молба от 28.05.2025 г. и в открито съдебно заседание.

Насрещната страна – ответниците С. Н. и Е. К., в отговора на молбата за отмяна, в молба от 28.05.2025 г. и в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си пълномощник адв. С. Ч. излагат съображения за неоснователност на молбата за отмяна.

Както е прието и в определение № 1715/07.04.2025 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима

Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.

Отмяната по реда чл. 303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК основания. В случая твърденията на молителя се квалифицират в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК – заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на същата страна. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия и доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства трябва да са от такова естество, че ако са били установени (доказани) пред инстанцията по съществото на спора, тя би направила различни изводи за доказателствените и/или правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК доказателствените и правнорелевантните факти, които страната е твърдяла чрез процесуалните си изявления по делото; не са нови и тези обстоятелства, които са били известни или е могло да бъдат известни на страната и тя е могла да ги узнае и да ги релевира по делото, ако бе проявила дължимата грижа за това. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК, и нововъзникналите обстоятелства – тези доказателствени и правнорелевантни факти, които са настъпили след приключването на съдебното дирене пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, към който момент се формира силата на пресъдено нещо по делото и се преклудират правнорелевантните за спора факти (в този смисъл е и трайно установената практика на ВКС – решение № 227/07.10.2015 г. по гр. д. № 1302/2015 г. на III-то гр. отд., решение № 292/16.05.2024 г. по гр. д. № 840/2024 г. на IV-то гр. отд., решение № 349/20.12.2017 г. по гр. д. № 3747/2017 г. на IV-то гр. отд., решение № 87/31.03.2015 г. по гр. д. № 170/2015 г. на IV-то гр. отд., решение № 392/19.12.2013 г. по гр. д. № 4713/2013 г. на IV-то гр. отд., решение № 450/17.12.2013 г. по гр. д. № 6123/2013 г. на IV-то гр. отд., решение № 528/28.11.2012 г. по гр. д. № 1161/2012 г. на IV-то гр. отд., тълкувателно решение (ТР) № 138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/1967 г. на ОСГК на ВС и др.).

В случая, за да отхвърли с влязлото в сила въззивно решение № 207/28.11.2023 г. предявения от молителя иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от 27.09.2018 г., апелативният съд е приел за установено, че молителят-ищец, в качеството си на купувач по предварителния договор, не е изпълнил задължението си да заплати остатъка от капарото в размер 27 250 евро, в срока, уговорен в договора. Съдът е приел, че молителят-ищец не е изпълнил това си задължение и впоследствие (след уговорения срок), поради което е достигнал до решаващите си изводи, че ищецът се явява неизправна страна по договора, както и че с отправеното изявление на ответниците с нотариална покана от 20.12.2019 г., получена от ищеца на 23.01.2020 г., процесният предварителен договор е бил развален. За да достигне до тези решаващи изводи, апелативният съд е обсъдил, соченото в молбата за отмяна писмено доказателство – документ (записки), находящ се на листове 19 и 20 от първоинстанционното дело, за който е установил, че независимо, че не носи подписа на ответницата Е. К., същата е направила признание, че той е съставен от нея, поради което е приел, че има качеството на писмен документ. Съдът е приел обаче, че от съдържанието му не може да направи извод за осъществени плащания от страна именно на молителя-ищец, и именно за заплащане на капарото по предварителния договор, тъй като този документ, независимо, че неговото авторство е установено, освен някакви сметки, водени от ответницата К., не съдържа никаква индикация същите да съставляват погасяване на задължения по процесния договор от страна на ищеца.

Апелативният съд е приключил съдебното дирене в откритото съдебно заседание, проведено на 30.10.2023 г., а въззивното решение № 207/28.11.2023 г., чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 13.11.2024 г., когато не е допуснато касационното му обжалване с определение № 5186/13.11.2024 г. по гр. д. № 1144/2024 г. на III-то гр. отд. на ВКС.

Разпитаният в настоящото отменително производство свидетел С. Д. К. дава показания, че е запознат със спора между страните и знае за воденото между тях дело. От показанията му се установява също, че в края на месец ноември 2024 г. свидетелят се е видял с молителя, който му е споделил, че е загубил делото. На следващия ден свидетелят се е видял с ответника С. Н., който му е казал, че е спечелил делото окончателно. Свидетелят е задал на ответника Н. въпросите: „Какво става с парите на М., това са много пари, какво се случва с тези пари? Вчера М. ми показа документ, на който жена ти е отбелязвала дата и сумата, която ви е давал през времето, месеци наред, това е сума, която надвишава дори капарото, капарото е в рамките на 10 % по принцип, това нищо ли не означава?“. На тези въпроси ответникът Н. е отговорил: „Не забравяй, че жена ми е гъркиня и на този лист няма нито имена, нито подписи, съдът дори не го разгледа този документ, не го прие като доказателство“. По уточняващите въпроси свидетелят дава показания, че по повод документа ответникът Н. му е казал, че на този „хвърчащ лист“ не е имало нито имена, нито подписи; както и че молителят е показал на свидетеля един лист, на който има описани дати и суми.

От така установеното по делото следва, че част от сочените в молбата за отмяна обстоятелства – получаването от ответниците на договореното капаро по процесния предварителния договор, респ. – плащането на това капаро от молителя, както и значението на записките на ответницата К. (обективирани в документа на листове 19 и 20 от първоинстанционното дело) и връзката между тези записки и процесния предварителен договор, са от съществено значение за изхода на правния спор по делото. Тези, съответно – правнорелевантен и доказателствен факт, обаче са твърдяни от молителя още в исковата му молба по делото (още там той сочи записките като писмено доказателство – списък, опис на твърдените от него плащания на различни дати и суми, съставляващи капарото) и са обсъдени в мотивите към въззивното решение № 207/28.11.2023 г., като съдът е приел, че твърдяното плащане на капарото е недоказано, както и че записките не доказват такова плащане – не съдържат никаква индикация същите да съставляват погасяване на задължения по процесния договор от страна на ищеца. Следователно, тези обстоятелства, сочени в молбата за отмяна, не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК, тъй като са били релевирани по делото още с исковата молба на молителя и са обсъдени от съда при постановяването на влязлото в сила решение.

Другият изтъкнат в молбата за отмяна доказателствен факт и сочен от молителя като ново обстоятелство – признание на двамата ответници на горните обстоятелства, – че са получили от молителя плащане на капарото и за значението и връзката на записките на ответницата с процесния предварителен договор, също не съставлява основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 207/28.11.2023 г. На първо място, това твърдяно от молителя признание на двамата ответници остана недоказано в настоящото отменително производство. Молителят не ангажира никакви доказателства за такова признание от страна на ответницата К., като в показанията си свидетелят К. изрично сочи, че тя не е присъствала на разговора му с ответника Н.. От показанията на свидетеля не се установи, и ответникът Н. да е направил такова признание както за плащане на капарото, така и за връзка между записките и процесния предварителен договор, а напротив – ответникът дори е отрекъл пред свидетеля доказателствената стойност (значение) на този документ. Наред с това, дори и в настоящото производство да беше доказано такова признание от двамата ответници, то самият молител твърди в молбата си за отмяна, че признанието било направено след приключването на делото пред трите съдебни инстанции, т.е. – след влизането в сила на въззивното решение № 207/28.11.2023 г. (когато и свидетелят К. е разговарял с ответника Н.). Както вече беше посочено по-горе, нововъзникналите обстоятелства – тези доказателствени и правнорелевантни факти, които са настъпили след приключването на съдебното дирене пред съдебната инстанция по съществото на правния спор, респ. – и настъпилите след влизането в сила на съдебното решение, не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК.

В останалата й част, молбата за отмяна буквално преповтаря касационните оплаквания на молителя, изложени в касационната му жалба, подадена по гр. д. № 1144/2024 г. на III-то гр. отд. на ВКС, по което е постановено определението, с което не е допуснато касационното обжалване на влязлото в сила на въззивно решение № 207/28.11.2023 г. Тези касационни оплаквания не попадат в хипотезите на чл. 303, ал. 1 от ГПК и не съставляват основания за отмяна на влязлото в сила въззивно решение (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 10 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС).

По изложените съображения, тъй като обективно не е налице наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила решение следва да се остави без уважение.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. С. З. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, прел. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 207/28.11.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 368/2023 г. на Пловдивския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: