Оттегляне и промяна на срока на предизвестие за прекратяване на договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Неустойка * договорна неустойка * електроенергия * тълкуване на договор

9
Р Е Ш Е Н И Е

№123

гр.София,02.05.2025г.

в името на народа

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

ЧЛЕНОВЕ: Анна Баева

Зорница Хайдукова

със секретар Валерия Методиева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева т.д.№ 326 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фантастико груп“ ООД, [населено място], срещу решение № 293/24.10.2023 г., постановено по в.т.д.№ 226/2023 г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 61/10.02.2023 г. по т.д. № 179/2022 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД, [населено място], иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 233723,34 лв., претендирана като договорна неустойка за неспазен срок за предизвестие, дължима по силата на чл.18, ал.1 от договор за комбинирани услуги от 09.06.2021 г. за покупко – продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго – Про Маркет +“.

Касаторът въвежда основанията за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК с оглед изложените мотиви за изменение на срока на предизвестието за прекратяване на договора; нарушение на нормата на чл.20 ЗЗД относно тълкуването на договорите и на правилата на формалната логика; неправилно изчисление на срока на предизвестието за прекратяване на договора; необсъждане на доводи и доказателства, свързани със спецификата и целта на сключения договор и предприетите действия от купувача на електрическа енергия за смяна на доставчика. Основният довод на касатора е за допуснато нарушение на материалния закон предвид формирания решаващ извод от въззивния съд за допустимост с последващо изявление да се измени получено от насрещната страна предизвестие за прекратяване на договора. Моли обжалваното решение да се отмени и да се уважи предявеният иск. Претендира разноските за всички съдебни инстанции.

Ответникът оспорва жалбата. Изразява становище, че спорът по делото е относно основанието, на което е прекратен договорът. Въвежда довод, че прекратяването не е извършено от него, а от касатора, който е осъществил процедура по смяна на доставчика си от 01.11.2021 г., както и че правилно въззивният съд е тълкувал съдържанието на изявлението от 08.10.2021 г. за прекратяване на договора на основание чл.17, ал.1 във връзка с чл.17, ал.2 от договора. Ответникът заявява, че не оспорва практиката, на основание на която е допуснато касационното обжалване, но се позовава на неоказано съдействие на кредитора при предложено доброволно изпълнение, както и поддържа възражението си във връзка с размера на претендираната неустойка.

Върховният касационен съд, след като прецени данните по делото и заявените касационни основания съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че са сключили договор № [ЕГН] от 09.06.2021 г. за комбинирани услуги за покупко – продажба на електрическа енергия, участие в балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго – Про Маркет +“ съобразно чл.11 т.10 от ПТЕЕ, както и прекратяването му и сключването на 08.10.2021 г. от „Фантастико Груп“ ООД на договор с друг доставчик на електрическа енергия. Настоящият касатор е правоприемник на купувача по договора от 09.06.2021 г. - „Европа ВН“ ООД. Апелативният съд е определил, че спорът по делото е относно основанието, на което е прекратено договорното правоотношение, обуславящо и основателността на претендираната с исковата молба неустойка. В договора е било уговорена възможност за едностранно прекратяване по чл.17, б.ж – от всяка една от страните с отправяне на едностранно 30 - дневно писмено предизвестие до другата страна, считано от първо число на месеца, следващ месеца, през който изтича предизвестието и по чл.17, б.з във връзка с чл.16 ал.1 от договора от всяка от страните без предизвестие в случай на промени в нормативната уредба, решение на КЕВР, съществено изменение на цените на производителите на електрическа енергия, в резултат на промени в нормативната уредба, които са настъпили по време на действие на договора и не са могли да бъдат предвидени към момента на сключването му. Изрично в чл.17, ал.2 е предвидено в предизвестието или уведомлението да се посочи причината за прекратяването на договора и датата, на която прекратяването ще се счита настъпило, както и че във всички случаи прекратяването влиза в сила след потвърждаване от съответния мрежови оператор, че процедурата за смяна на доставчика е приключила. С писмо от 05.10.2021 г. „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕАД е направило изявление за промяна на цените на електрическата енергия на БНЕБ и предложение за промяна на вече договорени условия на продажната цена в частта и за дължимата надбавка, както и по отношение на авансовите плащания. Продавачът е посочил, че в случай на неприемане на новите условия се прави искане за прекратяване на договора по взаимно съгласие на страните по чл.17, ал.1 б.в от договора. Евентуално, ако не се постигне взаимно съгласие, на писмото се придава характер на отправено предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. (хипотеза на чл.17, ал.1, б.ж от договора). След отговора на купувача „Фантастико груп“ ООД в писмо от 07.10.2021 г., с което е отказано приемането на новите условия и постигането на взаимно съгласие за прекратяване на договора и е указана липсата на спазен 30-дневен срок на предизвестието, с писмо от 08.10.2021 г. продавачът е оттеглил отправеното с предходното писмо предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г. и е направил ново изявление за едностранно прекратяване на договора, считано от 01.12.2021 г. Формираният извод е, че договорът между страните е прекратен с едномесечно предизвестие с писмото от 05.10.2021 г., като срокът на предизвестието е продължен с писмото от 08.10.2021 г. Според въззивния съд с второто писмо на продавача от 08.10.2021 г., макар и в него да се поддържат исканията за изменение на съдържанието на договора, не се оттегля изявлението за прекратяване на договора между страните, а само се дава нов срок на предизвестието - считано от 01.12.2021 г. Посочените в писмото изрази „оттегляме отправеното с предходно уведомително писмо предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г.“ и „да считате настоящето за едностранно предизвестие за прекратяване на действието на договор ПКСП- [ЕГН] от 09.06.2021 г., считано от 01.12.2021 г.“ са тълкувани в съвкупност и са приети от съда само като воля за промяна в дадения с първото писмо срок на предизвестието. Изложени са съображения, че до изтичането на срока за предизвестие и до настъпване на прекратяването, правата и задълженията на страните не се променят и е допустимо едностранното волеизявление, като израз на свободно формираната воля, да бъде изменено. В случая не е променена волята на страната за прекратяване на договорното правоотношение, а само е продължен срокът на предизвестието, в който страните остават обвързани помежду си от действието на договора. С оглед специфичния характер на регулираните обществени отношения и нормите на ПТЕЕ, решаващият състав е приел, че възможността срокът за предизвестие да бъде продължаван, се ограничава единствено от предприетите от купувача действия по сключване на нов договор с друг доставчик и/или координатор на балансираща група. Договорът с новия доставчик е сключен на 08.10.2021 г., към който момент „Енерго Про Енергийни Услуги“ ЕАД не е получило изискуемото съобразно чл.103, ал.6 от ПТЕЕ уведомление за промяна от мрежовия оператор, поради което не е бил уведомен за предприетите действия по смяна на доставчика, което според съда не се отразява на възможността с писмото от 08.10.2021 г. срокът за предизвестие да бъде продължен. По тези съображения апелативният съд е формирал извод, че не се дължи уговорената неустойка за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на договора.

С определение № 3413/16.12.2024 г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „Правилата по чл.13 ЗЗД приложими ли са при прекратяване на договор с предизвестие?“.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

В определението за допускане на касационно обжалване проверката за евентуално несъответствие с практиката на ВКС е обоснована с решение № 280/12.10.2015 г. по гр.д. № 1898/2015 г., с което ВКС се е произнесъл по трудовоправен спор, като е приел, че правилата на чл.13 ЗЗД намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Според решение № 190/18.11.2024 г. по т.д.№ 1832/2023 г. на ВКС, І т.о., в което е коментирано решението по т.д.№ 1898/2015 г., разпоредбата на чл.13 ЗЗД е приложима и по отношение на прекратяване на договорната връзка, като нейните изрични правила установяват начина, по който следва да се третира волеизявлението за такова прекратяване. След допускане на касационното обжалване е постановено решение № 63/27.02.2025 г. по т.д.№ 1619/2023 г. на ВКС, ІІ т.о., в което е възприета практиката, че изявлението за прекратяване на договора е оттегляемо и за оттеглянето се прилагат съответно правилата на чл.13, ал.2 ЗЗД. Изложени са допълнителни съображения, че оттеглянето може да бъде извършено преди приемане на изявлението от насрещната страна и преди пораждане на целените с него правни последици. В хипотезата на прекратяване на договора по взаимно съгласие оттеглянето е възможно преди или най-късно до момента, предхождащ изявлението на насрещната страна, че приема предложението договорът да бъде прекратен занапред, а в хипотезата на ненуждаещо се от изрично приемане изявление за прекратяване - преди или най-късно до момента, предхождащ изричното изявление на насрещната страна, че счита договора за прекратен, или демонстрирането на категорично намерение от нейна страна да съобрази поведението си с последиците от прекратяване на договорната връзка.

Настоящият състав споделя изцяло дадените разрешения в практиката на ВКС.

По същество на касационната жалба:

Доводите на касатора за допуснато нарушение на правилото на чл.20 ЗЗД при тълкуване на писмото на ответника от 08.10.2021 г. и приетото за допустимо изменение на срока на предизвестието са основателни.

Правилни са изводите на въззивната инстанция, че изявлението за прекратяване на договора на основание чл.17, ал.1, б.ж от същия е отправено с писмото от 05.10.2021 г., изпратено от ответника до „Европа-ВН“ ООД, чийто правоприемник е касаторът. Доводът на ответника по касационната жалба, че прекратяването не е настъпило в резултат на негови действия, а поради осъществената от касатора процедура по смяна на доставчика, не съответства на събраните по делото доказателства и не е поддържан в инстанциите по същество.

Мотивите на апелативния съд относно продължаване на срока на предизвестието за прекратяване на договора с писмото от 08.10.2021 г. са необосновани и изградени в противоречие с материалния закон предвид даденото тълкуване по правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване.

Изявлението на ответника за оттегляне на отправеното с предходното уведомително писмо предизвестие за прекратяване на договора, считано от 01.11.2021 г., е ясно и категорично изразено в писмото от 08.10.2021 г., каквото е и обективираното ново предизвестие за едностранно прекратяване на договора от 01.12.2021 г. Съображенията на въззивния съд, че целта на предизвестието е даването на възможност на купувача да сключи нов договор с друг търговец и да бъде прехвърлен към доставчик от последна инстанция при спазване на сроковете по чл.103 от Правилата за търговия с електрическа енергия, както и позоваването на чл.17, ал.2 от договора относно фактическото прекратяване на договора след потвърждаването от съответния мрежов оператор за приключила процедура за смяна на доставчик, са изложени с оглед тълкуването на волята на страната, отправила предизвестието за прекратяване. Прилагането на критериите за тълкуване на договора по чл.20 ЗЗД – в случая целта на предизвестието и връзката на изявлението с друга уговорка в договора, представлява нарушение на материалния закон предвид установената действителна воля за прекратяване на правоотношението. В клаузата на чл.17, ал.1, б.ж от договора е предвидено предизвестие при едностранното му прекратяване, поради което не се изисква изследване на целта за отправянето му. Уговорката в чл.17, ал.2, изр.3 за продължаване на действието на договора за не повече от два месеца от датата на предизвестието цели защита на купувача, но не променя изискуемия срок на предизвестието, при неизпълнение на който се дължи неустойка. Съпоставянето на тази уговорка с момента на прекратяване на договора по чл.17, ал.1, б.ж – от първо число на месеца, следващ месеца, през който изтича предизвестието, сочи че прекратяването настъпва в момент надхвърлящ 30-дневния срок на предизвестието, но преди изтичането на два месеца от посочената в него дата за прекратяване на договора. В този смисъл липсва и неяснота в отделните уговорки между страните, като волята на продавача да не спази срока на предизвестието е ясно изразена в писмото от 05.10.2021 г.

Писмото от 08.10.2021 г. е изпратено след получаване от купувача на писмото от 05.10.2021 г. и в отговор на писмото на последния от 07.10.2021 г., с което се претендира заплащане на уговорената неустойка за неспазен срок на предизвестието. В писмото от 05.10.2021 г., освен посочената съгласно чл.17, ал.2, изр.1 дата, от която прекратяването ще се счита за настъпило, ответникът е направил и други изявления. Уведомленията са за бъдещи действия (служебно прехвърляне на обектите към доставчик от последна инстанция) и са дадени указания до купувача, обвързани с конкретни срокове (за предприемане на стъпки за стартиране на процедура за смяна на доставчика и/или координатора пред съответния мрежов оператор – до 10.10.2021 г. за обектите, присъединени към електроразпределителните мрежи и до 15.10.2021 г. за обектите, присъединени към електропреносната мрежа). Следователно оттеглянето на предизвестието е направено след изричното изявление на насрещната страна, че е уведомена за прекратяването на договора и при изразено от нея намерение да съобрази поведението си с последиците от прекратяване на договорната връзка, в който смисъл е отговорът на правния въпрос, по който бе допуснато касационното обжалване. Предприетите действия по смяна на доставчика (на 08.10.2021 г.) са след получаване на предизвестието за прекратяване на договора от 05.10.2021 г. и подкрепят горния извод.

Изявлението в писмото от 08.10.2021 г., разглеждано единствено като изменящо срока на предизвестието за прекратяване на договора според тълкуването на въззивния съд, също е отправено след получаване на писмото от 05.10.2021 г. От даденото в практиката ВКС разрешение за съответно приложение на правилата за сключване на договорите по чл.13 ЗЗД към изявленията за тяхното прекратяване, следва извод и за приложимост на тези правила и при изменение на изявлението за прекратяване на договорите поради сходството в съдържанието на волеизявленията, насочени към възникване, изменение или прекратяване на права и задължения.

По изложените съображения изводите на въззивния съд, че срокът на предизвестието за прекратяване на договора може да бъде изменен до изтичане на първоначално определения срок, независимо че насрещната страна е била уведомена за него и е изразила намерения или е предприела действия за съобразяване на поведението си с оглед на прекратяването на договора, са изградени в нарушение на приложимите правила по чл.13 ЗЗД за сключване, изменение или прекратяване на договорите.

Основателен е касационният довод за неправилно приложение на закона и необоснованост на въззивното решение по отношение на приетия за спазен срок на предизвестието за прекратяване на договора. Изводите на въззивния съд са основани на изменение на изявлението за прекратяване на договора, които касационната инстанция прие за неправилни. С оглед на отправеното изявление за прекратяване на договора с писмото от 05.10.2021 г. и получаването му най-късно на 07.10.2021 г., когато е изготвен отговорът, по силата на чл.17, ал.1, б.ж от договора срокът на предизвестието е следвало да изтече на 01.12.2021 г. С посочения в писмото от 05.10.2021 г. момент на прекратяване на договора - 01.11.2021 г. ответникът не е спазил срока на предизвестието.

Останалите въведени основания за неправилност на въззивното решение, обобщени като необсъждане на доводи и доказателства, свързани със спецификата и целта на сключения договор и предприетите действия от купувача на електрическа енергия за смяна на доставчика, не са съществени, тъй като произтичат от приетото принципно разрешение от апелативния съд, че е допустимо да се измени срокът на предизвестието за прекратяване на договора. Посочените доводи бяха съобразени от касационната инстанция.

Възраженията на ответника относно неоказано съдействие на кредитора при предложено доброволно изпълнение не са конкретизирани в отговора на касационната жалба. Съобразно доводите в отговора на въззивната жалба добросъвестното поведение на купувача би било той да приеме оттеглянето на предложението за прекратяване на договора от 08.10.2021 г. и да получи доставка на електрическа енергия до изтичане на срока на предизвестието на 01.12.021 г. Настоящият състав на ВКС намира, че предписването на поведение на насрещната страна, което не е обвързано с конкретно уговорено договорно задължение и цели освобождаване на длъжника от задължението за заплащане на неустойка за неизпълнение не представлява липса на съдействие по смисъла на чл.95 ЗЗД. Изразените доводи в отговора относно момента, в който следва да настъпи прекратяването – след уведомление от мрежовия оператор за смяна на доставчика, не са обсъждани от въззивния съд в посочения от ответника контекст, а единствено като възможност до този момент да е допустимо изменение на срока на предизвестието, поради което не следва да се разглеждат и касационния състав.

По изложените съображения въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и на основание чл.293, ал.1 ГПК да се постанови ново решение по съществото на спора. На основание чл.18, ал.1 от договора при неспазен срок на предизвестието за прекратяване на договора неизправната страна дължи неустойка в размер на 50% от произведеното договорено прогнозно средномесечно количество електрическа енергия по цената на последно издадената от продавача и координатор фактура за неспазения срок на предизвестието, която изчислена от вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза съгласно последните фактури от 14.09.2021 г. за всички обекти е в размер на 233805,30 лв., или искът следва да се уважи в предявения размер от 233723,34 лв. Неоснователни, предвид изричната уговорка в договора, са възраженията на ответника за изчисления на неустойката по фактурите, издадени през месец август 2021 г., както и за намаляване на стойностите, които са фактурирани като цена на доставената енергия.

По разноските:

Ответникът следва да заплати на касатора направените разноски за трите съдебни инстанции в размер на 28078,47 лв. (9349 лв. за първоинстанционното производство, 14025 лв. за въззивното производство и 4704,47 лв. за касационното производство), както и сумата от 1620 лв. юрисконсултско възнаграждение (по 540 лв. за всяка инстанция), определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в максимален размер по чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 293/24.10.2023 г., постановено по в.т.д.№ 226/2023 г. от Варненски апелативен съд, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Енерго – Про Енергийни Услуги“ ЕАД, [населено място], [улица], Варна Тауърс, кула Г, да заплати на „Фантастико Груп“ ООД (правоприемник на „Европа- ВН“ ООД), [населено място],[жк], [улица], сумата от 233723,34 лв. (двеста тридесет три хиляди седемстотин двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки) на основание чл.92 ЗЗД, представляваща неустойка за неспазен срок за предизвестие, дължима по силата на чл.18, ал.1 от договор за комбинирани услуги от 09.06.2021 г. за покупко – продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго – Про Маркет +“, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 25.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 28078,47 лв. (двадесет и осем хиляди седемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) - разноски по делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата от 1620 лв. (хиляда шестстотин и двадесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.