Отказ за възобновяване на дело при задочно осъждане поради знание за процеса

Текстът на акта

Ключови фрази

Противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава страната * искане за възобновяване на две основания * неоснователност на искане за възобновяване * изпълнена процедура по призоваване на подсъдимия * редовно призоваване на подсъдимия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 422

Гр.София, 16.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА ПЛАМЕН ДАЦОВ

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора СИМОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.669/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.423,ал.1 НПК.

С присъда №40/18.03.24 г., постановена от РС-Бургас по Н.О.Х.Д.1399/23 г., подсъдимият Б. Е. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.281,ал.2,т.1,пр.1 и т.5 вр.ал 1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца, търпимо при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 5 000 лв. Осъден е и за извършено от него престъпление по чл.343 Б,ал.3 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца,търпимо при първоначален общ режим, както и глоба от 500 лв. На основание чл.23,ал.1 НК е определено за общо изтърпяване по-тежото измежду двете наказания лишаване от свобода, а именно- 18 месеца,търпимо при първоначален общ режим На основание чл.23,ал.3 НК към него е присъединено наказанието глоба в размер на 5 000 лв. Приспаднато е задържането на Б..

Тази присъда е потвърдена с решение №200/23.07.24 г., постановено от ОС-Бургас, 1 въззивен наказателен състав, по В.Н.О.Х.Д.785/24 г.

Образуваното пред настоящата инстанция производство по чл.423,ал.1 НПК е на основание депозирано на 21.04.25 г. до АС-Бургас искане /наречено молба/ от самия осъден за възобновяване на наказателното дело, предвид непълното му участие в разглеждане пред съд от една страна, а от друга- и то приоритетно развита- за разглеждане на делото, след като подсъдимият е депозирал болнични листа за съответните съдебни заседания. Счита се,че като е даван ход на при тази ситуация, съдилищата са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до накърнено право на защита на Б.. Поради тази причина впрочем производството първоначално е насочено към АС-Бургас, с разпореждане на дежурен съдия от който съд е намерено, че заради оплакване за наличие на предпоставките на чл.423,ал.1 НПК делото следва да бъде изпратено по компетентност на ВКС.

В съдебно заседание пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела осъденият и неговият защитник споделят желанието си делото да се гледа отново пред съдилища по същество.

Представителят на ВКП моли да не се пристъпва към възобновяване на основание чл.423,ал.1 НПК, предвид познание на осъдения за воденото срещу него наказателно производство.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото, в рамките на компетенциите си в настоящата процедура намира за установено следното:

На първо място е нужно да бъде обсъдено дали искането е депозирано в дължимия съгласно разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК шестмесечен срок от узнаване за влизане на влязлата в сила присъда. Видно от второстепенното производство, Б. Б. не е бил уведомен за постановяване на въззивния акт срещу му, откогато и присъдата влиза в сила, поради ненамиране на лицето. Същевременно, съобщение по чл.350,ал.2 вр.чл.340,ал.2 НПК е връчено на неговия служебен защитник лично и за подзащитния му- на 22.08.24 г. В този смисъл не отговаря на процесуалната действителност изявлението на осъдения в самото искане /л.7 от касационното досие, трети абзац, в началото/, че и неговият защитник не бил уведомяван за решението на ОС-Бургас. Доколкото обаче за самия себе си твърди, че не е знаел за постановеното решение, няма пречка да се приеме, че депозираното към 21.04.25 г.искане за възобновяване се явява в срок.

Отделен е въпросът,че очевидно само заради експлоатиране на този срок е отправено оплакване за неучастие на лицето в производството, активиращо реда по чл.423,ал.1 НПК. Всички останали съображения са свързани с допускане на съществено процесуално нарушение от съдилищата в контекста на нарушено право на защита, след като е даван ход на делото при представяне на оправдателни за отсъствието на лицето в съдебно заседание документи. Предвид компетенциите на ВКС, той ще разгледа искането единствено на плоскостта на чл.423,ал.1 НПК, колкото и минималистичен подход да е упражнен в подкрепа на тази теза.

На второ място, както винаги действа в случаи като процесния при произнасяне по съществото на подобни претенции, за да направи преценка има ли основания за възобновяване по реда на чл.423,ал.1 НПК, този съд пунктуално проследява движението на производството, познанието на осъдения за него, личното му участие в процеса или дезинтересиране от подобна активност и не на последно място, действията на съответните съдебни инстанции в тази връзка.

И така, видно от материалите на досъдебното производство, Б. Б. е бил привлечен лично в качеството му на обвиняем със съответно постановление за това, в присъствието на назначен служебен защитник, на 13.04.22 г. /л.11 от ДП/. По-нататък, отново е налице привличане /л.156/ и на 24.01.23 г.лично е предявено разследването /л.197/ на Б..

На 05.04.23 г.е образувано Н.О.Х.Д.1399/23 г.по внесен срещу искателя обвинителен акт във връзка с повдигнатите му обвинения по това производство. В приложението към него е отразено, че изпълняваната мярка за неотклонение спрямо Б. е подписка. На л.9 от първоинстанционното досие е приложено разпореждане от 06.04.23 г.на съдията-докладчик. В него са отразени множество указания към подсъдимия, едно от които е, че явяването му по делото е задължително, както и в кои случаи производството може да бъде рагледано в негово отсъствие.

Направен е опит той да бъде призован от дадения от него адрес, но неуспешно. Въпреки това подсъдимият се е явил лично в съдебно заседание на 01.06.23 г., заедно с назначения му служебен защитник. Бил му е връчен обвинителен акт и той самият е предоставил на съда както адрес в [населено място],на който да бъде призоваван, така и номер на ползван от него мобилен телефон.

На 06.07.23 г.е проведено разпоредително заседание /л.36 и сл./, на което Б. е присъствал. Всички страни са заявили,че са получили както разпореждането за насрочване на делото, така и самият деец- обвинителния акт в законния срок. Делото е насрочено за разглеждане по същество на 14.07.23 г. На това заседание подсъдимият е присъствал /л.42 и сл./, като в хода на същото са събрани множество доказателствени материали. Производството е отложено за 02.10.23 г. Тогава подсъдимият се е явил лично.

В съдебно заседание на 27.11.23 г. обаче /л.98 и сл./ той вече не се е явил и защитникът му е представил болничен лист. В тази връзка на делото не е даден ход и е отложено за 14.12.23 г. Тогава подсъдимият отново не се е явил и е представен болничен лист за отпуск за временна неработоспособност за три дни /един от тях е заседателният/, приложен на л.106 от първоинстанционното производство. Според същия заболяването на Б. е било увреждане на лумбо- сакралните коренчета, некласифицирани другаде, с предписан домашно-амбулаторен режим. Затова РС-Бургас е намерил,че болничният лист не отговаря на условията по чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза /Наредбата/, тъй като в него не е описана невъзможността на подсъдимия да се яви в съдебно заседание. ВКС уточнява, че видно от посочения текст, когато предписаният режим е свободен или домашно-амбулаторен, няма пречка лицето да се явява в съдебно заседание, като има специални условия за доказването на обратното обстоятелство. Затова РС-Бургас е наложил глоба на Б. поради неявяването му без посочване на уважителни причини. Делото е отложено за 29.01.24 г.

Тогава Б. не се е явил. Служебният му защитник е представил болничен лист за четири дни /л.112/, с предписан вече домашен стаен режим и такъв на легло. Диагнозата е увреждания на лумбосакралния плексус. Съдът отново е решил,че болничният лист не отговаря на условията по чл.18,ал.2 от Наредбата, въпреки съдържанието на същата и предписания режим. Глобил е подсъдимия и е указал принудителното му довеждане.

В съдебно заседание на 19.02.24 г. /л.127 и сл.от първостепенното дело/ Б. не се е явил, като неговият служебен защитник е заявил,че очаква да се изпрати болничен лист от Пирогов, където лицето е прието спешно. Делото е отложено без последствия за осъдения.

В съдебно заседание на 18.03.24 г. последният не се е явил. Неговият служебен защитник е представил болничен лист за четири дни, с посочената вече диагноза и домашен режим-на легло. Същевременно в протокола е отразено /л.148 и сл./, че деецът е уведомил съдебния секретар по телефона, че е с остра бъбречна криза, на легло е и не може да стане. Тези противоречиви данни и въобще болнавото поведение на Б. все около насрочените публични съдебни заседания, както и обстоятелството, че съдът за пореден път е намерил, че болничният лист не отговаря на Наредбата, е довело до даване ход на делото по реда на чл.269,ал.3,т.3 НПК, тъй като е преценено и че е изпълнена процедурата по чл.247 В,ал.1 НПК. Приключено е съдебното следствие и е постановена присъда.

Тази присъда е обжалвана от служебния защитник, като във въззивната жалба изрично е уточнено, че това се прави по поръчение на подсъдимия. В насроченото от възивния съд съдебно заседание на 28.06.24 г., същият, редовно призован, не се е явил. За пореден път за него е представен болничен лист с диагноза увреждания на лумбосакралния плексус, с определен домашен режим на легло за времето от 27.06.24 г.до 29.06.24 г. ОС-Бургас е приел,че болничният лист не отговаря на разпоредбата на чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза и е дал ход на делото в отсъствие на Б. при условията на чл.269,ал.3,т.3 НПК.

Оттам насетне,както беше казано, постановеното решение не е било връчено на осъдения поради неустановяването му на посочения от него адрес. Но пък е било връчено на неговия служебен защитник.

На трето място, както последователно и винаги досега този съд е излагал тезата си, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6,т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане.

Това възобновяване не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/, а и на произнасяния на Съда на Европейския съюз /СЕС/ в съответствие с актове на Съюза. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на искателя в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането за отпочнато срещу му дело.

На четвърто място, казаното току-що по принцип, доколкото иде реч за обсъждане на процедура по чл.423,ал.1 НПК, отнесено към данните, подробно описани по-горе, установяват доказано познание от страна на Б. за воденото срещу него наказателно производство. Той е участвал в досъдебното такова. Участвал е лично и в част от съдебното производство, като винаги е знаел за провеждане на същото- и пред районен, и пред окръжен съд. Очевидна е връзката, която е съществувала между него и назначения му служебен защитник. Предупреден е бил за разпоредбата на чл.247 В, ал.1 НПК, а ход в негово отсъствие е даван поради факта,че РС-Бургас и ОС-Бургас са приели,че той не се е явявал в заседание по неуважителни причини.

Предвид установеното познание и частично участие на осъдения в хода на съдебното производство, не може да се приеме за налична възможността да се възобнови наказателното такова по реда на чл.423,ал.1 НПК. Всъщност, осъденият не спори за липса на познание за воденото срещу му дело,а поставя въпроса, който е развит подробно в самото искане- оплакване за допускане от решаващите съдилища на съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правото на защита на осъдения, като са давали ход в негово отсъствие при представени болнични листа. Обсъжданият проблем е важен и предвид указаните режими по тях /без да има данни самите документи да са анулирани по надлежен ред/, както внимателното им отнасяне към разпоредбата на чл.18,ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза към съответния процесуален момент, с оглед обстоятелството доколко правилно е прието, че неявяването на осъдения в определени съдебни заседания не е по уважителна причина.

Казаното не може да бъде разрешено от ВКС, защото се охарактеризира като искане за възобновяване по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. А това означава,че поначало би следвало да бъде разгледано от АС-Бургас, според разпоредбата на чл.424, ал.1 НПК.

Ето защо след оставяне на искането на Б. по чл.423,ал.1 НПК без уважение, този съд изпраща делото на АС-Бургас за преценка за допустимост на образуване и разглеждане по същество в процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК.

Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Е. Б. за възобновяване на В.Н.О.Х.Д.785/24 г.по описа на ОС-Бургас, 1 въззивен наказателен състав, Н.О.Х.Д.1399/23 г.по описа на РС-Бургас, по реда на чл.423,ал.1 НПК.

ИЗПРАЩА делото на АС-Бургас, за преценка за допустимост и разглеждане по същество на искането в процедура по чл.422,ал.1,т.5 НПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/