Дисциплинарно наказание на ЧСИ за забавено администриране на жалба

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова като разгледа докладваното от съдията Николай Иванов гражданско дело № 1092 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 73 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, представляван от пълномощника си главен юрисконсулт И. Т., срещу Решение от 01.06.2022 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 19/2021 г. срещу частен съдебен изпълнител М. П., peг. № 851, с район на действие Софийски градски съд. С атакуваното решение е отхвърлено като неоснователно искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител, за допуснати нарушения на чл. 429, ал.1 ГПК, на чл.436, ал. 2 и ал.3 ГПК, и на чл.430 вр.с чл. 47, ал.6 ГПК по изп. дело № 20208510401626 по описа на ЧСИ М. П., с peг. № 851 при КЧСИ, с район на действие СГС. В жалбата се поддържа, че атакуваното решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което на частния съдебен изпълнител да бъде наложено дисциплинарно наказание „глоба“ за всяко едно от извършените нарушения.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрисконсулт Р.- А. поддържа жалбата и заявява искане за присъждане на деловодни разноски.

Частният съдебен изпълнител М. П. в писмен отговор на жалбата, също изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли, да бъде отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно това допуска ли правото на Съюза и дали е в съответствие с принципите на свобода на предоставяне на услуги, на основателно правно очакване и на равно третиране предвидено наказание за дисциплинарно нарушение- лишаване от правоспособност на частен съдебен изпълнител завинаги съгласно чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ. Направено е и искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, да бъде спряно производството по делото и да бъде внесено искане в Конституционния съд за установяване на несъответствие между чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ и чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и ал. 4, чл. 6. ал. 2, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България. Твърди се, че предвиденото в чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ наказание лишаване от правоспособност противоречи както на Правото на Съюза, така и на основния закон.

Камарата на ЧСИ в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Д. И. взема становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание чрез юрисконсулт Д. поддържа отговора си и претендира присъждането на разноски.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния касационен съд, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

По съществото й, ВКС, състав на трето гражданско отделение, като съобрази въведените с нея оплаквания и провери атакуваното решение намира следното:

Производството по дисциплинарно дело № 19/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е образувано по реда на чл.70, ал.1 ЗЧСИ, въз основа на искане на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П. за следните нарушения: 1. на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, затова че е оставил без уважение молби от И. П. от 13.10.2020г. и 19.10.2020г. ведно с приложени доказателства /стр. 68-117 и стр. 130-141 от изпълнителното дело/ с искане за конституиране като взискател и суброгиране на П. в правата на кредитора спрямо длъжника С. С.. Сочи се, че с молбата П. представила доказателства за заплащане на задължението по делото, произтичащо от Договор за банков ипотечен кредит № 34 от 10.11.2011 г. с „Уникредит Булбанк“ АД. По договора С. С. и И. П. били солидарно отговорни. Като приложение към молбите П. представила: уведомление от „Либърти Инвестмънт“ ЕООД от 14.11.2016 г. на основание чл. 99 ЗЗД за сключен договор за цесия.; нотариална покана от „Либърти Инвестмънт“ ЕООД до П. от 2016 г.; платежно нареждане от 01.03.2017 г. в полза на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД от П. за цялостно погасяване на задължение по ипотечен кредит от 10.11.2011г. в размер на 96 317,44 лв.; извлечение за движение по банкова сметка и други доказателства представени по делото с молба от 13.10.2020г. /стр. 68-117/ и молба от 19.10.2020г. /стр. 130-141/; 2. на разпоредбата на чл. 436, ал. 2 и ал. 3 ГПК, като не администрирал надлежно жалба на И. П. до Софийски градски съд, постъпила по изпълнителното дело на 18.11.2020 г. с вх № 81118, ведно с приложения удостоверяващи заплащане на изискуеми такси. Посочено е, че жалбата била изпратена за становище на страните едва на 04.01.2021 г. и изпратена в СГС едва на 15.01.2021 г. след почти два месеца, и след сезиране от страна СГС с искане за администриране на жалбата; 3. на разпоредбата на чл. 430 ГПК във връзка е чл. 47, ал. 6 ГПК, като пристъпил към процедура по назначаване на особен представител на лицето И. П.. На 04.12.2020г. с писмо с изх. № 63977 до САК било изпратено разпореждане на ЧСИ за назначаване на особен представител на И. П., който да я представлява по делото.

С обжалваното решение дисциплинарният състав е приел, че не са налице предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ П.. Дисциплинарната комисия е приела, че същият не е допуснал първото заявено в искането на министъра на правосъдието нарушение - неспазване на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК . Изложени са съображения, че плащането от съдлъжника се установява с писменни доказателства. Жалбоподателката била представила платежни документи, видно от които платила по сметка на взискателя суми: на 22.12.2016 г.-4330,60 лв., на 12.01.2017 г.-2106,10 лв. и на 01.03.2017 г. - 96 317,44 лв. или общо 102 754,14 лв. Между страните не се спорело, че сумата била преведена, но съгласно даденото по изп. дело становище от взискателя вх. № 69966/12.10.2020г., с направените плащания не било погасено задължението по Изпълнителен лист, издаден на 28.08.2020 г. от PC София на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по гр.д. № 23517/2020 г. на СPC, въз основа на който било образувано изпълнителното дело. Посочените плащания не били постъпили по сметка на ЧСИ и не били разплатени от него към взискателя за погашение на дълга по делото. По възникналия материалноправен спор между взискателя и жалбоподателката, съдебният изпълнител нямал правомощие да се произнесе, каквото по същество би било удовлетворяването на молбите, при наличие на оспорване от страна на получателя на сумите. Алтернативата била ЧСИ да откаже конституиране на П. като взискател. Според дисциплинарния състав И. И. П. - С. не била солидарен длъжник, съгласно посочения изпълнителен лист, издаден единствено срещу С. С..

По заявеното нарушение, касаещо сроковете за администриране на постъпила по изпълнителното дело жалба, респективно нарушаване на разпоредбите на чл. 436, ал.2 и ал. 3 ГПК дисциплинарният състав е приел, че визирания в посочените разпоредби срок е инструктивен, доколкото същият не предвижда процесуални последици за страните в изпълнителното производство и/или за СИ при забавяне на администрирането на жалбата. Прието е, че след като срока е инструктивен, то спазването на същия е възложено в прерогатив на съдебния изпълнител, който следва служебно да следи за спазването му. Посочено е, че макар действията ЧСИ да са укорими в светлината на срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, то вредоносен резултат не бил настъпил. Касаело се за неголямо забавяне в контекста на съблюдаване на сроковете в съдебната система като цяло, поради което е прието, че дисциплинарното санкциониране в този случай би било прекомерно.

По заявеното нарушение за нарушаване на разпоредбата на чл. 430 ГПК във връзка е чл. 47, ал. 6 ГПК, е прието, че на 04.12.2020 г. с писмо с изх. № 63977 до САК било изпратено разпореждане на ЧСИ за назначаване на особен представител на И. П., който да я представлява по делото. Посочено е, че П. е солидарен длъжник по договора за кредит, въз основа на който е издаден изпълнителният лист срещу С. С., но е трето лице по изп. дело, т.е. не е сред кръга лица ползващи се с привилегията по чл. 430 ГПК във връзка е чл. 47, ал. 6 ГПК, според който съдебният изпълнител назначава особен представител на длъжника. Прието е, че липсва нарушение, тъй като ЧСИ макар и да е изпратил разпореждане до САК, няма данни, както и твърдения, колегията да е определила особен представител, нито пък ЧСИ да го е назначил. В този смисъл деянието останало недовършено, според находящите се по изпълнителното дело доказателства и от него не били настъпили противоправни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗЧСИ частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Относно всяко от процесните дисциплинарни нарушения, посочени в искането на министъра на правосъдието, като извършени от ЧСИ М. П. по изп. дело № 20208510401626, съдът намира следното:

Първото заявено нарушение е на разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от ГПК и се изразява в това, че ЧСИ П. не е уважил молба от 13.10.2020 г. на И. И. П.- С. за конституирането й като взискател спрямо длъжника С. С. по изп. д. № 20208510401626 /следва да се посочи, че в молбата на П. от 19.10.2020 г. не се съдържа искане по смисъла на чл. 429, ал. 1 от ГПК, а произнасянето на ЧСИ от същата дата касае отказ за конституирането й като „страна /длъжник/“ по изп. дело/. Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК, наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Съгласно посочената разпоредба, поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, като установят по изпълнителното дело пред съдебния изпълнител плащането на дълга с писмени доказателства, т.е. тези лица могат да се суброгират в правата на кредитора и да се легитимират, като взискатели по делото, по изплатения от тях дълг по издадения изпълнителен лист, след като докажат, че са платили.

В случая изп. дело № 20208510401626 е било образувано по молба с вх. № 60810/31.08.2020 г. на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.08.2020 г., от Районен съд -София на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д. № 23517/2020 г., по силата на който длъжникът С. С. е осъден да заплати парично задължение в размер на 52 287,83 евро представляваща вземане по договор за банков ипотечен кредит № 34/10.11.2011 г. и анекси към него и 4445,32 лв. разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича от договор за банков ипотечен кредит № 34/10.11.2011 г. и договор за цесия от 07.10.2016 г. С молбата си за образуване на делото взискателят е поискал да се извършат изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането - да бъде вписана възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот, собственост на С. С., който имот бил ипотекиран от длъжника в полза на взискателя „Либърти Инвестмънт“ ЕООД, като при непогасяване на задължението в дадения срок за доброволно изпълнение - да бъде насрочена дата за опис и изнасяне на публична продан на 1/2 ид.ч. от ипотекирания имот /останалата 1/2 ид.ч. от е собственост на И. И. П.- С., която е уведомена за действията на ЧСИ и насрочения опис на имота на 08.10.2020г. /.

На 13.10.2020 г. И. И. П. - С. е подала искане с вх. № 69991/13.10.2020 г. за суброгиране в правата на кредитора с твърдения, че е изплатила целия дълг, и е представила доказателства за извършени плащания по сметка на взискателя, както следва: на 22.12.2016 г.- 4330,60 лв., на 12.01.2017 г.- 2106,10 лв. и на 01.03.2017 г. - 96 317,44 лв. или общо 102 754.14 лв.

Не е спорно, че И. И. П. – С. и бившият й съпруг С. С., са солидарни длъжници по договор за банков ипотечен кредит № 34/10.11.2011 г. и анекси към същия, сключен между тях и „Уникредит Булбанк“ АД, както и че с договора за цесия от 07.10.2016 г. банката е прехвърлила вземането си в размер на 52 441,58 евро /52 287,83 евро- редовна главница и 153,75 евро- редовни лихви/, произтичащо от договор за банков ипотечен кредит срещу: кредитополучателя- И. И. П.- С. и солидарния длъжник- С. С., на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД. На 09.10.2020 г. по изп. дело № 20208510401626 е постъпило възражение вх. № 69637/09.10.2020г., от И. И. П. - С.. чрез адв. И. Л., с искане за спиране на изпълнителните действия срещу И. И. П. - С. изразяващи се в опис и оценка на притежавания от нея и длъжника, в режим на съсобственост, недвижим имот. С молбата са представени доказателства, от които се установява, че за същото задължение и въз основа на същите документи, взискателят „Либърти Инвестмънт“ ЕООД се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и срещу кредитополучателя И. И. П. – С., като е образувал срещу последната изп. дело № 227/2020 г. по описа на ЧСИ П.. Представени са и доказателства за плащания по сметката на „Либърти Инвестмънт“ ЕООД от страна на П.. Установява се, че с определение от 26.05.2020 г. по гр.д. №17678/2018 г. на СРС по възражение на П. е било спряно изпълнението по изп. дело № 227/2020 г. и са били дадени указания на взискателя да предяви иск с пр. осн. чл.422 ГПК. По предявения от кредитора иск е образувано гр. д. № 4921/2020 г. по описа на СГС, като в отговора на ИМ от 28.09.2020 г. подаден от П. по това дело /л. 153-158 от изп. дело/, същата е оспорила наличието на задължения към „Либърти Инвестмънт“ ЕООД, произтичащи от договора за кредит, с твърдения, че е платила задължението по договора за цесия /посочено от дружеството в уведомление от 14.11.2016 г./, като окончателното плащане било в размер на 96317,44 лв. /49393,56 евро/, а преди това погасила вноски по погасител план за м.11 и м.12. 2016 г. и за м.01 и м.02.2017 г., т.е. се е позовала на същите плащания, визирани в молбата от 13.10.2020 г. С оглед наличието на висящ съдебен спор към датата на подаване на молбата от 13.10.2020 г., между взискателя по изп. дело № 20208510401626 и солидарния длъжник /твърдящ че е погасил изцяло общия дълг/, дали с извършеното плащане е погасено задължението произтичащо от договор за банков ипотечен кредит № 34/10.11.2011 г. и договор за цесия от 07.10.2016 г., с неуважаването на молбата от 13.10.2020 г. на И. И. П.- С. за конституирането й като взискател спрямо длъжника С. С. по изп. д. № 20208510401626, ЧСИ М. П., не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.429, ал.1 от ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че е налице второто заявено нарушение. Основателно е оплакването на жалбоподателя за необоснованост на обжалваното решение в частта, с която е прието, че ЧСИ П. не е извършил нарушение на разпоредбите на 436, ал.2 и ал. 3 ГПК, изразяващо се в допуснато забавяне при администриране на жалба по чл. 435 ГПК до компетентния съд. Разпоредбата на чл. 436 ал.2 ГПК задължава СИ да администрира подадените към него жалби в 3-дневен срок от постъпването им, като изпрати препис на насрещните страни. Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК преписката се изпраща в съда, след изтичане на тридневния срок за възражения на страната, която е получила препис от жалбата по чл. 435 ГПК. Посоченото действие би следвало да се извърши в следващия работен ден след постъпване на възражението или изтичане на срока за възражение. Разпоредбата е възпроизведена и в чл. 15 от Наредба № 4/6.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители към ЗЧСИ. В случая по проверяваното изпълнително дело, жалбата с вх. № 81118 на И. П. до СГС, е постъпила по изпълнителното дело на 18.11.2020 г., ведно с приложения удостоверяващи заплащане на изискуеми такси. Жалбата обаче е изпратена за становище на страните едва на 04.01.2021 г., респ. изпратена в СГС едва на 15.01.2021 г., след почти два месеца, и след сезиране от страна СГС с искане за администриране на жалбата. Съдът приема, че забавянето от близо два месеца, без доказана основателна причина за това забавяне, е извън рамките на разумния срок. Поради това счита, че е налице твърдяното нарушение и в тази му част обжалваното решение е неправилно.

В обжалваното решение правилно е прието, че ЧСИ П. не е извършил третото от посочените нарушения. Установено е, че лицето И. П. макар и да е солидарен длъжник по договора за кредит, въз основа на който е издаден изпълнителният лист срещу длъжника С. С., е трето лице по изп. дело, и не е сред кръга лица визирани в чл. 430 ГПК във връзка е чл. 47, ал. 6 ГПК, на които може да бъде назначен особен представител от СИ. Обоснована и в съответствие с доказателствата по делото е констатацията на дисциплинарния състав, че липсва нарушение на посочената разпоредба, доколкото въпреки изпратено разпореждане на ЧСИ да САК за назначаване на особен представител на П., по делото липсват данни и доказателства такъв е бил посочен от адвокатската колегия, респ. да е бил назначен от ЧСИ П..

По изложените съображения ВКС в настоящия състав намира, че подадената жалба е частично основателна. Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която не е наложено дисциплинарно наказание на ЧСИ М. П. за допуснати от него нарушения на разпоредбите на чл. 436, ал.2 и ал. 3 ГПК.

Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл.53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Изхождайки от обстоятелствата, при които е допуснато нарушението, от неговия характер, последиците за длъжника, съществуващите данни за други провинения на ЧСИ П. /обременено дисциплинарно минало/ и липсата на критично отношение към вече извършените нарушения като предпоставка за допускане на нови пропуски в работата, съдът намира, че за допуснатото от ЧСИ П. нарушение, следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ – глоба в размер на 6000 лв. Основната цел на дисциплинарното производство е наказанието да въздейства така, че съдебният изпълнител да не допуска подобни нарушения занапред, да се промени поведението му в посока спазване на закона. Обстоятелството, че с влезли в сила решения ЧСИ П. е наказван многократно /справка-извлечение от дневника по чл.41 ал.3 от Устава на КЧСИ л. 510 от дисциплинарното дело/ обосновава извода, че наказателната превенция не е изпълнила своята роля.

Неоснователно е искането на ЧСИ М. П. за отправяне на преюдициално запитване. То е направено във връзка изразено становище от същия касаещо приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ, в която е предвидено наказание за дисциплинарно нарушение извършено от ЧСИ- лишаване от правоспособност на частен съдебен изпълнител завинаги и твърдения за противоречието й на „основни принципи на Правото на Съюза“. В настоящия случай поставения въпрос, не е обусловил изхода на делото и няма заявеното от страната значение. Въпрос за налагане на най- тежкото дисциплинарно наказание- „лишаване от правоспособност завинаги“ по см. чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ не е бил повдиган по делото и не е бил обсъждан от дисциплинарния състав, като видно от изложеното по-горе в мотивите съдът приема, че за допуснатото от ЧСИ нарушение, следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.68 ал.1 т.2 ЗЧСИ – глоба. Ето защо, искането следва да се остави без уважение.

По същите съображение следва да се остави без уважение и искането за спиране на производството по делото в хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ и за отправяне на искане до Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗЧСИ.

Съобразно изхода на спора предвид заявените искания за присъждане на разноски, на представляваните от юрисконсулти страни ще следва да се присъдят разноски за настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 23, т. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, в размер на по 100 лв. за всяка. Разноски за ЧСИ не се следват, а и същият не е претендирал такива.

По изложените съображения и на основание чл. 73 ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. П., частен съдебен изпълнител с peг. № 851, с район на действие Софийски градски съд за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставения въпрос.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Н. П., частен съдебен изпълнител с peг. № 851, с район на действие Софийски градски съд, с правно основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ.

ОТМЕНЯ Решение от 01.06.2022 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 19/2021 г. по описа на КЧСИ, в частта, с която е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието за ангажиране на дисциплинарната отговорност на М. П., частен съдебен изпълнител, рег. № 851, с район на действие СГС за нарушения на разпоредбите на чл. 436, ал.2 и ал. 3 ГПК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА на частен съдебен изпълнител М. Н. П., peг. № 851, с район на действие Софийски градски съд, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ дисциплинарно наказание "глоба" в размер на 6000 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 01.06.2022 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България по дисциплинарно дело № 19/2021 г. по описа на КЧСИ, в останалата част.

ОСЪЖДА ЧСИ М. Н. П., peг. № 851, с район на действие Софийски градски съд, да заплати на Министерство на правосъдието и на Камарата на ЧСИ на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумите от по 100 лв. разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.