Данъчно престъпление чрез фиктивни фактури и неоснователно приспадане на данъчен кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 575

гр. София, 22.12.2025 година

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петя Шишкова

ЧЛЕНОВЕ: Надежда Трифонова

Пламен Дацов

при секретар Илиана Рангелова и в присъствието на прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдията П. Шишкова КНОХД № 821 / 25 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т.1 от НПК по повод на постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимата М. С. А. срещу решение № 243/04.07.2025г., постановено по ВНОХД № 831/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, с което частично е изменена присъда № 81/08.05.2024г., постановена по НОХД № 7392/2023г. на Софийски градски съд.
С първоинстанционната присъда А. е призната за виновна в това, че за времето от 01.04.2016 година до 14.07.2016 година, в [населено място], в качеството си на управляващ и представляващ “Б. С. И.“ Е., при условията на продължавано престъпление, включващо две отделни деяния, избегнала установяване на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - общо в размер на 142 000лв., за данъчните периоди 01-30.04.2016г. и 01-30.06.2016г. , като потвърдила неистина в подадените справки-декларации с вх.№№ *** от 14.05.2016г. и *** от 14.07.2016г., и използвала неистински документи – 7бр. фактури за първия период и 10бр. за втория, на които е придаден вид, че са издадени от дружеството „Б. 594“ Е., и документи с невярно съдържание - дневници за покупки, отразяващи неверни обстоятелства относно извършените доставки от дружеството, които не са реално извършени, при водене на счетоводството и предоставяне на информацията пред органа по приходите - ТД на НАП [населено място], офис „Център”, и приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 50 000лв. за първия инкриминиран период и в размер на 92 000лв. за втория. На основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.55,ал.1,т.1 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от една година, като изпълнението му е отложено за изпитателен срок от три години. По-лекото наказание конфискация не е наложено.
Въззивната инстанция е изменила присъдата, като оправдала подсъдимата за периода от 01.04.2016г. до 13.05.2016г. включително, и за квалификацията по т.1 на чл.255, ал.1 НК. В останалата й част присъдата е потвърдена.
В жалбата срещу така постановеното решение са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Тезата на касатора е, че претендираното данъчно задължение не е възникнало за представляваното от подсъдимата дружество, защото реално не е имало сделки, не само с получателя, но и с доставчика на декларираните облагаеми доставки, а сделките са били фиктивни. В тази връзка е направил възражения за липса на плащания, осчетоводявания и каквито и да било други доказателства за осъществяване на доставките по фактурите, на които въззивният съд не е отговорил, с което според него е допуснал съществено процесуално нарушение. Отделно изтъква, че е нарушено изискването за неизменност на състава. Моли за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимата поддържа изложените в жалбата доводи. Изтъква, че в последното заседание на апелативния съд е участвал съдия, който не е присъствал на предходните заседания и новият състав не е приобщил всички материали чрез прочитане, в това число и последната дума на подсъдимата, което според него е съществено, защото на този етап тя също може да изложи обстоятелства, налагащи възобновяване на съдебното следствие.
Доводите за липса на мотиви са свързани с отказа на въззивния съд да отговори на възражението на защитата относно неосчетоводяването от страна на „Ф. И.“ О. на фактури, издадени от „Б. С. И.“ Е. на стойност над 152 000 лв. Последното според касатора е доказателство за фиктивност на сделките, което от своя страна води до извод за липса на щета за държавния бюджет. Възразява се срещу игнорирането на експертните заключения и позоваването на предположения. Аргументира искането за оправдаване с твърдението, че сделките между „Б. С. И. “ Е. и неговия доставчик „Б. 567“ Е. са фиктивни, сделките между „Б. С. И.“ и „Ф. И.“ О. също са фиктивни, следователно няма реален оборот, реална доставка и данъчно събитие, а без данъчно задължение няма как да е осъществено престъпление по чл. 255 НК. Според него не е установен и умисъл.
Представителят на прокуратурата предлага решението да бъде оставено в сила. Оспорва защитната теза, че доставките на „Б. С. И." Е. към „Ф. И.“ Е. са фиктивни. Изтъква, че „Б. С. И." Е. има наети работници, отдавало е под наем строителни материали, получавало е частични плащания от „Ф. И.“ Е..
Подсъдимата заявява, че е невинна, че е честен професионалист и не е действала умишлено.
Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
Атакуваното решение следва да бъде оставено в сила.
На първо място следва да бъде разгледано оплакването, свързано с промяна на персоналния състав на съда, доколкото постановяването на решение от незаконен състав представлява абсолютно отменително основание.
Прегледът на протоколите по въззивното дело сочи, че след като е било разпределено на случаен принцип на с-я А., е било насрочено за разглеждане от състав на наказателната колегия на апелативния съд, в който тя заседава постоянно и чиито председател е бил с-я А.. Проведено е открито заседание, в което делото е обявено за решаване. След това в закрито заседание е отменено определението за даване ход на съдебните прения и е допуснато провеждането на въззивно съдебно следствие за изготвяне и изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. Изискани са писмени доказателства. Насроченото открито заседание на 10.03.2025г. е било отложено, за да се осигури възможност на защитника да се запознае със заключението. От протокола е видно, че тогава персоналният състав на съдиите е бил променен. Понастоящем с-я А. е командирован във ВКС. Като председател на състава по делото е встъпил с-я Т.. С негово участие е било проведено закрито съдебно заседание, в което по предложение на експерта съдът е постановил да бъдат изискани допълнителни документи. Поради несвоевременното им постъпване делото е било отложено отново. Откритото съдебно заседание е проведено на 12.05.2025г. Преди да бъде даден ход на делото, съдът с нарочно определение е обявил, че с оглед спазване принципа на неизменност на състава, отменя определението, с което е даден ход за разглеждането му с участието на с-я А.. Освен това, въззивният съд в новия му състав се е солидаризирал със становището, че за изясняване на фактическата обстановка е необходимо да бъдат изискани писмени доказателства и да бъде изготвена допълнителна експертиза, която да ги провери, поради което от свое име е постановил определение в този смисъл. Едва след това е даден ход на делото, проведено е въззивно съдебно следствие, изслушани са подсъдимата и вещото лице, прочетено и прието е допълнителното експертно заключение, приобщени са писмените доказателства.
При горното, ВКС не констатира да е допуснато процесуално нарушение. Определението за даване ход на делото е от категорията актове, които подлежат на отмяна от съдебния състав, който ги е постановил. С отмяната му всички извършени действия от предходния състав са загубили процесуалното си значение. От друга страна въззивният съд в новия му персонален състав е извършил самостоятелна преценка за допустимост и относимост на доказателствата и доказателствените средства, обективирал я е в надлежно определение и при постановяване на решението се е позовал на данни, събрани непосредствено от него по надлежния ред. Съставът на съда е бил непроменен от началото до края на въззивното съдебно заседание.
За новия състав на въззивния съд не е съществувала процесуална възможност, нито необходимост от приобщаване на изявленията на подсъдимата, направени пред друг състав при предоставяне на последна дума. След изслушване на съдебните прения, той е имал възможност непосредствено да се запознае с окончателното отношение на подсъдимата към обвинението. Последната дума не е доказателствено средство, а задължителен етап от съдебното заседание, който е проведен от съда с участието на председателя с-я Т.. Опцията за възобновяване на съдебното следствие е съществувала и за новия съдебен състав, но това не се е наложило, тъй като А. не е изнесла нови факти, които е следвало да бъдат проверени.
Специфичното по конкретното дело е, че поддържаната защитна теза не се основава на оспорване на основните факти от обвинението, а на претенцията, че са налице допълнителни обстоятелства, изключващи обществената опасност на деянието. Касаторът не възразява срещу установеното, че отразените от подсъдимата в дневниците за покупки на „Б. С. И.“ Е. за месеците април и юни 2016г. доставки от дружеството „Б. 594“ Е. всъщност не са осъществени, че фактурите за тези доставки са с невярно съдържание, че посочените в справките-декларации данъчни кредити, съответно в размер на 50 000лв. и 92 000лв. са недължими за възстановяване. Той претендира, че с тези действия подсъдимата не е избегнала установяването на данъчни задължения в размер на 142 000лв., защото такива изобщо не са възникнали. Според него за същите данъчни периоди в същите справки-декларации А. е вписала в дневниците за продажби на представляваното от нея „Б. С. И.“ Е. осъществени доставки към „Ф. И.“ Е., които също са фиктивни. Поради недействителност на тези сделки, декларираният от нея ДДС за внасяне също не е дължим. Така крайният изчислен резултат е идентичен с този, който би следвало да се получи, ако фактурите и вписванията в дневниците бяха с вярно съдържание, от което касаторът прави извод, че хазната не е ощетена.
Искането на касатора подсъдимата да бъде оправдана, имплицитно съдържа искане да се установи, че сделките, както с получателя, така и с доставчика реално не са били осъществени. ВКС контролира само точното приложение на закона и установяването на нови или различни факти е извън правомощията му. Апелативният съд е приел, че между „Б.С. И.“ Е. и „Ф. И.“ Е. са налице облагаеми доставки. Касационната проверка следва да се ограничи до това дали посоченият извод е формиран при спазване на процесуалните изисквания, и в случай, че са нарушени –да върне делото за коректно изясняване на значимите факти.
Когато цялата дейност на задълженото лице е фиктивна, деецът не укрива данъчни задължения, защото такива не са възникнали. В принципен план, обаче, следва да се подчертае противоправността и наказуемостта на представянето пред данъчните власти на документи с невярно съдържание, независимо дали в резултат е избегнато установяването на данъчни задължения в големи размери. Невярното документиране фигурира в обстоятелствената част на обвинението, и престъплението е по-леко наказуемо, поради което тезата на защитника, че фиктивността на сделките между „Б. С. И.“ Е. и „Ф. И.“ Е. би предпоставила безусловно оправдаване на подсъдимата, не може да бъде възприета. Освен документно, е възможно такова деяние да осъществява състав и на данъчно престъпление, тъй като „Ф. И.“ Е. въз основа на същите фактури, за които защитникът претендира, че са с невярно съдържание, е декларирало суми за възстановяване от държавния бюджет.
С оглед поддържаната от жалбоподателя правна конструкция на взаимоотношенията между „Б. С. И.“ Е. и „Б. 594“ Е., от една страна, и „Б. С. И.“ Е. и „Ф. И.“ Е., от друга, при която дружеството на подсъдимата не е имало данъчни задължения за двата инкриминирани периода, процесуалните усилия по делото са били насочени най-вече към изясняване на въпроса дали отразените доставки в дневника за продажби са действителни, или не. Тъй като касаторът ясно е изложил тезата си във въззивната жалба, за да я провери апелативният съд е провел допълнително съдебно следствие и в мотивите на решението си е отделил особено внимание на естеството на търговските отношения между двете дружества. Констатирал е, че фактурите за сделки с „Ф. И.“ Е. са за действително осъществени доставки. Касационната проверка установи, че в тази връзка не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Изводът на апелативния съд, че сделките са реални е базиран на следните надлежно установени факти, подкрепени със съответните групи доказателствени средства:
През инкриминирания период и двете дружества са осъществявали реална дейност. „Б. с. и.“ Е. е притежавало сметки, осигурявало е 14 лица с регистрирани в НАП трудови договори и подадени осигурителни декларации. Дружеството е ползвало офис, наемало е строителна техника.
Служители на „Б. с. и.“ са работили на строителен обект с инвеститор „Ф. и.“, което означава, че първото дружество е осъществявало дейности като подизпълнител на второто, а тези дейности съставляват облагаеми доставки. Множество лица, сключили трудови договори с „Б. с. и.“ Е. са свидетелствали, че са работили на строителни обекти като технически ръководители, зидари, общи работници и др. Сочат и конкретна сграда на [улица],[жк]. Починалият М. К., за когото е установено, че е ръководел оперативно и с пълномощно дейността на „Ф. и.“, е поставял задачите и на служителите на „Б.с.и.“ Е., плащал им е възнаграждения.
Към „Б. с. и.“ през двата данъчни периода са постъпили плащания от името на „Ф. и.“. Апелативният съд се е позовал на твърденията на самата А., че получавала суми по банкови сметки на управляваното от нея дружество от „Ф. и.“ Е., представляващи частично плащане по фактури. Ползвал е и писмени доказателства, изходящи от „У. Б.“ АД и “И. А. банк“ АД извлечения за движението по банкови сметки на дружеството с фигуриращи в тях плащания по фактури чрез адвокатско дружество, обслужващо „Ф. и.“ Е. и чрез управителя на последното, като подсъдима лично е теглила сумите на каса.
На така изложените убедителни аргументи във въззивното решение касаторът противопоставя възражения за това, че не е изяснено за каква услуга са издадени фактурите; че размерът на плащанията е по-малък от дължимите суми за доставките по фактурите; че основанието за преводите не е ясно посочено, поради което не е възможно да се свържат с конкретни фактури; че за фактурираните доставки липсват договори, приемо-предавателни протоколи и складови разписки.
Изтъкнатите обстоятелства не опровергават извода за действителност на фактурираните доставки. Във връзка с плащанията, ВКС държи да отбележи, че въззивният съд, възприемайки погрешно становище, застъпено в изготвената на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, тълкува неправилно данъчния закон. Плащането е необходимо условие за възникване на данъчното събитие само при хипотезата на чл.25, ал.3, т.4 от ЗДДС - при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път. От данните по делото е видно, че отношенията между двете дружества са включвали сделки от съвсем друго естество, които подлежат на деклариране и облагане, независимо дали по тях е осъществено пълно, частично или никакво плащане. В този смисъл, паричните преводи от адвокатското дружество „Я. и съдружници“ и от св.У., направени към „Б. с. и.“ Е. от името на „Ф. и.“ Е., доказват реално осъществявана търговска дейност, и без да могат да бъдат пряко свързани с фактурираните доставки, по косвен път подкрепят извода за тяхната действителност.
Защитникът се позовава на експертното заключение, че поради липсата или недостатъчно прецизираното съдържание на проверените документи, не е възможно да се даде категоричен отговор да въпроса дали доставките са били реални. По този повод ВКС съобрази, че вещото лице е работило единствено с писмени доказателства – счетоводни и банкови документи, докато съдът е изградил фактическите си изводи въз основа и на други допустими по НПК доказателства и доказателствени средства, които бяха обсъдени по-горе.
От друга страна, подсъдимата, освен управител е била и счетоводител на дружеството. Като такъв е била отговорна за правилното осчетоводяване на сделките, за изготвянето на счетоводни документи, за съхранението им, за документалната обоснованост, за осигуряване възможност за данъчен контрол. Именно тя е вписала в приложените към справките – декларации дневници доставки по фактури, в чието съдържание липсват изискуемите по чл.6, ал.1, т.4 от ЗСч предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция, и по чл. 114, ал.1, т.9 от ЗДДС вписване на количеството и вида на стоката или услугата. Липсата на тези реквизити не променя същността на фактурите като документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие, но подсъдимата не би могла да се позовава на допуснатото от самата нея нарушение на законовите й задължения, за да опровергае истинността на документите.
Правилна е констатацията, че А. добре е съзнавала, освен фиктивността на сделките с „Б. 594“ О., и обстоятелството, че собственото й дружество реално е осъществявало СМР като подизпълнител на „Ф. и.“ Е.. Независимо че не е ръководела лично дейностите на обекта, тя е знаела, че е упълномощила лице, което осъществява тази дейност, че има работници, сключили договори с „Б. с. и.“ Е., че тези договори са регистрирани, че упражняват труд, получават възнаграждения и им се начисляват осигуровки.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 243/04.07.2025г. по ВНОХД № 831/2024г. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.