Връщане на платена издръжка след оборване на бащинство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

гр. София, 18.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Кристина Първанова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. №4808/2022г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С касационната жалба на И. Т. Я., подадена чрез адв.М. П., се обжалва решение №402/10.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 573/2022г. на Великотърновския окръжен съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 243 от 21.04.2022г. по гр.дело № 1926/2021г. на РС-Горна Оряховица е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД на И. Я., предявен против К. Ц. П., за осъждане на ответницата да плати на ищеца общо сумата 5 095,27 лева, включваща: сумата 1 680 лева-платена от ищеца издръжка в полза на взискателя Д. И. Я., чрез К. П. в качеството й на майка и законен представител, по изп.дело № 364/2020г. на ЧСИ С.К. за периода от 04.06.2020г. до 15.08.2021г.; сумата 2 940 лева –платена от ищеца по банков път издръжка в полза на К. П., като майка и законен представител на детето Д. Я. за периода от 01.02.2019г. до 31.10.2020г. и на сумата 475,27 лева-платени такси и разноски по изп.дело № 364/2020г. по описа на ЧСИ К., с които суми майката К. П. се е обогатила без основание за сметка на ищеца, считано от датата на раждане на детето, поради установеното с влязло в сила решение № 73/31.05.2021г. по описа на ОС-Велико Търново, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 14.10.2021г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон-чл.59 ЗЗД, на процесуалните правила - чл.12 ГПК и чл.235 ГПК и необоснованост. Искането е да бъде отменено решението и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен.

Ответницата по касация-К. Ц. П., чрез пълномощника адв.М. С., оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

С определение № 1214 от 22.05.2023г., постановено по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на решението на въззивния съд по процесуалноправния въпрос: Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и следва ли съдът да мотивира защо счита част от тях за неоснователни.

Разрешението на процесуалноправния въпрос следва от разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК и приложимата многобройна и последователна практика на ВКС. Нормата на чл.236, ал.2 от ГПК поставя изискване мотивите на решението да съдържат исканията и възраженията на страните, извършената преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Такова задължение има и въззивният съд, тъй като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор. В този смисъл са разясненията, дадени в ППВС № 1/1953г. и ППВС № 7/1965г., в ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и в ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при отчитане на новите съдопроизводствени правила и постоянната и непротиворечива практика на ВКС след постановяването на последния тълкувателен акт.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Бракът между ищеца и ответницата е прекратен с решение № 630/03.10.2005г. по гр. дело №583/2005г. на РС-Горна Оряховица, по силата на което ищецът е осъден да плаща на роденото по време на брака дете Д. И. Я., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер 30 лева. Този размер е увеличен от 30 лева на 140 лева месечно с решение № 129/19.03.2019г. по гр. дело № 255/2019г. на РС-Горна Оряховица. Въз основа на последното решение ищцата се е снабдила с изпълнителен лист и по нейна молба е било образувано против ищеца изп.дело № 364/2020г. по описа на ЧСИ С.К.. По това изп.дело ищецът е платил за периода от 04.06.2020г. до 15.08.2021г. в полза на взискателя Д. Я., чрез неговата майка и законен представител, издръжка в размер 1 680 лева, а размерът на платените от длъжника такси и разноски в изпълнението са в размер 475,27 лева (заключение на СИЕ). Ищецът е платил и сумата 2 940 лева-издръжка за детето Д. за периода от 01.02.2019г. до 31.10.2020г. чрез банкови преводи по сметка на ответницата-майка на детето. Видно от заключението на приетата по делото експертиза, за месеците август, септември и октомври 2020г. ищецът е платил както по 140 лева месечна издръжка на каса, така и по 140 лева месечна издръжка чрез междубанков превод.

С решение № 73/31.05.2021г. на ОС-Велико Търново, влязло в сила на 23.06.2021г. е признато за установено, че И. Т. Я. не е биологичен баща на Д. И. Я., [дата на раждане] ; признато е за установено, че биологичен баща на Д. е М. Ю. М..

Въззивният съд е приел, че правната квалификация на иска е по чл. 59 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за неоснователно обедняване на ищеца за сметка на неоснователното обогатяване на ответницата за претендираните в производството периоди.

За да отмени първоинстанционното решение, в частта, с която искът е частично уважен от първоинстанционния съд и да постанови отхвърлянето му за сумата 4 620 лева, съставът на ОС-Велико Търново е посочил, че няма пречка лице давало издръжка, за което е установено по съдебен ред, че не е биологичен родител на детето да предяви иск по чл. 59 от ЗЗД срещу родителите на детето, които са задължени по закон да му дават издръжка. Причината за това е, че именно родителите са се обогатили от даденото за детето, като са спестили средствата, които е трябвало да предоставят под формата на дължима от тях издръжка. Неоснователно се обогатява не детето, а неговите истински родители, които дължат издръжката до навършване на пълнолетието му. Но тъй като претенцията по чл.59 от ЗЗД е ограничена до размера на обедняването, това, което може да се иска от всеки един от родителите, е размерът на издръжката, която всеки един е могъл да дава в зависимост от своите възможности през съответния период, за който жалбоподателят-ищец е предоставял издръжката. Въззивният съд е съобразил мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 255/2019г. на РС-Горна Оряховица, според които детето е имало нужда от месечна издръжка в общ размер 300 лева, като бащата е осъден да плаща по 140 лева месечно, а на майката е възложена останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за детето. С оглед установения по съдебен ред размер на задължението за издръжка от бащата и от майката, съдът е посочил, че не може да се приеме, че майката се е обогатила за сметка на ищеца, като е спестила средствата за издръжката на детето си, които са били дължими от бащата. В случая Я. не е твърдял, нито е установено по делото, че през процесния период майката не се е грижила и не е давала издръжка. Според въззивния съд претендираният размер на търсената от ищеца като неоснователно обогатяване издръжка от майката на детето, всъщност е определена за дължима от бащата с влязлото в сила решение и тази издръжка излиза извън размера на осигуряваната от майката издръжка, определена според нейните възможности и за същия период. Съдът е обосновал извод, че след като по делото е безспорно установено, че от една страна, за посочения период майката е осигурявала средства за издръжката на детето си, а от друга – ищецът е платил издръжката, определена от съда, като дължима от бащата и извън тази, дължима от майката, искът по чл.59 ЗЗД, насочен против майката К. П., е неоснователен-липсва обогатяване на майката за сметка на ищеца, от спестени от нея средства, които тя като родител е следвало да предостави на детето като издръжка, а същите са заплатени като издръжка от Я. по силата на решение по гр. д. № 255/2019г. на РС-Горна Оряховица и след като е установено с влязло в сила решение по гр. д. № 277/2021г. на ОС-Велико Търново, че Я. не е биологичния баща на детето Д..

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че е налице касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК и тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция - чл. 293, ал. 3 ГПК.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че след като претендираната сума, платена като издръжка от ищеца е над размера на осигуряваната от майката издръжка на детето, няма как ответницата по спора да се обогати с нея, тоест че тя не е материалноправно легитимирана да отговаря по предявения иск. С оборването по съдебен ред на презумптивно установения произход от бащата на детето Д. се установява, че ищецът никога не е имал задължение да го издържа и в този смисъл това, което е платил на ответницата за издръжка на това дете е довело до нейното обогатяване за негова сметка. В този смисъл са доводите в отговора срещу въззивната жалба на ответницата, които второинстанционният съд не е обсъдил. Обогатяването и обедняването обаче не изчерпват елементите на фактическия състав, от който възниква субективното материално право по чл.59 ал.1 ЗЗД. Необходимо е в отношенията между обогатилия се субект и обеднилото се лице да липсва основание за това имуществено разместване, а ако такова основание е налице, вземане за обеднелия не възниква. В случая въззивният съд не е обсъдил и доводите, направени от ответницата още с отговора срещу исковата молба и поддържани във въззивното производство, че основание за имущественото разместване е налице. Това е влязлото в сила на 17.04.2019г. решение на Горнооряховския районен съд по гр.д.№ 255/2019г., с което ищецът е осъден да плаща на малолетното дете Д. Я., чрез неговата майка (ответницата по делото) по 140 лева месечно, считано от 05.02.2019г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. Въз основа на това решение е издаден изпълнителен лист на 14.05.2020г., по който е образувано изп.д.№ 20208090400364 на частен съдебен изпълнител с рег.№ *** и по което принудително са събрани от ищеца част от дължимите суми за издръжка на детето Д.. Наличието на влязло в сила решение, чиято отмяна ищецът е пропуснал да поиска по реда на чл.303 и сл. ГПК, създава основание за получаване на издръжката до влизане в сила на решението, с което презумптивния произход на Д. от бащата И. Я. е опроверган. Следователно всички месечни плащания по 140 лева, извършени въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 255/2019г. на Горнооряховския районен съд, макар да водят до обогатяване на ответницата за сметка на ищеца, не обуславят възникване на право за ищеца да иска от ответницата изравняване на настъпилото имуществено разместване. За това разместване е налице валидно правно основание, поради което не са налице всички елементи от правопораждащия фактически състав, от който възниква правото по чл.59 ал.1 ЗЗД. Докато влязлото в сила решение по гр.д.№ 255/2019г. на Горнооряховския районен съд не е отменено, ищецът може да претендира изравняване на неоснователно обогатяване единствено от установения биологичен баща на детето, доколкото докаже, че за негова сметка той си е спестил разходи по издръжката на детето Д. за исковия период.

Изложеното не се отнася до плащанията, извършени от ищеца в повече от това, за което го задължава влязлото в сила решение по гр.д.№ 255/2019г. на Горнооряховския районен съд, както и за плащанията, извършени след 23.06.2021г., когато е влязло в сила установяващото действителния произход от баща на детето Д. решение на Великотърновския окръжен съд № 73 от 31.05.2021г. по гр.д.№ 277/2020г. За тези плащания основание в отношенията между страните не съществува. Както бе посочено, от заключението на вещото лице е видно, че за месеци август, септември и октомври 2020г. издръжката е платена от ищеца двукратно – на два пъти по 140 лева, при наличие на законово основание за плащане само на една издръжка в размер 140 лева за съответния месец. Също от заключението е видно, че издръжка от по 140 лева е платена и на 30.06.2021г. и 26.07.2021г. – след като е настъпила причина за прекратяване на издръжката. Следователно за тези 700 лева в отношенията между ищеца и ответника няма основание за имущественото разместване и в този размер претенцията е основателна. За разликата над 700 лева до претендираните 5 095,27 лева, искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора всяка от страните по делото има право на разноски – ищецът съразмерно на уважената част от иска, а ответницата – пропорционално на отхвърлената част. За всички съдебни инстанции ищецът е сторил разходи в размер 1 422,63 лева, дължат му се 190,29 лева. Разноските на ответницата за всички инстанции, включително и в частта, с която производството е прекратено от първоинстанционния съд, са в размер 1 084,67 лева, дължат й се 939,58 лева. След компенсация на ответницата следва да се присъдят 749,29 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 402/10.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 573/2022г. на Великотърновския окръжен съд в частта , с която е отхвърлен искът на И. Т. Я., предявен против К. Ц. П. за сумата 700 лева, както и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА К. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] да плати на И. Т. Я. с ЕГН [ЕГН] сумата 700 лева - платена издръжка за месеци август, септември и октомври 2020г. и месеци юни и юли 2021г., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2021г. до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №402/10.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело №573/2022г. на Великотърновския окръжен съд в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА , на основание чл.78, ал.3 ГПК, И. Т. Я. с ЕГН [ЕГН] да плати на К. Ц. П. с ЕГН [ЕГН] сумата 749,29 лева -разноските за всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: