Недопустимост на едновременно предявяване на ревандикационен и установителен иск за имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50054

гр. София, 19.09.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2944 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. С. Г.-С. и А. С. С., двете от [населено място], представлявани от адвокат Д. Т. от АК - Р., против въззивното решение № 61 от 4.03.2022 год. по гр. д. № 667/2021 год. на Русенския окръжен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение № 260514 от 8.07.2021 год. по гр. д. № 4157/2020 год. на Русенския районен съд в обжалваната част, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че Ц. Т. С. не е собственик по давност на 38/392 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради с идентификатори **** и ****, а този имот е собственост при равни права на И. С. Г.-С. и А. С. С. и ответницата е осъдена да им предаде владението, като е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариалния акт № 47/2020 год., е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от И. С. Г.-С. и А. С. С. против Ц. Т. С. искове да се признае за установено, че същата не е собственик по давност на горния поземлен имот, че същият е собственост на ищците, за предаване на владението от ответницата, както и за отмяна на нотариалния акт за собственост, издаден на същата.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяната му и вместо това се постанови друго решение, с което предявените искове за собственост бъдат уважени, с присъждане на направените разноски.

Ответницата Ц. Т. С., чрез адв. Ел. Н. от АК-Р. оспорва касационната жалба като неоснователна по съображенията в писмения отговор и в откритото съдебно заседание с искане въззивното решение да бъде потвърдено и й се присъдят направените разноски.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 50130 от 30.03.2023 год. по настоящето дело на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба с оглед броя и вида на предявените искове за собственост, която нередовност не е била констатирана по делото.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Както вече е посочено в определението по допускане на касационното обжалване, спорът между страните е породен от действието на ответницата Ц. С. по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение на описания в нот. акт № 47 от 7.02.2020 год. имот - 38/392 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място] и на две от построените в него сгради, първата с площ 11 кв. м. и с идентификатор ****, втората с площ 27 кв. м. и с идентификатор ****. Ищците, сега касатори, оспорват правото на собственост на ответницата и са предявили срещу нея два иска, съгласно направеното уточнение на исковата молба от 2.11.2020 год. на правния интерес и петитума й, както следва: иск да се признае за установено, че ответницата не е собственик на процесния имот и иск да се признае, че ищците са собственици на същия и ответницата да им предаде владението върху него, като е направено и искане за отмяна на основание чл. 537, ал. 2 ГПК на издадения на същата констативен нотариален акт.

И първоинстанционният, и въззивният съд са се произнесли по същество по така предявените искове за собственост на спорния имот, като въззивният съд, въз основа на собствена преценка на събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, анализирайки и противоречието в показанията на двете групи свидетели, както и съвпадане на показанията на едната от тях с писмените доказателства, приел, че не се опровергават констатациите на нотариуса в нотариалния акт относно принадлежността на правото на собственост върху описаните в него имоти и на посоченото придобивно основание, тъй като презумпцията по чл. 69 ЗС не е оборена и следва да се приеме, че Ц. С. е установила владение върху спорния имот, продължило повече от 10 години, което сочи, че е придобила по давност същия. Тези съображения са формирали решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на предявените срещу нея искове за собственост – отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, както и ревандикационен иск за предаване на владението, включващ и установителна част относно правото на собственост, както и искането за отмяна на нотариалния акт на ответницата.

Като участници в породения спор, с предявяването на исковата молба ищците, сега касатори, с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес, е следвало да предявят иск, който в най-пълна степен ще съответства на търсената защита на засегнатата от спора тяхна правна сфера. Както е разяснено в ТР № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС „видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право”. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право, т. е. налице е правозащитно действие на решението по отношение на ищеца. Следователно, предявеният в настоящето производство отрицателен установителен иск за собствеността на спорния имот е допустим при наличието на обоснования от ищците правен интерес въз основа на твърдението, че притежават различно от спорното, право върху целия имот на основание наследствено правоприемство /видно от исковата молба и уточнителната такава/.

По предявения иск по чл. 108 ЗС пасивната легитимация е обоснована с упражняваната от ответницата фактическа власт върху имота, собственост на ищците на твърдяното от тях основание - наследствено правоприемство. Уважаването на този иск предполага произнасяне както по твърдяното от ищците вещно право /в установителната част на решението/, така и по отричаното от тях, претендирано от ответницата право, предмет на представения от нея констативен нотариален акт – в осъдителната част на решението, ако съдът приеме, че то не съществува. При същата хипотеза ще бъде уважен и отрицателния установителен иск срещу ответницата, т. е. произнасянето по който и да е от двата иска би довел до осъществяване на търсената от ищците защита. Това обосновава недопустимост на обективното им кумулативно съединяване в едно производство, поради което и съдът е следвало да даде указания на ищците да конкретизират предявените искове с оглед търсената защита на нарушеното им право въз основа на твърденията им в исковата молба. Както е прието в решение № 30 от 2.04.2019 год. по гр. д. № 1188/2018 год. ІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато ищецът се позовава на свое самостоятелно право, което се оспорва, той разполага с възможност да предяви и положителен установителен иск за собственост или осъдителен по чл. 108 ЗС. Когато той е преценил, че претендираното от него право се нуждае от по-интензивен способ на защита и предявил ревандикационен иск, за него не е налице правен интерес от предявяване едновременно, при условията на кумулативност, и на установителен иск за собственост на същия имот /положителен или отрицателен/, тъй като с уважаването на иска по чл. 108 ЗС, съдържащ две искания – ищецът да бъде признат за собственик на спорния имот и за осъждане на ответника да му предаде владението върху него /ТР № 4/2014 год. на ОСГК ВКС т. 2А/, се установява със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху имота, респ. че той не принадлежи на ответника. Същото разрешение за недопустимост на предявените искове е възприето и в определение № 129 от 30.01.2023 год. по ч. гр. д. № 4579/2022 год. І г. о. на ВКС.

Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за наличието й при всяко положение на делото, което в случая не е изпълнено както от първоинстанционният, така и от въззивният съд, който не е изпълнил служебното си задължение да следи за спазване на съществените процесуални правила при обжалването на първоинстанционното решение. Поради това постановеното въззивно решение по така предявените обективно съединени искове е недопустимо, което налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд със задължителни указания за отстраняване нередовността в исковата молба, съобразно горните съображения с оглед уточняване от ищците на предявения иск за собственост съгласно избрания от тях способ на защита на правото им. Въведеното с чл. 6 ГПК диспозитивно начало предпоставя обема и интензивността на търсената защита от волята на ищеца, независимо от служебното задължение на съда да извършва валидни процесуални действия при разглеждане на делото с оглед обезпечаване постановяването на допустим съдебен акт /т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС; т. 5 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по въпроса за направените в настоящето производство разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК в зависимост от изхода по делото.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 61 от 4.03.2022 год. по гр. д. № 667/2021 год. на Русенския окръжен съд и

ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия въззивен съд за ново разглеждане от друг състав при съобразяване на указанията за предприемане на процесуални действия за уточняване на предявените искове за собственост и произнасяне по същество.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: