Намаляване на наказанието при опит за убийство в опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство - опасен рецидив или от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда * намаляване на наказание * изменено решение по наказанието * цели на наказанието * явна несправедливост на наказанието

РЕШЕНИЕ

№ 494

гр. София, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МАРИЯ МИТЕВА

при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Даниела Машева изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 882/2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. В. П., защитник на подс. М. М. Л. срещу Решение № 77/26.06.2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново по ВНОХД № 47/2023 г., с което първоинстанционната присъда № 38/17.11.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по НОХД № 283/2021 г., е била частично изменена и потвърдена в останалата част.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че е налице нарушение на материалния закон, тъй като е дадена неправилна правна квалификация на деянието. Развиват се доводи, че престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК не е доказано от субективна страна. Излагат се пространни съображения за това, че доказателствата по делото са неубедителни и противоречиви и от тях не се установява по несъмнен начин умисъла на подс. М. Л. за умъртвяване на съжителката му Н. Л., с която имат общо дете. Сочи се, че е налице битов скандал, имало е побой, но подсъдимият е действал с цел да причини на пострадалата телесни увреждания, а не да я умъртви. В тази насока се подчертава, че ударът с нож е с неголяма сила, не е проникнал дълбоко в тялото, а констатираната контузия на белия дроб е резултат от травматично увреждане, но не е възможно да се уточни вида и особеностите на увреждането. Излагат се и доводи, че показанията на св. К. са изолирани от останалите гласни доказателствени средства и не следва да бъдат кредитирани. Изтъква се, че не е обърнато внимание, че в коридора на жилището е имало шкаф с посуда, че пострадалата се ударила в този шкаф и не е изключено прободното нараняване да е станало там. С оглед на изложените съображения, защитникът счита, че подс. М. Л. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5 вр. чл. 129 НК или в друго по-леко наказуемо престъпление.

Във връзка с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се развиват доводи за наличие на отлични характеристични данни за подсъдимия, който по сведения на неговия работодател е отличен работник, който винаги изпълнява възложените му задачи, че е скромен и услужлив и с желание се усъвършенства като строителен работник. Сочи са също, пострадалата след случая отново е заживяла с подсъдимия и че тя е заявила, че не се страхува от него, че подсъдимият полога грижи за нея и общото им дете. Изтъква се също, че подс. М. Л. е имал много тежко детство, преживял е болезнено тормоза и унизителното отношение на втория му баща към него, а това е рефлектирало върху психиката му. Сочи се, че подсъдимият е натрупал много разочарования и следва да му бъде даден шанс в живота за поправяне е превъзпитание, но не е необходимо да бъде изолиран от обществото за голям срок от време.

В заключение е отправеното искане за изменение на атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново, като по отношение на подс. М. Л. се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Алтернативно се отправя искане за намаляване на размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. М. Л., адв. В. П. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. По отношение на оплакванията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание развива същите доводи, като тези залегнали в касационната жалба.

Отново прави искане за изменение на атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново, като по отношение на подс. М. Л. се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление. Алтернативно прави и искане за намаляване на размера на наложеното наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Подс. М. Л. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник, изразява съжаление за извършеното, заявява, че е поискал прошка от пострадалата Н. Л. и, че тя му е простила. Изтъква, че работодателят му също му е дал шанс да покаже, че може да бъде по-добър човек. Моли да му бъде дадена възможност да докаже, че може да бъде добър човек и баща.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Изтъква, че не са налице твърдените от касатора нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Развива доводи, че в резултата на надлежно проведена оценъчна дейност от страна на въззивния съд, той правилно е приложил материалния закон. Сочи, че в решението си въззивната инстанция е изложила категорични аргументи защо не възприема правната квалификация по чл. 131, ал.1, т. 5 НК. Подчертава, че наложеното общо наказание от 10 години лишаване от свобода е съответно на характера и тежестта на извършените престъпления.

Предлага атакуваното решение на Апелативен съд – Велико Търново да бъде оставено в сила.

В последната си дума подс. М. Л. заявява, че би искал да бъде оправдан по обвинението, че е извършил опит за убийство, тъй като не е извършил такова престъпление.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С Присъда № 38/17.11.2022 г. по НОХД № 283/2021 г. на Окръжен съд - Плевен подсъдимият М. М. Л. е признат за виновен в това, че на 08.11.2019 г. в [населено място], [община], област /област/ направил опит умишлено да умъртви Н. Л. Л. чрез нанасяне на удар с нож в областта на гърба, с проникващо нараняване в гръдната кухина, като деянието представлява опасен рецидив, като опитът е останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а" и б. „б", вр. чл. 18, ал.1 вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със същата присъда подсъдимият М. М. Л. е признат за виновен в това, че на 08.11.2019 г. в [населено място], област /област/ при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като нанесъл побой на П. И. М. и на В. Т. Н., поради което и на основание чл. 325, ал. 5, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и б. „б" вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия М. Л. е определено едно общо наказание измежду наложените му такива в размер на петнадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК е приспаднато от наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият М. Л. е бил задържан под стража.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и направените разноски по делото.

Въззивното производство е било иницирано по въззивна жалба на защитниците на подс. М. Л..

С Решение № 77/26.06.2023 г. по ВНОХД № 47/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново първоинстанционната присъда № 38/17.11.2022 г. на Окръжен съд – Плевен по НОХД № 283/2021 г. е била изменена в частта за наложеното наказание на подсъдимия М. М. Л. за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29 ал. 1, 6. „а" и б. „б" вр. чл. 18, ал. 1 НК от петнадесет години лишаване от свобода, като е ПРИЛОЖЕН чл.58 б. „а" НК и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК наказанието е намалено на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Подсъдимият М. М. Л. е признат за НЕВИНЕН да е извършил престъплението по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1,6. „а" и 6. „б" НК, което да се отличава с изключителна дързост и цинизъм, поради което и на основание чл. 304 НПК е ОПРАВДАН по обвинението по ал. 2 на чл. 325 НК.

НАМАЛЕНО е определеното по чл. 23, ал. 1 НК общо наказание на подсъдимия М. М. Л. от петнадесет години лишаване от свобода на ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Присъдата е ПОТВЪРЖДАВА в останалата част.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е частично основателна.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК – нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства и доказателствени средства, фактологията по делото е правилно установена и са направени верни правни изводи.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивната инстанция е направила известни уточнения и допълнения и е подложил на критичен анализ и оценка доказателствените източници.

Въззивният съд не е тълкувал превратно доказателствата и не са нарушени правилата на формалната и правната логика при формиране на вътрешното убеждение. Въззивният съд не е действал избирателно по отношение на гласните и писмените доказателствени материали, а напротив съпоставил е обясненията на подс. М. Л. с всички останали гласни доказателствени средства, а също и са обективните находки по делото и заключенията на приетите по делото експертизи.

Обективният прочит на материалите по делото показва, че въззивният съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. Ето защо въззивната инстанция е формирала вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите З., Н., Л., К., М., М. и Г..

Отговорено е подробно в кои части се кредитират показанията на свидетелите и в кои не им се дава вяра и по какви причини. Обясненията на подс. М. Л. не са пренебрегнати, а са обсъдени и съпоставени с останалите доказателствени източници и отново е даден аргументиран отговор, в кои части съдът ги намира за достоверни и обективни и в кои части са израз на защитната теза на подсъдимия.

Неоснователно се твърди, че показанията на св. К. са изолирани.

При внимателния прочит на въззивното решение се установява, че показанията на св. К. са в синхрон с показанията на св. З., подкрепят се за повечето обстоятелства от показанията на свидетелите Н. и Л., като заявеното от св. К. във връзка с нанесения побой от подсъдимия на пострадалата и причинените й наранявания е в корелация и със заключението на СМЕ.

Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивния съд, който след задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, включително и експертните заключения и разясненията, дадени от вещите лица, е достигнал до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението, авторството на деянието и механизма на извършването на престъплението.

Така въз основа на възприетите фактически положения правилен и материалнозаконосъобразен е извода на на съдилищата, че подсъдимият М. Л. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и ”б” вр. чл. 18, ал. 1 НК по отношение на пострадалата Н. Л.

При несъмнено установените по делото факти, несъстоятелно се явява възражението на защитата за това, че подс. М. Л. не е действал с пряк умисъл за умъртвяване на пострадалата, а с цел да й причини телесни увреждания.

В принципен план, когато деецът действа от близко разстояние, с опасно оръжие и с относително значителна сила нанася удар в жизнено важни центрове на тялото, той съзнава, че не може да отмери удара си така, че да се ограничи само до нанасянето на телесна повреда, а в представното съдържание на умисъла се включва и представата, че смъртта закономерно ще настъпи. Затова е налице пряк умисъл за причиняване на смърт. За умисъла на дееца да извърши умишлено убийство или да причини телесна повреда, може да се съди, като се направи преценка с какво средство си служи, каква е насоката и силата на ударите, разстоянието и положението, от което са нанесени и върху какви части от тялото са били нанесени.

В аспекта на изложените разсъждения, в конкретния случай по делото е установено, че подсъдимият е нанасял удари на пострадалата от близко разстояние, а ударите са нанесени както с юмруци, така и с метален нивелир, стол с метални крака, а накрая я е намушкал и с нож в гръдния кош. При пострадалата Н. Л. са констатирани проникващо прободно – порезно нараняване на гръдния кош – входна рана на гърба вдясно до вътрешния ръб на лопатката на височина второ междуребрие с дължина 2 см., проникваща в дясна плеврална кухина с нараняване на десния бял дроб, излив на кръв около 1 л. и набиране на въздух в дясна плеврална кухина, колабиране на долния десен белодробен дял, подкожен емфизем и травматично – хеморагичен шок. Установено е натъртване на главата, кръвонасядане на клепачите – хематом тип „травматични очила” и натъртване на горните крайници – дясната и лявата предмишница. Прободно –порезното нараняване е проникнало в гръдната кухина. Довело е до разстройство на здравето временно опасно за живота, като без своевременна специализирана медицинска помощ, най-вероятно би завършило със смъртен изход. Ударът с нож е бил реализиран с относително неголяма сила, но е бил насочен към област с жизнено важни органи, които са магистрални кръвоносни съдове, бели дробове и сърце и ножът е проникнал в гръдната кухина. В конкретния случай за силата на нанасяне на удара с ножа не може да се съди единствено по дълбочината на проникване на острието на ножа в тялото на пострадалата, тъй като ситуацията е била динамична, а и при извършеното експериментално изследване на дамската блуза на пострадалата е установено, че острието на ножа влиза свободно в прореза на около 5,5 см. навътре. За умисъла на подсъдимия може да се съди и по това, че бързо той е взел и втори нож, който насочил към врата на пострадалата, но благодарение на намесата на св. К., подсъдимият не е могъл да нанесе втори удар на пострадалата Н. Л., отново насочен към жизнено важна част на тялото.

Така комплексните действия на подсъдимия и ескалацията на проявената агресия към пострадалата безусловно водят до извода, че е налице пряк умисъл за умъртвяване на пострадалата Н. Л..

Обстоятелството, че поради оказана своевременно медицинска помощ животът на пострадалата е бил спасен, не дава повод да се приеме, че извършеното от подсъдимия престъпление следва да бъде преквалифицирано в по-леко.

Така, с оглед обективните дадености в конкретния случай Върховният касационен съд не намира основания за преквалифициране на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 18, ал. 1 НК, осъществено по отношение на Н. Л. в по-леко - такова по чл. 131, ал. 1, т. 5 вр. чл. 129 НК.

Във връзка с обвинението за извършено престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК не направени никакви възражения, поради което и касационната инстанция не намира за необходимо да го обсъжда.

Оплакването за явната несправедливост на наложеното наказание Върховният касационен съд счита за основателно.

По отношение на наложеното наказание въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на относимите обстоятелства при индивидуализацията на наказанието. Като е съобразила всички налични по делото смекчаващи отговорността обстоятелства въззивната инстанция с основание е ревизирала размера на наложеното наказанието за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК, като го е намалила на 10 години лишаване от свобода с приложението на разпоредбите на чл. 58, б. „а” и чл. 55, ал. 1 НК. Това следователно е довело и до намаляване размера на общото наказание, определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК.

Въззивната инстанция подробно и прецизно е анализирала всички обстоятелства, които водят до смекчаване отговорността на подсъдимия и тези, които я отегчават.

При отчитане на значимите за индивидуализацията на наказанието факти обаче Върховният касационен съд счита, че наказанието на подсъдимия за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12 НК в размер на десет години и шест месеца „лишаване от свобода” следва да бъде намелено на осем години „лишаване от свобода”. Това е така, защото въззивната инстанция до известна степен е подценила значимостта и по-голямата тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, които са и значителни на брой. Не е отчетено пълноценно конкретното своеобразие и спецификата на обстоятелствата, при които е осъществено престъплението, особеностите на деянието и личността на дееца. Установено е по делото, че подсъдимият е грижовен баща, трудово ангажиран е, опора е на семейството и се грижи за неговата издръжка, след деянието е заживял отново с пострадалата, която желае да продължат съвместния си живот. Работодателят на подсъдимия е дал отлична характеристика за него и е изразил готовност да му осигури работа и след изтърпяване на наказанието, тъй като подс. М. Л. е трудолюбив, стриктен и изпълнителен работник, който има желание да се усъвършенства. Видно е от материалите по делото, че подсъдимият е имал много тежко детство, което се е отразило и изключително негативно на психиката му. От друга страна подсъдимият е дал обяснения, с които допринася за разкриване на обективната истина и частично признава вината си. Изразил е многократно и искрено съжаление за извършеното. В настоящия случай се налага извода, че проявената от него агресия по отношение на пострадалата е изолирана проява в живота му. Всички тези обстоятелства показват, че подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за по-кратък период от време.

В принципен план във връзка с индивидуализацията на наказанията е необходимо да се подчертае, че наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, която се изразява в засягане на определени права и интереси на лицето, показва отрицателната оценка на държавата относно това лице и неговото деяние, има за цел да предотврати извършването на нови престъпления от него и другите членове на обществото, като въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. Така наказанието според българския законодател не е обикновено възмездие, а има конкретно определени цели, визирани в чл. 36 НК.

При осъществяването на цялостната дейност по индивидуализацията на наказанието се отчита не общата обществената опасност на престъпленията от определен вид, а специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец.

При разрешаването на въпроса за наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели – поправянето и превъзпитанието на осъдения и общопревантивната функция на наказанието. Надценяването на значението на генералната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретните подсъдими, поради което би се явило несправедливо. Общопревантивното въздействие на наказанието се осигурява единствено посредством справедливостта му.

Предвид на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за неоснователни възраженията залегнали в касационната жалба за нарушение на материалния закон. Основателни са обаче оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание.

Ето защо решението на Апелативен съд – Велико Търново следва да бъде изменено, като наложеното на подс. М. Л. наказание за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 18, ал. 1 НК, бъде намалено от десет години „лишаване от свобода” на осем години „лишаване от свобода”. Това налага да бъде намален на осем години „лишаване от свобода” и размера на общото наказание, определен по реда на чл. 23, ал. 1 НК.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 вр. чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 77/26.06.2023 г. по ВНОХД № 47/2023 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново като:
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на подс. М. М. Л. за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” вр. чл. 18, ал. 1 НК на 8 /осем/ години „лишаване от свобода”.
НАМАЛЯВА размера на наложеното общото наказание на подс. М. М. Л. , определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК на 8 /осем/ години „лишаване от свобода”.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.