Отговорност на титуляр на партида при прехвърляне на част от имот

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 305

гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1773 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електрохолд Продажби“ ЕАД [населено място] /предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, чрез процесуален представител юрисконсулт А. В., против въззивно решение № 564/06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2462/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 20217820/01.12.2021 г. по гр.д. № 5875/2021г. на Софийски районен съд, е прието за установено по предявения от Н. П. З. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД [населено място] /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/ иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 981,53 лв., представляваща начислена сума по фактура № [ЕГН]/31.12.2020 г. за консумирана ел. енергия за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. по клиентски номер .... за обект, находящ се в [населено място],[жк], [улица]/ул. „...“/ № .... и в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Поддържа се искане за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата Н. П. З. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено, и че страните не спорят, че ищецът Н. З. и съпругата му В. З. са притежавали в условията на съпружеска имуществена общност: Ѕ идеална част от двуфамилна двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], кв. В. – В. С., ул. „...“ № ..., със застроена площ от 735 кв.м., както и че сградата е присъединена към електроразпределителната и електропреносната мрежа, и че за отчитането на потребената в обекта ел. енергия при ответното дружество е открита партида с клиентски номер.... и титуляр Н. З.. По делото не били ангажирани данни за обстоятелството кога и по какъв ред е открита тази партида – въз основа на изрично заявление от ищеца или е открита служебно, съответно на какво основание по същата е отчитана доставената ел. енергия за цялата сграда /с оглед установеното, че ищецът е притежавал само идеална част от същата/. Установено е също, че с договор за дарение на недвижим имот, обективирн в нотариален акт № ... рег. № 593, дело № ... от 18.12.2001 г. ищецът и съпругата му са дарили на А. Н. З. /дъщеря на ищеца/ притежаваната от тях 1/2 идеална част от посочената двуфамилна двуетажна жилищна сграда.

Ответникът е твърдял, че между страните е възникнало правоотношение по договор за продажба на ел. енергия с откриването на партида на името на ищеца с клиентски номер .... за отчитане на доставената ел. енергия в имот, находящ се в [населено място], ул. „...“ № .., което не е било прекратено към исковия период предвид неизпълнението на задължението на ищеца да уведоми продавача за настъпилите през 2001 г. промени в собствеността на имота, като се е позовал и на представени по делото заявления от 31.05.2013 г., 21.04.2017 г., 07.06.2018 г. и 27.06.2018 г. за отсрочване/разсрочване на задълженията, начислени по клиентски № ...., подадени от ищеца в качеството му на потребител на ел. енергия за процесния обект, както и на 3 бр. споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел. енергия за същия клиентски номер от: 25.05.2015 г., 24.04.2017 г., 27.06.2018 г., сключени между Н. З. и „ЧЕЗ Електро България“АД.

За да уважи иска, въззивният съд е приел, че тези документи не могат да бъдат ценени като доказателство за съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия. Посочил е, че през процесния период, ищецът не е бил титуляр на правото на собственост, респ. на вещното право на ползване върху процесния имот. Разпореждането с правото на собственост върху жилищната сграда довело до прекратяване на договора за продажба на ел. енергия. Облигационното правоотношение между страните, съществувало до 18.12.2001 г., възникнало на основание Закона за енергетиката и било обвързано с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на ползване, от когато за електроснабдения имот няма сключен договор между крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в същия имот. Без значение за прекратяване на договорната връзка с електропреносното предприятие било обстоятелството, че бившият собственик не е изпълнил задължението си в 30-дневен срок да съобщи на крайния снабдител за промените в собствеността /чл. 13, т. 5 от публично известните общи условия/ и да поиска промяна на титуляра на партидата. Според съда, неизпълненото задължение по чл. 13, т. 5 от ОУ не квалифицирало бившия собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота електроенергия. След изгубването на собствеността, тази доставка обективно не обслужвала "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия. Прието е, че за да възникне ново продажбено отношение между ищеца и ответното дружество след извършеното разпореждане с правото на собственост с договор за дарение от 18.12.2001 г. е следвало да се установят предпоставките на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респективно – на чл. 4, ал. 2 или ал. 3 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на“ЧЕЗ Електро България” АД: че ищецът е собственик или носител на вещното право на ползване на имота, или че между страните е сключен изричен писмен договор за продажба на ел. енергия със съгласието на собственика или на лицето с учредено вещно право на ползване. Такова доказване от страна на ответника по делото не било проведено. Направен е извод, че ищецът не е задължено лице за заплащане стойността на доставената ел. енергия, тъй като между страните по делото не съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за исковия период.

С определение № 4173/19.12.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса относно процесуалното задължение на въззивния съд да разгледа и обсъди доводите на страните, както и всички допустими и относими за спора доказателства, събрани по делото, в тяхната съвкупност.

По поставения процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС: решение № 222/27.03.2018 г. по т.д. № 505/2017 г. на ВКС, II т.о.; решение № 222/06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 39/20.07.2016 г. по т.д. № 2476/2014 г. на ВКС, І т.о. и др., според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи, като е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства.

В случая въззивното решение е постановено в отклонение от цитираната практика на ВКС. Основателно е оплакването на касатора за неправилен извод на въззивния съд, че след като между страните е била налице облигационна връзка по силата на договор за продажба на ел. енергия, е необходимо да възникне нова такава, след като клиентът се е разпоредил с идеална част от правото си на собственост върху една от електроснабдените сгради.

Софийски градски съд не е обсъдил събраните доказателства, относими към правния спор, и в резултат на допуснати процесуални нарушения е достигнал до необоснования извод, че разпореждането с правото на собственост върху 1/2 ид. част от жилищна сграда в имота, находящ се в [населено място], ул....“ №... е довело до прекратяване на договора за продажба на ел. енергия с ищеца. Видно от представените по делото нотариални актове: № .. от 19.03.1995 г., № .. от 15.04.1994 г. и № 69 от 02.03.1994 г., дворното място, в което е била построена дарената сграда, е било придобито като празно дворно място, в съсобственост между ищеца и трето лице Н. П. З.. Доколкото по делото не е установен статута на построените впоследствие в имота сгради /в представените по делото скици са отбелязани две двуетажни масивни жилища/, по силата на чл. 92 ЗС, върху всяка от постройките е възникнала съсобственост между собствениците на земята. Представеният нотариален акт № 191 от 18.12.2001 г. за дарение на идеална част от сграда, не установява твърденията на ищеца, че не притежава право на собственост в процесния имот.

Макар ищецът да не е едноличен собственик на имота в [населено място], ул. „...“ № .., където се намират електроснабдените обекти с клиентски № ...., същия е бил потребител на електрическа енергия в процесния период и между него и ответното дружество е съществувало облигационно правоотношение по доставка и покупко-продажба на ел. енергия. Задълженията му за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. са начислени при спазване на Общите условия на крайния снабдител. Съгласно чл. 8, ал. 7, чл. 49, ал. 1 и чл. 13, т. 5 от общите условия на ответното дружество, когато в един обект има няколко лица с право да бъдат потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той декларира писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за това, а в документите свързани с продажбата титуляр е лицето, подало писменото заявление за започване на продажбата на електрическа енергия или едно от тези лица, упълномощено от всички останали. Потребителят е длъжен да уведоми продавача на ел. енергия в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна свързана със собствеността. Затова, няма пречка титуляр на партидата и задължено по фактурите лице да бъде само един от съсобствениците на електроснабдените обекти, а в случай на промяна на собствеността, потребителят е длъжен да уведоми за това продавача. По делото няма данни ищецът да е искал обособяването на отделна партида, респ. след договора за дарение, да е уведомил ответното дружество за промяната в съсобствеността. Напротив и след сделката на 18.12.2001 г., той е продължил да се легитимира пред ответника като потребител по договора, подавайки заявления от 31.05.2013 г., 21.04.2017 г., 07.06.2018 г. и 27.06.2018 г. за отсрочване и разсрочване на задълженията, начислени по клиентски № ..., и подписвайки в това си качество 3 бр. споразумения за разсрочено плащане на дължимата цена за потребена ел. енергия за същия клиентски номер от 25.05.2015 г., 24.04.2017 г., 27.06.2018 г. В качеството си на потребител, З. е подписал и съставените от ответника 3 бр. протоколи 10.11.2020 г. /л.98 -103/ отнасящи се до подмяна на СТИ на процесния адрес, непосредствено преди процесния период.

От приетите заключения по съдебно-техническите експертизи се установява, че консумираната електроенергия в процесните обекти е отчитана в процесния период от три електромера /СТИ/, които са трифазни, тип SL761 от одобрен тип с удостоверение за одобрен тип и вписан в регистъра на Българския институт по метрология. Електромерите са с фабрични №№ ..., ... и ..., преминали са метрологични проверки в акредитирана лаборатория през 2019 г., при която е установено, че са изправни и подлежат на последваща метрологична проверка през 2024 г. Не е бил установен софтуерен или хардуерен дефект. СТИ са били монтирани в процесния имот на 10.11.2020 г. с нулеви показания към датата на поставянето /Констативни протоколи №№ 1051300, 1051301 и 1051303, подписани от ищеца, в качеството на потребител/. Измерената и отчетена консумирана електрическа енергия с тези средства за търговско измерване за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. е: по СТИ с фабрични № 84381586 - дневна енергия от 11328 kWh и нощна енергия от 5001 kWh; по СТИ с фабрични № 84381590 - дневна енергия от 384 kWh и нощна енергия от 170 kWh; и по СТИ с фабрични № 84448693- дневна енергия от 12378 kWh и нощна енергия от 5961 kWh, или общо за трите СТИ 11132 kWh по нощната тарифа и 24090 kWh по дневна тарифа. Отчетената и измерена електрическа енергия посредством тези три електромера за процесния период след реален отчет, отговарял напълно на посочените киловатчасове в процесните фактури. Процесните количества електроенергия били реално потребени в процесния обект. Според вещото лице било технически възможно през трите СТИ да премине количеството електроенергия посочено във фактурата. Според заключението на съдебно- счетоводна експертиза, начислените суми по процесната фактура с оглед на отчетените киловатчасове и утвърдени от КЕВР цени за съответния период са математически верни.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение, с което е уважен предявения от Н. П. З. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД [населено място] отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 981,53 лв., представляваща начислена сума по фактура № [ЕГН]/31.12.2020 г. за консумирана ел. енергия за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. по клиентски номер ... за обект, находящ се в [населено място],[жк], [улица]/ул....“/ № ..., е неправилно. Поради това и на основание чл.293, ал.2 ГПК решението следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция като искът следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото, в полза на касатора- ответник по делото следва да се присъдят разноски, както следва: за първа инстанция разноски в размер на 770 лв. /в т.ч. 620 лв.- възнаграждения за вещи лица и разпит на свидетели и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение определено с оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за правна помощ/, за въззивна инстанция разноски в размер на 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено с оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за правна помощ/, както и за касационна инстанция 319,63 лв. /в т.ч. 169,63 лв.- внесена държавна такса за касационното производство и 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение определено с оглед разпоредбите на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за правна помощ/, или общо от 1239,63 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 564/06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2462/2022 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. З. срещу „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД гр. София, с ЕИК[ЕИК] /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи сумата от 6981,53 лв., представляваща стойност на начислена ел. енергия по фактура № [ЕГН]/31.12.2020 г. за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. по партида с клиентски номер ...., с адрес на потребление: [населено място],[жк], [улица]/ул. „...“/ № ....

ОСЪЖДА Н. П. З., с ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД [населено място], с ЕИК[ЕИК], разноски по делото, в общ размер на 1239,63 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.