Обезщетение за неимуществени вреди при фактическо съжителство

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

7

Р Е Ш Е Н И Е
№50004
София,25.07. 2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1698 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Ф., представляван от адв.В. Н. и адв.Д. Н., срещу решение № 115 от 13.04.2022г., изменено с определение № 374 от 03.06.2022г., постановени по в.т.д. № 483/2021г. на Варненски апелативен съд, III състав, с което е потвърдено решение № 260040 от 24.03.2021г., поправено с определение № 260209 от 27.04.2021г. и допълнено с определение № 260210 от 27.04.2021г., постановени по т.д. № 19/2020г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, за отхвърляне на предявения от касатора против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на А. Д. Е., настъпила при ПТП от 25.07.2018г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че въззивният съд неправилно е интерпретирал събраните гласни доказателства, вследствие на което неправилно е отхвърлил исковите претенции на С. Ф.. Сочи, че по делото по несъмнен начин е установена трайната и дълбока емоционална връзка, съществувала между него и починалата, тъй като макар да не са имали сключен граждански брак, са живеели заедно и са били сплотено и задружно семейство, разбирали са се изключително добре и са живеели в хармония и любов, като с нетърпение са очаквали раждането на първо дете. Поради това моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.

Ответникът ЗК „Лев Инс” АД оспорва касационната жалба. Намира за правилен извода на въззивния съд за неоснователност на предявения от касатора иск поради липса на ангажирани по делото доказателства, установяващи претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на А. Е.. Сочи, че двамата не са имали сключен брак, веднага след смъртта на А. Е. касаторът е напуснал населеното място, като скоро след това е сключил граждански брак и от 2019г. има дете, заченато непосредствено след смъртта й. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски.

С определение № 50538 от 06.11.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в посочената част по въпроса за материалноправната легитимация на лице, живеещо на съпружески начала с починалия от непозволено увреждане, да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:

Въззивният съд, за да постанови обжалваното решение, е приел за безспорно, че вследствие на ПТП, виновно причинено от застрахования при ответника водач на лек автомобил – А. Е. Я., са починали бременната А. Д. Е. и нейното преждевременно родено мъртво дете.

Въззивният съд е съобразил заключението на вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза и е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП детето, което е било в кухината на пострадалата А. Д. Е., е получило несъвместима с живота черепно-мозъчна травма – разкъсване на твърда мозъчна обвивка и контузия на мозъка, и в резултат на това смъртта му е настъпила, докато е било в кухината на майка си, като действието на голямата травмираща сила е разкъсала матката и експулсирала детето извън коремната кухина на майката.

По отношение на иска на С. Ф. за обезщетение за вреди от смъртта на А. Е. въззивният съд е намерил, че гласните доказателства единствено установяват, че ищецът и починалата са живели като съпрузи в дома на родителите й и С. е бил познат като зет. Намерил е още, че свидетелите не познават ищеца и нямат преки впечатления за връзката помежду им. С оглед на това е приел, че липсват доказателства за отношенията между двамата и за това как смъртта на А. и на детето се е отразила на живота на ищеца, освен посоченото от свидетел, че е страдал. Констатирал е, че след смъртта й С. Ф. е напуснал селото на родителите, като към момента има съпруга и дъщеря, родена през 2019г. При тези съображения въззивният съд е достигнал до извода, че по делото не е установено съществуването на емоционални и духовни връзки между ищеца и починалата, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т.е. съвместния общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. Изложил е съображения, че на доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития. Заключил е, че отговорността на застрахователя не може да бъде ангажирана, доколкото по делото остава като недоказан фактът, че между С. Ф. и починалата има връзка, основана на фактическо съжителство като семейство.

По формулирания материалноправен въпрос е създадена постоянна съдебна практика, която настоящият състав споделя. С Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4 от 25.05.1961г. и ППВС № 5 от 24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. С ППВС № 5 от 24.11.1969г. е признато право на обезщетение и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. В решението № 126 от 18.10.2019г. по т.д. № 1785/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., постановено по чл.290 ГПК, е прието, че на доказване в процеса подлежат както настъпилите неимуществени вреди, така и видът на връзката между пострадалото лице и претендиращия обезщетение, като преценката е при условията на пълно и главно доказване на факта на специалната връзка между починалия и лицето, претърпяло неимуществени вреди. При твърдение за наличие на връзка, основана на съпружеско съжителство, на доказване подлежи фактът на претърпени неимуществени вреди от лице, което освен че е било в интимна връзка с пострадалия, е живяло фактически трайно в едно домакинство с него. При твърдение за фактическо съпружеско съжителство на доказване подлежи осъществяването на трайна връзка, заключаваща се в общо домакинство, независимо от местоживеенето на лицето, поддържане на общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна грижа на лицата едно за друго, когато съжителстват само двете лица и нямат деца. При доказване на фактическо съжителство лицето, което се позовава на такава връзка с пострадалия, следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения с починалия, е имало и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия за благополучие, т.е. съвместният общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за семейството, взаимност и обща грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата, общото им управление на домакинството, общи планове и осъществяването им, общо съпреживяване на различни събития.

По касационната жалба:

В настоящото производство не са спорни приетото за установено от въззивния съд настъпване на пътнотранспортното произшествие на 25.07.2018г., виновно причинено от застрахования при ответника водач на лек автомобил – А. Е. Я., починал в произшествието, и причинената смърт вследствие на произшествието на бременната А. Д. Е..

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите С. С. Д. и Б. М. А., се установява, че ищецът С. Ф. е живеел без брак с пострадалата А. Д. Е. в дома на родителите й. Свидетелите познавали С. като мъж на А. и двамата са чакали дете, като след смъртта й той страдал.

При така установените факти и с оглед отговора на материалноправния въпрос, обусловил допускане на касационен контрол, следва да се приеме, че ищецът се явява материалноправно легитимиран да претендира обезщетение от смъртта на починалата А. Д. Е.. От събраните гласни доказателства се установява, че ищецът и пострадалата са живели на семейни начала в общо домакинство в дома на родителите й и ищецът е бил възприеман от хората в селото като неин съпруг. Установява се, че двамата са очаквали дете, което, при съобразяване и на останалите установени обстоятелства, обуславя извод, че съществувалите отношения между ищеца и починалата А. Д. Е. покриват установените в създадената съдебна практика критерии и обуславят извод за наличие на материалноправна легитимация на ищеца да претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта й.

Съгласно постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в цитираното от касатора ППВС № 4/1968г., както и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на различни състави на Търговска колегия на ВКС –решение № 205 от 16.11.2010г. по т.д. № 218/2010г. на ВКС, ТК, IIт.о., решение № 23 от 25.03.2014г. по т.д. № 1154/2013г. на ВКС, ТК, IIт.о., решение № 167 от 27.10.2016г. по т.д. № 1599/2015г. на ВКС, ТК, Iт.о., решение № 202 от 16.01.2013г. по т.д. № 705/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,решение № 28 от 09.04.2014г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 182 от 31.01.2018г. по т.д. № 187/2017г. на ВКС, ТК, II т.о. и други, за да се реализира справедливо възмездяване за претърпените от пострадалия от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извършва задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, преживените болки, страдания и емоционални преживявания и да изложи съображенията си по тях в мотивите на съдебното решение. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии – момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.

С оглед установените от събраните гласни доказателства обстоятелства: че ищецът и пострадалата са живели заедно в едно домакинство като семейство, като са очаквали и първото си дете, както и че след смъртта на пострадалата ищецът е страдал от загубата, както и при съобразяване на възрастта на пострадалата и на ищеца към датата на увреждането и обществено-икономическите отношения към този момент, настоящият състав намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 30 000 лева. Установеното по делото обстоятелство, че около година след смъртта на пострадалата ищецът е създал ново семейство, обуславя извод за настъпило в известна степен възстановяване от преживяната емоционална травма, поради което искането за присъждане на обезщетение за разликата над 30 000 лева до 180 000 лева е неоснователно.

Съгласно формираната постоянна практика на ВКС - решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о., решение №72/29.06.2022г. по т.д. №1191/2021г. на ВКС, I т.о. и др., в хипотеза на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят, покривайки отговорността на застрахования, е задължен и за лихвите за забавата на делинквента, които се включват в застрахователното обезщетение, съгласно чл.493, ал.1, т.5 вр. чл.429, ал.2, т.2 вр. ал.3 КЗ, но не от датата на увреждането, а в съответствие с възприетото от законодателя с разпоредбата на чл.429, ал.3, изр.2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./ разрешение – от по-ранната от двете възможни дати - уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие или предявяването на претенцията на увреденото лице пред застрахователя. След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на основание чл.498, ал.3 вр. чл.432, ал.1 КЗ. Поради това, с оглед подадено от ищеца заявление с вх. № 16411 от 10.12.2019г., следва да му се присъди законна лихва върху определеното обезщетение, считано от 10.12.2019г. до окончателното плащане.

Предвид изложените съображения, с оглед допуснатото от въззивния съд нарушение на материалния закон и съобразно правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за сумата 30 000 лева, вместо което ответникът ЗК „Лев инс” АД следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на А. Д. Е. при настъпилото на 25.07.2018г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2019г. до окончателното плащане. В останалата му част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на пълномощника на ищеца адв. Д. Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото в първоинстанционното производство безплатно процесуално представителство съобразно уважената част от иска в размер на 2000 лева, а за въззивното и за касационното производство– в размер на по 1500 лева, или общо 5000 лева, определени при съобразяване на фактическата и правната сложност на спора, в това число броя на проведените съдебни заседания, събраните по делото доказателства, наведените от страните доводи и възражения. На ответника следва да се присъдят направените в първоинстанционното производство разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на общо на 1554,25 лева, от които 878,11 лева – адвокатско възнаграждение, и 676,14 лева – деловодни разноски. Във въззивното производство ответникът не е направил разноски за защита срещу предявения от ищеца иск, поради което такива не следва да му се присъждат. На ответника не следва да се присъждат и разноски за настоящата инстанция, тъй като не са ангажирани доказателства, че такива са направени.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2400 лева /4% държавна такса за първоинстанционното производство, 2% държавна такса за въззивното производство и 2% държавна такса за настоящото производство/ съобразно уважената от настоящата инстанция част от иска.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 115 от 13.04.2022г., изменено с определение № 374 от 03.06.2022г., постановени по в.т.д. № 483/2021г. на Варненски апелативен съд, III състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260040 от 24.03.2021г., поправено с определение № 260209 от 27.04.2021г. и допълнено с определение № 260210 от 27.04.2021г., постановени по т.д. № 19/2020г. на Добрички окръжен съд, Търговско отделение, за отхвърляне на предявения от С. С. Ф. против ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на А. Д. Е., настъпила при ПТП от 25.07.2018г., както и в частта, с която С. С. Ф. е осъден да заплати разноски за първоинстанционното производство за разликата над 878,11 лева – адвокатско възнаграждение, и 676,14 лева – деловодни разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. С. Ф., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.5, ап.9, чрез адв. В. Н., сумата 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на А. Д. Е., настъпила при ПТП от 25.07.2018г., на основание чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2019г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 13.04.2022г., изменено с определение № 374 от 03.06.2022г., постановени по в.т.д. № 483/2021г. на Варненски апелативен съд, III състав в останалата му част.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Д. Н., САК сумата 5000 лева /пет хиляди лева/ – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА за трите инстанции.

ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата 2400 лева /две хиляди и четиристотин лева/ - държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: