Недопустимост на промяна на съдебно решение под формата на допълване

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 274

гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, разгледа докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2438 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 1945 от 16.04.2025 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 147 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 175/2024 г. на Окръжен съд – Русе.

Касаторката В. И. Ц., чрез процесуален представител адвокат Е. Н. от АК - Р., поддържа, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон - основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено, както и потвърденото с него решение по чл. 250 ГПК на РС – Русе, което е очевидно недопустимо. Претендира присъждането на разноски.

Ответникът по касация К. И. В. е депозирал отговор на жалбата, както и писмено становище (регистрирано с вх.№ 17335 от 25.09.2025 г. и вх.№ 17497 от 26.09.2025 г.) чрез адвокат Е. М. от АК – Р.. Поддържа, че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4419/2022 г. по описа на Районен съд - Русе е образувано по исковата молба на В. И. Ц. срещу К. И. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 30 ЗН – за намаляване на дарението, направено от И. В. И. в полза на К. И. В., до размера на запазената част на В. И. Ц., възлизаща на 1/4 от частта на дарителя.

С основното Решение № 1361 от 04.10.2023 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. на РС - Русе е прието, че страните по делото са брат и сестра и са наследници на И. В. И., чийто наследник е и преживялата съпруга Ц. И.. Ищцата е наследник с право на запазена част в размер на 1/4. Образувана е маса по чл. 31 ЗН и е прието, че размерът на запазената част на ищцата възлиза на 31 675,38 лв.; от свободното имущество тя получава 18 226 лв.; поради процесното дарение правото й на запазена част е накърнено със сумата 13 449,38 лв. Тази сума, отнесена към стойността на дареното имущество (79 667,50 лв.), се равнява на 16,88%, в който размер искът по чл. 30 ЗН следва да бъде уважен, а за разликата до 1/4 ид.ч. от частта на дарителя – да се отхвърли.

При тези мотиви, с диспозитива на основното Решение № 1361 от 04.10.2023 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. на РС - Русе е постановено, че се намалява направеното от И. В. И., б.ж. на [населено място], починал на 13.04.2022 г., в полза на сина му – ответника К. И. В., дарение по нот.акт № 24, том III, дело № 389 на нотариус Л. Ш., на 1/2 ид.ч. от недвижим жилищен имот, находящ се в [населено място], [улица], бл. „С.-1“, вх. А, представляващ апартамент № 1 на етаж 3 с площ от 90,18 кв.м., подробно описан в нотариалния акт, до размер на 16,88 % ид.ч. от дарената 1/2 ид.ч. от целия имот, необходими за допълване (възстановяване) на запазената част на ищцата В. И. Ц. от наследството на И. В. И., като в останалата част – за горницата до 1/4 ид.ч. от дареното имущество, искът е отхвърлен.

Решението е съобщено на страните, както следва: на ищцата – на 11.10.2023 г., на ответника – на 12.10.2023 г. Не е последвало подаването на въззивни жалби.

С молба вх.№ 29642 от 13.10.2023 г. ответникът е заявил, че районният съд следва да съобрази и приложението на чл. 36, ал. 2 ЗН, в резултат от което подареното имущество да бъде задържано от надареното лице, а то да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 13 449,38 лв., необходима за допълване на запазената й част. По тази причина е отправено искане за допълване на Решение № 1361 от 04.10.2023 г., като на основание чл. 36, ал. 2 ЗН се постанови ответникът да задържи подарената му 1/2 ид.част от имота и да заплати на ищцата сумата 13 449,38 лв.

С молба вх.№ 33830 от 21.11.2023 г. ищцата е възразила, че искането на ответника не е за допълване, а за промяна на Решение № 1361 от 04.10.2023 г., с което запазената й част е възстановена с 16,88% от 1/2 ид.част от процесния апартамент.

След проведено о.с.з. на 21.01.2024 г., районният съд е постановил Решение № 76 от 25.01.2024 г., с което „допълва Решение № 1361 от 04.10.2023 г.“, като на основание чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН постановява ответникът К. И. В. да задържи дареното имущество по нот.акт № 24, том III, дело № 389 на нотариус Л. Ш., и го осъжда да заплати на ищцата В. И. Ц. парично овъзмездяване в размер на 13 449,38 лева.

С обжалваното в настоящото производство въззивно Решение № 147 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 175/2024 г. на Окръжен съд – Русе е потвърдено Решение № 76 от 25.01.2024 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е допълнено Решение № 1361 от 04.10.2023 г. по същото гражданско дело.

В отговор на заявените с въззивната жалба на В. И. Ц. оплаквания, въззивният съд е приел, че Решение № 76 от 25.01.2024 г. е процесуално допустимо, тъй като с основното решение районният съд не се е произнесъл по искането на ищцата ответникът да бъде осъден да я възмезди съобразно правилата на чл. 31 - 36 ЗН, респ. по искането на ответника да й заплати парична сума за възстановяване на запазената й част в случай на накърняването й. Позовал се е на практиката на ВКС, съгласно която искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е единен, като в разпоредбите на чл. 32 - 36 ЗН са дадени правила за уважаването му при различни хипотези, които могат да възникнат. Ако установи, че запазената част е нарушена, съдът е длъжен да извърши възстановяването й по предвидения в ЗН императивен ред, като не е необходимо нито наследникът със запазена част, нито заветникът или надареният да са направили искане за присъждане на тези суми, тъй като присъждането им е част от предвидения в Закона за наследството начин за удовлетворяване на искането за възстановяване на запазена част, с което съдът е бил вече сезиран. Прието е, че е налице непълнота на основното решение, поради което решението на първоинстанционния съд, с което то е допълнено, е допустимо.

На следващо място е прието, че Решение № 76 от 25.01.2024 г. е правилно. С извършеното дарение запазената част на ищцата е нарушена, поради което съдът следва да извърши възстановяването й по предвидения в Закона за наследството императивен ред: 1. Ако предмет на завета или дарението е недвижим имот и отделянето на част от него, за да се допълни запазената част на наследника, не може да стане удобно, в случай че стойността на завещания или дарения имот, пресметната съгласно чл. 31, надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, съдът е длъжен да върне завещания или подарен имот изцяло в наследството, а да осъди наследника със запазена част да заплати на заветника или надарения стойността на разполагаемата част от наследството (чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН) или 2. Ако стойността на имота не надвишава с повече от 1/4 разполагаемата част, по искане на заветника или на надарения имотът може да бъде задържан, като в този случай съдът е длъжен да осъди заветника или надарения да заплати на наследника стойността на нарушената му запазена част от наследството по цени по време на намаляването (чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗН). Прието е, че в случая е налице втората хипотеза, като надареният следва да задържи имота и да възмезди жалбоподателката със сумата 13 449,38 лв. - парична равностойност на накърнената запазена част според цената по време на намаляването.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

При упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, изводите за очевидна неправилност на въззивното решение се потвърждават, като съображенията за това са следните:

Искът по чл. 30, ал. 1 ЗН е предявен от В. И. Ц. и тя не е подавала молба за допълване на основното решение, с което РС се е произнесъл по предявения от нея иск. Предвид отсъствието на въззивни жалби, основното решение на РС е влязло в сила на 27.10.2023 г. Прочитът на диспозитива налага извод, че същият е формулиран непрецизно, доколкото е следвало да се постановят: (1) намаляване на дарението със сума – в случая това е посочената в мотивите сума 13 449,38 лв., явяваща се стойността на накърнението на запазената част (което е равно на разликата между стойността на запазената част и следващата се в случая 1/3 от чистия актив на наследството съобразно правата на ищцата по чл. 5 ЗН), както и (2) възстановяване на запазената част, посредством отделяне на идеална част в размер на 16,88% от 1/2 ид.част (равностойни на 8,44% ид.части от целия апартамент). Макар и при непрецизно формулирания диспозитив, ясно е, че със съдебния акт искането по чл. 30 ЗН е прието за основателно и запазената част на ищцата е възстановена чрез отделянето на идеална част в размер на 16,88% от подарената 1/2 ид.част от недвижим имот - апартамент. С това районният съд се е произнесъл по цялото искане, заявено с исковата молба, изчерпал е предмета на делото и не е било налице основание за постановяване на допълнително решение. При това произнасянето му е и правилно по същество, тъй като е в съответствие с тълкуването, обективирано с Решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 138/2015 г. на ВКС, II г.о. и приложимо към случаи от вида на настоящия.

Становището на ответника, че допълването на запазената част на ищцата е следвало да се извърши не чрез отделяне на идеална част от подареното имущество, а при условията на чл. 36, ал. 2 ЗН, не касае обхвата на произнасянето с основното Решение № 1361 от 04.10.2023 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. на РС - Русе – дали то изчерпва или не изчерпва предмета на делото, а е относимо към правилността на това решение. По тази причина процесуалният способ за защита на ответника не е бил отправянето на искане по чл. 250 ГПК, а предявяването на въззивна жалба. Такава обаче не е подавана, поради което и се налага извод, че Решение № 1361 от 04.10.2023 г. е влязло в сила на 27.10.2023 г.

С последващо постановеното Решение № 76 от 25.01.2024 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. на РС - Русе не е осъществено допълване на основното Решение № 1361 от 04.10.2023 г., а е извършена промяна на постановения краен резултат. Вместо възстановяване на запазената част на ищцата посредством отделяне на идеална част в размер на 16,88% от 1/2 ид.част от апартамента (с произтичащото от това възникване на съсобственост, в която ищцата притежава 8,44% ид.части от целия апартамент), първоинстанционният съд сам е променил изхода на спора, постановявайки ответникът да задържи подареното изцяло (т.е. ищцата е елиминирана от участие в съсобственост на апартамента), а за възстановяване на запазената й част да заплати на ищцата сумата 13 449,38 лв. С такива правомощия първоинстанционният съд не разполага.

Произнасянето с Решение № 76 от 25.01.2024 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. на РС - Русе е процесуално недопустимо на първо място по причина отсъствието на надлежно сезиране, защото съгласно чл. 250 ГПК „ страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане“. В случая искът по чл. 30 ЗН е предявен от В. И. Ц.; тя не е преценила, че съдът не се е произнесъл по цялото й искане и не е предявявала молба по чл. 250 ГПК. На следващо място – с Решение № 76 от 25.01.2024 г. първоинстанционният съд е надхвърлил правомощията си по чл. 250 ГПК и в нарушение на забраната по чл. 246 ГПК сам е променил резултата, постановен с основното решение.

От своя страна окръжният съд, сезиран с въззивната жалба на В. И. Ц. срещу Решение № 76 от 25.01.2024 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. на РС - Русе, изобщо не е подложил на преценка дали молбата на ответника по делото съставлява надлежно сезиране по реда на чл. 250 ГПК, наред с което е формирал и неправилен извод по приложението на чл. 246 ГПК. Актът му обективира грубо нарушение на процесуалните правила (чл. 246 ГПК и чл. 250 ГПК), поради което същият следва да бъде отменен, а доколкото потвърденото Решение № 76 от 25.01.2024 г. е процесуално недопустимо - то следва да бъде обезсилено с настоящото касационно решение, с което да се постанови и оставянето без разглеждане на изходящата от ответника молба по чл. 250 ГПК с вх.№ 29642 от 13.10.2023 г.

С оглед настоящото произнасяне ответникът по касация следва да понесе отговорността за разноските съгласно списъците, представени от касаторката в настоящото и във въззивното производства. Те са съответно 1500 лв. и 868,99 лв., или общо – 2 368,99 лв., преизчислени на сумата 1211,25 евро съгласно ЗВЕРБ. Ответникът по касация няма право на разноски.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2, 3 и 4 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивно Решение № 147 от 12.04.2024 г. по в.гр.д.№ 175/2024 г. на Окръжен съд – Русе, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 76 от 25.01.2024 г. по гр.д.№ 4419/2022 г. на РС - Русе и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от К. И. В. молба с вх.№ 29642 от 13.10.2023 г.

ОСЪЖДА К. И. В. ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Ц. сумата 1 211,25 (хиляда двеста и единадесет евро и двадесет и пет евроцента) евро – разноски за защитата в касационното и във въззивното производства.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: