Допустимост и предмет на обратния иск в гражданския процес

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е № 499

гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2272 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 7177/27.12.2024 г. по гр.д. № 6654/2023 г. в частта, с която Софийски градски съд отменя решение № 20070603/08.12.2022 г. по гр.д. № 56876/2020 г. на Софийски районен съд и отхвърля обратните искове на П. К. Н. и П. А. Н. срещу „Темпо 6“ ЕООД.

Решението е допуснато до касационно обжалване поради вероятна недопустимост – чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. Необходимо е да се изяснят процесуалните предпоставки/законовите условия за допустимост на обратния иск, и с оглед особеностите на частта на решението, допусната до касационен контрол, да се разясни кое спорно материално право е допустим предмет на този иск.

Чл. 219, ал. 3 ГПК е разпоредбата, която предвижда иска. Нейното съдържание – страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го съедини за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане, и нейната систематика – част от института на привличане на трето лице-помагач, не изясняват предпоставките на обратния иск. За това чл. 219, ал. 3 ГПК следва да се подложи на телеологично тълкуване.

Чл. 219, ал. 3 ГПК, тълкуван във връзка с чл. 219, ал. 1 ГПК, а и с чл. 133 ГПК, налага да се приеме, че с обратен иск разполага страната по първоначалния иск и искът се предявява срещу помагач. Така обратният иск се разграничава от другите проявни форми на обективно съединяване – първоначално кумулативно обективно съединяване (чл. 210 ГПК), насрещен иск (чл. 211 ГПК) и инцидентен установителен иск (чл. 212 ГПК). Чл. 219, ал. 3 ГПК не пояснява предмета на обратния иск – дали това е всеки спор за материално право между страна по първоначалния иск и помагач, надлежната легитимация – дали с него разполага само ответникът или и ищецът, дали ответник по обратния иск е само привлечения или и допълнително встъпилия помагач, включително дали е необходимо да бъде предявен от подпомаганата срещу подпомагащата страна.

Привлеченото и допълнително встъпилото трето лице/помагачът участва в чужд процес – на страните по първоначалния иск за спорни помежду им материални правоотношения, помагачът не е страна по тези правоотношения – те са между страните по първоначалния иск, и когато определението за конституиране на помагач е правилно, решението поражда последиците по чл. 223 ГПК – установително действие в отношенията на помагача и насрещната страна и обвързваща/задължителна сила на мотивите в отношенията на подпомаганата и подпомагащата страна. Това означава, че за надлежната легитимация по правото на привличане (чл. 219 ГПК) или допълнително встъпване (чл. 218 ГПК) е необходима връзка на преюдициалност или най-малкото, някаква връзка между спорните правоотношения по иска и правоотношенията с помагача. Правоотношенията, които визира чл. 223 ГПК, също са материални. Следователно правото на иск предопределя надлежната легитимация по правото на участие на помагач, но също „съображения за процесуална икономия“ (така практиката на ВКС по обратния иск) задават ограничения в допустимия предмет на обратен иск. Разглеждането му не следва да бави производството. Неговата цел е не да разреши всеки спор между страна по първоначалния иск и помагача, а да избегне следващ процес относно вземане, чието възникване и изискуемост зависят от изхода на спора по иска. От това следва, че предметът на обратния иск е ограничен само до регресно вземане. Регресно е вземането, при което едно лице, след като е понесло или е било длъжно да понесе имуществената тежест от едно правоотношение, има произтичаща от закона възможност да я прехвърли (изцяло или частично) върху друго лице, на което законът я поставя в окончателна тежест.

Регресно вземане с обратен иск може да предяви ищецът или ответникът. В исковата молба по обратния иск следва да се заявят твърдения за регресни правоотношения, възникването на които зависи от спора по първоначалния иск. Следователно обратният иск е винаги евентуален. Когато е предявен от ищеца, е под отрицателно, а когато е от ответника – под положително процесуално условие. Когато обратен иск е предявил ищецът, в решението по този иск съдът винаги постановява безусловен диспозитив без еднозначна необходимост регресното вземане да е било заявено в размера на вземането по първоначалния иск. Например, когато ищецът по иск за собственост предявява обратен иск срещу продавача/помагача (чл. 191 ЗЗД), първоначалният иск е за собственост, а изискване регресното вземане да е в размер на вземане по първоначалния иск е неизводимо. В този случай ищецът е длъжен да съедини предявеният обратен иск и с иск за разваляне на договора – регресните правоотношения възникват не само поради отхвърлянето на иска за собственост, а и при конститутивно решение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД - ТР № 1/02.07.2021 г. по тълк.д. № 1/2019 г. ОСГТК на ВКС. Когато обратен иск е предявил ответникът, той следва да заяви регресното вземане в или до размера на вземането по първоначалния иск. В този случай изискуемостта на регресното притезание зависи от удовлетворяването на вземането по първоначалния иск, т.е. не може да е по-голямо (напр. чл. 54, чл. 127, ал. 2, чл. 143 ЗЗД, чл. 202 КТ, чл. 9 ЗОДОВ). С осъдителното решение по обратния иск съдът постановява условен диспозитив, а изпълнителният лист се издава съгласно чл. 418, ал. 3 ГПК, приложен по аналогия.

Надлежен ответник е помагачът, за когото в исковата молба по обратния иск се твърди да е длъжник по регресно вземане, възникващо от правоотношението по главния спор, без значение дали е привлечен или допълнително встъпил. За да го приеме за съвместно разглеждане, е необходимо третото лице да е конституирано като помагач. Неизводимо е обаче изискване обратният иск да е предявен от подпомаганата срещу подпомагащата страна. Позитивното определение по чл. 220 ГПК не подлежи на обжалване. Евентуалната му неправилност не изключва правото на обратен иск на страната, на която законът признава регресно вземане. Когато искането за съвместно разглеждане на обратен иск е от ответник, поискал привличането на помагач, искът следва да се предяви до изтичане на срока за отговор на исковата молба (чл. 133, вр. чл. 131 ГПК). Срокът не следва да е по-кратък, когато обратният иск се предявява срещу допълнително встъпилия помагач или срещу помагача, конституиран по искане на насрещната страна. И тогава срокът е едномесечен и тече от определението по чл. 220 ГПК, а когато е постановено в закрито съдебно заседание – от връчването на преписа от определението.

Поради това, че обратният иск е форма на последващо евентуално обективно съединяване, за него важат изискванията по чл. 210, ал. 1 ГПК: да е подсъден на съда, компетентен да разгледа първоначалния иск, и да подлежи на разглеждане по реда на същото производство. Поради това, че връзката на обратния иск с първоначалния е възможно най-тясната, когато тези общи условия са налице, законът не допуска да бъде разделен в самостоятелно производство – чл. 210, ал. 2, изр. 2 ГПК, включително по съображения, че възникването и изискуемостта на регресното притезание е в зависимост от изхода на спора по главния иск.

Въззивното решение е частично недопустимо по следните съображения:

С неговата влязла в сила част - по първоначалните главни искове, П. К. Н. и П. А. Н./ответниците по тези искове са осъдени да заплатят на Г. И. Д./на ищеца на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД суми от по 3 483.90 евро – неустойка по чл. 10 на договор от 05.07.2018 г. между страните за забавеното довършване на два апартамента в [населено място] и за държавното приемане/за въвеждането в експлоатация на сградата, в която се намират.

С невлязлата в сила част на решението (допуснатата до касационно обжалване) са отхвърлени исковете на П. Н. и П. Н./ответници по главните искове срещу „Темпо 6“ ЕООД/техния помагач. Твърденията, с които са обосновани са, че ако и когато П. Н. и П. Н. платят неустойки по главните искове, ще понесат вреди, които техният помагач следва да обезщети. Твърденията са, че П. Н. и П. Н. са частни правоприемници на „Виктория Строй“ ЕООД - собственик на терена, учредител на суперфиция и по договор от 15.04.2015 г. възложител на строителството на сградата, в която са апартаментите, а помагачът/ответникът по тези искове е частен правоприемник на „Каст“ ЕООД - строител по договора от 15.04.2015 г. Макар исковете да са предявени в срока за отговор на исковата молба (чл. 133, вр. чл. 131 ГПК) и в размера на вземанията по първоначалните искове, с тях не са заявени регресни правоотношения между подпомаганите и подпомагащата страни. Претендира се ангажиране на договорната отговорност на „Темпо 6“ ЕООД за бъдещи вреди от неизпълнението на договора от 15.04.2015 г. Исковете не отговарят на изискването за допустим предмет на обратен иск – вземанията не са регресни. Недопустимо е да се разгледат и самостоятелно – при неизпълнение на договор обезщетение се дължи за настъпили, а не за бъдещи имуществени вреди. Касационната инстанция е длъжна да обезсили въззивното решение в допуснатата до обжалване част, както и първоинстанционното решение в частта по недопустимите искове на П. Н. и П. Н. срещу „Темпо 6“ ЕООД, и да прекрати производството, съгласно чл. 281, т. 2, вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1, вр. чл. 130 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на касаторите са разноските, сторени от ответника по тези искове.Те се изразяват в уговорените и изплатени адвокатски възнаграждения за представителството пред първата и касационната инстанция. Касаторите следва да ги понесат поравно. Няма доказателства за извършени разноски от „Темпо 6“ ЕООД във въззивното производство.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 7177/27.12.2024 г. по гр.д. № 6654/2023 г. на Софийски градски съд и решение № 20070603/08.12.2022 г. по гр.д. № 56876/2020 г. на Софийски районен съд в частта по исковете на П. К. Н. и П. А. Н. срещу „Темпо 6“ ЕООД за суми от по 3 483.90 евро – обезщетения за бъдещи вреди по договор от 15.04.2015 г. между „Виктория Строй“ ЕООД и „Каст“ ЕООД.

ПРЕКРАТЯВА производството по тези искове.

ОСЪЖДА П. К. Н. и П. А. Н. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплатят на „Темпо 6“ ЕООД по 818.07 евро – разноските по тези искове.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.