Практика · Върховен касационен съд · 06 Октомври 2024
Глоба за ЧСИ при образуване на дело без проверка на взискателя
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Министърът на правосъдието оспорва решение на Дисциплинарната комисия, с което е отказано наказването на частен съдебен изпълнител. ЧСИ е образувал изпълнително дело по молба от чуждестранно дружество, без да са представени надлежни документи за неговото съществуване и за представителната власт на адвоката. Върховният касационен съд отменя частично решението и налага глоба от 10 000 лева на съдебния изпълнител за грубо процесуално нарушение при образуването на делото.
Какво приема съдът
Частният съдебен изпълнител е длъжен служебно да провери редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство, включително съществуването на взискателя и валидната представителна власт на пълномощника му, като непроверяването представлява тежко дисциплинарно нарушение.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
частен съдебен изпълнителдисциплинарно наказаниеглобапредставителна властредовност на молбатаизпълнително дело
Текстът на акта
Ключови фрази РЕШЕНИЕ № 612 гр. София, 22.10.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ ЯНА ВЪЛДОБРЕВА при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 1190/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, чрез пълномощника гл.юрк.Ю. Б., срещу решение от 21.12.2023г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на ЧСИ, постановено по дисциплинарно дело № 8/2023г. по описа на ДК към КЧСИ. С обжалваното решение е отхвърлено искането на министъра за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ М. Б. с рег. № * на КЧСИ и с район на действие СГС за извършени нарушения по изп.дело № 5625/2022г. В жалбата се съдържат оплаквания, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и вместо това постановяване на друго, с което да бъде наложено на ЧСИ дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ - глоба около средния или по-висок размер. Ответникът по жалбата М. Б. -ЧСИ с рег. № * и с район на действие СГС, чрез процесуален представител адв. М.М., оспорва същата, като процесуално недопустима-подадена е от пълномощник на министъра на правосъдието, а не лично от него, както повелява нормата на чл.73, ал.2 ЗЧСИ. Излага съображения и за нейната неоснователност, като сочи, че не са налице твърдените от министъра на правосъдието нарушения. Камарата на частните съдебни изпълнители не изразява писмено становище по жалбата. В откритото съдебно заседание пред ВКС, процесуалните представители на страните поддържат изразената позиция по спора. Камарата на ЧСИ в откритото съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. М. С., оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след обсъждане доводите на страните и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбата на министъра на правосъдието е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е оплакването на ЧСИ за процесуална недопустимост на жалбата на министъра, тъй като била подадена от пълномощник, а не лично от него. Съгласно чл. 71, ал. 1 ЗЧСИ , в дисциплинарното производство участва винаги и министърът на правосъдието чрез свой представител, поради което липсва законова пречка, чрез надлежно упълномощен процесуален представител министърът да инициира и съдебната фаза. За да се произнесе по основателността на жалбата, Върховният касационен съд на Република България взе предвид следното: По реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ до ДК на КЧСИ на РБ е подадено искане на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ М. Б. поради констатирани при извършената по сигнал на „Еко БГ-СЖП“ЕООД проверка, нарушения по образуването и движението на изп.дело № 5625/2022г., както следва: - в нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал.3 ГПК изпълнителното производство е образувано по нередовна молба-не е установена правосубектността на взискателя, съответно дали е налице валидно учредена представителна власт в полза на адв. Л. Г.. Ако при подаване на молбата за образуване не се е породило съмнение относно легитимността на взискателя, то след подаването от длъжника на жалби и молби, ЧСИ е бил длъжен да приложи разпоредбата на чл. 129, ал.4 ГПК. - в нарушение на чл.16, ал.4 от Наредба №4/06.02.2006г. за служебния архив на ЧСИ, актовете на съдебния изпълнител по изп.дело № 5625/2022г. по описа на ЧСИ Б. са изписани на ръка във формата на резолюции върху молби и жалби и не са подредени последователно по реда на съставянето им. - в нарушение на процесуалния закон длъжникът в изпълнителното производство не бил уведомяван за постановените от ЧСИ откази, с оглед възможността за обжалването им по чл.435, ал.2 ГПК. - жалба с вх.№ 311224/14.11.2022г. по описа на СГС и с вх.№ 57152/08.12.2022г. по описа на ЧСИ не е администрирана повече от 5 месеца. Според министъра на правосъдието описаните действия и бездействия на ЧСИ представляват виновно неизпълнение на задълженията му по ЗЧСИ и по Устава на КЧСИ и са основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. За да откаже да наложи наказание на ЧСИ Б., ДК при КЧСИ, е приела, че при воденето на изп.дело № 5625/2022г. съдебният изпълнител не е извършил вменените нарушения. Според мнозинството от състава на ДК липсва нарушение на чл. 426, ал.3 ГПК, доколкото въпреки, че не са били налице основания за съмнения у помощник съдебния изпълнител относно легитимацията на взискателя и валидността на учредената представителна власт на пълномощника му, той е изискал от взискателя доказателства за процесуалната му легитимация, а лицето С. П. е представило документи и потвърдило действията на пълномощника адв.Г.. Посочено е, че по изп.дело е направено всичко възможно за да се установи правосубектността на взискателя, включително и под угрозата от дисциплинарно производство заради непревеждане на събраната сума след изтичане на срока за доброволно изпълнение, за което МП е било сигнализирано. Според мнозинството от ДК в ЗЧСИ, както и в подзаконовите нормативни актове, вкл. и в Наредба № 4/06.02.2006г. липсва изискване актовете на съдебния изпълнител да бъдат обективирани в отделен документ, а няма пречка върху постъпилия по делото документ да бъдат поставяни резолюции, както е процедирано в случая. Комисията е установила от представеното копие от изп.дело, че е бил налице изключително интензивен оборот от книжа за кратък период от време, като подадените от длъжника книжа, са депозирани директно в кантората на ЧСИ, което води до извод, че длъжникът ежедневно се е запознавал с книжата по делото. Посочено е, че жалбата с вх. № 57153/08.12.2022г. изпратена от СГС на ЧСИ за администриране е постъпила в момент, в който изп.производство е било спряно въз основа на молба от 23.11.2022г. за прекратяване на производство, подадена от лице, представящо се за представляващо дружеството - взискател. Предвид това, комисията е приела, че администрирането на жалбата от 08.12.2022г. е било безпредметно, доколкото с нея длъжникът е настоявал за прекратяване на изп.производство, а към същата дата постановлението на ЧСИ за прекратяване на изп.дело от 16.12.2022 е било връчено на страните. На следващо място ДК е приела, че не следва да се ангажира дисциплинарната отговорност на ЧСИ, доколкото изп.дело е било образувано и запори са налагани от помощник ЧСИ. В случая доводи за лош надзор от страна на М.Б. върху действията на помощника ЧСИ не се съдържат в искането на министъра на правосъдието, поради което и дисциплинарната отговорност на ЧСИ Б. не следва да бъде ангажирана за извършените от помощника действия по изпълнението. Решението е подписано с особенот мнение на Д. Г.-член на дисциплинарния състав от квотата на министъра на правосъдието. Решението на състава на Дисциплинарната комисия при КЧСИ валидно и допустимо-постановено е от надлежен орган ( чл. 65 ЗЧСИ ), в законен състав ( чл. 70, ал. 4 ЗЧСИ ), в пределите на правомощията му ( чл. 67 ЗЧСИ ), изготвено е в писмена форма ( чл. 72 ЗЧСИ ), волята на органа е ясно изразена и актът е подписан. По правилността на решението на ДК, съставът на ВКС намира следното: От данните, съдържащи се в приложеното копие от изп.дело № 5625/2022г. по описа на ЧСИ М.Б. се установява, че на 12.10.2022г. в кантората на ЧСИ е постъпила молба за образуване на изпълнително производство от „Панцихан Метал Санай Инсаат Тахут Тикарет ЛТД.ШТИ.“, дружество регистрирано в РТурция, чрез адв. Л. Г., против длъжника „ЕКО БГ-СЖП“ ЕООД. Към молбата са приложени: 1. изпълнителен лист от 04.08.2022г. на СГС, ТО, 7 състав по ч.гр.д.№1432/2022г. (за сумата 2 334 000 евро-авансово плащане; 210 060 евро-неустойка, дължима съгласно договор от 31.08.2021г. и законна лихва върху главницата), издаден въз основа на арбитражно решение от 27.06.2022г. по арб.дело № 002/2022г. на АС при Европейска юридическа палата и 2. адвокатско пълномощно от 25.03.2022г., с което С. П., като управител на „Панджихан Метал Санай Инсаат Тахут Тикарет ЛТД.ШТИ.“-дружество, учредено съгласно законодателството на РТурция, е упълномощило адв.Г. да осъществи процесуално представителство на дружеството и по изпълнителни дела. С разпореждане (под формата на ръкописно изписана резолюция) от 12.10.2022г. съдебният изпълнител образувал изп.дело и разпоредил да се изпрати ПДИ и съобщение до НАП, да се извършват справки и да се наложи запор върху вземания на длъжника. На 12.10.2022г. е извършена справка за актуалното състояние на длъжника и по искане на взискателя, е изпратено запорно съобщение до Българска агенция по безопасност на храните за налагане на запор върху вземания на длъжника; изпратена е ПДИ до длъжника (получена от него на 31.10.2022г.). На 24.10.2022г. по сметката на ЧСИ са постъпили суми по наложените запори в общ размер 2 311 668 лева. На 24.10.2022г. длъжникът е подал до ЧСИ жалба, с искане да не се превеждат на взискателя събраните суми, тъй като дружеството–длъжник няма сключен договор с взискателя, не познава същия и че е налице „абсолютна измама и фалшификация“, за която са уведомени Прокуратурата и органите на МВР. На същата дата, препис от жалбата е изпратен на адв.Л.Г., която на 28.10.2922г. е подала отговор, с който я оспорва. На 27.10.2022г. длъжникът е подал молба до ЧСИ с приложено към нея копие от жалбата си до Прокуратурата; на 28.10.2022г. до ЧСИ е постъпило искане от МВР-ГД БОП за предоставяне на информация и копия от документите по изп.дело; на 07.11.2022г. длъжникът е поискал от ЧСИ да извади от списъка на приетите вземания сумата 9 000 лева-адвокатско възнаграждение и това искане е уважено с разпореждане на ЧСИ от 10.11.2022г. На 11.11.2022г. длъжникът е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство, с доводи за нарушаване на законовия ред за образуването му, тъй като посоченото като взискател дружество не съществува обективно в правния мир и лицето, подало молбата за образуване на изп.дело не е надлежно овластено от управител на дружеството. Към молбата са представени официални документи от Дирекция Търговски регистър на Адана, РТурция, заверени с апостил на 07.11.2022г. от Търговската камара на Адана с превод от заклет преводач. На 18.11.2022г. ЧСИ е отказал да прекрати изп. производство, поради липса на основанията по чл. 433, ал.1 ГПК. На 14.11.2022г. длъжникът подава поредна молба, с която иска спиране на изп.производство; молбата е изпратена за становище на адв.Л.Г., която в съобщението за връчването е отбелязала, че пълномощното й е оттеглено. С резолюция от 18.11.2022г. ЧСИ отказва да спре изп. производство. На 15.11.2022г. постъпва молба от взискателя, с която декларира, че потвърждава извършените действия от адвоката и прилага документ на турски език, за който твърди, че е извадка от търговския регистър на РТурция. На 16.11.2022г. взискателят е поискал съдебният изпълнител да му преведе събраните суми, като на същата дата е депозирал и молба, според която пълномощията, дадени на адв.Л. Г. са оттеглени. На 16.11.2022г. е преведена сумата 57 159,34 лева-такси на ЧСИ, а на 17.11.2022г. на взискателя е преведена сумата 2 254 508,66 лева. На 17.11.2022г. и на 18.11.2022г. длъжникът е подавал до ЧСИ молби с искания: за предоставяне на преписи от делото, за изискване от взискателя на удостоверение за актуалното му състояние и е изразено допълнително становище във връзка с подадените от взискателя на 16.11.2022г. документи. На 23.11.2022г. е постъпило нотариално заверено искане от „Панджихан Метал Санай Иншаат Таахют Тиджарет Лимитед Ширкети“, представлявано от С. П. и М. П., за прекратяване на изпълнителното производство, евентуално за неговото спиране. Посочено е, че управителите на дружеството се разграничават от извършеното от името на тяхното дружество престъпление, не познават адв.Л. Г., нито са я упълномощавали, не познават и лицето С. П., нито са му предоставяли права да ги представлява. Към искането е приложено удостоверение за актуално състояние на дружеството, в превод от турски на български език. С постановление от 24.11.2022г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство. На 24.11.2022г. длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да му бъдат възстановени събраните суми в общ размер 2 311 668 лева. На 08.12.2022г. от СГС по делото е постъпила жалба с вх.№ 311224/14.11.2022г. от длъжника срещу действия на ЧСИ, изразяващи се в отнемането на пари от същия без да бъде уведомен за образуваното изп.производство; претенидара се и нищожност на изпълнителните действия. Жалбата е изпратена от СГС до ЧСИ за администриране, като със съобщение от 14.12.2022г. съдебният изпълнител е поискал от СГС да му даде указания за реда, по който да бъде уведомен взискателя, тъй като същият няма процесуален представител в РБ, а седалището на дружеството е в РТурция. На 12.12.2022г., 13.12.2022г. и на 14.12.2022г. длъжникът е подал молби, с които е поискал от ЧСИ да му възстанови събраните суми; представил е и определение №3148/ 12.12.2022г. по ч.гр.д.№ 3460/2022г. на САС, с което е обезсилено разпореждането от 04.08.2022г. на СГС по ч.гр.д.№ 1432/2022г. за издаване на изпълнителен лист, обезсилен е и изп. лист от 04.08.2022г., въз основа на който е образувано изп.дело № 5625/2022г. С постановление от 16.12.2022г., с оглед обезсилване на изпълнителния лист, съдебният изпълнител е прекратил производството по изп.дело и е уведомил страните за това; на 22.12.2022г. е вдигнат наложения запор върху вземанията на длъжника от Българска агенция за безопасност на страните. С молби и нотариални покани от 21.12.2022г., 26.01.2023г., 15.02.2023г. и от 06.03.2023г. длъжникът е искал от съдебния изпълнител да му бъдат възстановени събраните суми. Установява се също, че по изпдело многократно са постъпвали искания от МВР-ГД БОП, СДВР, ІV РУ, СДВР-ОИП, от Софийска градска прокуратура за предоставяне на информация и документи във връзка със сигнали за измама и съмнителни финансови операции. При така установеното от фактическа страна, Върховният касационен съд намира, че жалбата на министъра на правосъдието е частично основателна по следните съображения: Няма спор в съдебната практика, че съдебният изпълнител е задължен да следи за процесуалната легитимация и представителната власт на страните в изпълнителното производство. Общите правила за лицата, които са страни по делата и за представителството им в процеса са приложими и за изпълнителното производство като част от гражданския процес. В този смисъл, действията на ЧСИ, комуто държавата е възложила публичноправни функции по принудително удовлетворяване на частноправни вземания, се регламентират на първо място от установените в ГПК правила. Съгласно разпоредбата на чл. 426, ал.3 ГПК съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК относно редовността на исковата молба. Когато молбата се подава от пълномощник, към нея следва да бъде представено пълномощно. Валидното упълномощаване е изискване за редовност на молбата-съответно абсолютна процесуална предпоставка за процесуалната допустимост на подадената от името на молителя молба, както и за развитие на цялото производство. Представителството на търговско дружество пред съда се определя съгласно чл.30 ГПК, като този начин на представителство (от представителите по закон или според устройствените правила) определя и легитимираните лица, които могат да упълномощават адвокати по реда на чл.32 ГПК. При нередовност, свързана с невъзможността да бъде установено дали представителната власт на адвоката е валидно учредена, съдът/съдебният изпълнител дължи даване на указание до молителя да я отстрани (чл.129, ал.2 ГПК) и ако тази нередовност не бъде отстранена в съответния срок, молбата подлежи на връщане. В случая ВКС намира, че съдебният изпълнител е бил сезиран с нередовна молба за образуване на изпълнително производство, доколкото към нея липсват доказателства за актуалното правно състояние на дружеството-взискател или идентичен документ от търговския регистър на РТурция, заверени с „апостил“ в държавата, където е издаден, и преведен от оторизирана преводаческа агенция, за да бъде удостоверена правосубектността на дружеството и най-вече да бъде установено кой го представлява и съответно има право да отправя искания пред съдебния изпълнител от негово име. Отбелязаното в молбата от 12.10.2022г., както и в пълномощното от 25.03.2022г., приложено към нея, че взискателят се представлява от определено лице (без да е приложено актуално състояние на чуждестранното търговско дружество, от което да се установят лицата, които го представляват, съответно имат право да упълномощават адвокат), не е достатъчно за да се приеме, че молбата е редовна и подалият молбата адвокат е надлежно овластен от името на дружеството. Предвид това съдът намира, че ЧСИ М.Б. е нарушил разпоредбата на чл.426, ал.3 от ГПК , препращаща към служебната проверка по чл. 129 от ГПК , която е бил длъжен да извърши на молбата за започване на изпълнението, и конкретно- проверката по чл.129, ал.2 , във вр. с чл.128, т.1 и с чл. 33 от ГПК – относно редовността на приложеното към молбата пълномощно. Като не е сторил това съдебниият изпълнител е извършил дисциплинарно нарушение, за което следва да бъде санкциониран. Неправилно ДК приема, че действието по образуване на изп.производство е извършено от помощника ЧСИ. Нормата на чл.37, ал.1 от ЗЧСИ овластява помощник-частния съдебен изпълнител да осъществява всички действия от компетентност на ЧСИ, а в чл.37, ал.2 ЗЧСИ е указан редът, по който да бъде удостоверено извършеното от него действие-като прибавя към подписа си допълнението „помощник”. В случая разпореждането от 12.10.2022г. върху молбата за образуване не съдържа щемпъл „помощник–частен съдебен изпълнител“, каквото удостоверяване се съдържа в останалите книжа по делото, установяващи извършени действия по изпълнението. Ето защо съдът приема, че процесуалното действие по образуване на изп.производство е извършено от ЧСИ Б.. Допуснатото от ЧСИ М.Б. нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал.3 ГПК е тежко, тъй като касае грубо неспазване на нормите за процесуална законосъобразност на принудителното изпълнение. Неправилно съставът на ДК към КЧСИ приема, че по изп. дело е направено всичко възможно да се установи правосубектността на взискателя, както и, че помощник ЧСИ е изискал доказателства за процесуалната легитимация на дружеството, а лицето С. П. е представило такива. Както се посочи, още на 11.11.2022г. длъжникът е представил официални документи от Търговския регистър на Адана, заверени с апостил от Търговската камара на Адана и преведени от турски на български език, според които дружество регистрирано на посочения в молбата за образуване на изп.дело адрес в гр. Адана, Турция е с различно наименование, регистрационен номер, данъчен номер и представляващи лица, от търговското дружество, представящо се за взискател в изпълнението. Тези книжа са изпратени на адв.Л.Г. за становище, без да са дадени изрични указания за представяне на доказателства за актуално състояние на дружеството. Приложеният към молбата от 15.11.2022г. на С. П. документ на турски език, без данни за издател и дата, не установява актуалното състояние на дружеството, още по-малко установява представляващите го лица. Предвид това, съдът намира, че е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 129, ал.4 ГПК, задължаваща съдебният изпълнител да даде указания на страната да отстрани констатирани по време на производството нередовности на молбата за образуване на изпълнението. Доколкото обаче това нарушение е извършено от помощник ЧСИ дисциплинарният състав законосъобразно е приел, че не следва да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ЧСИ Б.. Дисциплинарната отговорност на ЧСИ, както и всяка друга дисциплинарна отговорност, е за виновно неизпълнение на задължения и е лична. Помощник ЧСИ са овластени от ЧСИ и извършват действия по принудително изпълнение по негово указание - чл. 36, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 37, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ, съставляващ неразделна част от Устава на КЧСИ, частният съдебен изпълнител упражнява постоянен контрол върху работата на своите помощници и отговаря за извършените от тях нарушения на професионалната етика. Неизпълнението на това задължение от ЧСИ е основание за дисциплинарната му отговорност - § 2 ПЗР на Етичния кодекс и се носи за неправилния избор и/или лошия надзор върху помощник-частния съдебен изпълнител. В случая доводи за лош надзор от страна на М. Б. върху действията на помощника ЧСИ не се съдържат в искането на министъра на правосъдието. Доколкото по делото се установи, че всички останали действия по процесното изпълнително дело са предприети от помощник ЧСИ, а не от съдебен изпълнител Б., то последният не е извършил останалите твърдени от министъра нарушения и дисциплинарната му отговорност не следва да бъде ангажирана по отношение на тях. Дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител е санкционна отговорност. Видът и размерът на наказанието трябва да е съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, други смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при спазване принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушението- чл. 53, ал. 1 от Устава на КЧСИ . В случая съдът намира, че за установеното нарушение на чл. 426, ал.3 ГПК на ЧСИ Б. следва да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер 10 000 лева, което е съответно на вида и тежестта на нарушението и с обстоятелството, че са настъпили вредни последици от засягане на интересите на участващите в изпълнителното производство. С оглед на тези мотиви, на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, следва частично да се отмени решението на ДК към КЧСИ и се постанови друго, с което на ЧСИ Б. да бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ – глоба в размер 10 000 лева. При този изход на спора и с оглед частичната основателност на жалбата на министъра на правосъдието разноските по воденото пред ВКС съдебно производство следва да останат в тежест на страните така, както са направени от тях. Така мотивиран и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение от 21.12.2023г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 8/2023г. в частта , с която е отвхрълено искането на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на М. Б. - ЧСИ с район на действие СГС, вписан под №* в регистъра на КЧСИ за извършено по изп.дело № 5625/2022г. дисциплинарно нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 462, ал. 3 , във връзка с чл. 129 ГПК , като вместо това ПОСТАНОВЯВА: НАЛАГА на М. Б. - частен съдебен изпълнител с район на действие СГС, вписан под № * в регистъра на КЧСИ, дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ - глоба в размер 10 000 лева за извършеното дисциплинарно нарушение по изпълнително дело № 5625/2022г., изразяващо се в нарушение на чл. 462, ал. 3 , във връзка с чл. 129 ГПК . ОСТАВЯ В СИЛА решение от 21.12.2023г. на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 8/2023г. в останалата обжалвана от министъра на правосъдието част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.