Служебно произнасяне за нищожност на договор и дължимост на наем за държавен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 124

гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Василка Илиева

Членове:Борис Илиев

Ерик Василев
при участието на секретаря Ани Ил. Давидова

като разгледа докладваното от Борис Илиев Касационно гражданско дело № 20228002104894 по описа за 2022 година
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 1237/ 25.05.2023 г. по настоящето дело по жалба на Областна администрация на област София, чрез областния управител на област София, e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2425 от 09.09.2022 г. по гр.д.№ 7520/ 2021 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против П. М. Й. иск за признаване за установено, че П. Й. дължи на Областна администрация на област София сума в размер на 10 904,76 лв, представляваща дължима наемна цена за периода от месец 02.2011 г. до месец 01.2014 г. по договор за наем от 19.12.2000 г. и споразумение от 02.08.2007 г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 48, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос „Съдът има ли право служебно да се произнася по нищожността на сключения между страните договор, ако не бъде предявено възражение за нищожност с отговора на исковата молба?“.
С тълкувателно решение № 1/ 27.04.2022 г. по тълк.д.№ 1/ 2020 г., ОСГТК, ВКС, се прие по задължителен за всички съдилища в държавата начин, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В мотивите на решението е разяснено, че служебното произнасяне по нищожността е възможно, когато съдът установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на сделката, както и от общоизвестни или служебно известни му факти. Същевременно съдът е ограничен от диспозитивното начало в гражданския процес и няма правомощия по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания страните да сочат доказателства. Разяснено е също, че констатацията на съда за нищожност на правна сделка, която е от значение за решаването на спора, е произнасяне по преюдициален въпрос в мотивите на съдебното решение и че за да бъде спазен принципът на състезателното начало, страните следва да са информирани преди устните състезания, че съдът ще разгледа въпроса за нищожността и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи, както и да имат възможност да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства. Такова задължение има както първоинстанционният, така и въззивният съд.
Обжалваното решение не съответства на даденото задължително тълкуване, защото искът е отхвърлен, след като съдът е обявил в мотивите за нищожен договор за наем на недвижим имот поради липса на проведен търг, без такова възражение да е наведено от ответника и без страните предварително да са уведомени преди устните състезания, че съдът служебно ще се произнася по валидност на правна сделка от значение за гражданскоправния спор. Допуснато е съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК - поради което обжалваният акт следва да бъде отменен. Не се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция, по аргумент от разпоредбата на чл.293 ал.3 ГПК.
По делото е установено, че на 19.12.2000 г. между областния управител на област София, от една страна /наемодател/ и П. М. Й. от друга /наемател/, бил сключен договор за наем на недвижим имот - ап.48 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ 108,93 кв.м. Договорът не е обвързан със срок. Наетият имот е частна държавна собственост, видно от съставения акт № 09438/ 30.03.2017 г., като е без значение чия е била собствеността преди съставянето на акта. На 11.07.2007 г. областният управител отправил до ответника нотариална покана за едностранно прекратяване на договора без предизвестие, връчена на 17.07.2007 г. На 02.08.2007 г. между Областна администрация на област София и П. Й., чрез пълномощника Г. Х., е сключено споразумение със следното съдържание: П. М. Й. обитава и пази горепосочения недвижим имот и заплаща на Областната администрация месечно обезщетение по чл.59 ал.1 ЗЗД в размер 302,91 лв месечно до 20-то число на текущия месец, като се задължава да плаща и дължимите експлоатационни разходи за имота и да извършва за своя сметка всички необходими ремонти. На 27.10.2014 г. областния управител на област София издал заповед № РД- 15-199, с която иззел от П. М. Й. и членовете на семейството му процесния имот, определил срок за доброволно изпълнение до 17.00 часа на 18.11.2014 г. и насрочил принудително изпълнение на 19.11.2014 г. от 10,00 часа. Тази заповед е обжалвана от П. Й., Ц. Х. и Г. Х. пред АССГ, по жалбата е образувано адм.д.№ 11104/ 2014 г., по което съдът издал решение № 4143/ 15.06.2015 г., отхвърлящо жалбата. Решението на АССГ е обжалвано пред ВАС, по жалбата е образувано адм.д.№ 11672/ 2015 г., III-то отд. С решение по това дело № 176/ 09.01.2017 г. ВАС отменил обжалвания пред него съдебен акт и решил спора по същество, като отменил заповедта на областния управител за изземване на имота. Мотивите на ВАС са в смисъл, че нотариалната покана от 11.07.2007 г. не била надлежно връчена на адресата, поради което съществуващото наемно правоотношение между Областната администрация и П. Й. не е било прекратено, съответно нямало основание за изземване на вещта. Междувременно по искане на областната администрация срещу П. Й. била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4816/ 2014 г. за сумата 17 146,60 лв - дължима въз основа на споразумението от 02.08.2007 г. за период май 2009 г. - януари 2014 г. със законната лихва от 30.01.2014 г.и 374,84 лв разноски по делото, както и за сумата 1 595,23 лв - такса битови отпадъци. П. Й. оспорил вземането, поради което бил предявен искът, по който е образувано основното производство.

Ответникът е оспорил иска с доводи, че споразумението от 02.08.2007 г. е нищожно поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави, липса на предмет и съгласие като е изложил следните фактически твърдения: законът забранява на областния управител да сключва споразумения, основани на чл.59 ЗЗД; наемната цена не съответствала на законово определената в ППЗДС; областния управител целял да даде правна привидност на нещо, което законът забранява; документът, в който е оформено споразумението, не е бил подписан от П. Й.. Никъде в отговора срещу исковата молба не е заявено фактическо твърдение, че за отдаването на имота под наем не е бил провеждан търг, поради което споразумението от 02.08.2007 г. да е нищожно. Затова и въззивният съд не е имал основание да приеме, че търг не е бил проведен, най-малкото без преди това да уведоми страните, че ще провери валидността на сделката на това основание и като им осигури възможност да вземат становище и да сочат доказателства. Но тъй като това не следва нито от самата сделка, нито от доказателствата по делото, съдът не е имал основание за подобно служебно произнасяне въобще.
Неоснователни са всички доводи на ответника за недействителност на споразумението, сключено на 02.08.2007 г. между него и Областната администрация на област София. Правните норми, посочени в това споразумение, не обвързват съда. Естеството на договора и на възникналото от него правоотношение се определя от поетите права и задължения, а не от посочените от страните по договора правни норми. В случая са поети задължения за плащане на цена срещу ползването на недвижим имот, които са характеризиращите договора за наем престации. За действителността на този договор е без значение дали наемодателят е собственик на вещта. Доколкото споразумението е сключено при действащ между страните по делото договор за наем, то има характер на анекс към този договор. Въпросът дали до 09.01.2017 г. правоотношението, възникнало от договора за наем от 19.12.2000 г. е съществувало, не може да се пререшава. Това, че този договор не е бил прекратен, е установено с влязлото в сила решение на ВАС, III-то отд. по адм.д.№ 11672/ 2015 г. С него заповедта на областния управител на Област София за изземване на имота от П. Й. е отменена при фактически установявания, че този договор е в сила, не е валидно развален от наемодателя и поради това съдът е счел за незаконна заповедта на областния управител за изземване на наетата вещ от наемателя. Влязлото в сила решение по този въпрос задължава всеки друг съд в страната да приеме, че към 02.08.2007 г. наемното правоотношение между страните е съществувало и че сключеното на тази дата споразумение е с естество анекс към договора от 19.12.2000 г. То е подписано от пълномощник на П. Й. - зет му Г. Х., като не са ангажирани доказателства в подкрепа на оспорването, че не това лице е подписало документа /доказателствената тежест е за ответника/. Пълномощното, дадено от П. Й. на Г. Х., е с извършена на 18.07.2007 г. нотариална заверка на подписа и овластява пълномощника да представлява доверителя Й. „... пред Областната Управа [населено място], във връзка уточняване на наемните отношения.“ за процесното жилище. Споразумението от 02.08.2007 г. е сключено изцяло в пределите на валидно учредената от П. Й. на Г. Х. представителна власт - за наемните отношения във връзка с наетия имот. Възникналите от него задължения не са изпълнени, видно от заключението на приетата по делото експертиза, поради което искът за установяването им е основателен и следва да се уважи, като се съобрази, че за отхвърлянето на част от претенцията първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

С оглед изхода от спора следва да се разпредели и отговорността за разноските по делото. Ищецът е защитаван от юрисконсулт и има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите в размерите по НЗПП /чл.25 ал.2 вр. ал.1/, което съдът определя в размер по 200 лв. Той има право и на част от разноските в първоинстанционното производство - 208,20 лв депозит за експертиза и 218,10 лв държавни такси, съразмерно на уважената част от исковете, както и на всички разноски в касационното производство /248,10 лв държавни такси/. Ответникът има право на разноски само за първоинстанционното производство - пропорционално на отхвърлената част от исковете, 91,80 лв от внесения от него депозит за експертиза. След компенсация на ищеца следва да се присъдят 1 182,60 лв.
По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски градски съд № 2425 от 09.09.2022 г. по гр.д.№ 7520/ 2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Областна администрация на област София, ЕИК 831912591, гр.София, ул."Алабин" № 22, против П. М. Й., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет.2, ап.8, че П. М. Й. дължи на Областна администрация на област София сума в размер на 10 904,76 лв /десет хиляди деветстотин и четири лева, седемдесет и шест стотинки/, представляваща дължима наемна цена за периода от месец 02.2011 г. до месец 01.2014 г. по договор за наем на недвижим имот от 19.12.2000 г. и споразумение към него от 02.08.2007 г., със законната лихва върху сумата от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4816/ 2014 г. на Софийски районен съд.

ОСЪЖДА П. М. Й. да заплати на Областна администрация на област София 1 182,60 лв /хиляда сто осемдесет и два лева, шестдесет стотинки/ разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.