Недопустимост на обяснения от задържан без защитник и оправдаване за кражба

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, представляваща опасен рецидив * обяснения на временно задържано лице * Европейски съд по правата на човека

Р Е Ш Е Н И Е

№ 627

Гр.София, 05.12.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети ноември, 2024 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЕТЯ ШИШКОВА

МИЛЕНА ПАНЕВА

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора от ВП СЛАВОВА

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.767/24 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №236/09.05.23 г., постановена от РС-София /СРС/, 131 състав, по Н.О.Х.Д.11521/21 г., подсъдимите Б. З. Г. и О. А. К. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.195,ал.1,т.3 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.20,ал.2 вр.ал.1 НК, а за К. и вр. чл.29,ал.1,б.А и б.Б НК и са им наложени наказания лишаване от свобода за срок от три години, с петгодишен изпитателен срок на отлагане изтърпяването на наказанието за първия и четири години и шест месеца за втория, търпимо при първоначален строг режим. И двамата са оправдани да са извършили престъплението при квалифициращото обстоятелство по чл.195,ал.1,т.4 НК. Всеки от тях е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на по 858,56 лв.

По жалби на подсъдимите е образувано В.Н.О.Х.Д.1631/24 г.по описа на ГС-София /СГС/, НО, 5 въззивен състав. С присъда №58/10.04.24 г.горепосоченият съдебен акт е отменен в частта по осъждането и вместо него дейците са оправдани, като актът на СРС е потвърден в останалата част.

Срещу присъдата на СГС е постъпил протест, в който са релевирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.2 НПК. Предлага се съдебният акт да бъде отменен и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Депозирано е допълнение, в което са развити конкретни съображения по съответните касационни поводи.

В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВП поддържа протеста.

Подсъдимият Г., редовно призован, не се явява. Неговият защитник настоява присъдата на СГС да бъде оставена в сила.

Същото е становището и на подсъдимия К.,както и на неговия защитник.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и допълнението към него,както и изтъкнатите в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си според чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

В допълнението към протеста се твърди,че свидетелските показания на Е. Г. не са намерили взаимна оценка от СГС, ведно с казаното от полицейските служители К.,Т.,Г., П., което, заедно с другите доказателствени материали, сочело на извод за виновност на оправданите подсъдими. По-важно е твърдението, че наред с това чрез необсъждане на доказателствените източници в цялост не е направена надлежна тяхна проверка, която би установила достоверността им. Те не били съпоставени с извършените разпознавания; с осъществения обиск; с депозираните данни при проведената оперативна беседа с полицейски служители; със заключението по изготвената СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането; както и с обясненията на този свидетел, дадени върху протокола за претърсване и изземване /като последното се признава, че не е годно гласно доказателствено средство според НПК/. Единствените по-задълбочени доводи касаят неправилността на разгледаното от СГС като крещящо противоречие в показанията на обсъждания свидетел, относимо към това кой от извършителите е седял на предната седалка до него.

Всъщност, за всяко от изложените според държавния обвинител неблагополучия на съдебния акт в същия личат ярки мотиви и внимателният им преглед в частта, допустима да бъде осъществявана от ВКС като съд по правото, установява верен процедурен път, въз основа на който са направени съответните изводи. Действително, кой е седял на предната седалка в управляваната от Е. Г. кола при отиване към строителния обект, където е извършена кражбата, не е основополагащ за престъпната деятелност факт, както се заявява в допълнението към протеста, но пък е важен с оглед кредитируемостта на показанията на този свидетел. И съдът има право да го отчита приоритетно.

Уязвимостта на свидетеля Е. Г. е безспорна. Защото дали ще бъдат взети предвид собствените му изявления или тези на свидетеля Б., или пък тези на полицаите, които са обгрижвали акцията по проследяване на лицата, имайки оперативна информация за готвеното престъпление, при всички случаи лицето е участвало в извършването на престъплението, но никога не е обвинено. Затова СГС от своя страна е съзрял коментирания факт и е отнасял изключително прецизно показанията на Е. Г. към всеки друг допустим доказателствен източник, с оглед преценка на надеждност на информацията от лицето. А след като са изписани съображения за тези обстоятелства, които са процесуално верни и логически издържани, този съд не може да се намесва в суверенната преценка на решаващата инстанция по съществото на доказателствения материал.

За да отговори на поставените пред него прокурорски възражения обаче, поддържани включително и от представител на висшата институция на държавното обвинение, доколкото сериозна част от тях касаят познание както на приложението на национално и международно право, относимо за всички органи, занимаващи се с наказателно преследване в РБ, така и с материалите по конкретното наказателно производство, ВКС се счита задължен да даде следните разяснения:

Обстоятелството, че свидетелят Г. е управлявал процесния автомобил, който му принадлежи и в който са открити вещите, предмет на престъпно посегателство, е извън всякакъв спор. Той е и човекът, който е заловен при опит за бягство от колата, чието движение е преустановено вследствие на полицейско преследване. На л.111 в т.3 от ДП е приложена заповед за задържане на лице, от която е видно,че на 29.05.20 г. в 00.10 ч. Е. Г. Г. е задържан за 24 часа за извършено престъпление по чл.195 НК.

На л.95 и сл.от т.1 на ДП е приложен протокол за следствен експеримент със споменатата вече дата, съгласно който от 02.05 ч.до 02.15 ч. е проведено мероприятие по отваряне на процесния автомобил Ауди с рег. [рег.номер на МПС] . В 02.20 ч. пък процесната нощ е започнал оглед на местопроизшествие /колата/, фиксиран в протокол за това, приложен на л.97 и сл.от т.1 на ДП, приключен в 02.30 ч. На л.99 и сл.от същия том е приложен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение, съгласно който са намерени и иззети инкриминираните вещи между 02.40 ч. и 04.20 ч. Точно тук са отразени обяснения на Е. Г., които държавното обвинение желае да бъдат съобразени с показанията му, защото според тях кражбата е извършена с двамата подсъдими и със сключилия споразумение и използван като свидетел по настоящото дело С. Б..

По-нататък, на л.112 от т.3 на ДП е приложен протокол за личен обиск на лице, съгласно който такъв е извършен на Е. Г. все на 29.05.20 г., но едва в 05.30 ч. На л.114 от т.3 на ДП е приложена декларация на Е. Г., съгласно която на 29.05.20 г.в 05.30 ч. той е запознат с правото си на адвокатска защита и е пожелал конкретен защитник, уведомяем от съпругата му, наред с други декларирани обстоятелства без значение за обсъждането на актуалния проблем.

Казаното дотук не е самоцелно, но някак си е убягнало от вниманието на представителите на държавното обвинение. А то е важно, тъй като според документалните доказателства, описани подробно по-горе, Е. Г. най-напред е бил задържан; след това са осъществени следствен експеримент и е направено претърсване и изземване на автомобила, в рамките на които процесуално-следствени действия /претърсването и изземване/ той е депозирал сочените от прокуратурата обяснения и е проведена някаква форма на беседа с полицейски служители; едва тогава е пристъпено към личен обиск /без коментар е как е била обезпечена безопасността на всички лица, присъствали на място/ и му е дадена възможност да иска свързване със защитник, което и той е сторил.

От години са известни решения на ЕСПЧ /напр. Titarenko vs Ukraine, жалба №31720 от 2002 г./, а и от години НК на ВКС има ясна практика, приемаща, че всеки разговор между задържано лице, заподозряно в извършване на престъпление, и полицейски служители, трябва да се разглежда като официален контакт, предпоставящ защита на правата на разпитвания. В български контекст това е решено и с §§ 54,66 и 67 от делото Д. М. срещу България- жалба №34779/ 09 г. Нееднократно този съд е съобразявал отсъжданията си с това,че „защитата, предоставена от чл.6 §§1 и 3 от Конвенцията, се прилага за всяко лице, което е обект на „наказателно обвинение“ в автономния смисъл на понятието по Конвенцията. „Наказателно обвинение“ съществува от момента, в който лицето е официално уведомено от компетентния орган за подозрението,че е извършило престъпление, или от момента, в който то е съществено засегнато от действията, предприети от властите в резултат на подозрение срещу него“ /споменатият §54/.

Следователно, тъй като от мига на задържане на Е. Г. той е третиран като заподозрян, комуто се е дължала незабавна адвокатска защита,ако желае, но това не е било и сторено, по правило никакви негови разяснения по полицейска беседа, при обиск или пък заявления по протокол за претърсване и изземване не могат да бъдат ценени и респективно отнасяни в доказателствен аспект към годния материал /а иначе е вярно, че такива обяснения не са предвидени и като гласни доказателствени средства в НПК, както заявява прокурорът в допълнението към протеста/. Без значение е дали това лице е било привлечено впоследствие като обвиняем. Затова, без да се задълбочава повече, ВКС ще отсъди, че в коментираната насока претенциите на държавното обвинение са, меко казано, несъстоятелни.

Що се касае до проведените разпознавания на подсъдимите, които прокурорът настоява да служат за проверка на показанията на обсъждания свидетел, те отговарят от формална страна на правилата за изготвянето им, но нямат никаква информационна стойност. И това е така, както правилно е заявил СГС, защото Е. Г. познава отнапред подсъдимите Б. Г. и О. К., както и С. Б. и точно той ги посочва поименно след тяхното избягване от полицейската проверка.

Казаното за познанството важи в пълна сила и относно намерената в процесната кола угарка от цигара, за която чрез съответна експертиза е установено, че съдържа наличие на ДНК профила на подсъдимия К.. Контролираната инстанция е взела отношение по този проблем и законосъобразно е отчела,че констатираното не стига, при липса на други доказателства, да се прецени,че този деец е участвал в инкриминираната му кражба, най-малко защото принципното присъствие в Аудито на Г. далеч не може да се отчете като еднократно действие, при това в процесната нощ. Обратното не е установено.

СГС е изложил мотиви за всички доказателствени материали, които са приложени по делото и биха имали отношение към инкриминираната престъпна деятелност на дейците. ВКС се солидаризира с изложението и не намира за нужно да го повтаря. Общите изявления в допълнението към прокурорския протест относно задължението на решаващата инстанция за мотивираност на атакувания съдебен акт; относно дължима акуратност по отношение на всички събрани доказателства; относно задължителна собствена оценка на доказателствената съвкупност от гледна точка на относимост и достатъчност и ясно описание на съдебната теза, каквито се има предвид,че липсват, не се потвърждават от процесуалната действителност и съответно не водят до извод, че са нарушени чл.14, чл.107 и чл.154 НПК. Да не говорим, че най-напред държавното обвинение е това, което трябва да съобрази кои са участници в една престъпна деятелност, на основата на процедурно вярно събран, проверен и коректно анализиран допустим доказателствен материал. С оглед описаното по-горе от този съд, такова поведение е дискутируемо в значителна степен.

Въпреки това ВКС желае да подчертае дебело,че показанията на свидетеля Г. основателно не са намерени за достатъчни да се признае присъствие на актуалните подсъдими в конкретното престъпление. Свидетелят Б., сам по себе си достатъчно уязвима процесуална фигура като сключил споразумение за процесната кражба, не подкрепя в изявленията си пред първостепенния съд заявеното от Е. Г., тежко уличавайки в кражбата самия него. Свидетелите полицаи пък, на които прокурорът държи съдът да се облегне от една страна заявяват, че извършителите са били четирима,но са познали само Е. Г. и С. Б.. От друга страна казаното от тях не се схожда по определени детайли както със съобщеното от Г., така и с депозираното от Б.. Затова подходът на СГС по оправдаване на подсъдимите е правилен.

На последно място, този съд съзира, без да е сезиран, че след като подсъдимите са оправдани от втората инстанция, присъдата на СРС е потвърдена в останалата част. Казаното означава,че иде реч за частта по оправдаване на дейците от първата инстанция по квалифициращото обстоятелство по чл.195,ал.1, т.4 НК, но също и в частта по присъждане на разноски - за всеки от подсъдимите на стойност 858,56 лв. Последното е незаконосъобразно,защото Г. и К. са оправдани от СГС изцяло. Следователно решаващият съд е трябвало да отмени присъдата на СРС и в тази й част. Констатираният порок ще бъде поправен от настоящата инстанция, което е допустимо, защото по никакъв начин не се утежнява положението на подсъдимите, а тъкмо напротив.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда №58/10.04.24 г.,постановена от ГС-София, НО, 5 въззивен състав, по В.Н.О.Х.Д.1631/24 г.,както следва:

ОТМЕНЯВА присъда №236/09.05.23 г.,постановена от РС-София, 131 състав, по Н.О.Х.Д.11521/21 г. в частта по присъждане на разноски за подсъдимите Б. Г. и О. К. в размер на по 858,56 лв.за всеки един от тях.

ОСТАВЯ В СИЛА присъдата на ГС-София в останалата част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/