Оправдаване за отнемане на кола поради фактическа грешка за собствеността ѝ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. София, 10 януари 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1037/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационен протест, подаден от Окръжна прокуратура – Пазарджик срещу въззивна присъда № 22/19.09.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 363/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. В протеста се твърди, че при постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. На това основание се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В писмено допълнение към протеста се сочат подробни доводи в подкрепа на заявените касационни основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната прокуратура не поддържа подадения от окръжната прокуратура касационен протест и пледира за оставяне на въззивната присъда в сила като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия Д. М. Д. изразява становище за неоснователност на касационния протест и прави искане за оставяне в сила на въззивния съдебен акт, поради отсъствие на заявените касационни основания.

Подсъдимият Д. М. Д., редовно призован, не се явява в съдебното заседание.

Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение, след като обсъди доводите, изложени в касационната жалба и в пледоариите на страните, както и всички материали, съобразно пределите на чл. 347 НПК и предоставените му правомощия, намери за установено следното:

С присъда № 14/02.04.2024 г., постановена по н.о.х.д №361/2023 г. по описа на Районен съд - Велинград, подсъдимият Д. М. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 20.00 часа на 29.04.2023 г. до 10.05 часа на 30.04.2023 г. в с. Света Петка, общ. Велинград, обл. Пазарджик, противозаконно отнел чуждо МПС – л. а. „С. И.“, с рег. [рег.номер на МПС] , на стойност 1100, 00 лева, от владението на Ф. С. М., без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд отнетото превозно средство е върнато на собственика, поради което и на основание чл. 346а, т.1, вр. с чл. 346, ал.1 НК е осъден на наказание четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години, през които е възложена възпитателна работа на Обществен възпитател при Община Велинград спрямо подсъдимия.

Първоинстанционната присъда е обжалвана от подсъдимия пред Окръжен съд – Пазарджик. С въззивна присъда № 22/19.09.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 363/2024 г., предмет на настоящата касационна проверка, ОС – Пазарджик отменил присъдата на РС – Велинград, признал подсъдимия Д. за невиновен и го оправдал изцяло по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 346а, т.1, вр. с чл. 346, ал.1 НК.

Касационният протест, подаден срещу въззивната присъда, е допустим, тъй като е депозиран от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен.

Приоритетно следва да бъде обсъдено твърдението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивната присъда, доколкото при констатиране наличието им се обезсмисля необходимостта от проверка на оплакването за неправилно приложение на материалния закон.

В касационния протест заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК се аргументира с довод за извършен непълен и едностранчив анализ на доказателствата и превратна оценка на същите, както и отсъствие на обективно, всестранно и пълно изследване на всички значими за делото обстоятелства. Конкретно се възразява срещу кредитирането на показанията на св. Б., който според касатора следва да бъде изключен от кръга на свидетелите, съобразно нормата на чл. 118, ал. 2 НПК /бр. 18 от 01.03.2024 г./. Освен това посоченият свидетел не притежавал специални знания, което било още едно основание да не се кредитира изложеното от него относно състоянието на подсъдимия. Едновременно с това въззивният съд неправилно отказал да допусне съдебно - психиатрична и психологична експертиза, която да даде отговор на въпроса „какво е било равнището на развитие на когнитивните процеси /възприятие, внимание, памет, мислене/, интелекта и личностовата структура на подсъдимия, да се даде анализ на психологичните преживявания и механизма на поведение, свързани с инкриминираното деяние; бил ли е в кратковременно разстройство на съзнанието – състояние на помрачение, възбуда, обърканост, халюцинации в резултат на употребата на алкохол; каква е била годността му да разбира свойството и значението на извършеното и да контролира поведението си“.

Прегледът на въззивния съдебен акт не установява допуснати нарушения от въззивната инстанция на правилата за събиране, анализ и оценка на доказателствата. Правилно са кредитирани показанията на св. Б., като по отношение на него не е налице забраната на чл. 118, ал.2 НПК доколкото същият не е извършвал действия по разследването на делото или съдебни следствени действия, както и разузнавателни беседи. Този свидетел е участвал единствено в издирването на инкриминирания автомобил. Логично контролираният съд е счел, че св. Б. като полицейски служител, без каквито и да било данни за връзка с подсъдимия или собственика на отнетия автомобил, не е заинтересован от изхода на делото, поради което няма процесуална пречка показанията му да бъдат приети за обективни и достоверни. Не е и необходимо св. Б. да притежава специални знания, както настоява касаторът, за да бъдат кредитирани същите, доколкото отразяват единствено личните му впечатления от състоянието и държането на подсъдимия, без да съдържат психиатрична или психологична научна оценка. Не се споделя и виждането на представителя на обвинението за това, че контролираният съд е бил длъжен да допусне съдебно - психиатрична експертиза за установяване на психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието. Такава експертиза не е била необходима, доколкото въззивният съд е приел, че пияното състояние на подсъдимия към момента на извършване на престъплението е установено от показанията на свидетелите М. Д. и най - вече на сервитьора – св. С. А. Д., оставил подс. Д. в с. Света Петка. Показанията на тези свидетели кореспондират помежду си относно посочения факт, като са в корелация и с изложеното от св. Б. за състоянието, в което подсъдимият е бил на сутринта след деянието. Не е имало съмнения във вменяемостта на подсъдимия, поради което не е било задължително, съобразно нормата на чл. 144, ал. 1, т. 3 НПК, назначаването на такава експертиза. От друга страна, при положение, че не е била установена по надлежния ред /с помощта на алкотест или химическа експертиза на взета кръвна проба/ концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на извършване на деянието или поне към времето на задържането му, обективно не е било възможно да се установи степента на алкохолното му повлияване и как то е въздействало върху способността на дееца правилно да възприема фактите от значение за делото, включително и тези, които са част от престъпния състав. С оглед на това контролираният съд не може да бъде упрекнат, че не е положил всички усилия за изясняване на обективната истина, като е отказал да допусне посочената експертиза. Иначе казано, като се е позовал на посочените гласни доказателствени източници относно пияното състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието, без да назначи съдебно – психиатрична експертиза, въззивният съд не е допуснал нарушение на нормите на чл. 13 и чл. 14 НПК.

При правилно установяване на относимите към предмета на делото факти, въззивният съд е достигнал до законосъобразния извод, че макар подсъдимият да е осъществил деянието от обективна страна, той не е формирал пряк умисъл по отношение на един от елементите на престъпния състав, а именно, че отнема чуждо МПС - автомобилът на пострадалата Ф. С. М.. До този логичен извод е достигнал като е съобразил, че личният автомобил на подсъдимия е бил паркиран на същата улица, макар и на известно разстояние от този на пострадалата, че и двете коли са били в тъмни цветове /инкриминираният тъмно син, а на подсъдимия – черен/, сходни по размер и форма („А.“, произведен 2004 г. и „С.“, модел „И.“, произведен 1997 г.) времето е било дъждовно, а деянието е осъществено в тъмната част на денонощието. Двата автомобила са били оставени отключени, с ключове, поставени на двигателите, както обичайно процедирали живущите в района. Отчитайки посочените факти, включително и пияното състояние на подсъдимия, въззивният съд е достигнал до логичния извод, че всички тези обстоятелства са допринесли за формирането на грешната представа на същия, че се прибира в дома си със собствения си автомобил. В тази насока е съобразил и данните, изведени от показанията на св. Б., за състоянието, в което подсъдимият е заварен на сутринта след деянието - сънен, не знаел къде се намира, напълно уверен, че собственият му автомобил е паркиран до дома му, изненадан и учуден при констатиране, че на обичайното място за паркиране на последния се намира непознат за него автомобил (л. 32 от н.о.х.д. № 361/2023 г.). Правилната оценка на изложените обстоятелства е обусловила законосъобразния извод на въззивната инстанция, че липсват доказателства за това, че подсъдимият е съзнавал, че отнема чужд автомобил, т. е., че е имал вярна представа за един от елементите на престъпния състав – факта, че МПС е чуждо, а не негова собственост.

Според чл. 14, ал.1 НК, отсъствието в съзнанието на дееца на представи за фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва умисъла на дееца относно престъплението. Това е така, защото основното съдържание на интелектуалната страна на вината е съзнаването от дееца на всички онези обстоятелства, които се съдържат в обективния състав на престъплението. Логична последица от констатираната липса на представа или погрешна представа за някой от елементите на престъплението, е оправдаването на подсъдимия, поради отсъствието на вина, както правилно и законосъобразно е сторил въззивният съд.

Изложеното налага заключението, че при постановяване на въззивната присъда материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК.

Отсъствието на заявените касационни основания обуславя оставянето на въззивния съдебен акт в сила, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, І - во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 22/19.09.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 363/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.