Условия за изменение на мерките за упражняване на родителски права

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

София, 30.04.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 2933 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Е. И. В., чрез адвокат Б. Б., срещу въззивното решение на Окръжен съд – София №110/23.03.2024г. по в.гр.д.№620/2023г. в частите, с които са изменени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Д. П. П., определени с решение №70/06.06.2022г. по гр.д.№746/2022г. на Районен съд – Ботевград.

Касационното обжалване е допуснато с определение №143/15.01.2025г. на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените въпроси, уточнени от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: 1. за задължението на съда да прецени най-добрия интерес на детето в производството по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК; 2. интересът на децата налага ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията на живот на родителя, който упражнява родителските права; 3. кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид от съда при разглеждане на искане за изменение на мерките относно упражняването на родителските права.

Поставените въпроси са намерили своето разрешение в трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, както следва:

Съдът, при вземане на решение за изменение на мерките за упражняване на родителските права и определяне режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не е предоставено упражняването им, следва да направи преценка за най-добрия интерес на детето според критериите по чл. 59, ал. 4 СК и пар. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ДВ, бр. 14 от 2009 г.), както и разясненията в Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, които са актуални и при действието на СК от 2009 г., и развити в практиката на ВС и ВКС. Тези обстоятелства са: желанията и чувствата на детето, преценени с оглед възрастта и конкретното му развитие; неговите възраст, пол, физически, психически и емоционални потребности; възпитателските качества на родителите, поведението им след раздялата; умението им да съхранят диалога помежду си, да не въвличат детето в конфликти, да зачитат авторитета на другия родител. При постановяване на решението съдът следва да направи преценка за нуждите на детето, като постанови мерки за тяхното удовлетворяване и то по начин, който да осигури потребностите му за нормално отглеждане в сигурна и защитена среда; да отчете възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху детето; да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка – кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието им и тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, както и на ефикасността на по-рано взетите мерки; дали твърдението за най-добрия интерес на детето от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за него. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства, спрямо други, те се преценяват в съвкупност за всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

Трайно установена е и практиката на Върховния касационен съд по въпроса: интересът на децата налага ли съдът да възложи изготвянето на социален доклад относно условията на живот на родителя, който упражнява родителските права, намерила израз в решение № 95/04.10.2023 г. по гр.д.№ 4811/2022 г. на ІІІ г.о.; решение № 634/29.10.2024 г. по гр.д.№ №1019/24 г. на ІІІ г.о.; решение № 60287/09.12.2021 г. по гр.д.№ 85/2021г. на ІV г.о.; решение №60208/03.12.2021 г. по гр.д.№ 3523/2020г. на ІV г.о.; решение № 58/16.04.2019 г. по гр.д № 2931/2018 г., на ВКС IV г.о. и др. Според същата, ограниченията в обсега на въззивната дейност не се прилагат, когато следва да се осигури приложение на императивна правна норма, или когато в публичен интерес съдът следва служебно да следи за интереса на някоя от страните. В тези случаи служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало. Семейният кодекс е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище, както и при изменението им, поради което той не е обвързан формално от оплакванията, доводите и становищата на страните по делото. По тези дела, въззивният съд, като втори по ред съд по същество, се произнася служебно не само по валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение, но и за точното приложение на императиви правни норми, както и за правилността му, с оглед благополучието на детето. При необходимост, съдът изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните за спора обстоятелства, включително чрез възлагане изготвянето на социален доклад, ако такъв няма по делото или вече представеният доклад не съдържа информация за установяване на конкретните подлежащи на съобразяване обстоятелства, а когато е нужно и сам събира доказателства. Социален доклад следва да бъде изготвен, както за условията на живот при родителя, който иска предоставяне на родителските права, така и за условията на живот при родителя, на когото вече е предоставено упражняването им, при предявен иск по чл.59, ал.9 от СК.

В производството по иска по чл.59, ал.9 от СК съдът е длъжен да установи дали са променени обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Под "изменение на обстоятелствата" следва да се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, на когото са предоставени родителските права, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при новото разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди променените обстоятелства по отделно и в съвкупност, при отчитане спецификата на всеки конкретен случай, като направи преценка дали те се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, както и дали установената промяна е от значение за критериите, при които следва да обезпечи най-добрия интерес на детето. В този случай релевантен е периода след постановяване на решението, с което е разрешен въпроса в предходното производство (ППВС №1/74 г., решения по гр.д. №1095/71 г. на ВС, ІІ г.о.; г.д.№3027/1972г. на ВС, ІІ г.о.; гр. д. №7660/2013 г., III г.о.; гр.д.№ 214/2014г. на ВКС, ІІІ г.о.; гр.д. № 2684/2021г., на ВКС, ІV г.о. и др).

В жалбата си касаторът Е. И. В. излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички обстоятелства примерно изброени в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, а само тези, които е счел за променени; не е направил преценка как променените обстоятелства са се отразили на детето и дали исканата промяна обслужва неговият най-добър интерес. Навежда довод, че при постановяване на решението в обжалваната му част въззивният съд не е възложил изготвяне на социален доклад за условията, при които живее майката на детето, не е установено колко и кои лица обитават жилището, като не е преценил в съвкупност всички обстоятелства по делото, включително и недоброто психическо състояние на детето след развода на родителите му. По същество претендира за отмяна на решението.

Ответникът П. И. П., чрез адвокат М. Н., оспорва жалбата. Твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с формираната практика на ВКС. По същество претендира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд – Ботевград, постановил друго, с което изменил, на основание чл.59, ал.9 от СК, определените с решение №70/06.06.2022 г. по гр. д. № 746/2022 г. на Районен съд – Ботевград мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето Д. П. П., както следва: ПРЕДОСТАВИЛ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Д. П. П. на бащата П. И. П.; ОПРЕДЕЛИЛ местоживеенето на детето Д. П. П. при бащата П. И. П. в [населено място], общ. П., обл. София, [улица]; ОПРЕДЕЛИЛ режим на лични отношения на майката Е. И. В. с детето Д. П. П., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния ден с преспиване на детето при майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с ползването на годишен платен отпуск от бащата; по един ден на Коледните и Великденските празници, както и по всяко време по споразумение на страните; ОСЪДИЛ Е. И. В. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д. П. П. в размер на 200лв., считано от 14.11.2022г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законно основание, водещо до изменение или прекратяване на издръжката.

За да постанови този резултат, съдът приел, че страните по делото са родители на детето Д. П. П.. С влязло в сила, на 06.06.2022г., решение на Районен съд – Ботевград по гр.д.№746/2022г. сключеният между тях граждански брак бил прекратен с развод и било утвърдено постигнатото споразумение, с което: упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д. било предоставено на майката, при която било определено и местоживеенето му; на бащата бил определен режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния ден с преспиване на децата при бащата; един месец през лятото, несъвпадащ с ползването на годишен платен отпуск от майката Е. В.; по един ден на Коледните и Великденските празници, както и по всяко време по споразумение на страните; П. П. бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200лв.

Съдът констатирал, че този режим бил изпълняван до 13.11.2022г., когато при посещение при своя баща, детето Д. отказало да се върне при майката.

Въззивният съд посочил, че за да направи преценка налице ли са основания за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето Д., следва да установи налице ли са промени в обстоятелствата, при които тези мерки са били определени. Приел, че такова ново обстоятелство била връзката на майката с Д. С. М.. По отношение на нея, предвид обсъдените в първоинстанционното решение характеристични данни на новия партньор на майката, направил извод, че неговото евентуално съжителство с детето, както и евентуалните му посещения в дома на майката, биха били смущаващи и криещи риск за Д.. Приел, че това обстоятелство не било преодоляно и връзката между Е. В. и Д. М. не била прекратена, който извод обосновал с дадените от майката обяснения, според които двамата не живеели заедно, но не съдържали изявление за прекратяване на отношенията им. Изложил съображения, че в този смисъл са и показанията на разпитания пред въззивния съд свидетел П., който посочил, че от 2023г. знаел от общи приятели с П. И. П., че Е. В. живеела с мъж на име Д. С.. Познавал го като полицай в [населено място] и го бил виждал заедно с Е. В. да се разхождат в [населено място].

Въззивният съд развил съображения, че дори да приеме, че не е налице риск за детето Д. от контакта му с лицето Д. С. М., то по делото било установено обстоятелството, че то не се чувствало комфортно в негово присъствие. Същите обосновал с обясненията на детето, дадени при неговото изслушване, когато то споделило, че при срещите с майка си, новият ѝ мъж присъствал винаги, а той искал да се вижда само с нея. Този мъж го напрягал с това, че викал и го обиждал, а понякога бил агресивен, което го плашело. Отбелязал, че детето Д. заявило, че се чувства добре и спокойно при баща си, виждало се с майка си по-често, отколкото сестра му и когато се срещнели, не се карали. Съдът посочил, че тези обстоятелства следвало да бъдат взети предвид при преценка интереса на детето, с оглед неговата възраст и необходимостта да му бъде осигурена подходяща среда за адаптация към променената обстановка свързана с раздялата на родителите му.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-психологична експертиза, от което приел за установено, че детето Д. имало запазена емоционална свързаност и с двамата си родители. То успешно можело да съжителства с всеки един от тях, като и двамата родители имали добър родителски капацитет; проявявали отговорност, загриженост и обич към децата си, но допускали и грешки. Установил, че Д. бил емоционално травмиран; затворен в себе си; плачел; отговарял на въпроси само с „да“ и „не“; бил психически натоварен с налични страхове; с нисък за възрастта си интелект, но по психологически, а не по биологични причини; бил социално занемарен, с нарушена концентрация. Посочил, че изоставането на Д. се дължало на продължилото дълго време поведение на неглижиране на психологическите му проблеми (свързани с чувствителността му, реагираща на неспокойната семейна среда) от страна и на двамата родители.

Въз основа на изложеното и при установената запазена емоционална свързаност на детето с двамата родители и недоброто му психологическо състояние, въззивният съд направил извод, че решаващият фактор, от гледна точка на неговия интерес, е обстоятелството при кого от двамата родители се чувствало по-спокойно. Намерил, че това спокойствие е водещо, тъй като било необходимо за преодоляване на психологичните му травми, а по делото не било установено детето да е без контрол, докато живеело с баща си. Отбелязал, че в хода на производството са настъпили нови обстоятелства – промяна в училището на детето (бил ученик в Гимназията по техника и мениджмънт в [населено място]) и увеличение в броя на обитаващите жилището на майката Е. В., при която заживял синът ѝ от предходна връзка.

В заключение, съдът приел, че детето Д. се нуждаело от безконфликтната и подкрепяща среда, която му била осигурена в дома на неговия баща, в сравнение с атмосферата на повишена взискателност, стигаща до вербална агресия и обиди, съществуваща в дома на майка му. Подчертал липсата на ограничение от страна на бащата за осъществяване на контактите между детето и неговата майка, като посочил, че по време на същите тя можела да упражнява необходимия контрол над него. Намерил за неправилен извода на първоинстанционния съд, че при предоставяне упражняването на родителските права на бащата, бил налице риск за отчуждаване от майката, предвид предложения режим на личен контакт и липсата на ограничения от страна на бащата в контактите между тях.

Изложеното обосновало крайния извод на съда за наличие на основания за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето, свързани с: връзката на майката с нов партньор, от общуването с когото детето Д. не се чувствало комфортно; риска за него от тази връзка, поради лошите лични характеристични данни на партньора; увеличаване на броя на лицата, живеещи в дома на майката, с което се намалявала възможността за осигуряване на достатъчно лично пространство на детето; намаляване броя на лицата, живеещи в дома на бащата, с което се увеличавала възможността за осигуряване на лично пространство на детето; установеното недобро психологическо състояние на Д. след развода, породено от конфликта между родителите и произтичащата от това необходимост от среда на спокойствие и подкрепа, предоставяни в необходимата към момента форма в дома на бащата, в който детето е живяло до развода.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователно е касационното оплакване, че при преценка основателността на иска за изменение на мерките за упражняване на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете съдът е отчел единствено промените в отглеждането му настъпили след постановяване на решението, с което е разрешен въпроса в предходното производство. Въззивното решение е постановено в съответствие с разпоредбата на чл. 59, ал. 9, вр. ал. 4 СК и дадените по-горе разяснения, като правилно съдът е отчел, че относими към производството са единствено промените в отглеждането на детето настъпили след влизане в сила на решението, с което е разрешен въпроса в предходното производство. Предмет на преценка са само новите обстоятелства, които съществено са променили обстановката и начина на отглеждане и възпитание на детето.

Въззивното решение е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 59, ал. 4 и ал. 9 СК, и разясненията във връзка с тълкуването им, дадени по-горе. Мотивите на въззивното решение са формални, без задълбочено обсъждане на доказателствата и същите не са изследвани в цялост; липсват заключения относно всички установени факти по делото, като интересът на детето Д. не е преценен с оглед на относимите към него обстоятелства. В решението съдът е отчел запазената емоционална свързаност на детето с двамата му родители, недоброто му психологическо състояние, както и споделената от него тревожност при общуването му с новия партньор на майката. Посочените обстоятелства обосновали извода, че решаващият фактор, от гледна точка на неговия интерес, е при кого от двамата родители то чувствало по-спокойно и това спокойствие му било осигурено от неговия баща. При формирането му съдът не е обсъдил другите установени по делото обстоятелства, които също са от значение за преценка интереса на детето и за това налице ли са основания за промяна в режима на упражняване на родителските права, а именно: промяната в режима на отглеждане на детето Д., резултат от задържането му от неговия баща при упражняване определения от съда режим на личен контакт; поведението на родителите след прекратяване на брака и техният родителски капацитет, установен в заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза; промяната в училището на детето Д. и следващите от това промени в ежедневието му. Всички тези конкретни обстоятелства са от значение за въздействието, което съдебното решение ще окаже върху детето, предвид неговото психическо състояние, завишена тревожност и интелектуално развитие. Съдът не е извършил съпоставка между родителите и способността им да се справят с психическото и емоционално състояние на детето (за което са налице данни в заключението по допуснатата съдебно-психологична експертиза), въз основа на които да определи най-добрия интерес на детето; не е обсъдил установените по делото обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, като не е направил преценка как тези обстоятелства са се отразили на положението на детето, на ефикасността на по-рано взетите мерки и дали същите обезпечават най-добрия му интерес, изискващ отношения на ангажираност, адекватен родителски контрол, грижа и подкрепа.

В противоречие с разпоредбата на чл.59, ал.6 от СК и формираната съдебна практика на ВКС, въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в непопълването му с доказателства относно релевантните за спора обстоятелства. В обжалваното решение съдът схематично отбелязал, че майката се е установила в ново жилище и направил извод, че същото не може да осигури достатъчно пространство на детето Д., без да е установил какви са битовите условия на живот, с колко и кои лица обитава жилището, както и евентуално за отношенията на детето Д. с новият ѝ партньор. В нарушение на задълженията си за проверка на условията, при които детето е отглеждано въззивният съд не е възложил изготвяне на социален доклад за условията на живот при родителя, на когото е предоставено упражняване на родителските права. Формирал е изводите си без да са установи всички обстоятелства необходими за преценка налице ли е необходимост от изменение на определените мерки за упражняване на родителските права и режима на личен контакт, респ. защитен ли е интереса на детето Д. П.. При разглеждане на делото, съдът дължи проверка и преценка на всички доводи на страните, с оглед въздействието им спрямо детето, като негови родители, както и за способността им да съдействат за нормалните контакти и отношения с другия родител. Всички тези обстоятелства са от значение за преценка дали детето се намира в риск поради поведение на който и да е от двамата родители, за необходимостта от промяна в упражняването на родителските права, както и за мерките за лични отношения с другия родител.

В заключение, въззивното решение е постановено в противоречие на материалния закон – чл. 59, ал.4 и ал.9 от СК и е необосновано. Установените процесуални нарушения във връзка с липсата на социален доклад за условията на живот при Е. В. – майка на детето Д., обсъждане на доказателствата по вътрешно убеждение, преценка на всички доводи и възражения, формиране на изводи и мотивиране на съдебния акт, са съществени, защото делото е останало неизяснено, а това се е отразило върху правилността на решението. Те не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция в производството по чл. 293 ГПК.

На основание чл. 294, ал.1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да изиска актуален социален доклад по чл.15 от Закона за закрила на детето за условията на живот при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права относно битовите условия и лицата обитаващи жилището; да събере доказателства относно промяната в училището и ежедневието на детето, както и евентуално за отношенията му с новия партньор на майката. Съдът следва да направи преценка на всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за преценка интереса на детето и за това налице ли са основания за промяна в режима на упражняване на родителските права, да посочи кои от тях имат отношение към най-добрия му интерес, съдържанието им в конкретния случай и тежестта на всеки един от тях спрямо останалите; да отчете възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху детето, при съобразяване и на родителския капацитет на страните по делото. При тази преценка съдът, освен посоченото във връзка с доказателствата и социалния доклад, трябва да обсъди всички относими и допустими доказателствени средства, събрани и в двете инстанции, да изложи пълни, ясни и точни мотиви относно релевантните факти, както и да аргументира задълбочено правните си заключения, като се ръководи от интереса на детето и според неговите потребности да постанови мерки за тяхното удовлетворяване по начин, който да осигури условия за нормалното му отглеждане в сигурна и защитена среда.

По претенциите на страните за разноски, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора /чл.294 ал.2 ГПК/.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд – София №110/23.03.2024г. по в.гр.д.№620/2023г. в частите, с които са изменени мерките относно упражняването на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на детето Д. П. П., определени с решение №70/06.06.2022г. по гр.д.№746/2022г. на Районен съд – Ботевград, както следва: ПРЕДОСТАВИЛ упражняването на родителските права по отношение на непълнолетния Д. П. П. на бащата П. И. П.; ОПРЕДЕЛИЛ местоживеенето на детето Д. П. П. при бащата П. И. П. в [населено място], общ. П., обл. София, [улица]; ОПРЕДЕЛИЛ режим на лични отношения на майката Е. И. В. с детето Д. П. П., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния ден с преспиване на децата при майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с ползването на годишен платен отпуск от бащата; по един ден на Коледните и Великденските празници, както и по всяко време по споразумение на страните; ОСЪДИЛ Е. И. В. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Д. П. П. в размер на 200лв., считано от 14.11.2022г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законно основание, водещо до изменение или прекратяване на издръжката, както и в частта за разноските.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: