Служебно изследване на началната дата на неплатежоспособност

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение за откриване на производство по несъстоятелност * неплатежоспособност * начална дата на неплатежоспособност

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14

гр. София,16.01.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Лилия Златкова, като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1723 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „Земеделска кооперация „Златно зърно“ срещу решение № 201/22.06.2022г. по в.т.д.н. № 69/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което, след частична отмяна на решение № 57/ 03.12.2021г. по т. д. № 117/2021г. на Окръжен съд – Силистра, е определена нова начална дата на неплатежоспособност на „МАНЕКС" ЕООД - 31.12.2017г.

В касационната жалба на кооперацията се сочи, че постановеният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в противоречие с т.10 от Тълкувателно решение № 1/4.01.2001г. на ВКС по тълк . д. № 1/2000г . на ОСГК, съдът не е назначил исканата от него съдебно - икономическа експертиза, която да даде заключение по въпроса какви са показателите на парични потоци, финансова автономност; обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и коефициента на задлъжнялост на длъжника „МАНЕКС" ЕООД, изразени чрез съответните коефициенти, съотнесени с базовите коефициенти на съответния отрасъл за всяка от годините 2016г., 2015г., 2014г. и 2013г. Счита, че изследването на предходните периоди е трябвало да се извърши служебно от съда по несъстоятелността. Обосновава значението на коефициентите за ликвидност и останалите икономически показатели в производството, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност с разясненията в решение № 71/30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на 1-во т.о. на ВКС и решение № 32/17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС. Въпреки недопускането на допълнителната експертиза, счита че са налице достатъчно доказателства, които да установяват друга начална дата на изпадане в неплатежоспособност -31.12.2016г. Твърди, че първите спрени плащания са от 2016г. и коефициентите по всички показатели (бърза ликвидност, незабавна ликвидност, абсолютна ликвидност и финансова автономност) са абсолютно критични за всички изследвани години от 2017г. до 2021г. Нещо повече коефициентът на задлъжнялост е бил висок през целият период на изследване (като най-висок е през 2017г). Единствено коефициентът на обща ликвидносг се е движил по „ръба на острието“ (1.019 за 2018г. и 1.014 за 2017г.), което е следствие от целенасоченото увеличаване на капитала на дружеството - длъжник точно през този период.
Ответникът по жалбите, „Манекс“ ЕООД, не представя отговор.

С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта за определяне на началната дата на неплатежоспособност по значимите за изхода на спора правни въпроси: „При определяне на началната дата на неплатежоспособност, допустимо ли е въззивният съд да се ограничи единствено в периода от време, който е изследван от вещото лице по назначената за целта съдебна експертиза или следва да назначи допълнителна такава, която да изследва и предходен период от време, посочен от жалбоподателя във въззивната жалба?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Първоинстанционното производство по т.д.н. № 117/2021г. е образувано пред Окръжен съд - Силистра по молба по чл.625 ТЗ на кредитора „Банка ДСК“ АД срещу длъжника „Манекс“ ЕООД. С определение на ОС - Силистра от 30.06.2021г. делото е насрочено за първо открито съдебно заседание на 14.07.2021г. в 14,30ч. След изтичане на срока по чл.629б, ал.4 (сега ал.5) ТЗ на 12.08.2021г. е постъпила молба от Кооперация „Земеделска кооперация златно зърно“ за присъединяване като кредитор. Към молбата са представени влязло в сила на 25.06.2021г. решение № 260041/1.06.2021г. по т.д. № 81/2020г., с което „Манекс“ ЕООД е осъдено да заплати на кооперацията сумата от 321 227,70 лева. Кооперацията е конституирана като пресъединен кредитор по чл.629, ал.4 ТЗ (действаща към този момент редакция), с мотива, че независимо, че молбата е подадена след първото открито съдебно заседание, това не преклудира възможността на този кредитор в производството, тъй като заседанието е отложено, и „на практика всички предвидени в него процесуални действия все още не са извършени.“

Въззивното производство е образувано по жалба на кооперация „Земеделска кооперация Златно зърно“ и В. Д. П. в частта относно началната дата на неплатежоспособност, като първият иска същата да бъде променена на 31.12.2016г., а вторият – на 31.12.2017г. или друга по-ранна дата. Въззивното производство е проведено с участието на двамата жалбоподатели и длъжника.

Предвид установените по-горе обстоятелства, настоящият състав на ВКС констатира, че кооперацията е подала молбата си за присъединяване като кредитор след провеждането на първото открито заседание в първоинстанционното производство, поради което участието й в това производство е било преклудирано. Същевременно, доколкото е налице установено с влязло в сила решение вземане на кооперацията към длъжника, тя е активно легитимирана да подаде въззивна жалба, на основание чл.613а, ал.2 ТЗ, съответно касационна жалба срещу постановеното с нейно участие въззивно решение.

С решение № 57 от 03.12.2021г. по т.д. № 117/2021г. на Окръжен съд-Силистра е открито производство по несъстоятелност на длъжника„Манекс” ЕООД, на основание неплатежоспособност, като е определена начална дата на неплатежоспособността - 31.12.2019г. Предмет на въззивното производство е била единствено определената начална дата на неплатежоспособност на търговеца – длъжник, като апелативният състав е счел, че реалната начална дата на неплатежоспособност е 31.12.2017г., въз основа на приетите в първоинстанционното производство две ССЕ. Посочил е, че първото заключение обхваща периодите 2019, 2020 и 2021 години, а второто допълнително заключение изследва и периодите 2016, 2017 и 2018 години.

Представеното на 23.11.2021г. допълнително експертно заключение констатира следните обстоятелства отностно икономическото състояние на „Манекс” ЕООД: към 31.12.2017г. - активи на стойност 14 776 хил. лева и задължения на стойност 18 399 хил. лева; към 31.12.2018г. - активи на стойност 14 117 хил. лева и задължения на стойност 18 110 хил. лева; към 31.12.2019г. - активи на стойност 5 665 хил. лева и задълженията на стойност 21 528 хил. лева; към 31.12.2020г. - активи на стойност 4 469 хил. лева и задължения на стойност 23 883 хил. лева; към 31.05.2021г. - активи на стойност 4 416 хил. лева и задължения на стойност 25 212 хил. лева.

Въз основа на динамиката в стойността на краткотрайните активи и краткосрочните задължения за изследвания период съдът е достигнал до извода, че неплатежоспособността на ответното дружество има устойчив характер и датира още от 31.12.2017г. Посочено е, че промените в тези показатели през следващите години задълбочават неспособността на „Манекс” ЕООД да излезе от това положение на трайно и нарастващо задлъжняване. Въз основа на това съдът е заключил, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме 31.12.2017г., а не 31.12.2019г., тъй като единственото изменение в икономическата нежизнеспособност на дружеството към 31.12.2019г. само потвърждава изпадането му към 31.12.2017г. в неплатежоспособност. Ползваните от дружество банкови заеми, авансови плащания от съконтрахенти, както и действията по увеличаване на неговия капитал, потвърждават необратимостта на установената неспособност на дружеството да се справи със своята неплатежоспособност, приела траен и необратим характер в края на 2017г.

Същевременно решаващият състав е намерил, че този извод се налага и като се проследят показателите за ликвидност и финансова автономност. Посочил е, че показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи. В тази връзка е констатирал, че за целия изследван период (2017-31.05.2021г.) изчислените коефициенти за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са значително занижени спрямо референтните стойности.

Посочил е, че за нормална бърза ликвидност се приемат стойности в границите около единица. Стойности по-малки от 0.5 са симптоми за попадне на дружеството в групата на практически несъстоятелни предприятия. В случая е констатирал, че още от 2017г. ответното дружество е с коефициент за бърза ликвидност 0,26, още през следващата 2018г. същият е занижен до 0,18 като тази тенденцията се запазва през всеки един от следващите периоди до 31.05.2021г.

Значително занижен спрямо нормалните стойности (в границите между 0.5 и 0.9) е и коефициентът на незабавна ликвидност - 0.005 през 2017, съответно 0.001 през следващите години и 0 към 31.05.2021г.

Съдът е посочил за особено показателен от гледна точка на възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден момент, (обикновено балансова дата) коефициентът за абсолютна ликвидност, който характеризира платежоспособността на предприятието, при положение, че падежите на текущите задължения са близки до балансовата дата. Посочил е, че препоръчителните му стойности са от 0.2 до 0.25. Стойности по-малки от 0.05 поставят дружеството в групата на практически несъстоятелни предприятия. В случая съдът е констатирал, че още през 2017г. коефициентът за абсолютна ликвидност е 0.005, като през следващите години (2018-2020г) стойността му пада до 0.001, съответно е 0 към 31.05.2021г. Намерил е, че за 2017 и 2018 г. коефициентът на обща ликвидност формално е в границите на референтните стойности 1.2 - 1.5 (1.014, съотв. 1.019), но съпоставено и с останалите коефициенти за ликвидност обосновано може да се приеме, че тези все пак ниски стойности са сигнал за проблеми при непосредствено предстоящи плащания. Още през 2019г. стойността на този коефициент спада драстично до 0.28, а към 31.12.2020г. е 0.19 и се запазва в тази стойност (0.18) и към 31.05.2021г.

Въззивният съд е намерил за изключително занижени стойностите и показателите за финансова автономност , характеризиращи финансовата независимост на предприятието от кредиторите. Констатирал е, че при нормални стойности на коефициента на финансова автономност (платежоспособност) около и над 1, и препоръчителни над 0.33 (т.е. собствения капитал трябва да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на предприятието, за да може да се осигурят регулярните разплащания към кредитори) изчислените стойности на този показател за 2017 и 2018г. са под 0.2 (съотв. 0.118 и 0.173), за останалите периоди (2019-2021) стойностите са отрицателни величини. Също така е констатирал, че за всеки един от изследваните периоди (2017г.-2021г.) изчислените стойности на коефициента на задлъжнялост не попадат в границите от 0.25 до 1. Приел е, че стойности на този показател извън референтните стойности (0.25-1) са индикация за задлъжнялост. В този смисъл е намерил за особено показателна стойността за 2017г. - 8.47, сочеща изключително висока задлъжнялост на предприятието на длъжника през този период, запазила се и през следващата година (5.78 за 2018г.).

Предвид горното съдът е намерил за обоснован извода, че започналото още от 2016г. влошаване на финансово - икономическо състояние на ответното дружество ( установено от обявения в търговския регистър ГФО за 2016г.) се е задълбочило през следващата 2017г., приемайки към края на годината траен и необратим характер. Независимо от продължената търговска дейност и нейните обороти, дружеството не е успяло да генерира парични потоци, позволяващи му да обслужва регулярно и ритмично задълженията си, не е разполагало със свободни парични средства и бързоликвидни активи, от чиято продажба безпроблемно да удовлетворява вземанията на кредиторите си, в т.ч. и към персонала и свързани е тях публични вземания.

С оглед гореизложеното, въззивната инстанция е счела, че действителната начална дата на неплатежоспособност на „Манекс” ЕООД е 31.12.2017г.

По поставения правен въпрос:

По релевирания процесуалноправен въпрос, при определяне на началната дата на неплатежоспособност, допустимо ли е въззивният съд да се ограничи единствено в периода от време, който е изследван от вещото лице по назначената за целта съдебна експертиза или следва да назначи допълнителна такава, която да изследва и предходен период от време, посочен от жалбоподателя във въззивната жалба, е налице безпротиворечива практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК и обективирана в множество актове, като решение № 153 / 23.12.2010г. по т.д № 255 / 2010г. на ВКС, I ТО, решение № 90 / 20.07.2012г. по т.д. № 255 / 2010г. на ВКС, I ТО, решение № 241 / 21.06.2013г. по т.д. № 158 / 2012г. на ВКС, II ТО, решение № 199 / 08.11.2013г. по т.д. № 1819 / 2013г. на ВКС, II ТО и решение № 99 / 02.07.2014г. по т.д. № 2193/ 2013г. на ВКС, II ТО, решение № 140 / 28.12.2015г. по т. д. № 3682/2014г. на II т.о., която напълно се споделя от настоящия състав. Според посочената практика на ВКС, разпоредбата на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ е специална по отношение на чл.266, ал.1 ГПК, поради което по делата за несъстоятелност не само е неприложима преклузията за навеждане на нови обстоятелства и събиране на нови доказателства във въззивното производство, но въззивният съд е длъжен служебно да събере доказателства, вкл. чрез допускане на съдебна счетоводно – икономическа експертиза относно установяване на началния момент на състоянието на неплатежоспособност, като вкл. трябва да изследва и периода, който се сочи от страните като време на спиране на плащанията.

По съществото на касационната жалба:

Въззивният съд е постановил решението си в противоречие с посочената практика на ВКС относно прилагане от съда на служебното начало по чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ при определяне на началната дата на неплатежоспособност на дружеството – ответник по молбата по чл.625 ТЗ. Решаващият състав е игнорирал оплакванията във въззивната жалба на касатора, че началната дата на неплатежоспособност на ответното дружество е настъпила на 31.12.2016г., при липса на разглеждане на икономическите показатели за тази година в заключенията на ССЕ (допълнителната експертиза не е изпълнила възложената й задача да определи коефициентите на ликвидност за 2016г.), като апелативният съд се е ограничил единствено до анализ на икономическите показатели на длъжника за последващ период - 2017г.-2021г.

С оглед горното, въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно, на основание чл.293, ал.2 ГПК, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, предвид необходимостта от назначаване на ССИЕ по реда на чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ за установяване чрез показателите на ликвидност, обращаемост и събираемост на реалната възможност за трансформиране на краткосрочните активи на предприятието на длъжника в парични потоци към 31.12.2016г., както и към 31 декември на 2015г., 2014г. и 2013г. (с оглед оплакванията в касационната жалба и засиленото служебно начало на съда), като въз основа на тях се извърши преценка дали предприятието е в състояние да погаси краткосрочните / текущите си задължения чрез ликвидни краткотрайни активи към посочените дати, с оглед определяне на действителната начална дата на неплатежоспособност на длъжника. При извършване на икономическия анализ следва да бъдат съобразени и помощните показатели на задлъжнялост и финансовия резултат на предприятието за съответната година, но при отчитане, че те имат само допълващ анализа характер.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по разноските за настоящото производство, на основание чл.294, ал.2 ГПК.

Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ № 201/22.06.2022г. по в.т.д.н. № 69/2022г. на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.