Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като изслуша докладваното от съдия Цанова гр. д. № 3860 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по подадена от Апелативна прокуратура - Пловдив касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивския апелативен съд, ГО, 3-ти състав, решение № 139/01.08.2022 г. по в. гр. д. № 264/2022 г., в частта, с която предявеният от Г. С. А. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ , е уважен за сумата от 8000 лв., с присъждане на разноски.

В касационната жалба се твърди, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно и необосновано. Иска се да бъде частично отменено, като размерът на присъденото обезщетение да бъде намален до сума, която съответства на действително претърпените неимуществени вреди с оглед принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД.

Ответникът по касационната жалба Г. С. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , от легитимирана страна и срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

За да постанови обжалвания резултат и определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че ищецът Г. С. А. е привлечен към наказателна отговорност за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 10 години. Наказателното производство по отношение на него е продължило от 18.03.2015 г. - привличането му като обвиняем, до 02.12.2019 г., приблизително 4 години и 9 месеца, през който период му е била наложена най - леката мярка за неотклонение „подписка“. След образуване на съдебното производство са проведени общо 23 съдебни заседания (21 пред районния съд и 2 пред окръжния), като ищецът не се е явил само на 5 от тях. Ищецът е създал семейство (има 4 деца), за осигуряването на което е искал да работи в чужбина, но поради необходимостта от изпълнение на процесуалните си задължения не е могъл да напусне страната. Изложени са мотиви, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение следва, от една страна, да се отчете, че спрямо ищеца е взета най - леката мярка за неотклонение, която не е довела до съществено ограничаване на гражданските му права, а от друга, тежестта на наказанието и продължителния срок на наказателното производство, през който е търпял редица неудобства в личния си живот, породени от изпълнението на процесуалните си задължения на обвиняем и подсъдим, изискващи непосредственото му участие в процесуалните действия. Посочено е, че през този период ищецът е изпитвал редица негативни емоции от опасността да бъде признат за виновен и да лежи в затвора, от състоянието на неяснота и несигурност. Прието е, че не може изцяло да се кредитира заключението на назначената съдебно - психологическа експертиза, според което воденото срещу ищеца наказателно производство не се е отразило на психологическия му статус и не е довело до дезадаптация в социален, семеен, емоционален и поведенчески план. Изложени са съображения, че интервюто с ищеца, въз основа на което експертът е изготвил заключението си, е направено през януари 2022 г., т. е. повече от две години след влизане в сила на оправдателната присъда, поради което е напълно нормално през този период ищецът да е възстановил емоционалното си състояние. Трайното или продължително влошаване на психо - емоционалното състояние на обвиняемият е основание за определяне на обезщетение над обичайното, но липсата му не означава, че не е търпял душевни страдания от повдигнатото му незаконно обвинение, които подлежат на възмездяване на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Формиран е решаващ правен извод, че за претърпените от А. негативни изживявания от повдигнатото му незаконно обвинение, следва да му се присъди обезщетение в размер на 8 000 лв.

С определение № 313 от 01.03.2023 г., постановено по гр.д. № 3860/2022 г., Върховният касационен съд, четвърто гр. отд., е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди и прилагането на обществения критерии за по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Отговорът на въпроса е даден по задължителен начин с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС. В ППВС №4/1968г. е посочено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на ищеца. В трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС се приема, че конкретно при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ правнорелевантни обстоятелства са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления и дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, продължителността на наказателното производство; видът на взетата мярка за неотклонение; съдебното му минало, разгласяването и публичността на обвинението, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания, както и цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му- здравословно състояние, семейство, приятели, професия, обществен отзвук и пр. Обезщетение се присъжда при доказана причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, като се определя глобално. В случай, че от повдигнатото обвинение са причинени болки и страдания над обичайните или специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, като тежестта за оказване на вредите и причинната връзка е върху ищцовата страна- в този смисъл са решение от 11.03.2013г. на ВС, ІV гр.отд. по гр. д. № 1107/2012 г., решение от 15.01.2013г. на ВКС, ІV гр.отд. по гр. д. № 1 568/2011г. В практика на ВКС изрично се приема и че при определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението. При определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да се вземат предвид и икономическата обстановка и стандарта на живот в страната, присъдените в аналогични случаи в съдебната практика обезщетения, както и че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

С оглед отговора на така поставения въпрос, настоящият съдебен състав счита, че в случая въззивният съд е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован извод относно размера на претендираните неимуществени вреди.

Въззивният съд не е отчел значението на онези също обективно проявени и установени по делото обстоятелства, които предполагат по- нисък размер на дължимото се на ищеца обезщетение, а именно, възрастта на ищеца /20 г. към началото на наказателното производство/, която предполага по- висока устойчивост към стреса; че в наказателното производство е взета най- леката мярка за неотклонение - „подписка“; че с оглед характера на обвинението, броя на обвинените лица, фактическата и правна сложност на делото и способите за доказване /кражба след предварително сговаряне между пет лица и чрез използване на МПС/ наказателното производство е приключило в разумен срок; че установените вреди на ищеца са обичайните, които човек търпи от незаконно обвинение, че няма данни за нанесени от обвинението трайни увреждания на физическото и психическото му здраве, на личния му живот, както и на обичайния му ритъм и стил на живот след приключване на наказателното производство, както и факта, че за същия период от време му е повдигнато и обвинение за извършено престъпление по чл.191, ал.1 НК, за което с решение № 269/15.02.2017г. е признат за виновен, и му е наложено глоба по чл.78а НК. Допуснатите от Софийски апелативен съд нарушения обаче не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди следва да се разреши по същество от настоящата инстанция, която при отчитане на значението и на обстоятелствата, които обуславят по- нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди от незаконното обвинение, счита че общият размер на справедливото по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за репариране на причинените на Г. А. неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство, следва да бъде определен на сумата от 4 000 лв., която в достатъчна степен удовлетворява критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, към който чл. 4 ЗОДОВ препраща.

Ето защо и в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над сумата от 4 000 лв. до 8 000 лв., решението следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което за разликата над 4 000 лв. искът бъде отхвърлен. В частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение от 4 000 лв., ведно със законната лихва от 03.12.2019 г., въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл.38, ал.2 ЗАд. Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на адв. С. А.- пълномощник на Г.А., адв. възнаграждение в размер на 510лв.- за въззивното производство и 700 лв.- за касационното производство.

Воден от изложеното ВКС на РБ, състав на ІV гр.отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 139 от 01.08.2022 г. на АС- Пловдив, 3 гр. състав, постановено по гр.д. № 264/2022 г., в частта, с която предявеният от Г. С. А. срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата над 4 000лв. до 8 000 лв., както и в частта на присъдените на осн. чл.38, ал.2 ЗАд. разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. С. А. срещу Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ за разликата над 4 000 лв. до 8 000 лв., като неоснователен.

ОСТАВЯ в сила решение № 139 от 01.08.2022 г. на АС- Пловдив, 3 гр. състав, постановено по гр.д. № 264/2022 г., в частта с която предявеният от Г. С. А. срещу Прокуратурата на Р.България иск с правно основание чл.2, ал.1,т.3 ЗОДОВ е уважен за сумата от 4 000 лв., ведно със законната лихва от 03.12.2019 г. до окончателното й изплащане, както и в частта на присъдените на Г. А. разноски в размер на 15лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р.България да заплати на адв. С. С. А. адв. възнаграждение в размер на общо 1210лв.

РЕШЕНИЕТ О е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/.

2/.