Потвърждаване на осъдителна присъда за грабеж при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60173
гр. София, 19 ноември 2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при участието на секретаря МИРА НЕДЕВА и прокурора от ВКП МОМЧИЛ БЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 654/2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила касационна жалба от подсъдимия Г. П. Г., чрез защитника му – адвокат А. Н., срещу въззивна присъда № 13/14.05.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 408/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се твърди, че въззивният съд е постановил осъдителната присъда, въпреки отсъствието на несъмнени и непротиворечиви доказателства. Прави се искане за оправдаване на подсъдимия, поради недоказаност на обвинението.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на въззивната присъда, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Г. Г. поддържа касационната жалба и моли да бъде оправдан, поради недоказаност на обвинението.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 26/ 21.06.2018г., постановена по н.о.х.д. № 332 / 2017 г., по описа на Окръжен съд - София, подсъдимият Г. П. Г. е признат за виновен в това, че на 23.10.2016 г., от [населено място] до [населено място] управлявал л. а. „О.“, модел „А.“, с ДК [рег.номер на МПС] , без съответно свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 16-0262-000370/27.04.2016 г., влязло в сила на 04.10.2016 г. и НП № 16-0262-000714/03.10.2016 г., влязло в сила на 21.10.2016 г., издадени от началника на РУ на МВР Елин Пелин, поради което и на основание чл. 343в, ал.2, вр. с чл. 54 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 850 лева.

На основание чл. 59, ал.1 от НК от наказанието лишаване от свобода е приспаднато предварителното задържане на дееца.

На основание чл. 25, ал.1, вр. с чл. 23, ал.1 от НК така определеното наказание е групирано с наказанията, наложени по н.о.х.д. № 372/2016 г. и н.о.х.д. № 420/2017 г. и двете по описа на РС – Елин Пелин, постановено е подсъдимият да изтърпи най-тежкото, а именно – две години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като е приспадната изтърпяната част от всички наказания и е присъединена глобата в размер на 850 лева.

Със същата присъда подс. Г. е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК.

Първоинстанционната присъда е атакувана пред Софийски апелативен съд с протест от прокурора от ОП - София с искане за осъждане на дееца и за престъплението по чл. 199 от НК. Срещу нея е подадена и жалба от подсъдимия с претенция за оправдаване му по обвинението по чл. 343в, ал. 2 от НК.

С въззивна присъда № 13/14.05.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 408/2021 г., Софийски апелативен съд отменил първоинстанционната присъда в оправдателната й част и признал подсъдимия Г. П. Г. за виновен в това, че на 23.10.2016 г., около 12,30 часа, в [населено място], обл. Софийска, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - 15 лв., с намерение да ги присвои, от владението на П. К. О., като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 4, вр. с чл. 198, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б. „а“, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на седем години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим, като го оправдал по обвинението по чл. 29, ал.1, б. „б“ от НК.

С въззивната присъда САС изменил първоинстанционния съдебен акт в частта относно приложението на чл. 25 от НК, групирал най - тежкото наказание, определено по настоящото дело, със санкциите, наложени по н.о.х.д. № 372/2016 г. и н.о.х.д. № 420/2017 г. и двете по описа на РС – Елин Пелин, като постановил подсъдимият да изтърпи седем години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Към така определеното наказание присъединил наложената глоба в размер на 850 лева.

На основание чл. 25, ал. 2 от НК от общото наказание въззивният съд приспаднал изтърпяната част от наказанията по делата на РС – Елин Пелин, а на основание чл. 59, ал.1, т.1 и т. 2 от НК - времето, през което подс. Г. е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по настоящото дело.

Въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.

Касационната жалба, подадена срещу така постановената въззивна присъда, е допустима, тъй като е депозирана от страна, която има право на това, в законовоопределения срок и срещу акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Настоящият съд на първо място намира за нужно да посочи, че касационната проверка следва да се ограничи единствено до тази част на въззивната присъда, с която подсъдимият е признат за виновен по обвинението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Декларативното твърдение, изложено в жалбата за това, че обвинението за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК не е доказано, не е аргументирано с конкретни доводи, като такива не се сочат и в съдебното заседание пред ВКС. Касационният контрол не се извършва служебно, а само по наведените от страните оплаквания и при липсата на такива, касационният съд не дължи отговор.

В подкрепа на твърдението, че подсъдимият незаконосъобразно е признат за виновен в извършването на деянието по чл. 199 от НК в иницииращия настоящото производство документ се сочи, че въззивният съд неправилно е приел същото за доказано, като се е доверил на показанията на пострадалата св. О., които не се потвърждавали от събраните по делото доказателства. Въззивният съд приел, че на същата са причинени телесните увреждания, описани в СМЕ, без да съобрази, че пострадалата е дала сведения само за един удар по дясната й ръка, нанесен й от подсъдимия. Останало и неизяснено как докато деецът е удрял св. О. е успял да й вземе парите и защо последните не са открити в него или автомобила му. Контролираният съд неправилно кредитирал показанията на св. Г. за това, че е видял подсъдимият да удря пострадалата и да взима парите й, тъй като това било невъзможно предвид разстоянието от 200 метра, на което се е намирал свидетелят. Въззивният съд възприел без резерви показанията на св. С. от досъдебното производство, макар същата да ги е променила при разпита й в хода на съдебното следствие. Неверен бил изводът, че показанията на св. И. подкрепяли обвинението, тъй като свидетелката видяла подсъдимия да държи пръчка, а не желязна тръба и не възприела вземането на парите. При тези противоречиви доказателства въззивният съд неправилно счел, че обвинението е доказано по несъмнен начин.

Така изложените оплаквания от касатора са относими към обосноваността на обжалвания въззивен съдебен акт. Те не държат сметка за естеството на касационния контрол, в рамките на който се проверява точното спазване на материалния и процесуалния закон, не се преценяват отново събраните по делото доказателства и не се извеждат от тях фактически положения, различни от вече установените от предходните съдилища. Иначе казано, извън правомощията на ВКС като касационна инстанция е да извършва собствен анализ на доказателствената съвкупност, чрез който да приема, нови факти, въз основа на които да осъжда или оправдава подсъдимия. В този смисъл искането за оправдаването на дееца по обвинението, за което е осъден от въззивната инстанция, може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал.1, т.1 от НК – когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление / чл. 354, ал.1, т. 2 от НПК/. Извън тази хипотеза, в правомощията на касационната инстанция е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите регулиращи процеса на събиране, анализ и оценка на доказателствените източници.

Проверката на обжалвания въззивен съдебен акт налага извода, че въззивната инстанция стриктно е съблюдавала правилата, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК. Осъщественият от нея доказателствен анализ е в съответствие и с нормата на чл. 339, ал. 3 от НПК, изискваща при постановяване на нова присъда да бъдат изложени мотиви, съобразно разпоредбата на чл. 305 от НПК. Въззивният съд е приел за установени факти, до които е достигнал след извършване на подробен, прецизен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Изключително внимателно е обсъдил показанията на пострадалата О., дадени от нея на досъдебното производство пред съдия, законосъобразно приобщени по реда на чл. 281, ал.1, т. 4 от НПК, поради невъзможността свидетелката да бъде намерена и разпитана в хода на съдебното следствие. От тях контролираният съд е направил изводи относно времето, мястото, авторството и механизма на извършване на деянието. По отношение на вида, броя и начина на причиняване на уврежданията на пострадалата въззивният съд се е позовал както на показанията й, така и на заключението на СМЕ. При това не е останало извън вниманието на контролирания съд разминаването между посочените доказателствени източници относно броя на ударите нанесени с метална тръба по тялото на св. О.. Въззивният съд правилно е преценил, че макар тя да споменава само за един удар в ръката нанесен й с металната тръба, следва да се приеме, че ударите са били два, като се кредитира експертното становище, тъй като то се основава на обективно установените увреждания при извършеното освидетелстването на пострадалата. Именно въз основа на съвкупната и задълбочена оценка на посочените доказателствени материали контролираната инстанция е достигнала до верния фактически извод, че подсъдимият е нанесъл два удара с метална тръба по гърба и ръката на пострадалата, а останалите кръвонасядания по лицето и по гръдния й кош отпред са нанесени от удари с твърди предмети, каквито са човешките юмруци, така както е посочила свидетелката при разпита й на досъдебното производство.

На следващо място въззивната инстанция е съпоставила информацията изведена от показанията на пострадалата със сведенията, установени при разпита на св. Г. – пряк очевидец на случилото се. Контролираният съд е подходил изключително внимателно при анализа на посочените гласни доказателства, като правилно е преценил, че следва да се кредитират показанията, дадени от същия свидетел на досъдебното производство пред съдия, инкорпорирани към доказателствения материал чрез тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК. Смисълът на провеждането на такъв разпит е да се осигури ползването на посочените гласни доказателства от съда, който разглежда делото, в случаите, когато не е възможно свидетелят да бъде разпитан непосредствено в хода на съдебното следствие / поради неговата смърт, невъзможност да бъде намерен или да се осигури личното му явяване в съдебното заседание/, както и да се предотврати възможността да бъдат променени показанията на свидетеля в резултат на изминалия период от време от случилото се до изслушването му в хода на съдебното следствие, поради нежелание да свидетелства, неправомерен натиск върху него от други и лица и т. н. Съобразявайки тези положения въззивният съд законосъобразно и правилно е възприел за обективни и достоверни показанията, депозирани от св. Г. на досъдебното производство, като е интерпретирал вярно тяхното съдържание, относно разстоянието / от около 50 м/, от което е наблюдавал действията на подсъдимия спрямо св. О., ударите, които й е нанесъл и вземането на парите й. Контролираният съд е подходил професионално, като не се е доверил единствено на информацията, дадена от свидетелите О. и Г. по отношение на посочените факти, а е съпоставил същата с останалите гласни доказателства, изведени от показанията на свидетелката И.. Анализирал е задълбочено последните и е изложил добре аргументирани заключения относно тяхната обективност и достоверност. Законосъобразно и правилно въззивният съд е кредитирал изложеното от св. И. при разпита й на досъдебното производство, приемайки правилно, че възприятията й за случилото се в началния етап на наказателното производство са били по - пълни, подробни и ясни относно значимите за делото факти. Вярна е и констатацията на контролирания съд, че тези показания са в корелация с изложеното от пострадалата и св. Г. относно авторството и механизма на осъществяване на престъплението и са потвърдени от извършените от тримата свидетели разпознавания на подсъдимия в хода на досъдебното разследване. Неоснователно е твърдението на касатора, че контролираният съд е изопачил дадената от св. И. информация относно предмета, с който подсъдимият е замахвал към пострадалата. Предходният съд е преценил правилно, че разстоянието от което свидетелката е наблюдавала случващото се е възпрепятствало възможността тя да е по - конкретна в описанието на предмета, поради което логично е приел, че информацията за използваната от подсъдимия „тънка, дълга пръчка“ съответства на показанията на св. О. за това, че е била ударена с метална тръба. По отношение на този факт гласните доказателства са в корелация и със заключението на СМЕ, поради което правилно са използвани като доказателствена основа в подкрепа на повдигнатото обвинение.

Законосъобразно контролираният съд се е позовал и на показанията на св. С., приемайки, че макар и недостатъчно информативни те потвърждават изложеното от останалите свидетели относно нанесения побой над пострадалата. Същата свидетелка добросъвестно е посочила, че е сигнализирала полицията, тъй като е възприела ударите върху младата жена /без да може да посочи предмета, с който са нанесени/ и нейните викове. Показанията й са гласен доказателствен източник, който в съвкупност с изложеното от свидетелите О. и Г. установява факта на отнемането на пари от пострадалата и упражненото спрямо нея насилие. Обосновано контролираният съд е приел, че информация за посочените обстоятелства се съдържа и в показанията на свидетелите И., В. и С., пред които пострадалата се е оплакала непосредствено след деянието за това, че подсъдимият със сила й е взел парите. В тази връзка въззивният съд аргументирано е отхвърлил възражението на защитата за това, че обвинението не е доказано, тъй като в подсъдимия и автомобила не са открити пари. Настоящият съдебен състав изцяло възприема довода на предходната инстанция, че деецът обективно е имал достатъчно време да се освободи от парите до пристигането на полицейските служители, поради което не намирането на инкриминираната сума не опровергава обвинителната теза.

В заключение следва да се посочи, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, регулиращи процеса на събиране, оценка и анализ на доказателствата, не е игнорирал или интерпретирал невярно доказателствените източници, извел е фактическите и правните си изводи съобразявайки се изцяло с правилата на формалната и правната логика, като е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Изложеното обуславя неоснователността на подадената касационна жалба, поради което постановената въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.

Воден от посочените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 13/14.05.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 408/2021 г., по описа на Софийски апелативен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.