Оспорване по съдебен ред на вписан в удостоверение наследник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

Гр. София, 05.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №4831/2023г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Й., М. Ц. Ц., В. П. Т.-Ш. и С. К. С., чрез адв. И. Г. против решение №147 от 12.07.2023г., постановено по в. гр. д. №20234200500196 по описа за 2023г. на Окръжен съд – Габрово, с което се обезсилва първоинстанционното решение №75/ 13.02.2023 г. по гр. дело № 628/2022 г. на Районен съд-Габрово и производството по делото се прекратява като недопустимо. Жалбоподателите молят решението да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Излагат, че при издадено удостоверение за наследници, и при несъгласие с неговото съдържание, за заявителя е налице възможност да предяви пред съда спор за съдържанието на официален документ, но на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в исково производство, а не по реда на чл. 145 от АПК. На следващо място се излага, че за установяване наличието или липсата на наследствено правоотношение не е приложим редът, предвиден в чл. 542, ал. 2 от ГПК, а е приложим този по чл. 124, ал. 3 ГПК, като искът се предявява срещу страната, с която ищецът има правен спор и процедурата е подчинена на общия исков процес. Предвид което предявяват иска срещу [община], тъй като тя е издател на процесното удостоверение за наследници и доколкото няма други лица, твърдящи съществуване на оспореното наследствено правоотношение. Наличието на правен интерес се обосновава с желанието на касаторите да продадат притежаваните от тях идеални части от недвижим имот, като точният обем на наследственото им правоприемство зависи пряко от броя на наследниците. Жалбоподателите считат, че са налице необходимите по закон предпоставки за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по материалноправен/процесуално-правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, и този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Чрез депозирания отговор ответникът по касационната жалба – [община] оспорва същата. Счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като е постановено в съответствие със съдебната практика. В случай, че бъде допуснато до касационно обжалване, се моли решението да бъде потвърдено като законосъобразно, правилно и мотивирано.

С определение №3808 от 30.11.2023г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „Какъв е редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано?“.

В представеното от жалбоподателя решение № 362 от 7.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 74/2012 г., III г. о., постановено във връзка с допустимостта на произнасянето по чл. 542, ал. 1 ГПК , е посочено, че с молбата за съставяне на удостоверение за наследници се претендира признаване на правоотношение на родство между молителите и починало лице, а не установяване на факт. Излага се, че в производството по чл. 542 ГПК не може да се установява наследствено правоотношение, нито да се издава удостоверение за наследници. При наличие на спор за конкретно субективно гражданско право, включително наследствено, този спор е допустимо да бъде решен единствено и само в рамките на исково производство /р. по чл. 290 ГПК № 460/15.11.2011 г. по гр. д. № 912/2011 г., IV г. о./.

Същото разрешение на въпроса е възприето в решение №1100 ОТ 18.11.2008 г. по гр. д. №4212/2007 г., ГК, ГО, в което се посочва, че за едно лице съществува правен интерес да установи качеството си на наследник на определен наследодател, т.е. на наличие на наследствено правоотношение, със сила на пресъдено нещо, при наличието на спор, тъй като посредством това решение ще се легитимира занапред като наследник на този наследодател във всички случаи на оспорване на правата му. Наследственото правоотношение касае цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт, а не само определени имущества, по повод на които е възникнал спор за кръга от лица, които имат качеството наследници по закон на този наследодател. Ако правото да бъде предявен установителен иск за наличието на наследствено правоотношение бъде отречено, този спор следва да бъде разрешаван отново при последващо оспорване на конкретни права върху други имущества на наследодателя, вкл. и върху произтичащи от наследяването вземания.

В определение №159 от 08.07.2016г. по ч. гр. дело №2644/2016 Г., Г. К., ІІ Г. О., постановено на осн. чл. 274, ал.3, т.1 ГПК, с което ВКС отменя въззивното определение за прекратяване на производството, и връща делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на кръга от наследници на едно лице, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК по въпроса относно допустимостта със самостоятелен иск да се установява качеството наследник, след като е налице висящо производство по делба на наследствени имоти с участие на това лице. По допуснатия въпрос съдът е приел, че следва да се сподели като правилна практиката в решение № 110 от 18.11.2008 г. по гр. д. № 4212/2007 г. на І г.о, че за едно лице съществува правен интерес да установи качеството си наследник на определен наследодател, т.е. наличие на наследствено правоотношение, тъй като посредством това решение ще се легитимира занапред като наследник на този наследодател във всички случаи на оспорване на правата му. Отделно от това е посочил, че възможността за предявяване на иск за наследство е изрично посочена в чл. 110 ГПК, който предвижда особена подсъдност по местооткриване на наследството за определена група искове, като първият от тях е иск за наследство, след което следват исковете за унищожаване или намаляване на завещания, за делба и за унищожаване на доброволна делба. В подобен смисъл е и определение №397/12.09.2019г., постановено на осн. чл. 274, ал.3, т.1. ГПК, с което е допуснато касационно обжалване на прекратително определение, а делото върнато на първоинстанционния съд с дадени указания, че молбата на лицето, с която иска установяването на факти, имащи отношение към наследственото правоотношение, е допустима и подлежи на разглеждане, а по кой процесуален ред следва да се разгледа, е въпрос, който ще се разреши от съда след като бъдат дадени съответните указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба.

Следва да се посочи, че според непротиворечивата практика на Върховния касационен и на Върховния административен съд, издаването на удостоверение за наследници е административна услуга, която общината предлага на гражданите съгласно чл. 15 от Наредбата за административното обслужване. Отказът за извършване на административна услуга е индивидуален административен акт по см. на чл. 21, ал.3 АПК и може да се обжалва по административен ред по чл.145 и сл. АПК. В множество свои актове, ВАС посочва, че административният орган няма правна възможност да установява нови факти и обстоятелства, а само проверява наличните данни в информационните масиви и отразява същите в издаваните удостоверения. Наличието на наследствено правоотношение е възможно да се установи по реда на чл. 124 ГПК, и едва с оглед резултатите от това производство и след подаване на ново заявление, следва да се издаде ново удостоверение за наследници /в този см. решение №7074/13.05.2019г. на ВАС по дам. Дело №12185/2017г. В подобна насока са и мотивите, изложени в решение №12516/09.10.2020г. на ВАС по адм. Дело №2019/2020г., според които ако в регистрите по гражданско състояние липсват необходимите данни, те следва да бъдат установени от общия съд по реда на ГПК.

Предвид така изложеното, по допуснатия на осн. чл. 280, ал.1, т.3 ГПК до касационно обжалване въпрос: „Какъв е редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени права/правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано?“, настоящият състав на ВКС дава следния отговор: Редът за правна защита на наследник при наличие на спор по отношение установяването на съществуването или несъществуването на наследствени правоотношения с лице, отразено в удостоверение за наследници, в хипотеза като настоящата, при която липсват категорични данни, чрез които това лице да бъде надлежно индивидуализирано, е чрез отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на наследствено правоотношение между наследодателя и посочения в удостоверението наследник, който следва да се предяви срещу общината, издала оспореното удостоверение и лицето, неправилно фигуриращо в него като наследник.

По настоящото производство, първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на [община], че не съществува наследствено правоотношение между Н. Д. К., ЕГН [ЕГН], починал на 09.11.2010 г. и лице на име Ф. Д. Л., [дата на раждане] С постановеното първоинстанционно решение, съдът е намерил така предявеният от касаторите иск за допустим и основателен, поради което го е уважил, като на осн. чл. 124 ГПК е приел за установено по отношение на [община], че не съществува наследствено правоотношение между Н. Д. К., с ЕГН [ЕГН], починал на 09.11.2010г. и лице на име Ф. Д. Л., [дата на раждане] За да се произнесе в този смисъл, съдът е приел, че ответната [община] не е доказала, че сестрата на наследодателя е с имена Ф. Д. Л., както и, че е жива, за да е носител на наследствени права. Доколкото липсва данни дали е жива, то не може да бъде носител на наследствени права, или в същите следва да бъде заместена.

Въззивният съд е обезсилил първоинстанционото решение и е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес. Изложил е съображения, че удостоверението за наследници е официален удостоверителен документ, установяващ качеството на наследник на едно лице от друго, като издаването му представлява административна услуга по смисъла на §1, т.2, б.А от Закона за администрацията, която общината осъществява на основание чл.24, ал.1 от Закона за гражданската регистрация, поради което надлежният ред за защита на наследника не е предявяването на иск по чл.124, ал.1 ГПК, а оспорването по административен ред.

Предвид дадения отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, настоящият състав намира, че доколкото в конкретния случай е издадено удостоверение за наследници, в което фигурира лице, за което ищците твърдят, че не е наследник, то наличието, респективно липсата на наследствено правоотношение между наследодателя и това лице следва да се установи по гражданско-правен ред в производство по отрицателен установителен иск, развиващо се по реда на чл. 124, ал.1 ГПК, предявен срещу общината, която е издала оспореното удостоверение и лицето, посочено в него като наследник.

Доколкото производството се е развило без участието на лицето Ф. Д. Л., за което се твърди, че не е наследник на наследодателя Н. Д. К., ЕГН [ЕГН], починал на 09.11.2010г., то въззивното решение следва да се обезсили, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд.

След връщането на делото, районният съд следва да укаже на ищците да отстранят констатираната нередовност, чрез предприемане на действия по конституиране и на другия надлежен ответник, чието участие в производството е задължително, с предупреждение, че при неизпълнение, производството по иска ще бъде прекратено. В съответствие с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК ищците следва да посочат и адрес за призоваването му, като при необходимост съдът следва да извърши и служебно проверки съобразно разпоредбата на ал. 3 от същия член, а при надлежно установена липса на регистрация на постоянен или настоящ адрес, връчването може да бъде извършено чрез публично обявление.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №147/12.07.2023г. по в. [населено място] №20234200500196 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Габрово и обезсиленото с него решение №75/13.02.2023г. по [населено място] №628/2022г. на РС Габрово.

ВРЪЩА делото на РС Габрово за ново разглеждане и постановяване на процесуално допустим съдебен акт от друг съдия, съобразно указанията, изложени в мотивите към настоящото решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.