Неприложимост на чл. 78а от НК след редукция на наказание за непълнолетни

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 574

гр. София, .22.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през 2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 671 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимата Д. Т. срещу присъда № 36 от 11.06.2024 г. на състав на Бургаския окръжен съд, постановена по НОХД № 492/2014 г. и потвърдена с решение № 40 от 21.05.2025 г. по ВНОХД № 72/2025 г. на Апелативен съд –гр. Бургас.

Според жалбата отказът на съдилищата от предходните инстанции да приложат чл. 78а НК по отношение на подсъдимата е основан на тълкуване на закона, което не е безспорно в съдебната практика. Настоява се, че санкцията, меродавна за преценката относно приложимостта на посочения институт, е редуцираната по реда на чл. 63 НК. Изхожда се в тази връзка от даденото с чл. 63, ал. 3 НК указание към съда в пределите по първите две алинеи от законовия текст да определя наказанието съобразно с правилата на гл. V НК, като според защитника институтът на чл. 78а НК е ситуиран именно в тази глава от общата част на Наказателния кодекс. Твърди се, че липсата понастоящем на тълкувателно решение на върховната съдебна инстанция, указващо кой от следваните в практиката противоречащи си подходи е правилен, създава свобода за съда да приложи по-благоприятната за подсъдимата интерпретация. Споделено е разбиране, че тази логика се налага от необходимостта от диференцирано третиране на непълнолетните лица, като в противен случай непълнолетните извършители на престъпления биха били поставени в едно и също правно положение с пълнолетните. С тези аргументи е отправено искане към ВКС да отмени постановената присъда и да освободи подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, доколкото редуцирано по правилата на чл. 63 НК, предвиденото за престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК наказание попада в обхвата на приложимост на чл. 78а НК.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимата и защитника й, редовно призовани, не вземат лично участие.

Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

Окръжна прокуратура – Бургас е внесла в Бургаския окръжен съд обвинителен акт по обвинението на Д. И. Т. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК. Образувано е било НОХД № 1032/2023 г. С протоколно определение от 15.09.2023 г. състав на Бургаския окръжен съд е одобрил споразумение за прекратяване на наказателното производство по делото, според клаузите на което Д. И. се признава за виновна в извършването на вмененото й престъпление, като с позоваване на чл. 78а, ал. 1 НК страните са се съгласили тя да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно обществено порицание, което да се изпълни чрез публикуване на съдържанието на споразумението в продължение на един месец в електронния сайт на [община].

Последвало е искане до ВКС от и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство на осн. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснат съществен процесуален порок при одобряване на споразумението, доколкото същото е одобрено въпреки противоречието му с материалния закон, недопускащ извършилият престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК деец да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

С решение № 204 от 28.03.2024 г. по н.д. № 1050/2023 г. състав на ВКС, І н.о. е възобновил наказателното производство, отменил е определението за одобряване на споразумение и е върнал делото за повторното му разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В решението е пояснено, че преценката относно заложената в чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК предпоставка следва да се прави на базата на предвидената в особената част на Наказателния кодекс санкции за отделните престъпления, а редукция на наказанието по чл. 63 НК няма правно значение, защото не е характеристика на престъплението.

След постъпването на делото в Бургаския окръжен съд е било образувано НОХД № 492/2024 г. С присъда № 36 от 11.06.2024 г. по това дело съдът е признал подсъдимата Д. Т. за виновна в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, поради което и след редукция по правилата на чл. 63, ал. 1, т. 3 НК и на чл. 58а, ал. 1 НК е определил наказание от шест месеца лишаване от свобода и обществено порицание, изпълнимо чрез публикуване на присъдата на страницата на [община] за срок от 15 дни. На осн. чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание, свързано с лишаване от свобода, за срок от две години. Постановено е отнемане в полза на държавата на веществото, представляващо предмет на престъплението и с оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК заплащането на направените по воденето на делото разноски е възложено в тежест на подсъдимата.

С посоченото по-горе въззивно съдебно решение присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна. Преди всичко следва да се уточни във връзка с нея, че кръгът на съдебните актове, представляващи валиден предмет на касационна проверка, е указан в чл. 346 НПК и първоинстанционните присъди не попадат в обхвата му.

Що се касае до въззивното решение, то е резултат на изключително подробно и задълбочено осмисляне на правните въпроси по делото, включително и на утвърдилият спорния си характер за защитата дори и след отменителното решение на ВКС и свързан с приложимостта на чл. 78а в конкретния случай. Утвърденият с това решение отказ на първата инстанция да освободи подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е правилен и законосъобразен.

В тази връзка следва да се отбележи преди всичко, че в наказателното право не съществуват закономерности, като предложената с касационната жалба и свързана със задължително прилагане на една, макар и невярна, но благоприятна за подсъдимия интерпретация на закона. Съдът е длъжен да прилага закона точно, съобразно с действителния му смисъл и придържайки се към разясненията, които е давала в това отношение практиката на върховната съдебна инстанция. Диференцираното наказателно-правно третиране на непълнолетните, извършили престъпление лица, не може да се развива извън закона, в който ясно са указани границите, до които може да се провежда то. Предложеното с касационната жалба виждане далеч надхвърля тези граници и съответно законодателната идея, вложена в института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК.

От текста на чл. 78а, ал. 1 НК е очевидно, че престъпленията , за които е приложима тази разпоредба, са отдиференцирани на базата на степента на обществена опасност и обусловената от нея наказуемост, а не от субекта на престъплението и характеристики на личността му.

В чл. 78а НК законодателят е въвел две групи ограничителни условия, с наличието на които е свързал освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Едните са условията, които правят принципно възможно прилагането на института. Това са условията по чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, свързани с предопределения от субективния елемент вид на престъпленията и с тяхната наказуемост. Условията от втората група представляват комплекс от отрицателни предпоставки, чието наличие прави възможно прилагането на института в конкретния случай. Касае се за изискванията по чл. 78а, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ и ал. 7 НК, а именно деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер; да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава V от общата част на Наказателния кодекс; причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени; причиненото увреждане да не е тежка телесна повреда или смърт; деецът да не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози; да не е извършено и друго престъпление; престъплението да не е извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнението на службата му, изключая случаите, когато се касае за обида или клевета.

С изискванията от първата група законът е установил критерий за степента на обществена опасност на деянието, очевидно обвързвайки прилагането на чл. 78а НК единствено с извършването на престъпления с невисока обществена опасност, преценена единствено на базата на предвидените в особената част на Наказателния кодекс наказания. По този начин тежките престъпления, каквото по критериите на чл. 93, т. 7 НК е престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, са изключени от обхвата на приложимост на чл. 78а НК.

Що се касае до конкретните особености на случая, обусловени от личността на дееца, те са единствено тези, които имат предвид изискванията от втората група, а именно деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер; да не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от глава V от общата част на Наказателния кодекс и да не е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Преценката относно приложимостта на чл. 78а НК не може да е основана на други фактори, извън указаните. Съобразяването на предвидената в чл. 63 НК редукция/замяна на наказанията, налагани на непълнолетните извършили престъпления лица, би разширило обхвата на приложимост на чл. 78а НК и по отношение на престъпления с висока обществена опасност в разрез със самия, заложен в разпоредбата обществен смисъл – да не се използва наказателна репресия в случаите на престъпления, които не представляват голяма обществена опасност и по отношение на лица, за които извършването на престъпление е инцидентна проява. Предложеният от защитата подход е немислим и защото редуцираното или заменено на осн. чл. 63 НК наказание не е предвиденото за съответното престъпление наказание, към което насочва чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК, а представлява смекчаване на наказателно-правната принуда по отношение определена категория лица – непълнолетни извършители на престъпления, предвидено от закона с оглед особеностите на тяхната психика, правещи ги по-податливи на превъзпитание.

Ето защо преценката за приложимост на чл. 78а НК следва да се прави преди редукцията/замяната на наказанието по чл. 63 НК, както правилно е преценил в настоящия случай и въззивният съд.

Поради това и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 21.05.2025 г. по ВНОХД № 72/2025 г. на Бургаския апелативен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.