Обезсилване на наказание на ЧСИ при оттеглено искане за производство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 664

София, 06.11.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 1959/2025година

Производството е по чл. 73, ал. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/.

Образувано е по две жалби, както следва: 1. жалба от ЧСИ П. И. М. и 2. жалба от министъра на правосъдието срещу решение от 16.12.2024 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 3/2024 г., с което на ЧСИ П. И. М., peг. № 845 на КЧСИ, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ е наложено дисциплинарно наказание - глоба, в размер на 3000 лв.

В жалбата на ЧСИ П. М. се излагат доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се твърдение, че с решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители /Съвета на КЧСИ/, проведено на 19.12.2023 г., е било взето решение да се направи искане от страна на Съвета на КЧСИ за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ П. И. М.. Сочи се, че по образуваното дисциплинарно производство Дисциплинарната комисия на КЧСИ е постановила на 16.12.2024г. обжалваното решение. Излага се твърдение, че след постановяване на решението със свое решение по протокол № 279/19.02.2025 г. на Съвета на КЧСИ по т. 3 от дневния ред е взето решение за отмяната на всички решения по случая с ЧСИ П. М., в това число и решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, проведено на 19.12.2023 г. Поддържа се твърдение, че с това решение Съвета на КЧСИ, на практика десезира решаващия орган - Дисциплинарна комисия на КЧСИ, както и контролно - отменителната касационна инстанция - Върховен касационен съд в производството по чл. 73 от ЗЧСИ с въпроса за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ П. М.. Пояснява се, че това е така, тъй като правният ефект на решението от 19.02.2025г. в процесуален план води до оттегляне на искането за образуване на дисциплинарно производство от страна на образувалия го компетентен орган - Съвет на КЧСИ и до десезиране на органа, до който е отправено това искане. Твърди се, че доколкото към датата на оттеглянето - 19.02.2025 г. вече е налице произнасяне на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, то правомощие на Върховния касационен съд по реда на чл. 73, ал. 4 от ЗЧСИ е, при констатиране на десезиране от страна на органа, да обезсили решението от 16.12.2024г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ. На следващо място, се поддържа довод, че обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е неправилно, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание, като се излага подробно становище. Въз основа на изложеното, се прави искане съставът на ВКС да постанови решение, с което да обезсили, алтернативно да отмени решение от 16.12.2024г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, постановено по дисциплинарно дело № 3/2024г. В жалбата в резултат на очевидна фактическа грешка, която не пречи на настоящото произнасяне, е посочено погрешно решение на ДК на КЧСИ от 10.09.2024г. по дисц.дело №2 /24г. , касаещо ЧСИ М. А.. Предявява се претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв.

Ответникът по жалбата - министърът на правосъдието, не подава писмен отговор на жалбата.

В жалбата си Министърът на правосъдието счита, че решението на ДК на КЧСИ е постановено при явна несправедливост на наложеното наказание.Счита, че в случая ЧСИ М. е извършил нарушение, което е съществено и тежко, тъй като с него се засяга пряко стабилността и правната сигурност при осъществяване на публично възложената му от държавата компетентност и функции да реализира принудителното изпълнение по реда на ГПК, поради което и се обуславя извод за нуждата от по-висок размер на определеното по вид дисциплинарно наказание и то към максималния, предвиден в закона.

Ответникът по жалбата ЧСИ М. в подаден писмен отговор счита жалбата на министъра на правосъдието за недопустима, в евентуалност - неоснователна по подробно изложени съображения.

Ответникът по жалбите - Камара на частните съдебни изпълнители, не изразява становище.

В открито съдебно заседание ЧСИ М. чрез пълномощника си, поддържа своята жалба и оспорва жалбата на министъра на правосъдието като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание министърът на правосъдието чрез пълномощника си, поддържа своята жалба и оспорва жалбата на ЧСИ М. като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ЧСИ М..

Ответникът по жалбите - Камара на частните съдебни изпълнители, не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Жалбите са депозирани в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирани страни, поради което са процесуално допустими.

За да се произнесе, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето гражданско отделение, взе предвид следното:

Производството пред Дисциплинарната комисия на КЧСИ е започнало по искане на Съвета на КЧСИ, обективирано в решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на КЧСИ, проведено на 19.12.2023 г. На основание чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ срещу ЧСИ М. е било образувано дисциплинарно дело № 3/2024 г., по което на 16.12.2024 г. е било постановено решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, с което на ЧСИ М., peг. № 845 на КЧСИ, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители е било наложено дисциплинарно наказание - глоба, в размер на 3000 лв. Видно от мотивите на решението, дисциплинарната отговорност на ЧСИ М. е била ангажирана за нарушение на чл. 2, ал. 4 и чл. 37, ал. 1 от ЗЧСИ, за това, че същият е допуснал и съдействал за едновременно овластяване на З. И. като помощник ЧСИ от съдружника му в гражданското дружество по ЗЗД ЧСИ М. А., която е от друг съдебен район.

След постановяване на решението на Дисциплинарната комисия, е последвало решение на Съвета на КЧСИ, обективирано в протокол № 279/19.02.2025 г. на Съвета на КЧСИ, по т. 3 от дневния ред, за отмяна на всички решения по случая с ЧСИ П. М. и ЧСИ М. А., в това число и решение № 3 по т. 1 от Протокол № 262 от заседание на Съвета на КЧСИ, проведено на 19.12.2023 г.

При тези данни, настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, намира, че най-напред следва да обсъди доводите за недопустимост на обжалваното решение, постановено на 16.12.2024г. на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, релевирани в жалбата на ЧСИ М.:

Правната уредба на дисциплинарната отговорност на съдебния изпълнител се съдържа в Глава четвърта от Закона за частните съдебни изпълнители. Съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗЧСИ, дисциплинарното производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата. Това са сезиращите органи, като всеки от тях разполага с правото да направи своя собствена проверка и да прецени дали са налице признаците на осъществено дисциплинарно нарушение, респективно да поиска образуване на дисциплинарно производство /така Решение № 324 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 5506/2014г. на В КС, IV Г.О./. Следователно законът предоставя възможност на съответния компетентен орган сам да прецени необходимостта от ангажиране на дисциплинарната отговорност на даден съдебен изпълнител. Липсва законова забрана същият този орган до влизане в сила на решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ да може валидно да оттегли своето искане, респ. решението за образуване на дисциплинарно производство. Това произтича от характера на акта за образуване на дисциплинарно производство. Трайна и непротиворечива е практиката на съдилищата, че решението за образуване на дисциплинарното производство не съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като не засяга пряко и непосредствено правната сфера на неговия адресат. Въпросите, които са предоставени за разрешаване на сезиращия орган са относими към условията за възникване на дисциплинарната отговорност, но те нямат отношение към правилността на решението на Дисциплинарната комисия. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване.

В настоящия случай, дисциплинарното производство е образувано по решение на Съвета на камарата. С последващо решение от 19.02.2025 г. С. на камарата е оттеглил решението си за образуване на дисциплинарното производство срещу съдебния изпълнител М.. Не съществува законова забрана, която да лиши сезиращия орган от /да отрече/ правото му да оттегли направеното искане, когато установи, че липсват предпоставките за налагане на дисциплинарна отговорност. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 50220 от 08.11.2022 г. по гр.д. № 3301/2022 г. на ВКС, IV Г.О., в което е прието че единствено сезиращият орган, който е направил искането за налагане на дисциплинарно наказание, може валидно да го оттегли. Такова процесуално поведение обаче не е възможно за дисциплинарния състав – за същия съществува законова забрана сам да отмени/измени решението си, постановено по образуваното дисциплинарно дело. Тази забрана произтича от обстоятелството, че постановените от дисциплинарния състав решения по същество подлежат на обжалване пред ВКС, съгласно изричната разпоредба на чл. 73, ал.1 ЗЧСИ. Предвид обстоятелството, че решението за отмяна не подлежи на обжалване, то същото предизвиква търсената правна промяна незабавно, а именно отменя акта, сезиращ Дисциплинарната комисия на КЧСИ. Щом като няма акт, сезиращ Дисциплинарната комисия на КЧСИ, то дисциплинарното производство е недопустимо. Следователно постановеното по това производство решение е също недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Предвид основателността на довода за недопустимост на обжалваното решение, съдът не следва да разглежда останалите доводи, касаещи правилността му, изложени и в двете жалби, по които е образувано настоящото производство.

По изложените съображения жалбата на съдебния изпълнител М. е основателна.

С оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят - М.. В жалбата се претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. В случая обаче не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ЧСИ М. и адвокат О. П. Т., с предмет оказване на безплатна правна помощ и съдействие в касационното производство при условията на чл. 38 ЗАдв. При горните обстоятелства не може да се приеме, че формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв. е достатъчно, за да обоснове извод за възникнало в полза на процесуалния представител на жалбоподателя основание да претендира и получи възнаграждение за оказана пред ВКС безплатна адвокатска помощ при предпоставките на посочения текст. Поради това съдът не следва да присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение от 16.12.2024 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 3/2024 г., с което на ЧСИ П. И. М., peг. № 845 на КЧСИ, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Закона за частните съдебни изпълнители, е наложено дисциплинарно наказание - глоба, в размер на 3000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: