Оставяне в сила на наказание за разпространение на наркотици при рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

София, 20 май 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Николай Джурковски

при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 241/2026 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Т. М. срещу въззивно решение № 23 от 18.02.2026г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 261/2025г. по описа на същия съд.

В жалбата от името на подсъдимия се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Претендира се явна несправедливост на наложеното му наказание, тъй като същото е прекомерно завишено от решаващите съдебни инстанции. Акцентира се върху обстоятелството, че подсъдимият е бил оправдан по чл. 26, ал. 1 от НК, което обстоятелство, наред с ниската стойност на предмета на престъплението, неговото количество и качество, както и липсата на мащабна организация, която да е създадена от подсъдимия, обуславят приложението на чл. 55 от НК. Твърди се, че АС- Варна подценил значението на наличните смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия, сред които младата му възраст, добрите характеристични данни, обучението във висше учебно заведение и проявеното разкаяние, както и че деянието било мотивирано от личната пристрастеност на подсъдимия към наркотични вещества. Иска се намаляване на размера на наложеното му наказание под предвидения в закона минимум.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.

Подсъдимият М. и неговият защитник адв. М. Я. поддържат депозираната жалба със заявените в нея съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал.1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 11 от 23.06.2025г., постановена по нохд № 95/2025г., Окръжен съд – Добрич признал подсъдимия Т. М. за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.“б“ и чл. 54 от НК, като му наложил наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000лв.

Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в осъществяването на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на пет години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 20 000лв.

Бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС, като било приспаднато и предварителното задържане на подсъдимия, на основание чл. 59, ал.1 от НК.

В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото, като съдът се произнесъл и по веществените доказателства.

С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия и неговия защитник, присъдата е била изменена, като същата е била отменена в частта й относно приложението на чл. 26, ал. 1 от НК и относно отнемането в полза на държавата на електрическа везна, като в тази част на повдигнатото обвинение подсъдимият е бил оправдан.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Не е било допуснато релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

Наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК не разкрива белезите на явна несправедливост на същото по отношение на неговия размер и начин на изтърпяване. В принципен план това основание за изменение или отмяна на решението би било налице, когато несъответствието между наложеното наказание и степента на обществената опасност на деянието и дееца, както и на другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства е очевидно и това налага то да бъде намалено или увеличено. Липсват обстоятелства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд и които да обуславят допълнително смекчаване на наложеното на подсъдимия наказание.

Съставът на контролирания съд е оценил личната степен на обществена опасност на дееца като сравнително висока, като е отчел наличните по делото отегчаващи отговорността му обстоятелства- престъпната упоритост, демонстрирана от подсъдимия М. да върши такъв вид престъпления-осъждан ефективно и извършил престъплението по настоящото дело само три месеца след излизането си от затвора, осъществил е две форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а от НК-държане на наркотични вещества с цел разпространение и фактическо разпространение на такива вещества, предходните му осъждания (извън ограничението по чл. 56 от НК за престъплението по чл. 354а от НК), завишената степен на обществена опасност на двете престъпления, за които е признат за виновен, трайно установения модел на поведение на подсъдимия по отработен механизъм при разпространението на наркотични вещества. Правилно е било преценено, и в този смисъл се явяват неоснователни възраженията на защитата, че оправдаването на подсъдимия по чл. 26 от НК относно престъплението по чл. 354а от НК не налага смекчаване на неговата наказателна отговорност само на това основание. Не са били подценени и внимателно обсъдените от въззивния съд смекчаващи обстоятелства-младежка възраст, частичните самопризнания и добрите характеристични данни, част от които се явяват и наведените от защитата обучение във висше учебно заведение, проявените самокритичност и разкаяние. Искането за приложение на чл. 55 от НК е било поставяно и на вниманието на апелативната инстанция, като е намерило своя отговор в мотивите към постановеното решение. Правилно е било прието, че липсват основания наказанието на подсъдимия да се определя под санкционния минимум, като в случая без значение е заетата позиция на контролираната инстанция, че размера на наказанието е следвало да бъде по-висок.

При това положение наложеното на подсъдимия М. наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и се явява съответно на извършеното. Определения по този начин размер на държавна принуда спрямо него е съответен на престъпленията, за които е бил признат за виновен и осъден. Поради това, всякакво намаляване на определеното му за изтърпяване наказание оттук насетне би представлявало необосновано толериране на извършеното от подсъдимия, което би било недопустимо и предвид преценените от контролирания съд отегчаващи обстоятелства.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 23 от 18.02.2026г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 261/2025г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: