Потвърждаване на осемгодишна присъда за грабеж при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 469

София, 04 ноември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Медарова

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Бонка Янкова

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП К. Софиянски, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 618/2025 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. М. и по касационна жалба от повереника на частния обвинител В. Г. срещу въззивно решение № 165 от 22.04.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 259/2025г. по описа на същия съд.

В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Сочи се, че въззивният съд е постановил решението си без да е изследвал обективно, всестранно и пълно докзателствената съвкупност по делото. Неправилно съдът кредитирал показанията на пострадалата, вместо обясненията на подсъдимия. Показанията на пострадалата били колебливи и изолирани. Оспорва се и извършеното по делото разпознаване на подсъдимия от страна на пострадалата, тъй като било по снимков материал и липсвал протокол, установяващ присъствалите на разпознаването лица. Поради тези допуснати нарушения бил неправилно приложен и материалния закон, тъй като авторството на деянието не се установявало по един несъмнен и категоричен начин. Относно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание не се излагат никакви съображения.

В жалбата от повереника на частния обвинител се претендира наличие на касационното основание-явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска неговото увеличаване. Съображенията, развити в тази насока, касаят личността на извършителя-рецидивист с множество предишни осъждания, мястото на извършване на деянието-публично, приложената по отношение на пострадалата продължителна сила, причинените на пострадалата стрес и страдания. Съдът не бил отчел високата степен на обществена опасност на извършителя и деянието.

В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се поддържа от подсъдимия и неговия защитник по заявените съображения.

Повереникът на частния обвинител акцентира на отегчаващите вината обстоятелства, които не били отчетени от проверявания съд. Към неговото становище се присъединява и частната обвинителка В. Г..

Представителят на ВКП намира жалбите за неоснователни и счита, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Счита, че авторството на деянието е установено по един несъмнен начин от показанията на пострадалата и нейната дъщеря, а по отношение на размера на наложеното на подсъдимия наказание се солидаризира със становището на проверявания съд, като претендира и искането на частния обвинител също да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 2/08.01.2025г., постановена по н.о.х.д. № 5430/2024г. СГС е признал подсъдимия Д. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. а от НК и съгласно чл. 54 от НК го осъдил на девет години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

Приложил е и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Съдът се е произнесъл по гражданския иск, както и по въпроса с веществените доказателства и разноските по делото.

По въззивни жалби на подсъдимия и неговия защитник, както и от повереника на частния обвинител, с въззивно решение 165 от 22.04.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 259/2025г. по описа на същия съд, присъдата е била изменена, като наложеното на подсъдимия наказание е било намалено на осем години лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационните жалби са подадени в срок, поради което и се явяват допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

По жалбата на подсъдимия и неговия защитник.

В съдебният си акт Апелативен съд – София е направил пълен, акуратен и цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция, като втора инстанция по фактите и правото, е постановила решение по съществото на делото, което съдържа фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата, въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към съдебния акт са ясни, пълни и непротиворечиви и разкриват начина, по който съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.

Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В тази връзка следва да се каже, че суверенно право на съда по фактите е да прецени на кои от доказателствените източници следва да даде вяра, стига да се аргументира защо, което в случая е направено, включително и по отношение на заявеното в показанията на св. Г. и нейната дъщеря относно поведението на подсъдимия М. на инкриминираната дата и място, механизма за неговото осъществяване-чрез издърпване на синджира от врата на пострадалата, както и последвалото бягство на подсъдимия с велосипеда му. С жалбата не се претендира неправилен анализ или превратно тълкуване на нейните показания, а се иска тяхното изключване от доказателствената съвкуност като противоречащи на заявеното от подсъдимия М.. По същество по този начин се претендира необоснованост на постановения съдебен акт, което не е касационно основание и не подлежи на контрол от ВКС. Апелативният съд ясно и проследимо за страните по делото и за ВКС е отразил в решението си възприетите основни фактически положения, очертаващи обективната и субективна съставомерност на извършеното от подсъдимия М. деяние по чл. 199 от НК. Същите са изведени на базата на правилно и коректно анализиран доказателствен материал и не съдържат противоречия в себе си.

САС не е пропуснал да даде законосъобразен отговор и на наведените и пред него, както и пред ВКС, възражения за опорочено действие по разследването, свързано с разпознаването на подсъдимото лице от пострадалата В. Г. и дъщеря й- св. Д. Г.. Тъй като заявеното в мотивите на апелативната инстанция почива на вярното приложение на закона и коректния анализ на доказателствената съвкупност, ВКС не намира за необходимо аргументите да бъдат преповтаряни и да внася каквито и да било допълнителни съображения в тази насока.

Затова и доводите относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразили се в даването на кредит на доверие на показанията на св. Г. и нейната дъщеря вместо на казаното от подсъдимия, не могат да бъдат споделени, а и същите визират необоснованост на съдебния акт.

Основното искане, изводимо от касационната жалба на подсъдимия и неговия защитник и от заявеното в съдебно заседание пред ВКС, изразява желанието на касаторите да постигнат оправдаване на подсъдимия М. по повдигнатото му обвинение. Искането не може да бъде удовлетворено, тъй като не е налице хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

Претенцията за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание не е мотивирана с никакви аргументи, поради което и ВКС няма как да вземе отношение по нея. За да може да изпълни процесуалната си функция, жалбата следва да съдържа обосновка в достатъчен обем-да конкретизира кои обстоятелства са игнорирани, кои не са били отчетени правилно, кои са превратно ценени и т.н. За разлика от контролираната инстанция по фактите, ВКС не извършва всеобхватен служебен контрол на обжалвания съдебен акт (с изключение на случаите по чл. 354, ал. 5 от НПК, какъвто настоящият не е, както и в случаите, в които ВКС констатира особено съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните такива, които засягат устоите на правосъдието), а съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК се произнася единствено по възведените доводи, които трябва да са ясни и недвусмислено уточнени по съдържание.

По жалбата на повереника на частния обвинител.

В решението си САС убедително е аргументирал извода си за необходимостта от намаляване на размера на наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода от девет години и шест месеца на осем години. Правилно е било отчетено (и в тази връзка законосъобразно е бил коригиран пропуска на първата инстанция), че този размер е несъответен на извършеното от подсъдимия престъпление най-вече с оглед надценената степен на обществена опасност на конкретно извършеното от дееца престъпление, като е съобразено от САС, че стойността на предмета на посегателството не надвишава две минимални работни заплати за страната. САС се е съгласил с приетите от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи отговорността на М. обстоятелства, сред които са и изтъкваните в касационната жалба на частния обвинител. ВКС не констатира приетите отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства да са били подценени или силно да е била занижена тяхната относителна тежест при определяне на обема на държавна принуда, която следва да се упражни по отношение на дееца. Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода е било законосъобразно и справедливо определено при условията на чл. 54 от НК, като правилно е било отказано приложението на чл. 55 от НК по отношение на М..

Поради това и ВКС намира, че при правилно установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалният закон е бил приложен правилно.

Предвид изложеното и на осн. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 165 от 22.04.2025г. на Апелативен съд - София, постановено по внохд № 259/2025г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: