Дължимост на сметка за ток при доказана манипулация на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 141

София, 12.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4486 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от „Енерго-Про Енергийни услуги”ЕАД /с предишно наименование „Енерго - Про Енергийни услуги“ЕООД/ [населено място] срещу решение № 393 от 16.08.19г.по в.гр.дело № 867/18г.на Великотърновския окръжен съд.С него е отменено решение от 1.11.18г.по гр.дело № 1462/18г. и вместо него е постановено друго,с което е прието за установено по отношение на „Енерго-Про Енергийни услуги” ЕООД,че И. П. Р. не дължи сумата от 5 728.07 лв,стойност на начислена служебно електрическа енергия за времето от 22.07.17г.до 19.10.17г.за обект в [населено място], [улица],по фактура № [ЕГН] от 26.02.18г.,на основание чл.98а от Закона за енергетиката във вр.с чл.48 ал.2 ПИКЕЕ/ДВ,бр.98/12.11.13г.отм./

С определение № 240 от 2.04.20г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване,неточно или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.07.12г.и при действието само на чл.48,50,51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.13г.

Отговор на правния въпрос е даден в практиката на ВКС – решение № 21 от 1.03.17г.по гр.дело № 50417/16г.на Първо г.о.; решение № 124 от 18.06.19г.по гр.дело № 2991/18г.на Трето г.о.; решение № 150 от 26.06.19г.по гр.дело № 4160/18г.на Трето г.о.; решение № 107 от 26.11.20г.по гр.дело № 1096/20г.на Трето г.о. Съдържащото се в тях разрешение е, че преди измененията в чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 /обн.ДВ,бр.54/2012г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.Специалната регламентация на договора за продажба на ел.енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г./ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Посочено е също така, че според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Прието е също така, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г.

По делото е прието,че страните са в договорно отношение по доставка на електричество за посочения в исковата молба обект.Установено е още,че на електромера,отчитащ електричеството на обекта, е извършена проверка за точност, демонтиран е и е изпратен на Института по метрология.Констатираното отклонение на отчетеното от реално доставената енергия е коригирано с исковата сума.

За да уважи предявения установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК въззивният съд е изложил съображения,че ответникът е начислил исковата сума на несъществуващо правно основание.Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /Дв,бр.98 от 13.11.13г./ в частта,предвиждаща корекция на сметки за електричество при неточно отчитане, са отменени през м.февруари 2017г.Прието е,че не могат да намерят приложение общите условия на дружеството – доставчик, при законовото изискване,че правилата за корекция ще се уреждат с подзаконови норми.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Поддържа се, че през исковия период са действали разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ, които следва да намерят приложение и че в тях се съдържа регламентация за едностранно коригиране на сметката на потребителя. Дори е да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане правилото на чл.183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на предявения на основание чл.124 ал.1 ГПК иск.

Ответникът по жалбата И. П. Р. моли да бъде оставено в сила въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

По делото е установено,че ищецът И. Р. е потребител на електрическа енергия за обект с клиентски № [ЕГН] за абонатен № [ЕГН] за адрес: [населено място], [улица].От констативен протокол № 5700252/19.10.17г.е установено,че на 19.10.17г.е извършена проверка на процесния електромер от служители на „Енерго-Про Мрежи“АД, при която е констатирано,че СТИ измерва с грешка от минус 98.71%, поради което същото е демонтирано.Електромерът е изпратен за метрологична експертиза, като в констатативен протокол № 49/12.01.18г.на БИМ е отразено,че са извадени куплунгите на токовия датчик на втора и трета системи, свързващи същия с елекронната платка, в резултат на което средството не измерва 66.88% от преминаващата през него електрическа енергия.Посочено е, че електромерът не отговаря на техническите изисквания за измерване на ел.енергия.Отразено е,че пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера са налице, като е установено счупено ухо.Въз основа на изготвения при метрологичната експертиза констативен протокол и на основание чл.48 ал.1 ПИКЕЕ е коригирана сметката на абоната за периода от 22.07.17гдо 19.10.17г.,като му е начислена допълнителна ел.енергия в размер на 30 397.89 квтч.

От назначената съдебно-техническа експертиза е установено,че при описаното в протокола на БИМ състояние на процесния електромер, е налице неправомерно вмешателство върху СТИ, както и неотчитане от измервателната му система на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия.Математически вярно е изчислено дължимото количество ел.енергия в размер на 30397.89 квтч.

При тази данни съставът на ВКС приема, че електроразпределителното предприятие е доказало осъществено действие – неправомерна намеса върху процесния електромер, което има за резултат отчитане на по-малки количества от доставената и потребена електрическа енергия.Налага се извод за неправомерно действие от страна на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. Договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т.28а, б.“а“ от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената ел.енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.183 и сл.ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл.318 и сл.ТЗ/. Следователно правното действие на тези договори попада под приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.318, ал.2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача /да извърши доставката на ел.енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл.116, ал.7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл.110, ал.2 ЗС/, предмет на договорите – чл.200, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал.1 ТЗ. Тъй като договорът за продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.200, ал.2 ЗЗД, респ. чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т.е. за да възникне изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. С оглед специфичния характер на движимата вещ-електрическа енергия, и повторяемостта на периодичната престация на крайния снабдител, законодателят е уредил специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент. Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно.Неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия поражда парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/.В този смисъл е решение № 160 от 31.12.20г.по гр.дело № 1174/20г.на Четвърто г.о. на ВКС.

По изложените съображения потребителят дължи на електроразпределителното дружество цена за доставената електрическа енергия в размер на 5728.07 лв и съответно предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

Въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и на основание чл.293 ал.1 ГПК следва да бъде отменено,като вместо това следва да бъде отхвърлен предявения от И. П. Р. против „Енерго- Про Енергийни услуги“ЕАД [населено място] иск за установяване несъществуването на вземане в размер на 5728.07 лв,представляваща начислена стойност на електроенергия по партида с клиентски № [ЕГН] за абонатен № [ЕГН] за адрес: [населено място], [улица].

С оглед изхода на спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора разноските по делото в размер на 4792.56 лв съгласно представения списък.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от страна на ответника по касация възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора в размер на 1476 лв за една инстанция, с оглед сложността на делото и обема на извършената от него правна работа, изразяваща се в изготвяне на писмен отговор на исковата молба, въззивна жалба, касационна жалба, писмени защити пред трите инстанции и процесуално представителство.Следва да се отбележи,че и адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника по жалбата пред ВКС е в размер на 1500 лв.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 393 от 16.08.19г.,постановено по в.гр.дело № 867/18г.на Великотърновския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на И. П. Р., с ЕГН [ЕГН], за приемане за установено по отношение на „Енерго –Про Енергийни услуги“ЕАД, със седалище и адрес на управление : [населено място], р-н В. В., Варна Тауърс-Г, [улица], че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 5728.07лв, представляваща начислена стойност на електроенергия по партида с клиентски № [ЕГН] за абонатен № [ЕГН] за адрес: [населено място], [улица].

ОСЪЖДА И. П. Р. да заплати на „Енерго-Про Енергийни услуги"ЕАД [населено място] сумата 4792.56 лв / четири хиляди седемстотин деветдесет и две лв и петдесет и шест ст/разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.