Законност на дисциплинарно уволнение при системно изпращане на служебни данни

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 467

София, 18.07.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 1895 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УниКредит Булбанк“ АД, чрез процесуалния му представител адвокат А. М., срещу въззивно решение № 664 от 05.02.2024 г. по в.гр.д. № 2294/2023 г. на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 2335 от 22.03.2022 г. по гр.д. № 59018/2021 г. на Софийския градски съд, и вместо това е отменено като незаконно уволнението на П. И. С., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение в размер на 13 488,30 лв. за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.06.2022 г. до 13.12.2022 г., ведно със законната лихва от 12.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „юрисконсулт необслужвани кредити – корпоративни клиенти“ в отдел „Необслужвани кредити – корпоративни клиенти“ в ответното дружество - банка. Същото е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. чл. 188, т. 3 КТ със заповед № 214/08.06.2022 г., връчена на ищеца на 13.06.2022 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради системни нарушения на трудовата дисциплина, извършени в периода от 15.03.2022 г. до 04.04.2022 г. на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – за неспазване на технологичните правила по чл. 187, ал. 1, т. 7, чл. 126, т. 7 КТ – за неизпълнение на законните нареждания на работодателя, по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ – за неизпълнение на други трудови задължения и поради злоупотреба с доверието на работодателя по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от ищеца искове, въззивният съд е приел за неправилна преценката на първоинстанционния съд за тежестта на нарушението в съответствие с разпоредбата на чл. 189 КТ. Съобразно тази разпоредба при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Конкретните нарушения, за които е наложено наказанието, се изразяват в изпращане в периода от 15.03.2022 г. до 04.04.2022 г. на 15 имейла (съобщения) с приложени към тях вътрешнослужебни и/или конфиденциални документи от служебния имейл на служителя към друг имейл, който не принадлежи към вътрешнокорпоративните служебни имейли. Нарушенията са свързани с неизпълнение на правилата, въведени съгласно Политиката за сигурност – Класификация и защита на данните; Политика на Групата Предотвратяване загуба на данни, Инструкция за криптиране на данни, собственост на УниКредит, които са били надлежно връчени на ищеца и същият следва да се счита за запознат с тях. Направен е извод, че макар поведението на ищеца да е укоримо, наложеното дисциплинарно наказание – уволнение - е несъразмерно тежко и следва да бъде отменено. Преценено с всички обстоятелства по делото, противоправното поведение на служителя не разкрива трайност, системност, респ. висок интензитет, което да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Този извод не е опроверган от обстоятелството, че извършените от служителя нарушения отговарят на признака за системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, доколкото до момента на извършването им не е установено служителят да е имал поведение, с което да е нарушавал трудовата дисциплина. С оглед извода за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът е уважил и кумулативно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

В касационната жалба са изложени твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорва се изводът на съда за несъответствие на установените нарушения с наложеното наказание с доводи, че поведението на ищеца разкрива системно незачитане на трудовата дисциплина и липса на самокритичност, които с оглед характера на заеманата от него длъжност – „юрисконсулт“ – са по-строго укорими и обосновават налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Ответникът по касационната жалба П. И. С., [населено място], чрез пълномощника си адвокат П. В., в срока по чл. 287 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и твърди, че не са налице основанията на допускане на касационно обжалване. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

С определение № 312 от 27.01.2025 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 664 от 05.02.2024 г. по в.гр.д. № 2294/2023 г. на Софийския градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка на твърдяното противоречие със задължителната практика на ВКС по обобщения и уточнен въпрос за приложението на чл. 189 КТ, установяващ критериите за определяне на дисциплинарното наказание.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Съгласно трайната съдебна практика, включително и посоченото от касатора решение №132 от 02.11.2018 г. по гр. д. № 46/2018 г. на ВКС, III г. о., по въпроса, касаещ релевантните обстоятелства за преценката по чл. 189 КТ при определяне на съответното дисциплинарно наказание, тежестта на дисциплинарното нарушение се определя с оглед характера на изпълняваната работа – съобразно възложените трудови функции и доколко те са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата. По смисъла на чл. 189 ал. 1 КТ за определяне тежестта на нарушение на трудовата дисциплина се вземат предвид всички обективни и субективни обстоятелства при които то е извършено. Работодателят разполага с правната възможност по чл. 181 КТ да издаде правилник за вътрешния трудов ред, в който определя правата и задълженията на работниците и урежда организацията на труда в предприятието, съобразно особеностите на неговата дейност. В съответствие с нейните специфики се определя и тежестта на дисциплинарните нарушения, като се отчитат конкретните предвидени правила за поведение, респективно забрани и неблагоприятните последици, които възникват за работодателя от неспазването им. Следва да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя и от тях биха могли да настъпят неблагоприятни последици. За тежестта на нарушението е от значение степента на неизпълненото задължение като конкретно деяние, преценено с оглед трудовата функция на работника или служителя и доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо доверие. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, когато те са многобройни, със своята повтаряемост обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. Съответствието между нарушение и наказание, се преценява на базата на всички посочени нарушения в тяхната последователност и цялост, като се съобразява дали е налице повтаряемост на нарушенията, сочеща на устойчивост в неправомерното поведение на работника или служителя и дали поведението му в крайна сметка не нарушава в значителна степен отношенията на доверие между работник/служител и работодател.

Предвид така дадения отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд за липса на съответствие между извършените нарушения и наложеното наказание. Съображенията за това са следните:

Правилно въззивният съд е приел, че по делото се установява, че ищецът е извършил процесните нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, изразяващи се в изпращане в периода от 15.03.2022 г. до 04.04.2022 г. на 15 имейла (съобщения) с приложени към тях вътрешнослужебни и/или конфиденциални документи от служебния му имейл към друг имейл, непринадлежащ към вътрешнокорпоративните служебни имейли, като по този начин е нарушил правилата за сигурност на банката, установени в Класификация и защита на данните, Политика на Групата Предотвратяване загуба на данни и Инструкция за криптиране на данни, собственост на УниКредит. В противоречие с практиката на ВКС обаче въззивният съд е приел, че извършените нарушения не обосновават необходимостта от налагането на ищеца на най-тежкото дисциплинарно наказание и същото се явява несъразмерно тежко. Съгласно изложеното по-горе, при определяне на тежестта на нарушението следва да се вземат предвид не само обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението на трудовите задължения, но и характера на извършваната от служителя дейност, субективното му отношение към конкретното неизпълнение, повтаряемостта на нарушенията, както и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед възможните неблагоприятни последици за работодателя. Нормата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ предвижда изрична възможност за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ за системни нарушения на трудовата дисциплина, като в § 22 от ДР на КТ е дадено и легално определение на термина, според което „системни нарушения на трудовата дисциплина“ са три или повече нарушения на трудовата дисциплина, извършени за период от една година, като за поне едно от тях не е налагано дисциплинарно наказание и за налагането им не са изтекли установените срокове, а за тези, за които са налагани – когато дисциплинарните наказания не са заличени по съответния ред. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост обективно сочат значително виновно неизпълнение на трудовите задължения.

В настоящия случай от представените писмени доказателства, включително и дадените от ищеца по реда на чл. 193, ал. 1 КТ обяснения, от които се установява, че той е бил запознат с правилата за сигурност на банката и е извършил нарушенията с ясното съзнание, че действията му противоречат на тях. Неправилен е изводът на въззивния съд, че обстоятелството, че процесните имейли са изпращани от ищеца с оглед на изпълнение на трудовите му задължения в качеството му на юрисконсулт при работодателя, следва да се цени като смекчаващо. Напротив, именно защото се касае до работни документи, съдържащи лични данни и друга класифицирана информация, която следва да бъде достъпна единствено до ограничен кръг служители на банката, нарушенията се характеризират като сериозни. С тези си действия ищецът е създал реални предпоставки за нерегламентираното ѝ разпространение към трети лица. Допълнително, следва да се отчете и безкритичността на ищеца към извършеното, доколкото твърденията му, че изпращането на документите по имейл е единствената възможност за опериране с тях под претекст, че такова е необходимо за съвестното изпълнение на трудовите му задълженията, се опровергават от свидетелските показания. Според тях в банката съществуват конкретни процедури, при които след надлежно разрешение, е възможно осъществяване на „външен“ достъп до необходима информация. Следва да се посочи, че съобразно длъжностната характеристика за позицията „юрисконсулт“, заемана от ищеца, служебните му отговорности включват освен конкретните трудови задължения, свързани с правното консултиране и действия по принудително изпълнение в полза на банката, и задължения за съблюдаване на опазването на банковата тайна и правилата на конфиденциалност, както и спазването на вътрешнобанковите процедури и правила на банката и нормативни изисквания по отношение на дейността, като се стреми да намалява нивото на операционен и репутационен риск в работата. Предвид посоченото не може да се приеме, че нарушаването на едни трудови задължение е необходима предпоставка за съвестното и точно изпълнение на други задължения на служителя и посоченото не намалява тежестта на извършените нарушения. Действително по делото не се установява извършването на предходни нарушения на трудовото дисциплина от ищеца, но това не разколебава извода, че в настоящия случай се установява системно съзнателно неизпълнение от страна на ищеца на установените правила за сигурност в банката, засягащо в значителна степен отношенията на доверие между служител и работодател, и представляващо тежко нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят в хипотезата на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ е посочил като основание за налагане на дисциплинарно уволнение.

С оглед изложените съображения следва да се приеме, че в случая работодателят е съобразил тежестта на нарушението при налагане на дисциплинарното наказание в съответствие с критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и не е налице незаконност на уволнението на това основание. Обжалваното решение трябва да бъде отменено и предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ - да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съобразно изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „УниКредит Булбанк“ АД са дължими направените по делото разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар. Предвид своевременно направените възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото трудовият спор действително не се отличава с правна или фактическа сложност, адвокатското възнаграждение за представителство пред всички инстанции следва да бъде намалено от 7920 лв. до 3000 лв. Общия размер на дължимите деловодните разноски, като се отчетат и заплатените държавни такси в размер на 313,96 лв., които следва да се присъдят е 3313,96 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 664 от 05.02.2024 г. по в.гр.д. № 2294/2023 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. С., [населено място], против „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 214/08.06.2022 год. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „юрисконсулт необслужвани кредити – корпоративни клиенти“ в отдел Необслужвани кредити – Корпоративни клиенти; по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1, т. 1 КТ в размер на 13 488, 30 лв. за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.06.2022 г. до 13.12.2022 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА П. И. С., [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], 3313,96 лв. деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.