Законност на уволнение поради липса на качества за изпълнение на работата

Текстът на акта

Ключови фрази

- 18 -

РЕШЕНИЕ
№ 60258
гр. София 18.08.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 03.11.2021 (трети ноември две хиляди двадесет и първа) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова
Членове: Владимир Йорданов
Димитър Димитров

при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3443 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 62 286/01.07.2020 година, подадена от Висш съдебен съвет [населено място] (ВСС [населено място]), против решение № 1434/21.02.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 8396/2019 година.

С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 518 357/29.10.2018 година, допълнено с решение № 10 055/14.01.2019 година, на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 156-ти състав, постановено по гр. д. № 9449/2018 година с което са уважени предявените от Т. Ж. Ж. против ВСС [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на Т. Ж. Ж. от длъжността „младши експерт-юрист“ в отдел „Конкурси на магистрати“ в дирекция „Съдебни кадри и конкурси на магистрати“ при ВСС [населено място], извършено със заповед № ВСС-115/04.01.2018 година на Главния секретар на ВСС [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, в резултат на което Ж. е възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а ВСС [населено място] е осъден да й заплати сумата от 2858.21 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.01.2018 година до 02.07.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.

В подадената от ВСС [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Т. Ж. Ж. против ВСС [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.

Ответницата по касационната жалба Т. Ж. Ж. е подала отговор на същата с вх. № 269 190/06.10.2020 година, с който жалбата е оспорена като неоснователна с искане за оставянето й без уважение, като се потвърди атакуваното с нея решение.

ВСС [населено място] е бил уведомен за обжалваното решение на 12.06.2020 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 62 286/01.07.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С определение № 177/13.05.2021 година, постановено по ч. гр. д. № 3442/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. производството по частното дело е присъединено за разглеждане към настоящото производство.

Присъединеното производство е по реда чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 69 207505/14.07.2020 година, подадена от Т. Ж. Ж. срещу определение № 10 027/29.06.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 8396/2019 година с което е оставена без уважение подадената от нея молба с вх. № 35 318/25.03.2020 година за изменение на постановеното по делото решение № 1434/21.02.2020 година в частта му за разноските.

В частната жалба са изложени доводи за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което е и необосновано. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от Т. Ж. молба по чл. 248 от ГПК с вх. № 35 318/25.03.2020 година за изменение на постановеното по делото решение № 1434/21.02.2020 година в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК бъде уважена.

Висш съдебен съвет [населено място] (ВСС [населено място]) е подал отговор на частната жалба с вх. № 270 468/08.10.2020 година, с който е изразил становище, че частната жалба е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.

Т. Ж. Ж. е била уведомен за обжалваното определение на 07.07.2020 година, а частната й жалба е вх. № 69 207505/14.07.2020 година, като е подадена по пощата на 13.07.2020 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен определения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С постановеното по делото определение № 386/13.05.2021 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това в кой момент трябва да е налице липсата на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената му работа, кога трябва да се е проявила тази липса и за какъв период от време трябва да е налице за да може работодателят да прекрати едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, както и може ли да се приложи това основание за уволнение в случаите когато неефективното изпълнение на работата се дължи на субективно отношение на работника или служителя и от значение ли е за това основание това дали липсата е била налице през целия период посочен в заповедта за уволнение или само за част от него, както и продължителността на трудовия стаж на работника или служителя на съответната длъжност, и как следва да бъде съобразявана атестационната оценка на служителя, при наличието на съществуващата в администрацията система на атестиране на служителите, както и за това какви са правомощията на съда при оспорването на прекратяването на трудовото правоотношение на това основание по съдебен ред.

По така поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ГК, ІV г. о. намира, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ урежда потестативно право на работодателя, който при наличието на предвидените в хипотезата на нормата предпоставки, може чрез едностранно изявление да предизвика промяна в съществуващото между него и работника или служителя трудово правоотношение, като прекрати същото. Едно потестативно право, включително и това по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, може да бъде упражнено законосъобразно само ако предвидените в закона предпоставки за това са налице към момента на упражняването му. В случай, че тези предпоставки не са налице към посочения момент едностранното изявление на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ дава възможност на работодателя едностранно да прекрати трудовия договор на работник или служител, когато той не изпълнява поетите от него и възложени му от работодателя трудови задължения, доколкото те не противоречат на закона и добрите нрави, и се изискват с оглед заеманата от него длъжност. Това неизпълнение трябва да се дължи на липса на качества у работника или служителя, която се явява причина за невъзможността да се предостави надлежно изпълнение. Тъй като не е проведено разграничение то липсващите качества могат да бъдат както професионални (липса на достатъчно образование, недостатъчна професионална квалификация и други), така и лични (недостатъчна съобразителност, недобро възпитание, липса на тактичност или на невъзможност да се работи в колектив и други). Хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ изисква съществуването на три предпоставки за прекратяването на трудовия договор, а именно: 1.) неефективно изпълнение на работата от страна на работника или служителя; 2.) липса на качества на същия работник или служител и 3.) причинна връзка между двете. Законът не предвижда наличието на вина на работника или служителя за прекратяване на трудовото му правоотношение на това основание, поради което и такава не се изисква, т. е. касае се до обективно основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Самата липса на качества трябва да е от такова естество, че да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение от страна на работодателя, което налага неизпълнението на трудовите задължения да има продължителен характер, като не се дължи на инцидентно обстоятелство или инцидентно състояние на работника или служителя, а освен това е необходимо то да е налице към момента на упражняване на потестативното право по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ от страна на работодателя. Ако към момента на уволнението е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, то без значение е това дали в един предходен момент работникът или служителят се е справял с трудовите си задължения, а също така и каква е продължителността на трудовия му стаж на съответната длъжност. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят може да посочи конкретен период, за който е констатирал неефективното изпълнение на работата, дължащо се на липсата на качества на съответния работник или служител. Това е необходимо с оглед на преценката за продължителността на това неефективно изпълнение и дали същото обосновава приложението на хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Не е необходимо обаче липсата на качествата за ефективното изпълнение на работата да е налице през целия период, посочен в заповедта. За да е законосъобразно уволнението е достатъчно липсата да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и за част от периода по заповедта, който обаче трябва да е достатъчно продължителен, за да обоснове приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В случаите когато в предприятието съществува вътрешна система за атестиране на служителите атестационните оценки на работника или служителя на момента на прекратяване на трудовото му правоотношение не удостоверяват с обвързваща доказателствена сила обстоятелството, как той е изпълнявал трудовите си задължения. Тези оценки представляват частни документи и като такива се преценяват с оглед на останалите събрани доказателства по делото, като при спор относно отразеното в тях се проверява и истинността на съдържанието им, като при необходимост се вземат предвид и мотивите на работодателя за определяне на съответната оценка за качеството на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя. При извършването на тази преценка се вземат предвид и онези факти и обстоятелства, които са съществували към момента на атестацията, но не са могли да бъдат известни на работодателя.

Заповедта, с която работодателят упражнява потестативното си право едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител, на някое от основанията по чл. 328, ал. 1 от КТ следва да бъде мотивирана, като значението на мотивите е в две насоки. С тях се дава възможност на работникът или служителят да узнае точно, на кое от всички предвидени в закона, основания се прекратява трудовия договор и да може да организира ефективно защитата си. Освен това мотивите на заповедта са от значение за определяне на предмета на съдебното производство при оспорване на законосъобразността на уволнението. Начина на мотивиране и конкретното съдържание на мотивите са в зависимост от конкретното основание за прекратяване на трудовия договор, като зависят и от това дали това основание включва в себе си и оценъчен елемент от страна на работодателя. По отношение на мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ в ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС е посочено, че за индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в заповедта да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. В случаите когато заповедта се мотивира с факти, сочещи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата, е възможно наред с тези сочещи на обективната невъзможност за изпълнение на задълженията, да се посочат и такива обуславящи виновна дисциплинарна отговорност на работника или служителя. В този случай ако бъдат доказани първите уволнението по чл.328,ал. 1, т. 5 от КТ е законосъобразно. Съответно в случаите, когато заповедта е мотивирана с посочването на това кои знания, умения или навици липсват на работника или служителя при спор за законосъобразността на уволнението работодателят доказва отрицателния факт на липсата, чрез посочване на конкретни факти и обстоятелства, от които, в случай, че бъдат доказани да се направи обоснован извод, че работникът или служителят не притежава необходимите за ефективното изпълнение на работата качества. Възможността за посочване на такива факти и обстоятелства в исковото производство не е обусловена от това дали същите са посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и не представлява друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, различно от посоченото в заповедта за това.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че по делото не било спорно, а и се установявало при съвкупната преценка на събраните доказателства-трудов договор № 45-01-001/08.02.2016 година, че Т. Ж. Ж. е била назначена на длъжността „младши експерт-юрист“ в отдел „Конкурси на магистрати“ в дирекция „Съдебни кадри и конкурси на магистрати“ при ВСС [населено място], считано от 09.02.2016 година,, като със заповед № ВСС - 115/04.01.2018 година, издадена от Главния секретар на ВСС [населено място], трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 04.01.2018 година, на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ-поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Фактическият състав на приложеното уволнително основание изисквал кумулативната наличност на три елемента-липса на качества на съответния работник или служител, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях. В тежест на работодателя било да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти „липса на качества“ се осъществявало чрез доказването на положителните факти, които имали отношение към начина, по който работникът се справял с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ било безвиновно . Ставало въпрос за обективна липса на качества, която можела да се дължи на недостатъчна образованост (но не и на липса на необходимото образование, което било основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ), опит или природни дадености като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логично мислене, за работа с хора или клиенти, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Липсата на качества трябвало да отразява трайно състояние на работника или служителя. В резултат на тази липса работникът или служителят не изпълнявал или изпълнявал лошо, неточно, бавно, частично своите трудови задължения. Когато неизпълнението се дължало на умишлено или небрежно поведение на работника или служителя, било налице нарушение на трудовата дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради тежко виновно неизпълнение на трудовите задължения. От обективна страна и при двете основания за прекратяване на трудовото правоотношение ставало въпрос за неизпълнение на трудови задължения. Разликата била в субективното отношение на работника или служителя към това неизпълнение. При безвиновното основание работникът или служителят не желаел постигане на неудовлетворителен трудов резултат, но поради това, че не притежавал необходимите качества, този отрицателен резултат бил налице. При дисциплинарното нарушение, като основание за дисциплинарно уволнение, работникът или служителят притежавал съответните качества, но отрицателният резултат бил последица на умисъл или небрежност от негова страна. Теорията и практиката приемали, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ следвало да съдържа конкретните обстоятелства, мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение, за да можели да се разграничат двете хипотези. Наличието на посочени обстоятелства давало възможност от една страна на работника или служителя да организира защитата си, а от друга страна осигурявала възможност за съда да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване на уволнението. В практиката се приемало, че посочването на обстоятелствата можело да стане по два начина-те да бъдат изложени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение или чрез препращане със заповедта към други документи (например докладни записки, доклади и други), в които се съдържали изводи относно тези липсващи качества, и които да са станали достояние на работника или служителя. Независимо кой начин работодателят щял да предпочете, заповедта за уволнение се считала мотивирана и в двата случая. При спор съдът следвало да извърши преценка въз основа на събраните по делото доказателства в каква степен работникът наистина не притежавал посочените качества и действително необходими ли са те за ефективно изпълнение на възложената работа. Възможно било в уволнителната заповед да са изложени факти и обстоятелства, които сочат от една страна на извършени дисциплинарни нарушения, а от друга-на липса на качества на работника или служителя. В такива случаи, щом работодателят бил прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (а не по чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ), излагането в заповедта и на мотиви за наличие на дисциплинарни нарушения, не правело уволнението незаконно на формално основание. В този случай, при спор за законността на уволнението, съдът бил длъжен да разгледа кои от изложените в уволнителната заповед обстоятелства съставлявали нарушения на трудовата дисциплина и кои от тях сочели на липса на качества у работника. Първата група обстоятелства били ирелевантни за спора, щом работодателят не бил извършил дисциплинарно уволнение. По отношение на втората група обстоятелства съдът бил длъжен да разгледа спора по същество-като обсъди доказателствата по делото и прецени в каква степен работникът наистина не притежавал посочените качества и доколко тези качества действително били необходими за ефективно изпълнение на възложената работа. Ако отговорел положително на тези два въпроса, съдът не можел да отмени уволнението като незаконно по съображения, че в уволнителната заповед освен обстоятелства, сочещи на липсващи у работника качества, са били изложени и обстоятелства за нарушения на трудовата дисциплина. Относно начина, по който в заповедта за уволнение следвало да са изложени липсващите качества се приемало, че това можело да стане както изрично, така и чрез посочване на обстоятелствата, които сочели на тази липса. Съдът не можел да се десезира от разглеждането на спора по същество на формално основание, щом от съдържанието на уволнителната заповед можело да бъде изведено какви според работодателя са качествата, които работникът трябвало да има и които липсвали у него. В конкретния случай заповедта за уволнение имала предвиденото в закона съдържание, доколкото в същата били посочени липсващите качества на служителя, мотивирали работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в нея основание, като били изложени и конкретни факти, въз основа на които било прието, че служителят не притежавал същите.

Съставът на Софийски градски съд преценил като неоснователни твърденията на ВСС [населено място], че неправилно било прието от първоинстанционния съд, че по делото не били ангажирани достатъчно доказателства, въз основа на които било възможно да се направи еднопосочен и безпротиворечив извод за законност на оспореното уволнение. Доказването на отрицателния факт, предпоставил правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 от ГПК се осъществявало посредством положителните факти относно начина, по който служителят се справял с възложената работа, необходимите за това качества и проявлението им от страна на конкретния работник или служител в трудовия процес, като способност. Положителните факти се въвеждали и установявали от работодателя при оспорване на уволнението като незаконосъобразно на посоченото основание, като били допустими всички доказателствени средства. В тази връзка въззивният съдебен състав споделял практиката, на която се бил позовал първоинстанционният съд при постановяване на решението си, съгласно която при положение, че в предприятието на работодателя била действала система за периодично индивидуално оценяване на служителите, оценките за резултатите от работата им били определяни с активно участие на самия оценяван служител, изразявал писмено съгласие или несъгласие с атестацията в двустранно подписани документи, същите били от решаваща важност като писмени доказателства по отношение предмета на доказване. В конкретния случай при обсъждане на събрания по делото доказателствен материал, правилно и в съответствие с изискването на чл. 235, ал. 2 от ГПК, районният съд бил съпоставил показанията на свидетелката Т. със събраните по делото писмени доказателства. На първо място, правилно първоинстанционният съд бил взел предвид обстоятелството, че процесното трудово правоотношение е възникнало въз основа на трудов договор № 45-01-001/08.02.2016 година, в който бил уговорен срок за изпитване. Предвид обстоятелството, че последният бил уговорен в полза на работодателя и трудовото правоотношение не било прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ в предвидения шестмесечен срок, въззивният съд намирал, че не се установявало до изтичането му Ж. да не е имала нужните качества за заемане на длъжността. С оглед на това, показанията на свидетелката Т., че още от назначаването й не се била справяла с работата, не следвало да бъдат кредитирани, доколкото се опровергавали от обективираните в действителността действия на работодателя, по-конкретно от непрекратяването на трудовото правоотношение на Ж. в уговорения изпитателен срок. Не се установявало и след изтичане на същия Т. Ж. Ж. да не била имала необходимите качества за изпълнение на длъжността. От част от събраните писмени доказателства-атестационен формуляр от 07.11.2016 година с период на оценяване февруари 2016 година-октомври 2016 година и атестационен формуляр с период на оценяване октомври 2016 година-юни 2017 година, се установявало, че изпълнението на служебните задължения на Ж. се било подобрило във времето, като за атестационен период октомври 2016 година-юни 2017 година същата била изпълнявала работата си над изискванията за длъжността. В тази насока били и приетите по делото писмени доказателства-заповед № ВСС-135/01.12.2016 година на Главния секретар на ВСС [населено място], с която било увеличено основното й месечно трудово възнаграждение, както и представените предложения от М. Х.-директор на дирекция „Съдебни кадри и конкурси на магистрати“, до Главния секретар на ВСС [населено място] от 10.11.2016 година и 11.07.2017 година за определяне на максималния за длъжността на Ж. размер на основната й месечна заплата. В предложенията било посочено, че при изпълнение на служебните си задължения Ж. проявявала изпълнителност, отговорност, дисциплинираност, отзивчивост и желание за работа. Заявеното от свидетелката Т., че оценката на Ж. при втората атестация била с цел стимулиране на същата за поемане на по-голяма отговорност, въззивният съд ценял като субективно мнение на свидетеля, което не било в състояние да обори факта, че работата на Ж. за втория атестационен период била оценена като такава над изискванията. Представените обяснения на служителя и доклад и показания на Ц. Т. касаещи периода след провеждане на втората атестация, не обуславяли извод в обратна насока. Същите можели да бъдат релевантни при провеждане на евентуално дисциплинарно производство по реда на чл. 186 и следващите от КТ, каквото не се твърдяло да било осъществено. За пълнота било необходимо да се посочи, че от събраните доказателства въззивният съд не намирал за установено осъществяването на твърдените от ВСС [населено място] нарушения от Ж. при изпълнение на служебните й задължения-неуведомяване за здравословно състояние на магистрат, допускане на технически грешки при изготвяне документи и т. н., включително недопустима самоинициатива за извършване на действия извън длъжностната й характеристика. Във връзка с довода, че се била опитвала да прехвърли отговорността за твърдените допуснати от нея нарушения върху прекия й ръководител, следвало да се посочи, че съгласно длъжностната характеристика за заеманата от нея длъжност-т. 6.3, т. 7.3 и т. VIII, Ж. била длъжна да отчита извършената работа пред него, като по по-значими за крайния резултат решения съгласува работата си с началника на отдела и/или директора на дирекцията. Цитираната в писмената защита съдебна практика на ВКС, съгласно която след като работодателят бил прекратил едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, излагането в заповедта на мотиви и за наличие на дисциплинарни нарушения не правело уволнението незаконно на формално основание, въззивният съд намирал за правилна, но неотносима, доколкото процесното уволнение не било признато за незаконно на това основание. Във връзка с цитираната съдебна практика на Софийски градски съд било необходимо да се посочи, че от една страна, същата не била задължителна за въззивния съдебен състав, а от друга-постановена била при различна фактическа обстановка, поради което не била приложима към процесния случай. С оглед това, противно на доводите във въззивната жалба и писмената защита на ВСС [населено място], показанията на свидетеля Т. и представения от нея доклад не били достатъчни за установяване на обстоятелството, че Ж.-към датата на уволнението, се била намирала в трайно състояние, изразяващо се в липса на професионални и лични качества за изпълнение на заеманата от нея длъжност. Във връзка с твърденията в писмената защита, че дори да се приемело, че до приключване на втория атестационен период Ж. била изпълнявала задълженията си в съответствие с изискванията, в периода след юли 2017 година до датата на уволнението-01.08.2018 година това не е било така, било необходимо да се посочи, че съгласно уволнителната заповед Ж. не била изпълнявала същите от датата на назначаването й, което не се установявало по делото. По тези съображения, доводите на ВСС [населено място], че първоинстанционният съд не бил възприел правилно действителната фактическа обстановка, въз основа на което бил достигнал до неправилни правни изводи били неоснователни.

Първоинстанционният съд правилно бил уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като основателен, и бил отменил оспореното уволнение, като незаконосъобразно. Във връзка с доводите, че Софийския районен съд неправилно бил приел, че докладът на Ц. Т. не бил доведен до знанието на Ж., било необходимо да се посочи, че от събраните по делото доказателства действително не се установявало същата да е била запозната с него. Това обстоятелство, обаче, не рефлектирало върху мотивираността на уволнителната заповед, тъй като съдържанието й отговаряло на законоустановените изисквания, съобразно посоченото по-горе, като уволнението било незаконно поради липса на установяване от работодателя при условията на пълно и главно доказване, съобразно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, на уволнителното основание-чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Както е прието от въззивният съдебен състав с трудов договор № 45-01-001/08.02.2016 година, Т. Ж. Ж. е била назначена на длъжността „младши експерт-юрист“ в отдел „Конкурси на магистрати“ в дирекция „Съдебни кадри и конкурси на магистрати“ при ВСС [населено място], като в договора е посочено, че се сключва на основание чл. 68, ал. 1, т. от КТ, във връзка с чл. 70 от КТ. Посочено е, че срокът на договора е до заемането на длъжността от спечелилия конкурс за нея и е със срок за изпитване шест месеца, установен в полза на работодателя, считано от заемане на длъжността. Трудовият договор не е бил прекратен в срока за изпитване, поради което е продължил да обвързва страните по него. Възникналото въз основа на него трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със заповед № ВСС-115/04.01.2018 година на Главния секретар на ВСС [населено място]. В мотивите на същата е посочено, че Ж. не притежава професионални качества и умения, както следва: 1.) организационни умения и способности, необходими за изпълнение на основните й задължения и отговорности; 2.) аналитични способности, необходими за приоритизирането и качественото изпълнение и довършване на поставените задачи; 3.) комуникативни и коректни колегиални умения, необходими за нормалното протичане на работния процес и работата в екип; 4.) правни познания/подготовка и умения да работи в с нормативни актове, необходими за задълбоченото и прецизно отразяване и анализиране на информацията, свързана с дейността на отдела, т. е. налице е недостатъчна образованост; 5.) оперативност и инициативност, необходими за самостоятелно планиране и изпълнение на дейността и задълженията си. Посочено е, че тази липса на качества и умения е постоянна/трайна, като води до непостигане в пълна степен на целите на длъжността. Ж. не проявявала ангажираност за правилното оформяне на проектите за решения на Пленума на ВСС и колегиите на ВСС, не постигала напредък за подобряване на работните процеси в екипа и организиране на процеса на работа, не успявала да осигури навреме предаване на информация и материали към колегите в отдела, не докладвала съществени промени в правното и фактическо състояние на магистрати, не постигала подобряване на комуникацията с другите служители в отдела, както и с външни на администрацията лица, не проявявала активност в изпълнение на обичайните ежедневни задачи и в реализиране на планираните краткосрочни и дългосрочни дейности. За времето от назначаването в отдела през февруари 2016 година Ж. не успявала да се адаптира към работния екип и към установените работни процеси в отдела.

За периода от постъпването на работа до датата на прекратяване на трудовото правоотношение на Ж. са били извършени две атестации-първата за периода от февруари 2016 година до октомври 2016 година, а втората за периода октомври 2016 година до юни 2017 година. При първата крайната оценка на Ж. била 3-изпълнението отговаря на изисквания, а при втората оценката била 2-изпълнението е над изискванията. Трудовото възнаграждение на ответницата по касацията било увеличено от 842.00 лева на 945.00 лева със заповед № ВСС-135/01.02.2016 година.

По делото са представени обяснения от Т. Ж. Ж. по повод извършени от нея действия връзка с възложената й работа. С първото от тях от 15.02.2017 година тя е посочила, че е уведомявала участници в конкурси, че срокът на нотариалното удостоверяване на преписа от дипломата за висше образование и за придобита юридическа правоспособност е двугодишен, като не е обсъждала този въпрос с никой от колегите си. Второто е от 25.07.2017 година, при което Ж. е приела обаждане, че прокурор, който е трябвало да встъпи след конкурс за преместване, не може да направи това поради здравословен проблем. Тя била обяснила, че не може да задържи уведомлението за повече от три-четири без знанието на ръководителя си, като била посъветвала да се подаде молба до комисията за това уведомлението да бъде задържано за срок повече от месец. След това била обсъдила разговора с останалите експерти в отдела. Впоследствие ползвала отпуск поради временна неработоспособност, в периода на който уведомлението било изпратено, както и била входирана молба с искане за отлагане на изпращане на уведомлението. Третото обяснение се отнася до изготвяне на проект за решение за заседанието на Съдийската колегия на ВКС, проведено на 22.07.2017 година, като бил изготвен само вариант с оглед преценката на Ж., кои от класираните кандидати в конкурса за повишаване и преместване в длъжност „съдия“ в окръжните съдилища-гражданска колегия ще бъдат гласувани и кои не. Последното обяснение-становище от 04.12.2017 година е по повод посочен в извлечение от протокол на Прокурорската колегия на ВСС погрешен ранг на прокурор, който е следвало да встъпи в Окръжна прокуратура София, като е посочен ранг „прокурор в Апелативна прокуратура“, вместо „прокурор в Окръжна прокуратура“-писмо № 430/29.11.2017 година на Окръжна прокуратура София. Според становището се касае до очевидна фактическа грешка при изготвянето на извлечението, която не е забелязана и поправена от главния експерт и от директора на дирекцията. Тези случаи са коментирани в показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. К. Т., според които в третия случай е следвало да се предложат два варианта за решение, тъй като е било възможно магистратите с отрицателни становища да не бъдат повишени, т. е. да бъде изготвен и проект включващ следващите по ред магистрати, които иначе не биха били повишени. Това не било взето предвид от Ж. и било пропуснато в диспозитивите, като пропускът бил забелязан от нейни колеги, непосредствено преди заседанието на колегията. По отношение на втория случай свидетелката сочи, че Ж. не е била уведомила за проблема за да може информацията да стигне до комисията и въпросът да бъде решен своевременно. Тъй като уведомлението било изпратено се е наложило да се взима отделно решение за продължаване на срока за встъпване. Ж. твърдяла, че била споделила разговора на всеослушание, но в стаята работили шест човека, като всеки комуникирал по някакъв начин. Според свидетелката грешката в ранга на прокурора била допусната поради това, че Ж. смятала, че правилото, което се отнася до Софийска градска прокуратура и ранговете в нея се отнася и до Окръжна прокуратура София, но в обяснението си била посочила, че се допусната очевидна фактическа грешка. Имало е случаи на грешки в писма и уведомления по чл. 161 от ЗСВ, по отношение на име или адресат, както и други пропуски с ранговете на магистратите. Свидетелката многократно била давала съвети на Ж., как да организира работата по досиетата и процедурите по чл. 194 от ЗС. Тя не се съобразила и колегите имали затруднения, когато проверявали нейните досиета, като не можели да открият документи. Данните не са били актуализирани своевременно, за което свидетелката й напомняла устно през лятото на 2016 година и 2017 година. Първоначално Ж. нямала никакъв предишен опит на такава длъжност. Всеки изготвен от нея документ е бил предмет на проверка както за граматически, така и за технически грешки, а всички служители в отдела са се опитвали да я въведат в работата. Когато Ж. се опитвала да изпълнява задълженията си, един-двама колеги участвали в задачите й. Проверявало се дали няма технически и граматически грешки, непроверени номера, длъжности, рангове, все неща които могат да се извършат самостоятелно, чрез справка в съответната база данни в отдела. Ж. не успяла да придобие способност самостоятелно да предлага документите, които оформя без технически грешки и такива, които се дължат на непознаване на нормативната база. Свидетелката сочи, че чрез процедурата по атестиране са се стремели да мотивират Ж. да изпълнява качествено задълженията си.

Настоящият съдебен състав намира, че не съществува основание да не даде вяра на показанията на разпитаната по делото свидетелка Ц. К. Т., при липса на други доказателства, които да ги опровергават и при положение, че конкретните примери в тях се подкрепят от наличните по делото писмени доказателства. Същите показания, преценени в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства сочат на това, че Т. Ж. Ж. не притежава посочените в заповед № ВСС-115/04.01.2018 година на Главния секретар на ВСС [населено място] качества необходими за ефективното изпълнение на възложената й работа. Това обстоятелство не се променя от посочените по-горе две атестации, които са обсъдени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като е посочено, че в първата Ж. е получила най-малко точки по показателите „способност за самостоятелна работа“, „срочно и качествено изпълнение на задълженията“, „инициативност и поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата“ и „организационни умения“. При втората атестация отново са определени най-малко точки по показателите „способност за самостоятелна работа“, „срочно и качествено изпълнение на задълженията“ и „организационни умения“. Същевременно от втората атестация е видно, че при нея Ж. е запазила оценката от първата атестация по показателя „организационни умения“, а за останалите показатели, за които е била оценена по-ниско при първата –„способност за самостоятелна работа и „инициативност и поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата“ оценките са повишени, а по останалите са запазени.

Извършените атестации задължително се преценяват от съда при проверка на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, но нямат решаващо значение за това, че през периода на извършването им, работникът или служителят е притежавал необходимите за ефективното изпълнение на длъжността качества. Същите се преценяват с оглед на останалите събрани доказателства по делото, като се проверява и истинността на отразеното в тях, като при необходимост се вземат предвид и мотивите на работодателя за определяне на съответната оценка за качеството на изпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя. При извършването на тази преценка се вземат предвид и онези факти и обстоятелства, които са съществували към момента на атестацията, но не са могли да бъдат известни на работодателя. В случая основните факти, от които работодателят е направил извод, че Ж. не притежава необходимите за ефективното изпълнение на длъжността качества са му станали известни след приключване на втората атестация, обхващаща периода от октомври 2016 година до юни 2017 година, поради което не са били взети предвид при определяне на оценката за качеството на изпълняваната от Ж. работа. Същите, сочат на това, че и преди тяхното осъществяване ответницата по касацията е имала затруднения за ефективното изпълнение на трудовите си функции, тъй като подобни грешки не възникват внезапно. При това няма данни, въз основа на които да бъде направен извода, че действията на Ж. са били виновни и извършеното от нея представлява дисциплинарно нарушение. Показанията на разпитания по делото свидетел З. П. Бададжийски са без значение за спора, тъй като се отнасят за това как Ж. изпълнява трудовите си задължения на работа, която е започнала след уволнението.

С оглед на това заповед № ВСС-115/04.01.2018 година на Главния секретар на ВСС [населено място], с която е прекратено трудовото правоотношение на Т. Ж. Ж., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е законосъобразна. Същата е мотивирана съгласно изискванията на т. 3 от ТР № 4/01.02.2021 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГК на ВКС, чрез посочване на липсващите качества. Затова в производството по оспорване на уволнението работодателят следва да посочи факти и обстоятелства от които, в случай, че бъдат доказани да се направи обоснован извод, че работникът или служителят не притежава необходимите за ефективното изпълнение на работата качества. Възможността за посочване на такива факти и обстоятелства в исковото производство не е обусловена от това дали същите са посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Също така не е необходимо липсата на качествата за ефективното изпълнение на работата да е налице през целия период, посочен в заповедта. За да е законосъобразно уволнението е достатъчно липсата да е налице към момента на прекратяване на трудовото правоотношение и за част от периода по заповедта, който обаче трябва да е достатъчно продължителен, за да обоснове приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. В конкретния случай дори за начало на периода да бъде приет края на втората атестация, то до момента на прекратяването на трудовото правоотношение е налице достатъчен период от време обуславящ приложението на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Предвид изложеното така предявеният от Т. Ж. Ж. срещу „ВСС [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а това от своя страна води до отхвърляне и на акцесорните му искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Обжалваното определение № 10 027/29.06.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 8396/2019 година трябва да бъде потвърдено, тъй като с него е оставено без уважени искането на Ж. за изменение на постановеното по делото решение № 1434/21.02.2020 година на основание чл. 248 от ГПК, като и бъде присъден пълния размер на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. С оглед на изхода на спора пред настоящата инстанция обаче такива въобще не й се дължат.

С оглед изхода на делото Т. Ж. Ж. ще трябва да заплати на ВСС [населено място] сумата от 1479.32 лева, представляваща направени разноски по делото за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1434/21.02.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 8396/2019 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Ж. Ж. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, чрез адвокат П. Г. против ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ [населено място], [улица] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаването за незаконно и за отмяната като такова на уволнението на Т. Ж. Ж. от длъжността „младши експерт-юрист“ в отдел „Конкурси на магистрати“ в дирекция „Съдебни кадри и конкурси на магистрати“ при ВСС [населено място], извършено със заповед № ВСС-115/04.01.2018 година на Главния секретар на ВСС [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, като Ж. бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност, а Висш съдебен съвет [населено място] бъде осъден да й заплати сумата от 2858.21 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 05.01.2018 година до 02.07.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска до окончателното плащане.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 10 027/29.06.2020 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, постановено по гр. д. № 8396/2019 година.

ОСЪЖДА Т. Ж. Ж. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, офис 4, чрез адвокат П. Г. да заплати на ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ [населено място], [улица] сумата от 1479.32 лева, представляваща направени разноски по делото за всички съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.