Незаконно уволнение поради фиктивно намаляване обема на работа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 784

гр. София, 29.12.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на първи декември две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и след като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 1985/2025г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С постановеното по настоящото дело определение № 4863/ 28.10.2025г. по жалбата на Г. В. О., подадена чрез адв.Ч. и адв. Д., до касационно обжалване е допуснато решение № 1162/27.02.2025г. по в.гр.дело № 57/2024г. на Софийския градски съд, с което след отмяна на решение № 17906/01.11.2023г. по гр. д. № 40025/2023г. на Софийския районен съд, 61 състав, поправено с решение № 19733/30.11.2023г., са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, предявени против „Екселор Холдинг Груп“ АД, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на „Екселор Холдинг Груп“ АД и за плащане на сумата 5 154,76 лева - обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение за периода от 17.07.2023г. до 17.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.07.2023г. до окончателното плащане.

Касационно обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящите въпроси (уточнени съобразно правомощията на касационната инстанция по т.1 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС): За задълженията на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, които са от значение за изхода на спора, да извърши преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да мотивира направените въз основа на тях фактически и правни изводи.

По така поставените въпроси съставът на ВКС приема следното: Непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, поради това за въззивния съд (като инстанция по съществото на правния спор) съществува задължение: да извърши самостоятелен и обективен анализ на всички доказателства по делото, сочени от страните като относими към защитните им тези в процеса; да прецени доказателствата не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка; да обсъди поддържаните във връзка с тях доводи и възражения и след като изгради свои собствени фактически и правни констатации, да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен да мотивира решението си, като изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. В този смисъл е и трайната и непротиворечива практика на ВКС ( решение № 92/06.11.2019г. по търг. дело № 2100/2018г. на І ТО, решение № 108/25.06. 2020г. по гр. д. № 1538/2019г. на ІV ГО и цитираните в тях решения на ВКС, както и соченото от касатора решение № 73/27.06.2022г. по гр.д. № 1968/2021г. на ІV ГО,), която изцяло се споделя от този състав.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Основната дейност на ответника „Екселор Холдинг Груп”“ АД е участие в процедури за възлагане на обществени поръчки в България и в чужбина и изпълнение на сключените договори; тази дейност се осъществява предимно от звено „Проекти“, в което основните длъжности са „специалист търговия“ и „мениджър проекти“. Ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор №106/04.10.2022г. на длъжността „Специалист, търговия“; с допълнително споразумение от 30.06.2023г. е преназначен на длъжността „Мениджър проекти“. Съпоставката между длъжностните характеристики на двете длъжности води до извод, че основните задължения и отговорности за длъжността „Мениджър проекти“ са идентични с трудовите задължения за длъжността „Специалист търговия“, без задължението служителят да подпомага дейността на проектните мениджъри; преди уволнението на ищеца на длъжността е „Мениджър проекти“ е имало 6 служители. Със заповед от 13.07.2023г. на изпълнителния директор на ответника, на основание чл. 121 КТ, ищецът е командирован в гр. Адис Абеба, Етиопия, с конкретно описана в заповедта задача, за не повече от 30 дни, считано от деня, следващ деня на издаването на виза; според съдържанието на заповедта най - късно в края на работния ден от получаването й ищецът е следвало да предостави паспорта си на финансовия директор за издаване на виза и организиране на пътуването. От представената имейл кореспонденция между ищеца и служители на ответното дружество е видно, че на 13.07.2023г. ищецът е уведомен, че ще пътува сам до Адис Абеба и че авиокомпанията не изисква сертификат за ваксинация; ищецът е помолен да потвърди тръгване в неделя. На 14.07.2023г. сутринта ищецът е отговорил, че има притеснения да пътува до Етиопия, тъй като след извършената от него проверка установил, че поставянето на ваксина против жълта треска е задължително и същата следва да се направи най-малко 4 седмици преди отпътуването, за да се изгради постваксинален имунитет; с оглед опазване на здравето си ищецът отказал да пътува до Етиопия. На 14.07.2023г. служител при ответника изпратил имейл съобщение до ищеца, с копие до още трима служители, с което поканил О. да избере начина на прекратяване на трудовото правоотношение - по взаимно съгласие или дисциплинарно. На 14.07.2023г. изпълнителният директор на ответника възложил на административния директор М. В. да извърши подбор на служители на длъжността „Мениджър проекти” във връзка с намален обем на работата. На същия ден В. изготвила докладна записка, според която във връзка с намаления обем на работа е извършила подбор между служителите, заемащи длъжността „Мениджър проекти“, като е оценен всеки един от шестимата служители по следните критерии: квалификация, начин на изпълнение на служебните задължения и справяне с поставените задачи в трудовия процес. В резултат на извършената преценка В. предложила да бъде прекратено трудовото правоотношение с О., тъй като служителят получил най-нисък резултат. Със заповед № 100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на дружеството, считано от 17.07.2023г., ТПО на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа; при връчването на заповедта ищецът е изразил несъгласието си с уволнението и посочил, че „не е налице основание за това“. От представеното копие на трудовата книжка на ищеца, както и от справката данни за Г. В. О. за периода от 01.01.2023г. до 31.08.2023г. на ТП на НОИ-София град е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател.

Според заключението на съдебно-счетоводна експертиза (оспорена от ищеца) реализираните приходи от звено „Проекти“ през първото шестмесечие на 2023г. е 27 % от реализираните приходи през предходното шестмесечие на 2022г.; през първото шестмесечие на 2023г. в ответното дружество са изготвени и подадени по-малко оферти в сравнение с предходното шестмесечие на 2022г. Въз основа на тези установявания експертът е направил извод, че е налице трайна тенденция на намаляване обема на работа, което е трябвало да се извърши от заетите лица в звено „Проекти“, поради по-малкия обем на подадени оферти по проекти през първото шестмесечие на 2023г., спрямо второто шестмесечие на 2022г.

В показанията си свидетелката М. В.-административен директор при ответника също сочи, че към 14.07.2023г. е налице значителен спад в обема на проектните предложения, които дружеството подавало; този спад на офертите се наблюдавал от около 3-4 месеца, дори още в края на 2022г. след Коледните и Новогодишни празници; намаленият обем на работата се изразявал в по-малко проекти; по-малко подадени оферти; по-малко поръчки, по които могли да бъдат класирани, да участват и да им бъде възложен договор. Свидетелката сочи, че на 14.07.2023г. по телефона изпълнителният директор й възложил да изготви докладна записка и да извърши подбор; още същия ден извършила подбора на база качества, които са показали служителите, ефективността им при подаване на проектните предложения, успеваемостта на същите и възможността да работят самостоятелно при възлагане на проектите; ищецът не показал способност и умения да работи самостоятелно, винаги работил в екип, със съдействието на колеги; ищецът нямал самостоятелно подадено проектно предложение и тъй като в процеса на работа не показал необходимите качества и умения, не му е възлагано самостоятелно изпълнение или изготвяне на проектно предложение. В същото време свидетелката обяснява, че: единствената разлика в двете длъжности се състои в това, че „специалист търговия“ подпомага дейността на „мениджър проекти“, а последният има възможност самостоятелно да управлява проект, както и че характерът на работата в дружеството е такъв, че резултатът от подадени проектни предложения се наблюдава след 3-4 месеца и именно поради това не може да се прецени ефективността на един служител в първите 2 или 3 месеца от неговата работа. Уточнява, че в 800-те броя проектни предложения, посочени в докладната записка, се включват общия брой проекти, по които са работили служителите; проектните предложения се работят съвместно от няколко служители в екипи. На свидетелката е известно обстоятелството, че през юни ищецът бил командирован в Индия, но след връщането му оборудването, което бил изпратен да провери реално не работело и това наложило командироването на друг служител, който да коригира неизпълнението на ищеца. Свидетелката заявява, че ищецът бил включен в проекта за Етиопия още м.12.2022г., когато изявил желание да отиде там. Отново подчертава, че ищецът никога не е работил по проекти самостоятелно, а винаги е бил включен в екип, няма самостоятелно възложени търгове и самостоятелна работа. Разяснява, че отразените в докладната записка на стр. 2 „119 търга и подал 29“, означават търгове, които са му възложени заедно с още един негов колега.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.3 КТ възззивният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелката М. В. - административен директор в ответното дружество. Приел е, че те се базират на преки и непосредствени впечатления и кореспондират с данните, установени и в заключението на приетата в първоинстанционното производство ССчЕ, според което е налице трайна тенденция на намаляване обема на работата на звено „Проекти”, поради по-малкия обем подадени оферти по проекти през първото шестмесечие на 2023г., спрямо второто шестмесечие на 2022г., както и заключението на приетата във въззивното производство компютърна експертиза, които е счел за компетенто изготвени, пълни и обосновани. Предвид това е направил извод, че е налице соченото в уволнителната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение - намаляване обема на работа в звено „Проекти”, където ищецът е упражнявал трудовите си функции на длъжността „Мениджър проекти”. Съдът е обсъдил изготвената от свидетелката В. докладна записка, както и показанията й във връзка с оценяването на служителите в звеното и е приел, че при извършването на подбора са спазени критериите, посочени в чл. 329 КТ. При направения извод за законност на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал.1, т.3 КТ, въззивният съд е счел за ненужно да обсъжда довода на ищеца, че е уволнен поради злоупотреба с право от страна на работодателя.

С оглед дадения отговор на процесуалноправните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с необсъждане на ангажираните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и на доводите и възраженията на страните. Въззивният съд е бил длъжен да се произнесе по законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение по всички доводи, възражения и доказателства, въведени в преклузивните срокове по ГПК. Допуснатите от съда нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът следва да се разреши по същество от настоящата инстанция.

Съставът на ВКС намира, че необосновано въззивният състав на СГС е приел, че е налице основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. В случая работодателят не е доказал по несъмнен начин - при условията на пълно и главно доказване факта на намаляване обема на работа. В нарушение на чл.202 ГПК въззивният съд безкритично е възприел изводите на вещото лице от ССчЕ без да извърши дължимата преценка относно тяхната пълнота и обоснованост, макар подробно да е възпроизвел заключението на ССчЕ и дадените от експерта разяснения в откритото съдебно заседание. Касационната инстанция счита, че не следва да кредитира приетата ССчЕ относно крайния извод за наличие на трайно намаляване обема на работа в ответното дружество, тъй като намаляването на приходите на ответника през първото шестмесечие на 2023г. в сравнение с второто шестмесечие на 2022г., не може да бъде единственият приложим критерий за преценката е ли налице намаляване обема на работа. При изготвяне на експертизата не е правен анализ на следните обстоятелства: от колко на брой обществени поръчки са получени приходите през второто шестмесечие на 2022г., респ. първата половина на 2023г.; има ли обществени поръчки, по които са подадени оферти през първото шестмесечие на 2023г., но не са спечелени процедурите; дали в този период има спечелени обществени поръчки, по които предстоят плащания; кога са подавани офертите, за които са получени плащания през второто шестмесечие на 2022г., респ. първата половина на 2023г.; в какви срокове се изготвяни. Още повече, че според обясненията на експерта, поради наличието на разпоредители с бюджетни средства обикновено през последното тримесечие на всяка текуща година има по-високи плащания по сключените договори, тъй като има лимит на средствата, които трябва да се усвоят за текущата година, което би могло да обясни и по-високия приход през месец декември 2022г. - 7 385 7772 лева, в сравнение с този от месец юни 2023г. - 245 289,12 лева. В нарушение на чл. 172 ГПК въззивният съд е обосновал изводите си въз основа на ангажираните гласни доказателства, без да отчете заинтересоваността на свидетеля В. - административен директор при ответника, в полза на тази страна по делото и без да установи противоречията в тях. Заинтересоваността на един или друг свидетел в полза или във вреда на някоя от страните следва да се отчита, предвид възможната му необективност. Разбира се не съществува забрана въз основа на такива показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на всички останали събрани доказателства и да е базирана на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая, касационната инстанция, като прецени показанията на свидетелката В. по реда на чл. 172 ГПК, счита, че не следва да кредитира същите относно твърденията, че е налице реално намаляване обема на работа в ответното дружество и относно обстоятелствата и критериите, при които е извършен подборът. В тези части показанията са вътрешно противоречиви и достоверността им е разколебана от останалия събран по делото доказателствен материал. Анализът на последователно осъществилите се във времето описани вече факти, както и ангажираните по делото писмени и гласни доказателства установяват, че уволнението на ищеца не се дължи на намалял обем на работата при ответника, а поради отказа му да бъде командирован в Етиопия. Работодателят се е позовал основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ като причина за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, поради намаления брой участия в търгове, намален брой на услугите и доставките, които дружеството изпълнява и намаляване на приходите от дейността му. В същото време на 30.06.2023г. (считано от 01.07.2023г.) в периода в който според работодателя вече е налице твърдяното намаляване на работата, изпълнителният директор преназначава ищеца от длъжността „специалист търговия“ в длъжността „мениджър проекти“; две седмици след преназначаването - на 13.07.2023г. ищецът получава заповед за командироване в Адис Абеба, Етиопия; на 14.07.2023г. ищецът отказва да замине за Етиопия защото не е ваксиниран против жълта треска; на 14.07.2023г. по възлагане от работодателя, административният директор в дружеството изготвя докладна записка и извършва подбор измежду шестимата служители на длъжността „мениджър проекти“ с предложение да бъде прекратено ТПО с Г. О., който получил най-нисък резултат, поради това, че не може да работи самостоятелно. На същия ден - 14.07.2023г. е издадена оспорваната заповед за уволнение. Необходимо е да се отбележи, че ответникът не доказа в процеса, подборът да е извършен при условията на чл.329, ал.1 ГПК. Отразеното обстоятелство в докладната записка на административния директор, че ищецът от назначаването си в дружеството до 30.06.2023г. (за период 8 месеца) нямал самостоятелни проекти, а работел само в екип, съответства на заеманата от него в този период длъжност „специалист търговия“ със задължение да подпомага работата на служителите „мениджър проекти“. Ищецът е работил на новата длъжност „мениджър проекти“ само 17 дни (от преназначаването-01.07.2023г. до датата на прекратяване на ТПО-17.07.2023г.), като за този период, видно от показанията на самата В. не би могло се извърши преценка на работата му, доколкото ефективността му не може да се преценява в първите 2 или 3 месеца от работата, с оглед характера на дейността на дружеството. Всичко това води до извод, че оспорената заповед № 100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на „Екселор Холдинг Груп“ АД е незаконосъобразна.

С оглед основателността на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ основателен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. с чл. 225 КТ. Установено е по делото, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател в исковия период – от 17.07.2023г. до 17.09.2023г. Брутното трудово възнаграждение на О. за последния отработен месец преди уволнението е 2 577,38 лева. Следователно, дължимото му се обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за целия исков период е 5 154,76 лева, до който размер искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225 КТ е основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Предвид изложеното въззивното решение следва да се отмени изцяло и вместо това да се постанови решение, с което исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 КТ бъдат уважени.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на касатора разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция в общ размер 3 700 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Върховния касационен съд дължимата държавна такса за първоинстанционното производство в общ размер на 286,19 лева (от които 80 лева - държавна такса за иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ и 206,19 лева - държавна такса по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ), както и дължимата държавна такса за касационното производство в общ размер 173,10 лева или общо сумата 459,28 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1162/27.02.2025г. по в.гр.дело № 57/2024г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ , на основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ, уволнението на Г. В. О. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] извършено със Заповед № 100/14.07.2023г. на изпълнителния директор на „Екселор Холдинг Груп“ АД с ЕИК[ЕИК].

ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, „Екселор Холдинг Груп“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, да плати на Г. В. О. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 5154,76 лева , като обезщетение за оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 17.07.2023г. до 17.09.2023г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Екселор Холдинг Груп“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, да плати на Г. В. О. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 3 700 лева - сторените разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната и касационната инстанция.

ОСЪЖДА , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Екселор Холдинг Груп“ АД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. *, да плати по сметка на Върховния касационен съд сумата 459,28 лева - дължимите държавни такси за първоинстанционното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: