Отмяна на решение за делба при необсъдени възражения за трансформация на имущество

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 592
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3136 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Ц. П. Г., чрез адвокат М. Я., срещу решение № 115 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 20245200500087/2024 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдено решение № 1104 от 19.10.2023 г. по гр. д. № 3670/2021 г. на Районен съд – Пазарджик за отхвърляне на иска за делба, предявен от Ц. П. Г. срещу И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД, на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори по КККР на [населено място] *****, *****, *****, ведно с 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *****, както и за отхвърляне на иска за делба, предявен от Ц. П. Г. срещу И. Г. Г., на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** (всичките подробно описани в първоинстанционното решение).

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил всичките й възражения по делото и събраните доказателства, като по този начин е направил необоснован извод, че процесните имоти са индивидуална собственост на И. Г..

Насрещните страни И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД оспорват касационната жалба.

С определение № 2105 от 28.04.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за проверка дали въззивното решение не влиза в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 24/28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г. о. и решение № 546/15.09.2010 г. по гр. д. № 966/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., по въпроса: Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и събраните във връзка с тях доказателства, и да изложи мотиви какво приема за установено.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е съобразил, че делото е в първа фаза по допускане на делбата, като ищцата твърди, че заявените за делба имоти представляват семейна имуществена общност (СИО), докато ответникът счита, че те нямат съсобствен характер, тъй като е налице трансформация (преобразуване) на лично имущество. Приел е за установено, че страните-физически лица са сключили граждански брак на 27.09.1997 г., който е бил прекратен с развод на 31.10.2011 г. П о време на брака И. Г. Г. е придобил чрез покупко-продажба имотите по исковата молба, като придобиването е станало по следния начин: с нот. акт № 37/11.04.2000 г. И. Г. е придобил 1/2 ид. ч. от имотите; с нот. акт № 34/30.01.2003 г. И. Г. е придобил 1/2 ид. ч. от имотите на името на „Фикс имоти“ ЕООД, което дружество е негова еднолична собственост; с нот. акт № 105/15.12.2000 г. И. Г. е придобил 1/2 ид. ч. от имотите. Въззивният съд е намерил възражението на И. Г. по чл. 23, ал. 1, във вр. с чл. 22, ал. 1 СК за основателно. Визирал е, че според твърденията на Г. недвижимите имоти са закупени с парични средства, дарени му от неговите родители, като са представени два договора за дарение. Първият договор за дарение е с нотариална заверка на подписите на страните от 10.04.2000 г., а вторият е с нотариална заверка на подписите на страните от 18.12.2000 г. Позовал се е на практика на ВКС по чл. 290 ГПК, съгласно която до доказване на противното, даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи; ако договорът за дарение е сключен само между единия съпруг и неговите родители, това означава, че волята на родителите е била да надарят само този съпруг, а не и двамата съпрузи; при това положение другият съпруг не придобива права върху подареното; следва да се отбележи и че изразено съгласие за приемане на дарението има само от надарения съпруг, а не и от двамата съпрузи. Окръжен съд – Пазарджик е приел, че недвижимите имоти-предмет на делото за делба в случая действително са закупени с лични средства от съпруга И. Г.. Личните средства са придобити по време на брака, по дарение от неговите родители, поради което придобитите вещни права с тези лични средства не са станали СИО. Изложил е, че о сновното възражение на Ц. Г. по отношение съсобствения характер на имотите се отнася до договора за дарение на парични средства от 18.12. 2000 г., като същата твърди, че паричните средства по този договор не са вложени от ответника за придобиване на имота по нот. акт № 105/15.12.2000 г. Възражението се обосновава с факта, че паричните средства са придобити на 18.12.2000 г. - след сключване на договора за покупко-продажба от 15.12.2000 г., поради което няма как с тези парични средства да е закупен имотът. Съдът е съобразил във връзка с този спорен въпрос показанията на свидетелката М. Г., майка на И. Г., съгласно които сделката следвало да стане на 15.12.2000 г. (петък), поради което нотариалният акт бил съставен предварително от нотариуса с посочената дата. На тази дата обаче сделката не се осъществила поради липсващ документ и била изповядана пред нотариуса на 18.12.2000 г., когато бил сключен договорът за дарение и дадени парите по сделката. Въззивният съд е посочил, че кредитира показанията на свидетелката Г.. Позовал се е на разпоредбата на чл. 172 ГПК, допускаща обяснения на близки роднини на страната, които обаче следва да се преценяват с оглед на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора и според всички събрани по делото доказателства. За подкрепящ тези показания е намерил факта, че сделката е била вписана в Службата по вписванията на 18.12.2000 г., както и факта, че сумите по двата договора за дарение покриват напълно продажните цени на недвижимите имоти.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Налице е задължителна практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и установена непротиворечива многобройна практика по чл. 290 ГПК, вкл. цитираната от жалбоподателката, съгласно която въззивният съд е съд по съществото на правния спор, като непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в рамките, очертани от въззивната жалба. Ето защо, дейността на въззивния съд е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните въз основа на анализ на събраните доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на нея.

По основателността на касационната жалба:

Пред първоинстанционния съд са предявени от Ц. П. Г. срещу И. Г. Г. и „Фикс имоти“ ЕООД искове за делба на общо 5 имота, находящи се в [населено място], като по отношение на тези с идентификатори *****, *****, *****, и 1/4 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***** се твърди, че 1/2 ид. ч. от тях е придобита в условията на СИО от И. Г. (нот. акт № 37, том І, рег. № 345, нот. д. № 36/2000 г.), а останалата 1/2 ид. ч. е собственост на „Фикс имоти“ ЕООД (нот. акт № 34, том І, рег. № 553, нот. д. № 27/2003 г.); относно имот с идентификатор ***** се сочи, че 1/2 ид. ч. е придобита от И. Г. в СИО (нот. акт № 105, том ІІІ, рег. № 5404, нот. д. № 453/2000 г.). Заявени са и искания по чл. 344, ал. 2 ГПК.

По делото не се спори и се установява, че страните-физически лица са бивши съпрузи – сключили са граждански брак на 27.09.1997 г., който е прекратен с влязло в сила на 31.10.2011 г. съдебно решение за развод по взаимно съгласие.

От И. Г. е направено възражение, че имотите са придобити с лични средства, дарени от родителите му, като същият е представил договори за дарение на парични средства от 10.04.2000 г. и 18.12.2000 г. (с нотариални заверки на подписите от същите дати), а относно собствеността на останалата 1/2 ид. ч. от имот с идентификатор ***** – нот. акт № 137, том ІІ, рег. № 4403, нот. д. № 299/2001 г. за дарение на недвижим имот.

Ц. Г. е оспорила договорите от 10.04.2000 г. и 18.12.2000 г. по съображения, че родителите на И. Г. не са разполагали с посочените парични средства към момента на сключването им и не са му ги дарили в действителност; евентуално тези средства не са вложени от него при закупуване на процесните имоти. Посочено е и че в нотариалния акт от 15.12.2000 г. е отразено, че заплащането на продажната цена е станало преди подписването му, а договорът за дарение за средствата за покупката е от 18.12.2000 г.

Във връзка с твърдяната трансформация на лични средства при покупката на имотите, респ. оспорването й, са разпитани свидетели на страните: М. Г., Е. Х., П. К. и В. К.. Събрани са писмени доказателства – нотариални актове, удостоверения от НАП и др., относно имущественото състояние на родителите на И. Г. (М. Г. и Г. Г.). В о.с.з. от 03.05.2022 г. е прието за безспорно между страните, че за периода 1999 – 2000 г. семейството на Ц. Г. и И. Г. е било добре осигурено материално.

Във въззивната жалба на Ц. Г. отново са заявени същите доводи във връзка с твърдяната трансформация на лични средства на И. Г., както пред първоинстанционния съд, като са оспорени направените от Районен съд – Пазарджик изводи въз основа на събраните доказателства.

В случая, при дадения по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, Окръжен съд – Пазарджик е действал в нарушение на установената съдебна практика. Същият не е съобразил всички наведени от Ц. Г. доводи във връзка с направеното от И. Г. възражение за трансформация на лично имущество при придобиване на делбените имоти, както и ангажираните по делото в това отношение доказателства и от двете страни. Същият, въпреки изложените оплаквания и съображения във въззивната жалба, имащи отношение към крайния изход на спора, е обсъдил единствено аргумента, че нотариалният акт № 105/15.12.2000 г. предхожда договора за дарение от 18.12.2000 г., поради което не би могло средствата от последния да са отишли за придобиване на имотите по този нотариален акт. В тази връзка е кредитирал показанията на свидетелката М. Г.. Въззивният съд не е обсъдил възражението на Ц. Г., че договорите за дарение на парични средства са симулативни (т.нар. абсолютна симулация) - с тях не са били дарени никакви средства, тъй като дарителите не са притежавали такива, с оглед материалното им състояние по това време, както и възражението, че дори на И. Г. да са били дарени средства, те не са били използвани именно за закупуване на делбените имоти; твърдението, че за покупката са използвани семейни средства на бившите вече съпрузи. Не е обсъдил и събраните в тази връзка доказателства. Същият не е препратил и към мотивите на Районен съд – Пазарджик на основание чл. 272 ГПК. Това е довело до крайно необосновано решение, което препятства преценката от страна на касационната инстанция на правилността на направените изводи.

Изложеното обуславя отмяна на атакувания пред ВКС въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да постанови решение след обсъждане на всички своевременно релевирани по делото доводи и възражения на страните и събраните по тях доказателства.

Съдът следва да съобрази и чия е доказателствената тежест при наведено възражение за трансформация на лично имущество.

Настоящият съд не следва да присъжда разноски за производството пред него. Същите следва да бъдат взети предвид от въззивния съд, с оглед изхода на спора.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 115 от 02.04.2024 г. по гр. д. № 20245200500087/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново произнасяне от друг състав на Окръжен съд – Пазарджик.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: