Собственост върху неотнемана земеделска земя в територия по § 4 ЗСПЗЗ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 383

София, 17.06.2026 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 2475 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. чрез пълномощника им адвокат М. Д. против решение № 96 от 26.02.2025 г., постановено по гр. д. № 925 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Русе, с което е отменено решение № 439 от 2.04.2024 г. по гр. д. № 4759/2022 г. на Районен съд - Русе и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. против В. М. К. ревандикационен иск по отношение на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се [населено място], местност „Н. Б.“, с площ 1035 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ), при посочени съседи, ведно с построената в него сграда от 8 кв. м. с идентификатор *** с предназначение: друг вид сграда за обитаване, представляващ по нотариален акт лозе в местността „С.“ с площ 1 дка и при посочени съседи, като решението е постановено при участие на Община Русе, М. С. М. и Е. С. П. (последната лично и като правоприемник на С. Х. П., починал на 27.12.2025 г.) като трети лица-помагачи на ответника В. М. К..

В. М. К. чрез пълномощника си адвокат Х. А. и Община Русе чрез юрисконсулт Г. са подали отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който всеки от тях оспорва основателността на касационната жалба.

М. С. М., С. Х. П. и Е. С. П. не са изразили становище по касационната жалба.

С определение № 1205 от 12.03.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроса: единствено включването на земеделска земя в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ основание ли е да се счита, че собствениците на имот са загубили собствеността си и е следвало да искат възстановяване на собствеността си по реда на ЗСПЗЗ .

Данните по делото са следните:

Въззивният съд е констатирал, че доводите във въззивната жалба на ответницата са, че имотът е станал държавна собственост на основание чл. 12, ал. 2 ЗСГ-отм. и наследниците на И. А. И. и Н. И. Г. не са подавали заявление за възстановяване на собствеността в сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, поради което не са собственици на имота, а като такъв се легитимира ответницата въз основа на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Посочил е, че ищците претендират собственост на имота по силата на правни сделки и наследяване. С нотариален акт № 159, т. I, д. № 3564/05.11.1970 г. И. А. И. и Н. И. Г. са закупили от Й. К. П. лозе, намиращо се в Р. землище, местността „С.“ с пространство от 1 декар. Видно от представените удостоверения за наследници И. И. е дядо на ищците, а Н. Г. е майка на ищците Д. Г. Ч. и Л. Г. М.. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че със Заповед № 9500-353/12.05.2006 г. на Областния управител е одобрен план за новообразуваните имоти (неправилно посочен от съда като кадастрален план) за местността „Н. б.“ („С.“), като за процесния недвижим имот няма вписани собственици и ищците не са обжалвали заповедта. Лозето по нотариалния акт от 1970 г. съставлява поземлен имот * по плана за новообразуваните имоти и поземлен имот с идентификатор *** по одобрената през 2007 г. кадастрална карта.

Въззивният съд е приел, че границите на териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се определят от ОСЗ с решение по чл. 18г, т. 2 ППЗСПЗЗ, което решение не съставлява индивидуален административен акт върху който гражданския съд да може да извършва косвен съдебен контрол, а съответно съдът не може да преценява дали имотът правилно е или не е включен в територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Формирал е извод, че при положение, че процесният имот е включен в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на него е налице влязъл в сила план за новообразуваните имоти, който не е обжалван от ищците, то този недвижим имот има характера на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ, респективно по отношение на правото на собственост върху него важат правилата на този закон. Това означава, че ищците е следвало да искат възстановяване собствеността върху имота си по реда на ЗСПЗЗ, което те не са сторили. В този случай обстоятелството, че към 1970 г. имотът е придобит от техните наследодатели по силата на договор за покупко-продажба е без значение, тъй като по отношение на правото на собственост върху този недвижим имот следва да се прилагат правилата, въведени в ЗСПЗЗ по отношение на земеделските земи.

Тези съображения са обосновали и крайния извод на Окръжен съд - Русе, че ищците не са доказали първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно правото си на собственост към настоящия момент върху процесния имот, поради което и предявеният иск е неоснователен.

По основанието за допускане на касационно обжалване:

Нормите на § 4 - § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно чл. 28 – чл. 28в ППЗСПЗЗ уреждат специални правила за възстановяване, респ. придобиване правото на собственост в случаите, когато земеделски земи са били предоставени за ползване на граждани, като уреждат колизията между правата на бивш собственик, претендиращ реституция и правата на лицето, на което имотът е бил предоставен за ползване. Тези норми се прилагат само спрямо земеделски имоти, които са били обобществени или отнети и съответно, които подлежат на реституция по ЗСПЗЗ.

В практиката на ВКС (напр. решение № 51 от 25.03.2019 г. по гр. д. № 1895/2018 г., I г. о., решение № 54 от 3.07.2020 г. по гр. д. № 2674/2019 г., II г. о. и др.) е дадено тълкуване, че не всички земеделски земи, находящи се извън строителните граници на населените места, са били държавна или кооперативна собственост и съответно е имало и земеделски земи, правото на които е принадлежало в пълен обем на физически лица. По силата на чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС членовете на ТКЗС са били длъжни да внесат в стопанството своята собствена обработваема земя, както и земята, придобита в последствие от тях и членовете на домакинствата им. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от същия устав обаче на всяко домакинство, което е влязло в кооперативното стопанство, се предоставя земя за лично ползване в определени размери. Установеният от ЗСГ ограничителен режим относно собствеността на гражданите също е предвиждал възможност лицата, занимаващи се със селскостопанска дейност, да притежават такива имоти до размер, определен от Министерски съвет (чл. 12, ал. 2 ЗСГ-отм.). Изключените от регулация по силата на ПМС 216/1961 г. земеделски имоти са запазили характера на си на частна собственост щом не са били включвани в блок на ТКСЗ, не са били причислени към държавния поземлен фонд и не са отнети от лицата, които ги владеят.

С решение № 3 от 08.01.2025 г. по гр. д. № 4731/2023 г. на ВКС, I г. о. е дадено тълкуване, че ако една земя е имала земеделски характер, но не е включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации; не е била отчуждавана по чл. 12, ал. 2 ЗСГ отм.; не е отстъпвана безвъзмездно на ТКЗС или на държавата; не е отнемана неправомерно по друг начин; не е стопанисвана като дворно място от ТКЗС, ДЗС; не е отчуждавана по реда на ЗТПС и не е отнемана по някой от изброените в чл. 10, ал. 14 ЗСПЗЗ нормативни актове, тя не подлежи на реституция, тъй като собствеността върху нея не е била отнемана или ограничавана. При липса на данни за фактическо отнемане на земеделски имот от собствениците му; липса на данни спрямо имота да са провеждани отчуждителни процедури или да е включван в ТКЗС или други стопански организации, съществували на съответната територия, този имот не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване.

Когато имот, чиято собственост е била запазена в периода на колективизацията на земеделските земи, е включен в територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, спрямо този имот са неприложими нормите, уреждащи реституцията, респ. придобиване собствеността от бивш ползвател по § 4 - § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ. Такъв имот се нанася в плана за новообразуваните имоти без изменение на местоположението му (т. 2.5 от ЗАПОВЕД № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (ЗАПОВЕД № РД-02-14-454 от 22.08.2003 г. на МРРБ) за определяне на технически изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, издадена въз основа на делегацията по чл. 28, ал. 11 ППЗСПЗЗ).

По основателността на касационната жалба:

Основателни са доводите в касационната жалба за неправилност на въззивното решение, като постановено в нарушение на материалния закон.

Установено е, че процесният имот е придобит от наследодателите на ищците с нотариален акт № 159, т. I, д. № 3564/05.11.1970 г. чрез договор за покупко-продажба. В нотариалният акт изрично е посочено, че при изповядване на сделката е била представена служебна бележка от ТКЗС „Първи май“ - Русе, че продавачът не е кооператор. Липсват доказателства след 1970 г. имотът да е отнеман. Не са представени и доказателства да е одържавяван по чл. 12 ЗСГ. Нормата на чл. 12 ЗСГ отм. не е имала непосредствено отчуждително действие и доколкото по делото няма данни за проведено отчуждително производство с обезщетяване на собственика, неоснователен е довода на В. М. К., че имотът е станал държавна собственост по силата на закона. От показанията на свидетелката С. Й. се установява, че имотът е бил ползван от собствениците му до 2019 г. Съдебно-техническата експертиза е установила идентичността на имота, описан в нотариален акт № 159, т. I, д. № 3564/05.11.1970 г. с имот * по плана за новообразуваните имоти, за който на наследниците на Г. и Е. Д. е издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и имот с идентификатор *** по кадастралната карта.

Така установените по делото факти обосновават извода, че процесният имот не е бил обобществяван, одържавяван или отнеман, а е бил частна собственост към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, поради което не подлежи на реституция. Ищците се легитимират като собственици по силата на договора за покупко-продажба от 1970 г. Реституцията в полза на наследниците на Г. и Е. Д. върху имот, собствеността върху който не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ и е притежаван от частноправен субект не е произвела правно действие, съответно ответницата В. М. К. не е придобила собствеността въз основа на договора за доброволна делба от 2.07.2021 г.

Обстоятелството, че ищците не са били вписани като собственици в помощния план, нито са обжалвали плана за новообразуваните имоти е изцяло неотносимо, доколкото ЗСПЗЗ не урежда отчуждително действие на плана за новообразуваните имоти спрямо имот, който не попада в приложното поле на § 4 - § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, а на основание чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва ако друг го придобие или собственика се откаже от него.

С оглед основателността на иска В. М. К. следва да възстанови на ищците направените по делото разноски в размер на 2599.46 евро (равностойност на 5032.50 лв. и заплатената за разглеждане на касационната жалба държавна такса от 26.38 евро).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 96 от 26.02.2025 г., постановено по гр. д. № 925 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В. М. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 11, че Д. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 7, ап. 19; Л. Г. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4; И. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 5, ет. 3 и П. А. А., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: Русе, пл. „В.“ 6, вх. 2, ет. 2, адвокат М. Д., са собственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, намиращ се в [населено място], местност „Н. Б.“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 8 кв. м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ***, номер по предходен план: *, при съседи: ***; ***; ***; ***; **, а по нотариален акт нотариален акт № 159, т. I, д. № 3564/05.11.1970 г. представляващ лозе в местността „С.“ с площ 1 дка, при граници: Н. Ц., В. Т., Й. Ц., чер път и С. И. Й..

ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 11 да предаде на Д. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 7, ап. 19; Л. Г. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4; И. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 5, ет. 3 и П. А. А., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: Русе, пл. „В.“ 6, вх. 2, ет. 2, адвокат М. Д. владението на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007 г. на ИД на АГКК, намиращ се в [населено място], местност „Н. Б.“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с идентификатор *** с площ 8 кв. м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ***, номер по предходен план: *, при съседи: ***; ***; ***; ***; ***, а по нотариален акт нотариален акт № 159, т. I, д. № 3564/05.11.1970 г. представляващ лозе в местността „С.“ с площ 1 дка, при граници: Н. Ц., В. Т., Й. Ц., чер път и С. И. Й..

ОСЪЖДА В. М. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 2, ет. 5, ап. 11 заплати на Д. Г. Ч., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 7, ап. 19; Л. Г. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 1, ет. 4; И. А. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх. 5, ет. 3 и П. А. А., ЕГН [ЕГН], всички със съдебен адрес: Русе, пл. „В.“ 6, вх. 2, ет. 2, адвокат М. Д. разноски за съдебното производство в размер на 2599.46 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: