Отчитане на банкови вноски и вземания при отнемане на незаконно имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 283

гр.София, 28.05.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

деветнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2758/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 860/ 25.02.2025 г. по настоящето дело по жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, преди Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 75 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 494/ 2023 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Кърджалийски окръжен съд по гр.д.№ 36/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени исканията на КОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество както следва:

от С. С. Б. и В. С. Б. - земя, представляваща прилежаща площ към сгради „Помпена станция“ с площ от 452 кв.м., съставляваща имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 1,240 дка; поземлен имот № * с площ от 1,018 дка, в местността „М.” на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 212 кв.м.; поземлен имот № * по КВС на [населено място] в землището на [населено място] в местността „Р.” с площ от 3,570 дка;

от С. С. Б. - сумата от 1 082,97 лв, представляваща наличен към края на проверявания период остатък (салдо) от внесени суми от трети лица по сметка в лева, открита в „Интернешънъл асет банк“ АД с титуляр С. Б.;

от „Вескомерс“ ЕООД, [населено място], обл.П. - поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; поземлен имот извън регулация, с начин на трайно ползване „залесена територия“ в местността „Т.“, с площ от 1 дка, парцел № * от масив № *, съставляващ имот № * в землището на [населено място]; сума в размер 86 000 лв., представляваща предоставен през 2008 г. заем от С. С. Б. на „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД;

от „Ес би ен – В. Б.” ЕООД, [населено място], [улица] - сума в размер на 218 000 лв., представляваща остатък от вземане от лична парична вноска в „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД, цялата в размер на 250 000 лв, направена от В. Б. през 2010 г.

Обжалването е допуснато по при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по материалноправния въпрос: при извършен икономически анализ за преценка налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ /отм./, като „приход“ или като „разход“ следва да бъдат отчетени направените вноски по банкови сметки от проверяваното лице; вноските по банкови сметки на проверяваното лице, извършени от трети лица, за които не се установява законово основание за внасянето; недекларирани по реда на чл.50 ЗДДФЛ приходи по договори за заем и наследство.

Преди да даде отговор на въпроса съдът констатира частична недопустимост на обжалваното решение в частта, касаеща произнасянето по искане за отнемане на имущество от двете юридически лица - „Вескомерс“ ЕООД и „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД. Съдът е квалифицирал тези искания по чл.66 ал.2 вр. чл.62 ЗОПДНПИ /отм./, респ. чл.72 вр. чл.63 ал.2 т.1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ /отм./ – така, както е подадена исковата молба. Не е съобразил, че съгласно § 5 ал.2 ПЗР ЗОНПИ неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон, т.е. по реда на ЗОНПИ. Следователно и спорното право, претендирано от държавата е следвало да бъде квалифицирано по този закон, но не неправилната квалификация е основание исковата молба да се счете за нередовна. По реда на ЗОНПИ, когато не се претендира отнемане на имущество по чл.141, определено съгласно кръга лица по чл.142 ал.2, това може да стане само при условията на чл.143 – чл.146 и чл.150 ЗОНПИ /арг. чл.154 ал.1 ЗОНПИ/.В конкретния случай обстоятелствата, твърдени от КОНПИ в исковата молба, следва да бъдат отнесени към хипотезата на чл.145 ал.1 или ал.2 ЗОНПИ, но за целта е необходимо да бъдат изяснени основанията на претенциите. И в двете хипотези изглежда КОНПИ да счита, а съдът да приема, че по отношение на ответниците – юридически лица не се изследват предпоставките за образуване на производството съгласно чл.107 ЗОНПИ, тъй като в исковата молба не е налице никакъв икономически анализ относно наличието на значително несъответствие по смисъла на §1 т.3 ДР ЗОНПИ. Това обаче не е така, защото чл.145 ал.2 ЗОНПИ урежда само допълнителна предпоставка, при условията на които имущество може да бъде отнето от трети лица, но не предпоставя, че това имущество може да бъде отнето без да е налице значително несъответствие по смисъла на закона /аргумент и от чл.137 т.1 ЗОНПИ/. Проверяваното лице и третите лица са отделни субекти, всеки със свое имущество и е напълно възможно имуществото на проверяваното лице да е незаконно придобито по смисъла на чл.141 ЗОНПИ, но имуществото на контролирано от него трето лице да е законно придобито. Производство за отнемане на имущество срещу третите лица по чл.145 ал.2 ЗОНПИ може да бъде образувано само ако са налице тези предпоставки, които се изискват и спрямо проверяваното лице, включително наличието на обосновано предположение по чл.107 ал.1 ЗОНПИ, а то се презумира ако е установено значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 3 ДР ЗОНПИ /чл.107 ал.2 ЗОНПИ/. Това е така, защото правото на собственост е гарантирано както от Конституцията и националното законодателство, така и от ЕКЗПЧОС и то не може да бъде отнемано извън стриктно уредените хипотези и съгласно утвърдените от ЕСПЧ стандарти за съответствие с легитимна цел и пропорционалност.

Изложеното предполага в исковата молба КОНПИ да изложи по отношение на третите лица по чл.145 ал.2 ЗОНПИ /каквото се явява „Вескомерс“ ЕООД/ същите твърдения, въз основа на които обосновава искането си за отнемане на права от проверяваното лице: какво имущество третите лица са имали в началото на проверявания период /или към момента на възникването им/, какво е то в края на проверявания период, какви приходи и разходи са извършили в този период, какъв е нетният им доход и има ли значително несъответствие между него и имуществото в края на периода. В случая това не е сторено, исковата молба е нередовна, а постановеното по нередовна искова молба съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили в тази част.

Исковата молба срещу третото лице „Вескомерс“ ЕООД е нередовна и поради още една причина – противоречие между изложените обстоятелства, на които се основава искането за отнемане от това лице на сумата в размер 86 000 лв., представляваща предоставен през 2008 г. заем от С. С. Б. на „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД, и формулирания петитум. Няма никаква обосновка защо претенцията е насочена срещу този ответник. Заемът е договор, при който едно лице предоставя пари или други заместими вещи, които се придобиват в собственост от заемателя, а заемодателят придобива вземане – облигационно субективно право на връщане на даденото, евентуално с дължимата лихва, ако такава е била уговорена. Ако даденото в заем е незаконно придобито имущество по смисъла на чл.141 ЗОНПИ, то може да бъде отнето от заемателя /ако е налично/; от заемодателя може да бъде отнето вземането /но не може едно и също имущество да бъде отнето както от заемодателя, така и от заемателя/. Тъй като „Вескомерс“ ЕООД не се сочи от КОНПИ нито като заемодател на незаконно придобито имущество, нито като негов заемател, Комисията следва да изложи твърдения защо според нея от това трето лице следва да бъде отнето въпросното имущество и налично ли е то.

Срещу третото лице „Ес би ен – В. Б.” ЕООД исковата молба също е нередовна, поради неяснота в изложените обстоятелства, на които се основава искането за отнемане от това лице на сумата в размер 218 000 лв., представляваща остатък от вземане от лична парична вноска в „Ес би ен – В. Б.“ ЕООД, цялата в размер на 250 000 лв., направена от В. С. Б. през 2010 г. КОНПИ не е посочила в исковата си молба какъв е характера на сделката, сключена между В. Б. и третото лице през 2010 г. А това е от съществено значение за възникване на правото на отнемане, тъй като, ако е увеличен капиталът, на отнемане подлежи не сумата, а съответният дружествен дял, а ако е даден заем, сумата подлежи на отнемане от третото лице само ако е налична и следва да бъдат изложени съответните твърдения за това; иначе на отнемане /ако са налице и другите предвидени в закона предпоставки/ подлежи вземането, което В. Б. има към третото лице. Тази нередовност съдът също следва да отстрани преди да разгледа спора по същество.

По отношение на ответниците - физически лица решението е допустимо, но неправилно, поради следното:

На правния въпрос, по който обжалването е допуснато, следва да се отговори, като се изходи от постановките на Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС. В него изрично е уточнено, че когато незаконно придобитото имущество е отчуждено по противопоставим на държавата начин – чрез възмездна сделка в полза на трети лица, ако те не са знаели или не са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито, и не са придобили имуществото с цел прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с него тогава на отнемане подлежи паричната равностойност на това имущество, респективно тя влиза при формиране на значителното несъответствие. Уточнено е също в мотивите към т.2, че „ …. постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.“.

От тази изходна гледна точка при извършен икономически анализ налице ли е значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ, сумите за направени вноски по банкови сметки от проверяваното лице представляват разход – те са негови налични пари в брой, които с внасянето по банкова сметка ставата собственост на банката, а проверяваното лице придобива вземане срещу съответната банка. Това вземане е част от имуществото му, а внесените пари не могат да бъдат отнети от банката, ако тя не е от визираните в чл.154 ал.1 ЗОНПИ лица, но както изрично е изяснено в горепосоченото Тълкувателно решение, в този случай на отнемане подлежи вземането – субективното облигационно право, което проверяваното лице е придобило срещу банката. В никакъв случай обаче внесените суми не могат да бъдат отнесени при икономическия анализ като „приход“ на проверяваното лице. Те са разход за придобиване на имущество.

Вноските по банкови сметки на проверяваното лице, извършени от трети лица, обаче, са негов приход. Те увеличават размера на вземането му спрямо съответната банка, съответно водят до нарастване на имуществото му. Отделен е въпросът дали това увеличение е законно, но законът не предполага, само заради това, че вноските са направени от трети лица, незаконен произход на внесените суми, без значение какво основанието за внасянето им е посочено. КОНПИ, ако твърди такъв произход на внесените суми, носи доказателствена тежест да установи това.

Получените суми въз основа на договор за заем и наследство също следва да бъдат отчетени като приход на проверяваното лице в рамките на икономическия анализ за наличие на значително несъответствие. Отделен е въпросът кога може да се приеме за доказано получаването на заеми и наследство, когато фактът се противопоставя на КОНПИ в производства по отнемане на имущество и това е изяснено в трайната практика на касационната инстанция. Съставените частни документи за съответните сделки или наследство нямат доказателствена сила, а доказателствената им стойност е ниска по отношение на държавата. Недекларирането на заема или наследството по съответния ред, когато такова деклариране се изисква от законодателството, е индиция, че твърденият заем/наследство всъщност не е получен. Такава индиция е и липсата на други доказателства, че посоченото като заемодател/наследодател лице е разполагало със съответните средства и е могло да се разпореди с тях в полза на проверяваното лице. Сумите, за които се твърди, че са получени в заем/наследство, но за които съдът във всеки конкретен случай не намери проведено пълно и главно доказване за получаването им от проверяваното лице, не следва да се включват в икономическия анализ за определяне на значителното несъответствие като приход на лицето.

Видно от изложеното, в допустимата си част обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е счел внесените налични пари в брой от ответника Б. по негови банки сметки за „приход“, докато те всъщност са „разход“ за придобиване на имущество – вземането, което лицето придобива срещу банката и което става част от неговия патримониум. Когато е разглеждал въпроса за наличното имущество на ответниците – физически лица, въззивният съд правилно е отчел като част от него вземанията, които тези лица са придобили срещу ответниците – юридически лица чрез дадени заеми от първите на вторите. Правилно също така е отчел дадените в заем суми като „разход“ на физическите лица. За всеки правен субект, който дава свои налични пари, за да придобие вземане срещу друг субект, дадените пари са „разход“ за придобиване на имущество. Логически необяснимо остава защо в случая, когато наличните пари са внесени в банка, съдът е отчел тези пари като „приход“ на физическите лица, а не като техен разход за придобиване на вземане срещу банката. Това прави мотивите му вътрешно противоречиви и по отношение на обжалваното решение /в допустимата му част/ са налице касационните основания по чл.281 т.3 пр.1 и 2 ГПК. То следва да бъде отменено, но спорът не може да бъде решен от касационната инстанция, тъй като се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия /чл.293 ал.3 ГПК/.

Правилно въззивният съд е счел, че назначените в хода на първоинстанционното производство експертизи не изясняват достатъчно обстоятелствата по делото и е допуснал пред себе си изслушването на нова експертиза. Неправилно обаче съдът е оставил страните сами да формулират задачите на експертизата, без да съобрази какво ЗОНПИ третира като „имущество“ и че не такова разбиране има КОНПИ и ответниците. Легалната дефиниция по § 1 т.4 ДР ЗОНПИ се различава от общоприетото понятие за „имущество“ в доктрината и определя като такова „всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него“. Разходите и задълженията обаче не са имущество по смисъла на ЗОНПИ, а изглежда така да смята КОНПИ, доколкото в исковата си молба сочи като „имущество“ на ответниците разходи за предоставени заеми и за придобиване на недвижими имоти, както и разходи за погасителни вноски и вноски по банкови сметки. Очевидно е, че това не е имущество по смисъла на ЗОНПИ, а става въпрос за извънредни разходи по смисъла на § 1 т.8 ДР ЗОНПИ. Като „имущество“ на проверяваните лица КОНПИ третира и направените от трети лица вноски по банкови сметки на проверяваните, докато всъщност това са приходи. Включването на тези разходи и приходи в частта от икономическия анализ за имуществото и изключването им от частта за извънредните разходи и приходите изкривява преценката относно това, какъв е нетният доход по смисъла на §1 т.8 ДР ЗОНПИ, съответно за наличието на значително несъответствие. Затова въззивният съд следва да назначи нова експертиза, в която сам да определи задачите на вещото лице, като укаже кое е приход, доход и източник на финансиране на проверяваното лице, кое е негов обичаен и извънреден разход и кое е имуществото му.

В конкретния случай извършеният експертен икономически анализ страда и от допълнителни недостатъци. В частта за имуществото не са включени вземанията, възникнали в резултат от дадени от ответниците – физически лица налични пари в заем, а те също попадат в легалната дефиниция на ЗОНПИ за имущество и следва да се оценят от експертизата като такова, независимо дали се претендира отнемането им. Вземанията са част от имуществото и следва да бъдат включени в анализа, когато съдът приеме, че е доказано възникването им в рамките на проверявания период /от страна на КОНПИ/ и че не е доказано погасяването им преди края на периода /от страна на проверяваното лице/, ако са налице и другите предвидени в ЗОНПИ предпоставки за това /изрично в този смисъл мотивите на Тълкувателното решение, цитирано при отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато/. Независимо дали се иска отнемането на вземанията, при посочените условия те се включват в икономическия анализ като имущество за определяне наличието на значително несъответствие като имущество. Неправилен е и изводът на съда, че релевантния размер на несъответствието е 250 000 лв. Както е посочено в решение № 86/ 11.06.2020 г. по гр.д.№ 3930 /2019 г., IV г.о., с влезлия в сила на 07.01.2019 г. Закон за изменение и допълнение на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е постановено, че "неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон" /§ 5 ал.2 ПЗР ЗПКОНПИ/. Част от "реда по този закон" е разпоредбата на § 1 т.3 ДР ЗПКОНПИ, която постановява, че "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. От горното следва извода, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и разпоредбата на § 1 т.3 ДР ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева.

При назначаването на експертизата съдът следва да съобрази, че с внасянето от С. Б. през 2006 г. на 17 000 британски лири и на 8 100 британски лири по негови банкови сметки, е извършен разход, срещу който е придобито имущество - вземане срещу съответните банки. Внесените суми обаче са изтеглени през същата година и важат съображенията, изложени в мотивите към т.2 на Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС - с изтеглянето на сумите вземанията се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от това имущество стават изтеглените суми в брой, за които не се твърди, да са налични в края на проверявания период. Затова въпросните суми не следва да бъдат включвани в икономическия анализ нито като разход, нито като имущество. В анализа обаче като приход следва да бъдат отразени сумите, получени от ответниците физически лица при отчуждаване на 04.05.2011 г. на недвижим имот № * в землището на [населено място], [община], област К.. Този приход не е отчетен от назначените до този момент експертизи, а той следва да бъде взет предвид. Въпросът дали следва да се включат като приход в анализа сумите, които се твърди С. Б. да е получил в заем и по наследство, се предпоставя от това, дали съдът ще реши за доказано по делото реалното получаване на тези суми, което предполага изготвяне на експертно заключение във варианти.

Изложеното налага в допустимата част обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Разноските за производството следва да бъдат присъдени с оглед изхода от спора при новото разглеждане на делото /чл.294 ал.2 ГПК/.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 75 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 494/ 2023 г., в частта му, с която са отхвърлени исканията на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от С. С. Б. и В. С. Б. - земя, представляваща прилежаща площ към сгради „Помпена станция“ с площ от 452 кв.м., съставляваща имот № * по картата на възстановената собственост на землището на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 1,240 дка; поземлен имот № * с площ от 1,018 дка, в местността „М.” на [населено място]; поземлен имот № * по КВС на [населено място] с площ от 212 кв.м.; поземлен имот № * по КВС на [населено място] в землището на [населено място] в местността „Р.” с площ от 3,570 дка; и от С. С. Б. - сумата от 1 082,97 лв, представляваща наличен към края на проверявания период остатък (салдо) от внесени суми от трети лица по сметка в лева, открита в „Интернешънъл асет банк“ АД с титуляр С. Б. и в частта за разноските и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 75 от 24.04.2024 г. по гр.д.№ 494/ 2023 г. в останалата част и ВРЪЩА делото на същия съд за отстраняване нередовностите на исковата молба, съобразно мотивите към решението.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: