Определяне на обезщетение за подобрения в съсобствен имот при съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50096

София, 21.10.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4492 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Е. В. (към момента на подаване непълнолетен и действащ със съгласието на майка си Н. Д. В.), чрез пълномощника му адвокат Н. П., против решение № 1164 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1505 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 2237 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 15573/2015 г. на Районен съд - Варна в частта за осъждане на К. Е. В. да заплати на Н. Г. Г., на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, сумата 16 171 лв., представляваща припадащата му се съобразно квотата му в съсобствеността стойност на направените от ищеца разходи за СМР и подобрения в делбените имоти – терен и къща, извършени в периода 2013 – 2015 г. лично или чрез възлагане, в това число материали и труд за подробно описани по вид, количество и местонахождение дейности, за осъждането му да заплати държавна такса съразмерно с уважената част от иска в размер на 646.84 лв. и разноски на ищеца по този иска за първоинстанционното производство в размер на 281.77 лв. и за въззивното производство в размер на 1500 лв.

Н. Г. Г. е подал писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва основателността на касационната жалба.

С определение № 147 от 11.04.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не са очевидно неправилни два от изводите на съда: че дали направени разноски са луксозни се определя от съвременните стандарти на живот (като преценката следва да се извърши с оглед критериите по които в хипотезите на чл. 61 ЗЗД се определя обезщетението за направени в съсобствен имот разходи, а именно до размера на обогатяването, което се съизмерва с разликата между стойността на направените разноски и увеличената стойност на имота, която съставлява пазарната му стойност във вида, в който е и във вида, в който би бил, ако разноските не бяха направени) и че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на направените за него разноски.

Данните по делото са следните:

Искът е предявен при условията на чл. 346 ГПК в производство за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** и построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, допусната при равни квоти между страните от по 1/2 ид.ч.. Първоинстанционното решение в частта, с която делбата е извършена по реда на чл. 353 ГПК чрез възлагане в дял на К. Е. В. на незастроената част от поземления имот с проектен идентификатор *** на стойност 26 670 и възлагане в дял на Н. Г. Г. поземления имот с проектен идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор *** на обща стойност 42 030 лв., като Н. Г. Г. е осъден да заплати на К. Е. В. сумата от 7680 лв. за уравнение на дела му и са определени дължимите държавни такси върху стойността на дела, дължими от всеки от съделителите, е влязло в сила като необжалвано.

К. Е. В. е атакувал първоинстанционното решение в частта с която е уважен предявения от Н. Г. Г. иск за заплащане обезщетение за извършени разходи за поземления имот и жилищната сграда.

Въззивният съд е констатирал, че жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложените доводи са, че по делото действително не са били спорни факта и момента на извършване на твърдяните подобрения именно от ответника, нито определената им стойност съгласно заключението на СОЕ. Спорни обаче са обема и характера на подобренията, извършени въпреки изричното несъгласие и противопоставяне на въззивника, чрез законния му представител. Съдът е посочил, че конкретните доводи са, че когато съсобственикът извърши подобрения в общия имот без съгласието и без изричното противопоставяне на останалите съсобственици, без да измени намерението си да държи частите на останалите съсобственици, отношенията между съсобствениците се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие /чл. 61 от ЗЗД/. Ако съсобственикът е действал и в свой интерес, какъвто е разглежданият случай, другите съсобственици отговарят за необходимите и полезни разноски и увеличената стойност на общия имот. В хипотеза на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД увеличената стойност може да се присъди, само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, доколкото отговорността е ограничена до размера на обогатяването. Установено е, че към момента на придобиването му от съделителите, имотът е имал характер на вилен, предназначен за временно ползване. Към този момент, имотът е бил във вид и състояние, годно за ползване по предназначение и нищо не е налагало преустройството и подобряването му. Въпреки несъгласието и противопоставянето му, изразени чрез майка му и негов законен представител, съделителят Г. продължително време влагал в имота значителни по размер средства за преустройството му, многократно превишаващи необходимите и обичайни за запазването му по предназначение. Вложените от въззиваемия средства са довели и до промяна предназначението на имота, който от вилен се превърнал в жилищен. Съгласно представен по делото списък на подобренията, с оглед техния вид спрямо предназначението на имота, същите се явяват луксозни подобрения, които не подлежат на заплащане от съсобственика. В този смисъл, независимо от правилната правна квалификация на претенцията по сметки, първоинстанционният съдът е приложил материалната норма неправилно. Решението е и несправедливо като резултат, доколкото вследствие извършване на делбата въззивникът не е придобил част от подобрения имот. В незастроената част на имота, възложена на него, извършените подобрения се ограничават до направата на кладенец и засаждане на трайни насаждения. Безспорно е, че занапред той ще се ползва от тях, за което дължи компенсация на ответника, но също е и безспорно, че след делбата остава лишен от дела си в сградата и вместо да бъде овъзмезден за това, той е осъден да заплати на ответника подобренията в сградата, възложена на последния в изключителна собственост. Моли в тази връзка, решението на ВРС да се отмени в обжалваните части, а претенциите по сметки да се отхвърлят като недоказани по основание и размер.

Въззивният съд е приел е, че по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че заявените от ищеца подобрения и разходи са действително извършени в имота именно от него и в твърдяния обем и период. Счел е, че заключението на комплексната СОЕ, прието пред ВРС установява, че увеличената стойност на имота вследствие извършените в имота подобрения е равна на стойността на разходите, вложени в направата им и възлиза на 30 766 лв., а тази на трайните насаждения на 1 576 лв. или общо на 32 342 лв. Стойността на сградата без подобренията е 21 300 лв.

Въз основа на свидетелските показания е формирал извод, че между съсобствениците са водени предварителни разговори по повод предприемане на ремонтни дейности, на които законният представител на ответника е отказал да участва в извършването и финансирането им, но изрично противопоставяне от съсобственика не е доказано. Отношенията между страните следва да се уредят съгласно правилото на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, като ответникът отговаря само до размера на обогатяването му. Ищецът има право на съответна на притежаваната от ответника идеална част в общността от направените разноски, до размера на обогатяването доколкото работата /извършените СМР/ е предприета уместно. Ако общият имот бе подобрен против волята на съсобственика, отговорността на последния можеше да бъде реализирана само по правилата на чл. 59 от ЗЗД, които съвпадат с тези по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Установено е в тази връзка от неоспореното заключение на СОЕ, че стойността на направените разходи в случая съвпада с увеличената стойност на имота възлизащи на 32 342 лв. Следователно, отговорността на ответника е ограничена до размера на обогатяването е 1/2 от направените разходи или до сумата от 16 171 лв. Претенцията по сметки, до този размер като доказана по основание и размер следва да се уважи.

По отношение доводите във въззивната жалба, съдът е счел за неоснователно твърдението за луксозен характер на извършените в имота подобрения. Луксозните разноски са средства, с чието влагане се увеличава абсолютната стойност на вещта. Налице ли са извършени луксозни подобрения се определя от конкретната обстановка. Разноските, направени от ищеца за поставяне на входна врата /порта/, П. дограма, топлоизолация, поставяне на фаянсови и теракотни плочи, порцеланова тоалетна седалка с казанче, мивки и др. могат да бъдат определени като цивилизационен минимум, с който трябва да разполага всяко жилище в настоящия век. Те са предназначени за привеждане на жилището в състояние годно за обитаване и далеч не могат да се определят като луксозни подобрения. Същите са абсолютно масово приложими и не са луксозни с оглед съвременните стандарти на живот.

По отношение на доводите в жалбата за несправедливост на решението в частта по претенцията по сметки спрямо решението по извършване на делба, доколкото въззивникът независимо от плащането на разходите, няма да се ползва от подобрената част от имота, съдът е посочил, че не следва да се разглеждат, доколкото решението в частта по способа за извършване на делба е влязло в законна сила и е извън предмета на въззивното производство.

Изводът на въззивния съд, че дали направени за недвижим имот разноски са луксозни се преценява с оглед вида на извършеното, вложените материали и стандарта на живот, е очевидно неправилен. Когато едно лице направи разноски за изцяло или отчасти чужд имот, същото има право на парично обезщетение въз основа на принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. В отношенията между съсобствениците на обезщетяване подлежат необходимите и полезни разноски. В ППВС № 6/1974 г., т. 2 е разяснено, че полезни разноски (подобрения) са тези, които са довели до увеличаване стойността на вещта. В правната теория се приема, че не подлежат на обезщетяване луксозните разноски. Преценката кои разноски са луксозни, когато между страните липсва договор, следва да се направи не с оглед вида на извършеното или на вложените материали, нито с оглед на стандарта на живот, а с оглед на определения в конкретните правни норми, уреждащи отношенията между страните, размер на обезщетението. Когато правна норма свързва размера на обезщетението с увеличената стойност на имота, като луксозни ще се квалифицират тези разноски, които са довели до увеличаване на стойността над пазарната. В такава хипотеза съдът ще определи обезщетението съобразно пазарната стойност на имота, а не с оглед действителната стойност, която същия има в резултат на извършените луксозни подобрения.

Очевидно неправилен е и изводът на съда, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на направените за подобренията разноски. Когато отношенията между съсобственици се уреждат в някоя от хипотезите на чл. 61 ЗЗД (разходите са направени без съгласието на другите съсобственици или въпреки изричното им противопоставяне) обезщетението е до размера на обогатяването, т. е. по-малката стойност между направените разходи и увеличената стойност на имота. В практиката на ВКС (решение № 378/2.11.2011 г. по гр. д. № 1110/2010 г., І г. о.) е дадено тълкуване, че увеличената стойност на имота е разликата между пазарната му стойност във състоянието, в което е бил преди извършване на подобренията и състоянието след тяхното извършване, определени към деня на постановяване на решението.

По основателността на касационната жалба:

В касационната жалба не се оспорва, че именно Н. Г. е извършил и финансирал строителните дейности, както и стойността на разходите. Оспорена е дължимостта на обезщетение от К. В., както и определения от съда негов размер.

В хипотезата на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, както и в хипотезата на чл. 59 ЗЗД, към която препраща чл. 61, ал. 3 ЗЗД дължимото от обогатилия се съсобственик обезщетение е в размер на по-малката сума между стойността на направените разноски и увеличената стойност на имота. След като и в двете хипотези размера на дължимото обезщетение за извършени от съсобственик подобрения е един и същ, то неотносими се явяват доводите на касатора относно извода на съда, че не е доказано противопоставяне от негова страна на извършването на разноски от страна на ищеца за съсобствения имот.

Неотносими се явяват и доводите, че с подобренията е променено предназначението на имота, който от вилен е станал жилищен, както и че като вилен имотът е бил във вид и състояние, изцяло годно за ползването му за продължителен срок занапред и нищо не е налагало да бъде преустройван и подобряван. В практиката на ВКС (решение № 46 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5692/2014 г., I г. о.), която и настоящия състав споделя е дадено тълкуване, че стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане или извличане на граждански плодове, собственикът би получил по-висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията, а следователно критериите, въз основа на които се извършва преценката са обективни и нежеланието на собственика, респ. съсобственика да ползва подобренията във вида, в който съществуват, само по себе си е ирелевантно при извършване на тази преценка.

Същевременно доколкото по делото се претендира обезщетение за извършени подобрения, а не за направени необходими разноски, които да са запазили вещта от погиване или от повреда, без правно значение е и обстоятелството, че състоянието на имота не е налагало извършване на разходите от страна на ищеца.

Основателни са доводите на касатора, че съдът неправилно е преценил, че са извършени подобрения в сградата, чието обезщетяване той дължи, както и относно размера на евентуалното обезщетение за подобренията в поземления имот.

В нарушение на чл. 61, ал. 2 ЗЗД съдът е приел, че увеличената стойност на имота съвпада със стойността на направените от ищеца разходи общо в размер на 32 342 лв. (1576 лв. за поземления имот и 30766 лв. за строителните дейности в поземления имот и сградата) въз основа заключението на съдебно-оценителната експертиза без да изпълни задължението си по чл. 202 ГПК и да съобрази, че липсва отговор на поставената по т. 4 задача да се установи увеличена ли е в резултат на разходите стойността на имота, доколкото липсва определена пазарна стойност към момента на изготвяне на заключението, а само стойност на сградата без подобренията в размер на 21 289 лв.

Същевременно въззивният съд не се е съобразил със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила като необжалвано първоинстанционно решение по извършване на делбата, обхващаща не само способа за прекратяване на съсобствеността, но и стойността на дяловете на всеки съделител, които в случая са по 34 350 лв., представляващи 1/2 от общата оценка на имота от 68 700 лв., от които 53 300 лв. стойност на поземления имоти 15 400 лв. стойност на сградата. Стойността на получения от Н. Г. дял е 42 030 лв., от които 26 630 лв. е стойността на поставения му в дял поземлен имот и 15 400 лв. е стойността на сградата (за която и са извършени разноски за претендираните подобрения в размер на 30 766 лв.), а стойността на получения от К. В. дял е 26 679 лв. за поставения му в дял незастроен поземлен имот. Съобразно тези стойности и правата в прекратената съсобственост е присъдено и парично уравнение на дела на К. В. в размер на 7 680 лв.

След като към момента на изготвяне на оценителната експертиза стойността на сградата без подобренията е 21 289 лв., а към релевантния момент на прекратяване на съсобствеността стойността на сградата е 15 400 лв., то следва, че липсват подлежащи на обезщетяване подобрения, доколкото влагането на суми от страна на Н. Г. за съсобствената сграда не е довело до увеличаване пазарната й стойност към момента на прекратяване на съсобствеността, поради което и за К. В. липсва обогатяване, а съответно не е възникнало и задължение за обезщетяване за направените разходи.

Според оценителната експертиза разходите за строително-монтажните работи по сградата, включващи и площадки и пътеки около цялата сграда, бетонен бордюр пред южната фасада, стъпала за втори етаж, отводнители пред източната фасада на сградата, тръби за вода и за ток от кладенеца до сградата са на обща стойност 22767.53 лв., от които касаторът е осъден да заплати 11383.77 лв. съобразно дела му в прекратената съсобственост. В тази част въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което искът по чл. 61, ал. 2 ЗЗД да бъде отхвърлен.

В частта, с която искът е уважен за сумата 4787.23 лв., представляваща обезщетение за направени от Н. Г. разходи за подобрения – насаждения, кладенец в имота, изкоп и поставяне на тръби за вода от кладенеца до външната чешма и доставка и монтаж на метална плъзгаща се дворна врата – въззивното решение също е неправилно и следва да бъде отменено. Доколкото по делото липсват данни дали направата от страна на Н. Г. на разноски в размер на 9574.46 лв. за подобряване на поземления имот – за насаждения, кладенец, дворна врата и свързване на дворната чешма с кладенеца – са довели до увеличаване на неговата стойност, в тази част делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да назначи експертиза за установяване каква е пазарната стойност на процесния поземлен имот с тези подобрения и каква е без с тях (съобразно вида в който е бил преди направата на разноските, за който следва да се даде възможност на страните да изложат твърденията си, а при спор и да ангажират доказателства) към момента на влизане в сила на решението по извършване на делбата. При разрешаване на спора следва да съобрази, че подлежащи на обезщетяване при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД подобрения ще са налице само ако пазарната стойност на поземления имот без подобренията към релевантния момент е по-ниска от 53 300 лв.

С настоящото решение Н. Г. Г. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху неоснователната част от иска му по чл. 61, ал. 2 ЗЗД в размер на 455.35 лв., както и разноски от 1850.53 лв. на К. Е. В. за въззивното и касационното производство съответно на неоснователната част от иска.

При новото разглеждане на делото и съобразно изхода на същото съдът следва да се произнесе и коя от страните дължи държавна такса по иска за сумата 4787.23 лв., както и възстановяване на направените от Н. Г. разноски от 88.81 лв. за експертиза в първоинстанционното производство, сумата 444.05 лв., разноски при първото въззивно разглеждане на делото и сумата 473.66 лв. за разноски за настоящото производство, съответно възстановяване на направените от К. В. разноски от 828.21 лв. за първото въззивно разглеждане на делото и за настоящото касационно производство, съответстващи на частта, в която искът е върнат за ново разглеждане.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1164 от 16.10.2019 г., постановено по гр. д. № 1505 по описа за 2019 г. на Окръжен съд - Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 2, адвокат И. А. против К. Е. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, адвокат Н. П. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД в частта, с която се претендира обезщетение в размер на 11383.77 лв. за извършени в периода 2013 – 2015 г. подобрения в съсобствен имот с идентификатор *** и построената в него сграда с идентификатор **** чрез: ръчно подравняване на терен за направа на бетонни площадки и пътеки, 28 куб.м. непосредствено около цялата сграда; ръчен изкоп за направа на бетонен бордюр, 1,5 куб.м. пред южната фасада на сградата; кофраж бордюр, 6 кв.м. пред южната фасада на сградата; кофраж стъпала, 2 кв.м. за 2-ри етаж на сградата; кофраж за окрайчване на бетонни площадки и пътеки, 2 кв.м. непосредствено около сградата; полагане на полиетилен и армировъчни мрежи, 31 кв.м. непосредствено около сградата; заливане с бетон на площадки, пътеки и бордюр, 3,5 куб.м. непосредствено около сградата; ръчно приготвяне на бетонови смеси, 3,5 куб.м.; ръчен изкоп за линейни отводнители, 1 куб.м. пред източната фасада на сградата; полагане на PVC линейни отводнители, 6 бр. пред източната фасада на сградата; ръчен изкоп за тръби (за ток), 12 куб.м. от кладенеца до сградата; полагане на PVC тръби (за ток), 25 лин.м. от кладенеца до сградата; ръчен изкоп за тръби (за вода) 6 куб.м. от кладенеца до сградата; полагане на PVC тръби (за вода), 25 лин.м. от кладенеца до сградата; топлоизолация по фасадата на сградата, цялостно (дюбелиране, омрежване, шпакловане), общо 110 кв.м.; грунд за минерална мазилка с тониране по фасадата на сградата, цялостно, общо 110 кв.м.; минерална мазилка по фасадата на сградата, цялостно, общо 110 кв.м.; монтаж водобрани по фасадата на сградата, общо 15 лин.м.; обръщане около врати и прозорци по сградата, общо 44 лин.м.; направа скеле от дървен материал за дейности по фасадата на сградата, 32 кв.м.; пердашена армирана замазка по подове в една стая (западно изложение) от ет. 1, общо 16 кв.м.; полагане на армировачни мрежи в двете стаи и коридора от ет. 1, общо 45 кв.м.; циментова замазка по подове в двете стаи и коридора от ет. 1, общо 45 кв.м.; ръчно приготвяне на циментова замазка 1:3 М10 общо 2 куб.м. за ет.1; топлоизолация по подове ; в една стая (западно изложение) от ет. 1, общо 16 кв.м. с фибран Х. 5 sm; топлоизолация по тавани в коридора на ет. 1, общо 13 кв.м., с фибран Х. 5 sm; зидария от газобетон 20 smв коридора на ет. 1, общо 12 кв.м.; шпакловка с мрежа и лепило по една стена от газобетон в коридора на ет. 1, общо 12 кв.м.; шпакловка с мрежа и лепило по тавани в коридора на ет. 1, общо 13 кв.м.; вароциментова мазилка по стени в двете стаи, коридор и баня на ет. 1, общо 73 кв.м.; вароциментова мазилка по тавани в двете стаи, коридор и баня на ет. 1, общо 43 кв.м.; гипсова шпакловка по стени в две стаи и коридор на ет. 1, общо 87 кв.м.; гипсова шпакловка по тавани в две стаи и коридор на ет. 1, общо 39 кв.м.; лепене на теракотни плочки в баня на ет. 1, общо 2,5 кв.м.; лепене на фаянсови плочки в баня на ет. 1, общо 13,5 кв.м.; обръщане около врати; прозорци и сводове в двете стаи и коридор на ет. 1, общо 65 лин.м.; зидане на камина – 1 бр. от огнеупорни тухли в стаята с източно изложение на ет. 1; доставка и монтаж на PVC врата - 1 бр. стандартен размер в баня на ет. 1; доставка и монтаж на входна врата с метална каса - 1 бр. в коридор на ет. 1; монтаж на интериорна врата с дървена каса - 1 бр. в стаята с източно изложение от ет. 1; доставка и монтаж на порцеланово седало с PVC казанче - 1 бр. в баня на ет. 1; монтаж на малка мивка - 1 бр. в баня на ет. 1; монтаж на прозорци PVC със стъклопакет - 6 бр. (общо 11,5 кв.м.) на ет. 1; ел. инсталация общо 19 точки, от които 5 бр. в коридора, 7 бр. - в стая/изток и 7 бр. в стая/запад на ет. 1; топлоизолация (над покривна плоча под дървена конструкция покрив) над едната стая (източно изложение) от ет. 2, общо 16 кв.м. с материал фибран Х. 5 sm; лепене на теракотни плочки в антре на ет. 2, общо 1,20 кв.м.; циментова замазка по подове във всички помещения на ет. 2, общо 28 кв.м.; ръчно приготвяне на циментова замазка 1:3 Ml0 общо 1,4 куб.м. за ет.2; поставяне на ламиниран паркет в две стаи на ет. 2, общо 26,80 кв.м.; доставка и поставяне на PVC подови первази в две стаи на ет. 2, общо 28 кв.м.; вароциментова мазилка по стени във всички помещения на ет. 2, общо 64 кв.м.; вароциментова мазилка по тавани във всички помещения на ет. 2, общо 28 кв.м.; гипсова шпакловка по стени във всички помещения на ет. 2, общо 64 кв.м.; гипсова шпакловка по тавани във всички помещения на ет. 2, общо 28 кв.м.; тухлена зидария за две стени/25 см. в западната стая на ет. 2, общо 28 кв.м.; боядисване тавани с бяла боя във всички помещения на ет. 2, общо 28 кв.м.; боядисване стени с интериорна боя във всички помещения на ет. 2, общо 64 кв.м.; монтаж на прозорци PVC със стъклопакет, общо 5,5 кв.м., трикамерна профил К.; доставка и монтаж на входна врата с метална каса - 1 бр.; монтаж на интериорна врата с дървена каса - 2 бр.; обръщане около врати и прозорци на ет. 2, общо 40 лин.м.; ел. инсталация, общо 13 точки, от които 1 бр. в антре, 4 бр. -в стая/изток и 8 бр. в стая/запад на ет. 2; зидане на комин от бетонни блокчета на покрива на сградата, общо 1,80 лин.м.; монтаж на челни дъски при покрив, общо 17 лин.м.; доставка челни дъски за покрив, общо 0,425 куб.м.; монтаж на PVC улуци с водосточни тръби общо 27 кв.м.; изхвърляне на строителни отпадъци - общо 10 куб.м.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане по предявения от Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 2, адвокат И. А. против К. Е. В., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, адвокат Н. П. иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД в частта, с която се претендира обезщетение в размер на 4787.23 лв. за извършени в периода 2013 – 2015 г. подобрения в съсобствен имот с идентификатор *** чрез: доставка и монтаж на метална плъзгаща врата, изработена по индивидуален проект (кух профил 40/30 mm (общо 38м) и 15/15mm (60м), винкел 36/36 (10м), ламарина 2mm (3 м2)) за вход към поземления имот от улицата; изкопаване кладенец, 15 м. дълбочина, с бетонни рингове 80 см., ръчен изкоп за тръби за вода, 2 куб.м. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот, полагане на PVC тръби за вода, 13 лин.ч.. от кладенеца до външна чешма в южната половина на поземления имот и засаждане на: 5 бр. ябълкови дръвчета, от които 2 бр. сорт „К." и 2 бр. „П.“; 10 бр. крушови дървета, сортове боскова масловка, пас красан, пакамс триумф, полски круши; 5 бр. прасковени дървета, всички сорт хале; 2 бр. смокинови дървета; 2 бр. черешови дървета; по 1 бр. нар, кайсия и дрян; 1 бр. касис; 15 корена къпини и 30 корена малини; ягоди, от които 20 кв.м. засадени през есента на 2013 г. и 26 кв.м. засадени през пролетта на 2014 г.; лози: 2 бр. засадени през есента на 2013 г. - шафла и перла; 4 бр. засадени през есента на 2014 г. - чауш, ркацители, шафла; 6 бр. засадени през есента на 2015 г. - булгар, русалка, италия, тракия, кардинал; 4 бр. индийски люляк; 1 бр. калестелемон; 2 бр. рози 1 бр. албиция; 1 бр. бамбук; 2 бр. други.

ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 2, адвокат И. А. по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса в размер на 455.35 лв върху неоснователната част от иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД.

ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 3, съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 3, ап. 2, адвокат И. А. да заплати на К. Е. В., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, адвокат Н. П. разноски по делото съответно на неоснователната част от иска по чл. 61, ал. 2 ЗЗД в размер на 1850.53 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: