Отказ за отмяна на съдебно решение при отменена министерска заповед

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50285

София, 29.12.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря А. И., като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 2990/2022 г ., за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по молба на Р. Н. В., чрез адв. Г. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 668/07.04.2021 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3368/2020 г.

Молителят основава молбата с твърдение, че е налице ново доказателство – решение № 4119/03.05.2022 г. на Върховния административен съд по административно дело № 6995/2021 г., петчленен състав, което би било от значение за делото и би довело до промяна в резултата по него.

Ответникът по молбата отговаря, че тя е недопустима, евентуално неоснователна. По същество възраженията са само досежно основателността на молбата – дали е ново по см. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК доказателството и обстоятелството, което установява, а също доколко то има отношение към крайния резултат по материалноправни спор, предмет на решението, чиято отмяна се желае.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, подадена е от легитимна страна, в срок, срещу влязло в сила съдебно решение.

Правното основание на молбата е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК – твърди се, че въззивното решение, чиято отмяна се желае е основано на заповед на министъра на образованието и науката, която впоследствие е отменена с решение на Върховния административен съд.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С решение № 4119/03.05.2022 г. по адм. дело № 6995/2021 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил заповед № РД-09-3271/31.11.2018 г. на министъра на образованието и науката, с която проф. д-р инж. Р. Д. е назначена от министъра, на осн. чл. 10, ал. 2, т. 6, б. „г“ от Закона за висшето образовани, вр. с чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за развитието на академичния състав в РБ, за временно изпълняващ длъжността ректор на техническия университет – Варна за срок до избиране на нов ректор, но не за повече от шест месеца.

Въззивното решение на Варненския окръжен съд, чиято отмяна се желае, е постановено по иск с правно осн. чл. 214 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 53 350 лв. за неправомерно отстраняване от работа на длъжността „ректор“ в периода 15.11.2018 г. – 30.06.2019 г. на Р. Н. В..

Въззивният съд, като потвърдил крайния резултат на първостепенния съд, отхвърлил претенцията, като изложил следните решаващи съображения: 1. Наличие на заповед № РД-09-3271 от 13.11.2018 г., издадена от министъра на образованието, с която фактически ищецът е отстранен от длъжност, като за временно изпълняващ е определена Д.; 2. Няма как да се ангажира отговорността на университета за отстраняването на Р. Н. В. от длъжност „ректор“, защото дори и след връчване заповедта на министъра, той е имал достъп до университета за дълъг период от време, като е продължил работата си в собствения ректорски кабинет, участвал е в заседания на Ректорския съвет. Той не е бил изобщо отстраняван от работа.

Отменената заповед на министъра на образованието и науката има отношение само към единия от съществените аргументи на въззивния съд да приеме искът за неоснователен. Варненският окръжен съд обаче е развил успоредно и други, независими от горното съображения, които според него също обуславят крайния извод за отхвърляне на иска по чл. 214 КТ и генералното заключение, че ищецът не е бил отстраняван от работа за исковия период от време. Доколко обосновани и законосъобразни са тези фактически и правни изводи на въззивния съд в настоящото производство няма как да се преценява.

Следователно, решението на ВАС, макар и новопостановено, не би могло да промени изводът на въззивния съда относно резултата по материалноправния спор и това прави молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК неоснователна.

Предвид резултата, молителят няма право на съдебноделоводсни разноски.

Ответникът по молбата за отмяна е поискал присъждане на съдебноделоводни разноски по делото, но не е представил доказателства, че е сторил такива, поради което искането му е неоснователно.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на Р. Н. В. за отмяна на влязло в сила решение № 668/07.04.2021 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 3368/2020 г. .

РАЗНОСКИ не се присъждат.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: