Определяне на обезщетение по ЗОДОВ за вреди от незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50012

София, 11.05.2023 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 858 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 50795 от 07.11.2022 г. по касационна жалба на Прокуратура на Република България и по насрещна касационна жалба на Д. Б. И., е допуснато касационно обжалване на решение № 445/23.12.2021 г. по в.гр.д. № 768/2021 г. на Окръжен съд Плевен, с което след частична отмяна на решение № 857/05.08.2021 г. по гр.д. № 1636/2021 г. на Плевенски районен съд, предявеният от Д. Б. И. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е уважен до размера от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.283а, ал.1, предл.3 вр. чл.282, ал.1 НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда по нохд № 1064/2018 г. по описа на Районен съд Плевен, ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане, а в останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., първоинстанционното решение е потвърдено.

Касаторът Прокуратура на Република България обжалва въззивното решението в частта, с която след частична отмяна на пъроинстанционното решение, е осъден да заплати на Д. Б. И., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 7 000 лв., представляваща разлика между присъдените 8 000 лв. до 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Доводите са свързани с нарушаване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД, както и с необоснованост на изводите на съда за вида на претърпените неимуществени вреди и техния интензитет.

В срока за отговор Д. Б. И., чрез адв. Н. и адв.Е., оспорва депозираната от Прокуратурата на Република България касационна жалба.

Касаторът Д. Б. И. обжалва въззивното решение в частта, с която като е потвърдено решение първоинстанционното решение, искът против Прокуратура на Република България по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане. В жалбата се поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон чл.52 ЗЗД, на съществени процесуални правила – чл.202 ГПК и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК.

В срока за отговор Прокуратурата на Република България изразява становище за неоснователност на доводите за неправилност на въззивното решение, развити в насрещната касационната жалба на ищеца.

В открито съдебно заседание, представителят на ответника – прокурор Дечева поддържа касационната жалба на Прокуратура на РБ, като излага конкретни съображения по наведените в жалбата основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Излага и съображения за неоснователност на доводите, изложени в насрещната касационната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

За да отмени частично решението на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което е присъдил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв. въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, се установява, че незаконно повдигнатото обвинение е дало отражение на общото душевно и физическо състояние на ищцата през периода на наказателно производство – последната е преживяла психлогически стрес и негативни емоции в продължение на две години. Съобразил е тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено кумулативно налагане на три отделни по вид наказания, личността на ищцата, която се е ползвала с добро име сред колегите си и гражданите в малкото населено място, в което е живяла, както и стандарта на живот и средните показатели за доходите и покупателната способност в страната към м.май 2020 г.

Обжалването е допуснато и по двете касационни жалби на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обобщените от настоящият състав на ВКС въпроси, касаещи критериите при определяне размера на обезщетението за претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди от водено незаконно наказателно производство и за съблюдаване на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД с оглед установените конкретни обстоятелства по делото, за проверка налице ли е противоречие със задължителната съдебна практика - т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г.; т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. и т.19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, както и цитираната в изложенията практика на състави на ВКС.

Съгласно задължителната съдебна практика, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи /ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2004 г., ОСГК/. Константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, приема, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Съдебната практика е последователна и по въпроса, че изброяването в решението на принципно указаните насоки в ППВС № 4/1968 г. кои групи обстоятелства са от значение при прилагането на чл.52 ЗЗД, като възраст, личност, обществено положение на ищеца, без въззивният съд да е обсъдил и преценил конкретните обстоятелства по делото в тази връзка, не отговаря на изискването за обсъждане и преценка на конкретните обстоятелства от значение за определяне на обезщетението в справедлив размер. Еднозначно в практиката на ВКС се приема, че на обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането, като недоказването на изтъкнатите от страната конкретни вреди като предизвикано болестно състояние с трайни последици, или наличието на вреди извън причинната връзка, не отменя изискването за справедливо обезщетение, като размерът на същото във всички случаи се определя след като се подложат на преценка всички установени обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., без да се отдава изолирано, или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други и се държи сметка за конкретно засегнатите неимуществени блага и тяхната стойност за увредения. За всеки конкретен случай съдът е длъжен да направи преценка на установените по делото факти и да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди въз основа на тези факти, т.е. необходим е индивидуален подход и оценка на правнозначимите обстоятелства във всеки отделен случай на нематериално увреждане, който изключва при приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД унифицираност и решаване по идентичен начин на различни, макар сходни помежду си, правоотношения. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на засегнатото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. Справедливостта не съществува извън тези конкретни условия, които включват време и място на увреждането, етап на обществено-икономическото развитие е средностатистически стандарт на живот.

С оглед даденото в практиката на ВКС разрешение на повдигнатите въпроси, което се споделя изцяло от настоящия състав, касационната жалба на касатора – ответник се явява частично основателна, а насрещната касационната жалба на ищцата – неоснователна, като съображенията за това са следните:

По делото се установява, че ищцата е привлечена като обвиняем на 13.06.2018 г. по ДП № 129/2016 г. на ОП Плевен, а на 21.11.2018 г. е внесен обвинителен акт за престъпление по чл.283а, т.1, пр.3 вр. чл.282, ал.1 НК, което представлява престъпление по служба, за което са предвидени кумулативни наказания „лишаване от свобода“ за срок от три до десет години, глоба от 3 000 лв. до 5 000 лв. и лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7. С присъда № 22/10.05.2019 г. по нохд № 1064/2018 г. по описа на Окръжен съд Плевен ищцата е призната за невиновна в извършване на повдигнатото обвинение и е оправдана. С решение от 18.10.2019 г. по внохд № 211/2019 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново присъдата е потвърдена. С решение № 268/15.05.2020 г. по н.д. № 1158/2019 г. на ВКС, решението на въззивния съд е оставено в сила, т.е. цялото наказателното производство /от привличането като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда/ е приключило за срок от година и единадесет месеца, т.е. в разумен срок.

От изслушаната по делото съдебно – медицинска експертиза, се установява, че между заболяванията, отразени в приетите по делото медицински документи, както и диагностицираните такива при ищцата и преживяното психично напрежение по повод наказателното производство, не може да се посочи пряка причинно-следствена връзка, тъй като те са с хроничен характер, различна генеза, и са диагностицирани преди периода на наказателното производство. Вещото лице е посочило, че макар да липсва пряка причинна връзка, то психичното напрежение би могло и вероятно е довело до обостряне на някои от симптомите и заболяванията, като например повишаването на кръвното налягане в резултат на емоционалното напрежение може да провокира настъпването на тромбоемболичен епизод, какъвто е настъпил при ищцата през 2016 г.

Към момента на повдигане на обвинението, ищцата е била 55 годишна, неосъждана и е заемала длъжността „учител по растениевъдство“ в П. „П. И.И.“, [населено място], считано от 15.09.2015 г. Незаконното обвинението е повдигнато във връзка със заемана от нея преди това длъжност в [община], а именно „главен експерт гори“, което трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.108, ал.1 и чл.106, ал.1, т.2 ЗДСл, считано от 22.05.2015 г. със заповед на кмета на [община].

При така ангажираните доказателства, в т.ч. и свидетелските показания на съпруга и сина на ищцата, правилно въззивният съд е приел за установено, че ищцата е претърпял неимуществени вреди от воденото против нея наказателно производство по повдигнато й обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и емоционален стрес, влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в обостряне на някои от симптомите и заболяванията, от които ищцата е страдала. Правилно въззивният съд е приел за недоказани твърденията на ищцата, че между диагностицираните заболявания и преживяното психично напрежение по повод наказателното производство, е налице пряка причинно-следствена връзка, като е кредитирал заключението на експерта, че посочените заболявания са с хроничен характер, различна генеза, и са диагностицирани преди периода на наказателното производство. Неправилно обаче въззивният съд е отдал прекомерно значение на тежестта на повдигнатото обвинение – за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено кумулативно налагане на три отделни по вид наказания, както и на личността на ищцата, която се е ползвала с добро име сред колегите си и гражданите в малкото населено място, в което е живяла, за сметка на останалите конкретно установени обстоятелства, имащи значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, като кратката продължителност на наказателното производство, липсата на взети мерки за процесуална принуда, липсата на данни за предизвикано болестно състояние с трайни последици в резултат на незаконното обвинение, както и на данни за засягане на професионалната реализация на ищцата.

С оглед на така установените по делото конкретни обстоятелства, очертаващи степента на засягане на неимуществените блага на ищцата, настоящият състав на ВКС намира, че за репариране на вредите съобразно обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот към 2020 г., включително и създадения от съдебната практика ориентир за обезщетяване на неимуществените вреди в сходни случаи /решение № 50212 от 22.11.2022 г. по гр.д. № 4488/2021 г. на IV г.о. и решение № 113 от 12.11.2020 г. по гр.д. № 90/2020 г. на III г.о./, следва да се определи обезщетение в размер на сумата от 10 000 лв., който размер е достатъчен за репариране на конкретно засегнатите неимуществени блага на ищцата.

При тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на въззивния съд в частта, с която е уважен иска за разликата над 10 000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв. следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до присъдените с решението 15 000 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане. В останалата обжалвана част решението на Окръжен съд Плевен, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора, решението на въззивната инстанция следва да бъде отменено и в частта за присъдените на ищцата разноски за въззивното производство и за неприсъдената част от разноските за първата инстанция, за разликата над 393,00 лв. На основание чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ ответникът следва заплати на ищцата разноските за държавни такси за касационното производство, които са в размер на 35,00 лв. С оглед неоснователността на депозираната насрещна касационна жалба на ищцата, не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата и за процесуално представителство пред ВКС. Следва да й се присъдят само сторените разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за касационната инстанция – за изготвяне на отговор на касационната жалба на ответната страна, съразмерно на отхвърлената част на иска, които са в размер на 250,00 лв. С оглед неоснователността на депозираната насрещна касационна жалба на ищцата, не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбата и за процесуално представителство пред ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 445/23.12.2021 г. по в.гр.д. № 768/2021 г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е отменено решение № 857/05.08.2021 г. по гр.д. № 1636/2021 г. на Плевенски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. Б. И. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв. и вместо това е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.283а, ал.1, предл.3 вр. чл.282, ал.1 НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда по нохд № 1064/2018 г. по описа на Районен съд Плевен в размер на още 5 000 лв., ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на Д. Б. И. разноски за разликата над 393,00 лв., като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Б. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] против Прокуратура на Република България, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата над 10 000 лв. до 15 000 лв. /или за сумата от 5 000 лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпление по чл.283а, ал.1, предл.3 вр. чл.282, ал.1 НК, по което е оправдана с влязла в сила присъда по нохд № 1064/2018 г. по описа на Районен съд Плевен, ведно със законната лихва от 15.05.2020 г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445/23.12.2021 г., постановено по в.гр.д. № 768/2021 г. по описа на Окръжен съд Плевен, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на Д. Б. И., ЕГН [ЕГН], разноски за касационното производство в размер на 285,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: