Допустимост на оглед на видеозапис като доказателство при дисциплинарно уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 50211

гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4352 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 260707/26.05.2021 г. по гр.д. № 638/2021 г., с което Окръжен съд - Пловдив, изменяйки решение № 260027/05.01.2021 г. по гр.д. № 4358/2020 г. на Районен съд – Пловдив, по исковете на Д. И. В. срещу „Лукойл България“ ЕООД:

· признава за незаконно и отменя дисциплинарното уволнение, наложено със заповед № 013-ЧР/17.03.2020 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение между страните (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· възстановява Д. В. на длъжността „продавач-касиер“ с място на работа Б-18, Пловдив, К. ш. (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ);

· и осъжда „Лукойл България“ ЕООД да заплати на Д. И. В. сумата 1 710.22 лв. – обезщетение за оставането без работа в периода 17.03.2020 г. – 08.05.2020 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Касационният контрол е допуснат по процесуалноправния въпрос, огледът на видеозапис по реда на чл. 204 ГПК допустим способ ли е за събиране на доказателства. На въпроса е даден положителен отговор с решение № 136/11.04.2011 г. по гр.д. № 602/2010 г. на ВКС, IV-то ГО на въпроса е даден положителен отговор . Междувременно не са настъпили изменения в законодателството или в обществените отношения, при които ВКС е извършил казуалното тълкуване на чл. 204 ГПК. Настоящият състав споделя и изложените в решението мотиви и възприема положителния отговор на въпроса .

В обжалваното решение обаче въззивният съд му е отговорил отрицателно. Той е отказал да приеме, че чл. 204 ГПК допуска чрез огледа на видеозаписа на оптичен диск - CD, чиято автентичност страните не са оспорили и който оглед първата инстанция е извършила в откритото съдебно заседание от 16.12.2020 г.. Основателно е касационното оплакване, че в нарушение на чл. 204 ГПК въззивният съд е отказал да приобщи, а в решението да обсъди резултатите от възпроизведения видеозапис чрез огледа на оптичния диск. Способът е посочен от ответника „Лукойл България“ ЕООД, чиято е тежестта да докаже извършените нарушения на трудовата дисциплина, поради които със заповед № 011-ЧР/17.03.2020 г. на ищеца А. А. на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ работодателят е наложил наказанието дисциплинарно уволнение и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратил трудовото правоотношение с ищеца за длъжността „продавач – касиер“ на бензиностанция Б-18 Пловдив К. ш. Допуснатото процесуално нарушение по чл. 204 ГПК е съществено. Приемайки способът недопустим, въззивният съд необосновано е достигнал до извода, че работодателят не е провел успешно доказателствената тежест, а дисциплинарното уволнение е незаконно. Основателно е и касационното оплакване за допуснато съществено нарушение и по чл. 154 ГПК. Настоящият състав е длъжен да отмени неправилното решение. Установените касационни основания не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, а спорът следва да се реши по същество.

Със заповед № 013-ЧР/17.03.2020 г. на ищеца на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ е наложено наказанието „дисциплинарно уволнение“ и на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратено трудовото правоотношение за длъжността „продавач-касиер“ с място на работа Б-18, Пловдив, К. ш. В заповедта е посочено, че при извършена на 04.02.2020 г. проверка на бензиностанцията управителят е констатирал, че в периода 24.11.2019 г. – 27.01.2020 г. служителят неправомерно е отмаркирал заплатени от клиентите на бензиностанцията стоки, без да издаде касова бележка за покупката, на обща стойност приблизително 774 лв. Според посоченото в заповедта, тези нарушения представляват „злоупотреба с доверието на работодателя“ в смисъла на основанието по чл. 188, т. 8 КТ и съгласно чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ предполагат налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Заповедта е издадена след връчена покана, с която от служителя са изискани обяснения за тези нарушения. Писмено служителят е обяснил, че някои от продадените и платени стоки на бензиностанцията не е маркирал, а други е отмаркирал. Целта е била да се маркират други, липсващи в обекта стоки, а парите за стоките без издадени касови бележки са събирани в плик за покриване на липси. Това е ставало със знанието на управителя на бензиностанцията.

Неоснователен са доводите в исковата молба, че дадените обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ са опорочени поради упражнена принуда и заплаха от представител на работодателя. От гласните доказателства, събрани чрез разпит на Я. Е., служител в бензиностанцията до м.06.2020 г. и Г. М. – регионален мениджър на бензиностанциите в Пловдив на ответника, се установява, че обясненията са поискани в спокойна обстановка след представяне на документи и информирането на ищеца за вменените му нарушения. Предоставено му е било необходимото време, за да състави обясненията. Настоящият състав кредитира показанията на двамата свидетели като последователни, вътрешно непротиворечиви, логични и кореспондиращи със съставените и представени по делото документи за конкретните нарушения, описани в заповедта за уволнение. Третият разпитан свидетел А. Д. е дала показания, че при поисканите обяснения представителят на работодателя е казал на ищеца да побърза, както и че според него ищецът е виновен и е крал. Това обаче е недостатъчно, за да се приеме, че поведението на представителя на работодателя е повлияло на нормалния мисловен процес на ищеца, обективиран в обясненията.

Настоящият състав отчита също, че в писмените обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ ищецът е извършил извънсъдебно признание за нарушенията. Доказателствената му стойност следва да бъде преценена според всички събрани по делото доказателства (аргумент от по-силното основание от чл. 175 ГПК). Отмаркирането и неиздаването на касови бележки за продадените в бензиностанцията стоки, както и заделянето на получените от продажбата суми в отделен плик, се установява от огледа на видеозаписа на оптичния диск. Неоспорени са твърденията на работодателя, че оптичният диск възпроизвежда точно записи от видеокамерите в бензиностанцията. Приети са и справки, издадени от работодателя, от които се установява, че видеозаписът на оптичния диск касае отмаркираните от ищеца продадени и заплатени стоки в периода 24.11.2019 г. – 27.01.2020 г. Свидетелят Г. М. дава показания, че в изпълнение на своите служебни задължения е прегледал видеозаписите на камерите и е удостоверил резултатите в приетия по делото констативен протокол. В него са посочени датите и часовете в периода 24.11.2019 г. – 27.01.2020 г., в които ищецът е отмаркирал продадените на клиентите кафе и закуски, не е издавал касов бон, а получените суми е отделял в плик и чашка от страни на касата на бензиностанцията.

Съвкупната преценка на така събраните доказателства води еднозначно до заключението, че ищецът е извършил описаното в заповедта, а извънсъдебното признание с дадените обяснения съответства на действителното положение. Ищецът е нарушил т. 3 от длъжностната характеристика на „продавач-касиер“, поставяща му в задължение да води отчет за реализацията на стоките в бензиностанцията по определените от счетоводството цени и да отчита приходите от покупкопродажбите по установения вътрешен ред. Ищецът е нарушавал многократно и задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министерството на финансите да издава касова бележка за всяка продадена стока при получено плащане в брой. Той е нарушил и чл. 33 от Наредбата, която изисква всяка промяна в касовата наличност да бъде своевременно отчитана. Чрез извършените нарушения в периода 24.11.2019 г. - 27.01.2020 г. ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя в смисъла по чл. 187, т. 8, пр. 1 КТ. Тежестта и обстоятелствата на извършеното – многобройни нарушения на трудовите задължения при изпълнението на материално-отчетническа дейност, която обективно изисква по-висока степен на оправдаване на оказаното от работодателя доверие, умисъл като форма на вината и липсата на критичност, - обосновават извода, че в правилното приложение на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ с издадената заповед работодателят е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание и законосъобразно е упражнил правото да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, а с това – и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касационният състав е длъжен да ги отхвърли.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация/ищец следва да се поставят изцяло направените от касатора/ответник по делото разноски.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260707/26.05.2021 г. по гр.д. № 638/2021 г. на Пловдивски окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. И. В. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] срещу „Лукойл България“ ЕООД със седалище и адрес на управление [населено място], район Възраждане, [улица], ЕИК[ЕИК], както следва:

· с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение, наложено със заповед № 013-ЧР/17.03.2020 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ;

· с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на Д. В. на заеманата преди уволнението длъжност „продавач-касиер“ с място на работа Б-18, Пловдив, К. ш;

· с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждането на „Лукойл България“ ЕООД да заплати на Д. И. В. сумата 1 710.22 лв. – обезщетение за оставане без работа в периода 17.03.2020 г. – 08.05.2020 г.

ОСЪЖДА Д. И. В. да заплати на „Лукойл България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 15.40 лв. – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.