Отмяна на влязло в сила решение поради нов писмен документ за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София,06.02.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 3552 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молбата на Й. А. В. от [населено място], [община] чрез процесуалния му представител адв.Р. Г. И. от АК-В., за отмяна на влязлото в сила решение №429/22.04.2024г., постановено по в.гр.д.№204/2024г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №119/12.05.2023г. по гр.д.№589/2022г. на РС-Провадия, както и допълнително решение №290/30.10.2023г. по същото дело, с които е прието за установено по отношение на молителя, че В. Й. Д. е собственик въз основа на осъществено давностно владение от 1967г. до 2016г. на следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], [община], област В.: дворно място с площ 990 кв.м., съставляващо УПИ [№] в кв. 24 по плана на селото, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда, както и дворно място с площ 1000 кв.м., съставляващо УПИ [№] в кв. 24 по плана на селото и Й. А. В. е осъден да й предаде владението върху двата имота, като е отхвърлен предявеният от Й. А. В. срещу В. Й. Д. иск за приемане за установено, че той е собственик на двата имота.

Твърди се, че след влизане в сила на решението молителят се е снабдил с договора, с който процесните имоти са били закупени на 13 август 1969г. от Й. Щ. Й.-дядо на молителя и баща на ответницата, за който документ молителят поддържа, че опровергава тезата на В. Й. Д., че имотите са й подарени за сватбата през 1967г., както и че били закупени от нейния баща през 1964г. Посочва също така, че въз основа на показанията на свидетелите въззивният съд е приел, че мястото е било подарено на В. Й. Д. през 1967г., което обстоятелство счита, че се опровергава от открития от него договор.

В писмен отговор ответникът по молбата В. Й. Д. изразява становище, че молителят не е посочил датата, на която е открил документа, както и че представеният с молбата договор не е от значение за разрешаването на спора, доколкото не е в състояние да опровергае установените факти за осъществяване на фактическа власт върху процесните имоти, доколкото по делото е представен и писмен договор за даряване на процесните имоти в нейна полза от 1981г. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, като съображенията за това са следните:

От показанията на изслушаната по настоящето дело свидетелка Д. Й. Щ., майка на молителя и сестра на ответницата, се установява, че представеното с молбата за отмяна писмено доказателство е открито от нея случайно при разчистване на мазето в бащината й къща на 24.06.2024г.. Намерила документа в едно кашонче и извикала сина си Й. (молител по настоящето дело), който като видял документа, представен с молбата за отмяна, казал, че е много важен. Предала документа на сина си на същата дата (24.06.2024г.) и той веднага го занесъл на адвоката.

При тези данни следва да се приеме, че с подаването на молбата за отмяна на 18.07.2024г. е спазен предвиденият в чл.305, т.1 ГПК срок.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

В решението, чиято отмяна се иска, е прието, че от анализа на събраните по делото доказателства се налага извод, че най-късно към 1982г. В. Й. Д. е установила фактическа власт върху процесното дворно място, за което по действащия ПУП (ЗРП) на селото са отредени два урегулирани поземлени имота, като началото на владението се свързва с писмен договор от 11.04.1982г., с който Р. Д. Й., майка на В. Д. и баба по майчина линия на Й. А. В., е дарила на семейството на В. Д. недвижим имот м [населено място] с общо пространство от 2 дка, заедно с построената в него малка жилищна сграда, състояща се от стая и предверие, като в договора е посочено, че дарението се извършва от Р. Д. в изпълнение на волята на починалия й съпруг Й. Щ. Й.. Съобразени са и показанията на разпитаните по делото свидетели, като от показанията на св.Д. В. Д., дъщеря на В. Й. Д., ценени при условията на чл. 172 ГПК, е прието за установено, че процесното място, състоящо се от два имота без ограда помежду им, е подарено на В. Й. Д. от родителите й с неформален договор по повод сватбата й през 1967г., след което било обработвано от нейното семейство, като в мястото има постройка от една стая и антре, изградена в периода 1976-78г. от бащата на В. Д. и нейния съпруг. Показанията на св.Д. са кредитирани от съда, тъй като свидетелката има преки и дълготрайни впечатления по отношение на процесните имоти, показанията й са подробни, последователни, безпротиворечиви и логични, описват подробно дейностите, които В. Д. и нейния съпруг са извършвали в мястото. По същите съображения са кредитирани и показанията на св.Банков, докато показанията на ангажираните от молителя свидетели не са кредитирани в частта им, според която Й. В. стопанисва и се грижи за мястото от около 15-20 години, като е прието, че показанията им са неубедителни, неконкретни и противоречиви и в тази част не се подкрепят, дори и косвено, от нито едно друго доказателство по делото, а освен това се опровергават и от показанията на ангажираните от В. Д. свидетели.

Посочено е, че според твърденията в подадената от В. Д. искова молба, тя е собственик на процесните имоти на основание давностно владение, осъществявано в периода от 1964г. до 2016г., като през 1964г. баща й закупил дворно място с площ от около 2000 кв.м. в [населено място], което й подарил по повод сватбата с неформален договор.

С молбата за отмяна е представен писмен договор от 13.VІІІ.1969г., съгласно който И. М. Х. продава на Й. Щ. Й. дворно място от 2 дка за вечно ползване с посочени граници.

Този договор според настоящия състав ако беше представен в производството по делото пред инстанциите по същество, ценен в съвкупност с останалите, събрани по делото доказателства, би имал значение при преценка достоверността както на твърденията, съдържащи се в исковата молба, подадена от В. Д., така и на показанията на разпитаните по делото свидетели, особено с оглед на обстоятелството, че като свидетел по делото е била разпитана дъщерята на В. Д. и въззивният съд е възприел нейните показания като последователни, безпротиворечиви и логични. И тъй като фактическите констатации на въззивния съд са основани преди всичко на показанията на разпитаните по делото свидетели, следва да се приеме, че новоткритият документ съдържа съществена информация от значение за правния спор, която съдът по обективни причини не е могъл да вземе предвид при разрешаването на правния спор.

По реда на чл. 307, ал. 3 ГПК решение №429/22.04.2024г. по в.гр.д.№204/2024г. по описа на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като новото разглеждане следва да започне от процесуалните действия по допускане и събиране на доказателства с цел приемане като доказателство на писмения договор от 13.VІІІ.1969г., представен с молбата за отмяна.

По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на чл. 307, ал. 3 ГПК решение №429/22.04.2024г. , постановено по в.гр.д.№204/2024г. по описа на Варненския окръжен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския окръжен съд.

Председател:

Членове: