Справедливост на наказанията при непредпазливо причиняване на смърт след побой

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * съкратено съдебно следствие * липса на мотиви * ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода * индивидуализация на наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 414

София, 11.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Милена Панева

2. Надежда Трифонова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Антоанета Близнакова, разгледа докладваното от съдия Троянов наказ.дело № 717 за 2023 г.

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Г. Х. Г., Д. М. А., М. И. П., Е. Е. Е. и П. Й. П. против въззивно решение № 88 от 14.06.2023 г. по в.н.о.х.д. № 48/ 2023 г., по описа на Варненския апелативен съд, І наказателен състав.

В жалбата на подсъд. Г. Х. Г., чрез адвокат К. К., се навеждат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Касаторът твърди, че въззивната инстанция не е обсъдила събраните по делото доказателства и не е отговорила на негово възражение, че между две от медицинските заключения има противоречие – дали тежката черепно-мозъчна травма е настъпила следствие на един или множество удари. Възразява и срещу приетото от съда, че участвал наравно с останалите в побоя и приносът му бил значителен. Явната несправедливост на наказанието е обоснована с подценяване на смекчаващите отговорността обстоятелства, пренебрегване на приноса на пострадалия, както и с неправилните съждения на апелативния съд за отегчаване на деянието поради извършването му в градска среда и неговия обществен отзвук. Предлага въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, а като алтернатива – да бъде намалено наказанието на две години лишаване от свобода и да бъде условно отложено.

Жалбата на подсъд. Д. М. А., чрез адвокат А. А., съдържа доводи за касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Възразява срещу мотивите на въззивния съд, че деянието било извършено при евентуален умисъл за умъртвяване и не са изложени доказателствата за това. Съдът надценил отегчаващите отговорността доказателства, както и алкохолното повлияване върху поведението на жертвата, а за увеличаване на наказанието липсват мотиви. Прави искане за намаляване на наказанието и прилагане на института на условното осъждане, а като алтернативно на него – отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

С жалбата на подсъдимите М. И. П. и Е. Е. Е., чрез защитника им адвокат Е. Н., се навежда касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Жалбоподателите считат, че наложеното им наказание е явна несправедливо, защото индивидуализираният размер от 6 години лишаване от свобода е определен при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а такива не са изложени.

Подсъдимият П. Й. П. останал недоволен от увеличеното наказание и ефективното му изпълнение. Жалбата, изготвена от адвокат Р. В., визира касационното основание за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Изложени са доводи за несъобразеност на санкцията със смекчаващите обстоятелства, с малкия принос в деянието и с младата възраст на подсъдимия, навършил пълнолетие десетина дни преди инцидента. Предлага да бъде намалено наказанието му до размера, определен с първоинстанционната присъда и изпълнението да бъде отложено.

В съдебно заседание пред касационната инстанция всички подсъдими поддържат направените с жалбите доводи и искания.

Защитникът на подсъд. Г. адвокат Т. Д. допълва доводите с констатацията, че в мотивите на въззивното решение липсва задълбочен анализ на свидетелските показания относно приносното участие на подзащитния му в деянието и възразява срещу приетото от съда, че побоят е извършен при хулигански подбуди.

Защитниците на подсъд. А. адвокатите С. С. и А. А. считат увеличеното наказание за прекомерно високо и постановено при анализ само на отегчаващите отговорността обстоятелства, като настояват за приложение на института на условното осъждане.

Адвокат Д. П., защитник на подсъдимите П. и Е., счита за недопустимо изразеното от въззивния съд становище за квалификацията на деянието и твърди, че с това се нарушава изискването за безпристрастност при изграждането на съдийското убеждение, което е оказало влияние за завишаване на наказанията. Настоява за намаляване на наказанията, които да бъдат отложени по реда на чл. 66 от НК.

Адвокат Р. В., защитник на подсъдимия П. твърди, че анализът на доказателствената съвкупност е извършен в нарушение на изискванията на чл. 14 от НПК, защото е направен избирателно с цел завишаване на наказанието, поради което предлага същото да бъде занижено или въззивното решение да бъде отменено и делото да се разгледа повторно.

Представителят на Върховната прокуратура счита касационните жалби за неоснователни. Изразява становище, че апелативният съд не е допуснал нарушения в аналитичната си дейност и е определил справедливи наказания на подсъдимите, отчитайки в необходимата степен смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото. Затова предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

Частният обвинител П. В. П. настоява за ефективни присъди. В писмено становище адвокат М. П., повереник на частните обвинители П. и А. К. В., счита касационните жалби за неоснователни, а въззивното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Повереникът на частните обвинители М. И. К., Н.-В. К. П. и А. К. П. адвокат М. М. счита касационните жалби за неоснователни и предлага същите да бъдат оставени без последици.

Върховният касационен съд , след като обсъди доводите на постъпилите жалби от подсъдимите, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното:

С присъда №23 от 15.12.2022 г. по н.о.х.д. № 297/2022 г. Разградският окръжен съд признал самостоятелно всеки от подсъдимите за виновен в това, че на 20.12.2020 г., [населено място], при независимо съпричиняване по непредпазливост причинили смъртта на К. В. П., настъпила на 08.01.2021 г., следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 от НК и чл.58а, ал. 1 от НК наложил поотделно наказания, както на следва: на М. П., Г. Г. и П. П. – две години лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК; на подсъдимите Е. Е. и Д. А. – две години и осем месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл.66 ал.1 НК. В тежест на подсъдимите били възложени разноските по делото и съдът се разпоредил с веществените доказателства.

С въззивно решение № 88 от 14.06.2023 г. по в.н.о.х.д. № 48/ 2023 г. Варненският апелативен съд увеличил размерите на наказанията на четири години лишаване от свобода за подсъдимите М. П., П. П., Е. Е. и Д. А. и определил първоначален общ режим за изтърпяването им, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, а на подсъдимия Г. Г. отменил условното осъждане по чл. 66 от НК и определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието му от две години лишаване от свобода.

Касационните жалби на всеки от петимата подсъдими са процесуално допустими, подадени са в законовия срок и срещу акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

І. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения.

Твърдението на част от касаторите, че въззивният съд не е анализирал задълбочено и подробно събраните по делото доказателства и не е изложил съображения за противоречиви експертни заключения, е несъстоятелно.

Първоинстанционното съдебно производство е приключило по диференцираната процедура на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимите доброволно признали фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. В резултат на проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК съдът определил наказанията им при условията на чл. 58а, ал. 1 НК. Съдебната преценка в случая налага проверка дали описаните в обвинителния акт фактически обстоятелства се подкрепят от събраните в подготвителната фаза от процеса доказателства. А въззивната проверка – дали изводите на първоинстанционния съд са верни. Законът не поставя ограничение пред диференцираната процедура тя да се провежда само при събрани доказателства с еднопосочна версия. Това би било пречка пред приложението на института, когато доказателствата са противоречиви. Затова в Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г. на ОСНК е разяснено, че чл. 372, ал. 4 от НПК не изисква всички събрани и проверени в досъдебното производство доказателства да подкрепят самопризнанието. Подсъдимите признават фактите, при които е извършено деянието така, както те са описани в обвинителния акт, с което съществено улесняват доказателствената проверка на първоинстанционния съд и съкращават процесуалното време, необходимо за разглеждане на делото по общия ред. Съдът не е длъжен да обсъжда подробно доказателствата, когато те са надлежно събрани по предвидения процесуален ред, относими към предмета на делото и достатъчни за разкриване на обективната истина. Не е длъжен и да излага мотиви кои от тях приема за достоверни и кои отхвърля, дали има противоречия между тях и т.н., след като описаната в обвинителния акт фактическа обстановка е доказателствено обоснована.

В случая законовият стандарт е спазен, тъй като признанието на подсъдимите се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Съображенията на първоинстанционния и на въззивния съд са изложени в постановените от тях съдебни актове. Прието е, че смъртта на пострадалия е настъпила вследствие на тежка закрита черепно-мозъчна травма и последиците от нея, а травмите са получени в резултат на множество удари. Обсъдени са няколко медицински експертизи, назначени в досъдебното производство, като последната (л. 237-261, т. 4 от д.п.), за която се твърди, че им противоречи, всъщност изяснява отделна задача, допълваща общата картина на събитията. Експертите приели, че не е възможно само един от ударите да е причина за тежките увреди, довели до здравословните усложнения и до смъртта, а черепно-мозъчната травма е резултат от общото и кумулиращо (наслагващо се) действие на всички удари, нанесени по лицето и главата на пострадалия. Тъй като експертното заключение допълва предходните експертизи, а не им противоречи, твърдението на касаторите е неоснователно. А и вече бе изложено, че противоречието между отделни доказателства не е повод за излагането на подробен и задълбочен анализ, когато делото се разглежда при съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.

Неоснователно е и възражението, че въззивният съд по никакъв начин не е отразил участието на подсъдимия Г. в нанесения побой. Тъкмо обратното, въззивното решение съдържа факти за присъединяването на подсъдимия във финалната част от побоя, нанасяйки последния удар с ръка в лицето на пострадалия. Поведението на подсъдимия е оценено съобразно конкретната му проява и спрямо общия престъпен резултат, което е дало отражение и върху индивидуализацията на неговото наказание (л. 117-118 в.н.о.х.д.).

Не е допуснато съществено процесуално нарушение с изразеното от въззивния съд становище за наличието на евентуален умисъл у всеки от подсъдимите за причиняване на средната телесна повреда на пострадалия. Внесеното от прокуратурата обвинение по чл. 124, ал. 1 от НК препятства излагането на правни съображения за действителната правна квалификация на деянието. Затова и въззивният съд, отстоявайки високата си професионална подготовка и опитност, е изразил вярно становище за различна квалификация на деянието по закон, по-тежко наказуем от това, по което се води наказателното производство. Професионалното мнение е разкрито в крайния съдебен акт и по никакъв начин не компрометира съдийската безпристрастност.

ІІ. По доводите за явна несправедливост на наказанието.

Въззивният съд е увеличил на 6 години размера на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите П., Е., А. и П., а на подсъд. Г. е потвърдил наказанието от 3 години, определено с присъдата, след като правилно е приел, че тъкмо тези санкции са справедливи на тежестта на извършеното деяние, на обществената опасност на подсъдимите и на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Размерът на наказанията са съобразени с всички разкрити по делото обстоятелства, които били подценени от първата инстанция. Неправилно е единствено съждението, че с по-високите наказания следва да се отговори на очакванията за справедливост на обществеността в [населено място]. Целите на наказанието са ясно дефинирани в чл. 36, ал. 1 от НК, а удовлетворяването на обществените нагласи и очаквания не е сред тях. Ето защо, погрешно отреденото от въззивния съд отегчаващо обстоятелство следва да бъде изключено от общия обем индивидуализиращи предпоставки, към които да се прибавят действително проявени, но непосочени във въззивното решение. Такива отегчаващи обстоятелства са негативният обществен отзвук от деянието, извършено на публично място, в присъствието на множество хора и спрямо пострадал, който не е провокирал инцидента. Побоят на подсъдимите е нагла и предизвикателна демонстрация на сила да бъде „даден урок“ на свид. М. за негово поведение от предната вечер, която провокация прераснала в общественоопасно и противоправно деяние спрямо друго лице. Ударите над пострадалия К.П. продължили с престъпно упорство и дързост, докато той бил в състояние да се защитава – при всеки негов опит да се изправи от земята бил нападан отново и удрян до падането му на терена. Затова и основателно въззивният съд преценил, че действията на подсъдимите грубо нарушават обществения ред и представляват демонстративна проява пред множество хора, при явно незачитане на човешкото достойнство, поради което характеризират престъпното поведение за извършено по хулигански подбуди. Последните правилно са отчетени за отегчаващо наказанието обстоятелство.

Законосъобразно въззивната инстанция е редуцирала по правилата на чл. 58а, ал. 1 от НК размерите на наказанията лишаване от свобода, намалявайки ги с една трета, като подлежащите на изтърпяване санкции на подсъдимите П., Е., А. и П. са за срок от четири години, а на подсъд. Г. – за срок от две години. Така определените наказания за всеки от петимата подсъдими са справедливи.

Наведените в касационните жалби доводи за явна несправедливост на наказанията не могат да бъдат споделени.

Основен акцент в тях е поставен върху приноса на пострадалия към настъпилия резултат. Твърди се, че деянието е предизвикано изцяло от него и от негови близки, като провокацията спрямо подсъдимите започнала още от предната вечер. Така наведеното твърдение е несъстоятелно, защото не се основава на фактическите констатации, признати от подсъдимите за установени по делото. Инцидентът от предната вечер между свидетелите Т. М., доведен син на постр. К. В. П. и свид. Т. И., от една страна, и свидетелят Х. Ф., от друга, е без правно значение за развитието на конфликта от 20.12.2020 г., предмет на наказателното производство. Подсъдимите не са участвали в инцидента от предната вечер (19.12.2020 г.), когато свид. М. е упражнил насилие над свид. Ф.. Този инцидент няма връзка с процесното деяние. Освен това, побоят над постр. К. П. и неговия доведен син не е бил провокиран от жертвата. Всъщност, за започване на свадата не е имало значим повод. Такъв е създаден от подсъд. Е., който е проследил групата на пострадалия и пръв е нападнал свид. М., а пострадалият се притекъл в помощ на доведения си син, след като той бил нападнат от четирима от подсъдимите (без подсъд. Г., който се включил накрая). Без отношение към деянието и към наказателната отговорност на подсъдимите е и алкохолната употреба на жертвата.

Твърдението на подсъд. П. за малкия му принос за настъпване на престъпния резултат също е неоснователно, защото признатите от него факти го сочат за участник в побоя и в едновременно упражнената от всички подсъдими противозаконна дейност за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия. За решаващ удар в случая не може да става и дума предвид медицинското заключение, че резултатът е причинен от наслагващото се въздействие на всички нанесени удари по лицето и главата на жертвата. А подсъдимият е взел участие в побоя, при който пострадалият е претърпял телесната увреда, от която по-късно е починал.

Така подбраните от въззивната инстанция наказания могат да способстват за постигане на целите по чл. 36 от НК и най-вече за поправителното и превъзпитателното въздействие над подсъдимите. Затова и отмяната на института на условното осъждане с въззивното решение е справедлива на тежестта на извършеното престъпление, на причинените на пострадалия телесни увреждания извън правната квалификация на деянието, на агресивното и жестоко поведение на подсъдимите към свид. М. и пострадалия, на прекомерно приложената от тях сила, на упоритостта им за сломяване на съпротивата на жертвата, на непредизвиканото от починалия нападение на петимата млади мъже, на безразличното им отношение към състоянието на пребития след завършване на деянието. Изброените отегчаващи обстоятелства дават основание да се приеме, че целите на наказанието няма да бъдат постигнати с условно осъждане, поради което отмяната на института по чл. 66 от НК от въззивната инстанция не представя наказанието за явно несправедливо.

Воден от изложените мотиви касационният съдебен състав счита, че обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 88 от 14.06.2023 г., по в.н.о.х.д. № 48/ 2023 г., по описа на Варненския апелативен съд, І наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.