Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 22 Ноември 2021

Определяне на режим на лични отношения при тежко родителско отчуждение

Върховен касационен съд · 22 Ноември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Спорът е относно режима на лични контакти между майка и нейните две деца при установено тежко родителско отчуждение и наложени внушения от страна на бащата. Върховният касационен съд отменя частично въззивното решение и определя нов, плавно разширяващ се режим на лични отношения. Контактите започват под наблюдението на социален служител и постепенно преминават в самостоятелни срещи с преспиване, ваканции и празници, като същевременно задължава бащата да оказва пълно съдействие.

Какво приема съдът

При доказано родителско отчуждение най-добрият интерес на детето изключва възможността неотглеждащият родител да бъде дългосрочно лишаван от контакт, като съдът следва да определи мерки за постепенно възстановяване на връзката и да прецени експертните препоръки съгласно чл. 202 ГПК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

родителско отчуждениережим на лични отношениянай-добър интерес на дететородителски правасрещи с психолог

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р е ш е н и е

№ 60262

гр. София 22.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА АНДОНОВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при секретаря Кристина Първанова

изслуша докладваното от съдията В.Райчева гр.дело № 249/2021 год.по описа на ВКС.

Производството е по чл.290 ГПК.

Обжалвано е решение от 15.07.20г. по гр.д.№157/19г. ОС Слистра в частта му, с която е определен режима на лични отношения на майката С. Д. с непълнолетните й деца.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да защити най - добрия интерес на децата при промяна режим на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителски права.

Жалбоподателят – И. Т. Г.,чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени като бъде определен режим на лични отношения, който най-пълно да обезпечи интереса на децата.

Ответницата С. Д. Ф., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че решението на въззивния съд е правилно и моли да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е изменил определения режим на лични отношения в определение № 546 / 03. 11. 2016 г. по гр.д. № 358 / 2016 г., на майката С. Д. с децата и както следва:

- за срок от девет месеца, считано от датата на издаване на изпълнителен лист по настоящото решение, режимът на лични отношения да се осъществява по местоживеене на майката в присъствието на психолог, на разноските на двамата родители поравно, осигурен със съдействието на дирекция "Социално подпомагане" – Русе, на посочено от психолога място по следния начин: през първия тримесечен период от деветте месеца майката да осъществява срещите си с двете деца К., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] , всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 13.00ч. в присъствието на психолог, през втория тримесечен период - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00ч., като психолога присъства от 10.00ч. до 12.00ч., през третия тримесечен период - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00ч., в присъствието на психолога от 10.00ч. до 11.00ч.

- след изтичане на деветмесечния период, през последните три месеца от едногодишния период - всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 14.00ч., без присъствието на психолог, при довеждане на децата от баща им в [населено място].

-след изтичане на едногодишния период, режимът на лични отношения между майката и децата е:

-всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване при майката, като придвижването на децата е по уговорка между родителите, а при липса на такава - бащата ги отвежда в [населено място], а майката ги връща в [населено място], както и две седмици през лятото по взаимно съгласие между родителите, а ако такова не бъде постигнато - от двадесети юли до осми август включително всяка година, както и по три дни от Коледните и Великденски празници по уговорка между родителите, а ако такава не се постигне – всяка четна година първите три дни от тези празници, а всяка нечетна година – последните три дни от тези празници.

Като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част съдът е отхвърлил иска на майката за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата й на нея и в тази си част решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Установено е по делото, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство, по време на което са родени децата им К.. – на 16.09.2007г. и Т. – на 03.05.2009г. Установено е, че през 2015г. отношенията между страните се влошават и ответникът напуска семейното жилище в Лондон, където са живеели от 2011г. , за децата продължава да се грижи тяхната майка, а през декември 2015г. бащата да поеме грижите за тях. Установено е, че бащата е върнал децата в България при неговата майка и от този момент насетне грижите за тях са поети от него.

Констатирано е , че по гр.д. № 358 / 2016 г. по описа на РС Слистра страните се споразумели родителските права да се упражняват от бащата и това е инкорпорирано в определение № 546 / 03. 11. 2016 г. по гр.д. № 358 / 2016 г., съгласно което родителските права по отношение на децата са предоставени на бащата и е определен режим на лични отношения на същите с майката, но след това контактът с тях е труден за осъществяване.

Прието е за установено от трудов договор с „Нетуоркс – България“ ЕООД, с място на работа в [населено място] и продължителност 6 м. срок за изпитване в полза на работодателя, че майката също вече се е установила в България.

Съдът, като е взел предвид разпориедбата на чл. 59, ал. 9 СК, според която, ако обстоятелствата се изменят може да измени постановеното решение, като предостави родителските права на другия родител, е приел че не следва да се предоставя упражняване на родителските права на майката, а само да се определи друг режим на лични отношения с децата. Взет е предвид представен доклад от екипа на КСУДС – Русе до Директора на ДСП-Русе относно извършената работа с майката по услуга „Семейно консултиране и подкрепа“ в периода 28.06.2019г. – 12.09.2019г., като заключението на екипа е, че тя полага усилия за подобряване на комуникацията със синовете си и връзката – майка –дете, но работата на екипа е изключително затруднена поради липса на данни за актуалните потребности на децата. Отбелязано е, че моментните неуспехи в този процес не я демотивират и тя продължава да прави опити за сближаване с децата.

Прието е за установено от социалните доклади на АСП – ДСП – “ОЗД” [населено място] и АСП – ДСП – “ОЗД” [населено място] , че и двамата родители могат да осигурят на децата добра битова среда за живеене, като и двамата могат да разчитат на помощ от своите близки. От представените по делото грамоти на децата е видно, че се полагат грижи за тяхното образователно развитие и те се справят добре както с училищните, така и с извънкласните дейности.

Взето е предвид заключението на психологическата експертиза, според което на съзнателно ниво и у двете деца са изградени негативни комуникативни нагласи и негативен образ и отношение към своята майка, като на съзнателно ниво образът на майката е само лош, а на бащата – само добър. Посочено е, че на дълбинно подсъзнателно ниво проекциите и на двете деца са показателни за наличието на травма на изоставянето от майчиния образ, както и че двете деца на дълбинно ниво са в емоционален конфликт и в дефицит на общуване със значима за тях фигура в семейството – женския образ.

Съдът, съобразявайки настъпилото тежко родителско отчуждение на децата, психологическото им състояние към момента, родителския капацитет на двамата родители и тяхното поведение спрямо децата, е счел че на този етап родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата.

Приел е, че на майката следва да бъде определен съответен режим на лични отношения с децата, който в максимална степен да успее да възвърне нормалното общуване помежду им, като е определил защитни мерки при изпълнение на решението за упражняване на родителските права и режима на лични контакти на майката с децата, предвид горепосочените обстоятелства.

Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да защити най - добрия интерес на децата при промяна режим на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителски права.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че отговорите следва да даде съобразно спецификата на конкретния спор, – когато при решаване на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК е доказано родителско отчуждение. Така приема, че в случаите по СК, когато съдът е длъжен служебно да реши въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, включително да измени съдебното решение, с което са били разрешени, а по конкретното дело е доказано родителско отчуждение, принципът за осигуряване на най-добрия (на висшия) интерес на децата, но и мерките, които чл. 59, ал. 7 и ал. 8 СК предвиждат съдът да определи при решаването на тези въпроси, не допускат родителят, при когото децата няма да живеят (неотглеждащия родител), да бъде лишен дългосрочно от всеки контакт и начин на общуване с тях; например - за шест месеца.

При решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК съдът е длъжен да отчете какви са конкретните причини за родителското отчуждение (неоснователни, основателни или смесени), неговата степен (лека, средна или тежка), включително да осигури справедлив баланс между интереса на детето и интереса на родителите. Водещ обаче е най-добрият/ висшият интерес на детето (делото Sahin v.Germany), а съдът го преценя според възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможностите за помощ на трети лица-близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – чл. 59, ал. 4 СК.

Синтезът на направените изводи в аспекта на дадения отговор на въпроса води до обобщението, че за въпросите по чл. 59, ал. 2 СК водещ е най-добрият/висшият интерес на детето. Този принцип, но и мерките, които чл. 59, ал. 7 и ал. 8 СК предвиждат съдът да определи при тяхното решаване изключват правомощието на съда да лиши родителя, при когото децата няма да живеят (неотглеждащия родител), от всеки контакт и начин на общуване с тях дългосрочно.

След този отговор на въпроса, по който бе допуснато касационното обжалване, настоящият състав намира жалбата за основателна. При решаването на въпросите по чл. 59, ал. 2 СК като последица от уважения иск за развод и след като приема за доказано родителско отчуждение на двете малолетни деца К. и Т. по отношение на тяхната майка в тежката му степен, въззивният съд е постановил децата да живеят при бащата, на нея е определен режим на лични отношения

Основателно е касационното оплакване, че когато мярката за възстановяване на нарушената връзка дете - родител по причина на доказано родителско отчуждение, е препоръчана от вещото лице-психолог, съдът е длъжен не безкритично да я възприеме, а да приложи чл. 202 ГПК. Касационната инстанция е длъжна да отмени въззивното решение в допуснатата до обжалване част. Доколкото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият състав е длъжен да реши по същество въпросите по чл. 59, ал. 2 СК.

Установено е, че конфликтът между родителите рефлектира негативно върху връзката на децата с майката. Приетото пред втората инстанция заключение на вещото лице-психолог, обсъдено във връзка с данните от социалните доклади, с изнесеното от двамата родители, установеното от изслушването на децата, а и от другите събрани по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетели, категорично доказват родителско отчуждение на двете деца към своята майка, проявено в тежката си степен. То е резултат и от поведението на бащата, който съзнателно и системно пренася собствената си неприязън и конфликт с майката в отношенията и на двете деца към нея, като създава сериозен риск и предпоставки за проявените значителни нарушения и сериозни отклонения в емоционалното развитие и в психическото им здраве.

Липсва нормална сепарация между личностите на двете деца, те са безчувствени към своята майка, а не се разграничават от чувствата и преживяванията на баща си към нея, възприемайки ги огледално като свои. Децата трайно са потиснали всички спомени за съвместния живот с нея преди раздялата на родителите. Това налага , като се съобразят и представените пред настоящата инстанция социални доклади, да се определи режим на лични отношения, при който постепенно да се преодолее отчуждението на децата към майката, включително и при съдействието на специалисти, както следва:

· първите три месеца, считано от обявяване на касационното решение, майката да взема децата всеки петък от месеца за времето от 14.00ч. до 18.00, като срещите се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – С.; за осъществяването на тези срещи майката да взема децата от училище и да ги връща в дома на бащата И. Т. Г., като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;

· следващите три месеца и след осъществените не по-малко от определените 12 наблюдавани контакта между децата и тяхната майка майката да взема децата всяка първа и трета събота от месеца за времето от 13.00 ч. до 18.00 ч. от дома на бащата и да ги връща в този дом, като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;

· следващите три месеца майката да взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 13.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване в нейния дом; за осъществяването на срещите майката да взема децата от дома на бащата и да ги връща в същия дом, като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;

· след изтичане на така определения девет месечен период, майката да взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя с две преспивания в нейния дом; за осъществяването на срещите майката да взема децата от училище в петъка и да ги връща в 16.00 ч. в неделя в дома на бащата; всяка четна година да взема децата от дома на бащата от 10.00 ч. на 24 декември и да ги връща в този дом в 18.00 ч. на 26 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за един месец през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата; както и двамата родители да организират съвместно празнуването на рождените дни на децата от 9.00 ч. до 18.00 ч. в празничния ден.

Предвид изложените съображения, съдът

Р Е Ш И :

О т м е н я решение от 15.07.20г. по гр.д.№157/19г. ОС Силистра в частта му, с която е определен режима на лични отношения на майката С. Д. с непълнолетните й деца, като вместо него постановява :

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката С. Д. Ф. с децата деца К., [дата на раждане] и Т., [дата на раждане] , както следва:

· първите три месеца, считано от обявяване на касационното решение, майката да взема децата всеки петък от месеца за времето от 14.00ч. до 18.00, като срещите се осъществяват в присъствието на социален служител от Дирекция „Социално подпомагане“ – Силистра; за осъществяването на тези срещи майката да взема децата от училище и да ги връща в дома на бащата И. Т. Г., като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;

· следващите три месеца и след осъществените не по-малко от определените 12 наблюдавани контакта между децата и тяхната майка майката да взема децата всяка първа и трета събота от месеца за времето от 13.00 ч. до 18.00 ч. от дома на бащата и да ги връща в този дом, като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;

· следващите три месеца майката да взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 13.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване в нейния дом; за осъществяването на срещите майката да взема децата от дома на бащата и да ги връща в същия дом, като задължава бащата да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо децата и да дава необходимото съдействие на майката за осъществяване на личните контакти;

· след изтичане на така определения девет месечен период, майката да взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца за времето от 14.00 ч. в петък до 16.00 ч. в неделя с две преспивания в нейния дом; за осъществяването на срещите майката да взема децата от училище в петъка и да ги връща в 16.00 ч. в неделя в дома на бащата; всяка четна година да взема децата от дома на бащата от 10.00 ч. на 24 декември и да ги връща в този дом в 18.00 ч. на 26 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за един месец през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата; както и двамата родители да организират съвместно празнуването на рождените дни на децата от 9.00 ч. до 18.00 ч. в празничния ден.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.