Задължение на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за изпълнение или обезщетение /неизпълнение/ * Неустойка * задължения на въззивния съд

РЕШЕНИЕ
№ 89

гр. София, 27.03.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3-ти СЪСТАВ , в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Йорданов

като разгледа докладваното от Васил Христакиев касационно търговско дело № 1624 по описа за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Булгаргаз“ ЕАД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по отношение на отхвърлените искове по чл. 92 ЗЗД за вземания, произтичащи от договор за доставка на природен газ, а именно: 36 526,28 лв. неустойка за неприето количества газ и свързаната неустойка за забавено плащане в размер на 2634,65 лв.
Ответникът „Овергаз Мрежи“ АД оспорва жалбата.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани доказателства по делото - приети и относими към конкретния спор, направените възражения, доводи и аргументи на страните и да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните или може да обоснове изводите си по съществото на спора на произволно избрани от него доказателства и при пълно пренебрегване на останалите аргументи и доказателства по делото.
За да намери исковете за неоснователни, първоинстанционният съд, след като е приел, с оглед възраженията на ответника за противоречие със закона и добрите нрави, за действителна клаузата за неустойка по т. 7.5 от договора, е изложил съображения, че от събраните по делото доказателства не се установява, при доказателствена тежест за ищеца, последният да е доставил за процесния период в уговорените пунктове за предаване/приемане количества природен газ, надхвърлящи реално получените от ответника количества, с оглед на което ответникът да е имал възможност да изтегли количества по-големи от получените, и поради това не е налице предвиденото в т. 7.5 неизпълнение, изразяващо се в неприемане на повече от 5 % от договореното дневно количество газ.
Въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, препращайки към изложените от нея мотиви съгласно чл. 272 ГПК. В допълнение е посочил, че противно на оплакванията на жалбоподателя „Булгаргаз“-ЕАД, първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички твърдения и възражения както на ищеца, така и на ответника. Приел е, че представените от ищеца доказателства, а и приетите и неоспорени заключения на СТЕ и повторна СТЕ не установяват изпълнението на основното задължение на ищеца по процесния договор за доставка на газ, изтъквайки, че за да може да възникне задължение за клиента да приема количество природен газ на съответния пункт за предаване/приемане, преди това доставчикът трябва да е доставил това количество до този пункт.
Посочил е, че страните не спорят по разпределените от оператора на газопреносната мрежа „Булгартрансгаз“ ЕАД количества природен газ, преминали през процесиите пунктове на предаване/приемане, поради което първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на т.10.4 от Договора „Количествата природен газ, измерени от средствата за търговско мерене на Оператора („Булгартрансгаз“ ЕАД) са задължителни за страните.“ и текста на т. 10.16 „Доставчикът съставя и подписва Месечния акт по т. 10.15 на база на представените от Оператора търговски данни“. Всички тези договорни разпоредби изрично уреждат, че доставеният от доставчика на клиента природен газ по договора се установява от оператора „Булгартрансгаз“ЕАД, съобразно измерените и разпределените от него количества природен газ в съответния пункт за придаване /приемане.
Въззивният съд е намерил за неоснователно възражението във въззивната жалба на „Булгаргаз“- ЕАД, че съдът неправилно е възприел и интерпретирал доставката на природен газ като обикновена доставка на стоки, без да отчете спецификите на природен газ, като се е мотивирал с това, че първата инстанция е направила изводите си на база компетентно извършените заключения на СТЕ - първоначална и повторна.
Посочил е по-нататък, че предаването и приемането на природния газ от „Булгаргаз“ ЕАД на неговия клиент се предшества от транспортирането/преноса на тези количества през газопреносната мрежа. Именно транспортираните количества от оператора, обратно предадени на ползвателя на пункта за приемане (изходна точка), са количествата, които се считат за доставени от доставчика „Булгаргаз“ ЕАД на неговия клиент. Тези количества са реално измерени от оператора и реално приети от „Булгаргаз“ ЕАД на съответната изходна точка, съответно „Булгаргаз“ ЕАД ги е предало на неговия клиент „Овергаз Мрежи “ АД. Точно поради тези обстоятелства и в договора за доставка на природен газ между „Булгаргаз“ ЕАД и „Овергаз Мрежи“ АД е договорено, че измерването на доставения природен газ се извършва чрез средства за търговско измерване, монтирани в пункта за предаване-приемане (т. 10.2), който е изходен пункт на газопреносната мрежа, собственост на оператора, където се извършва измерването и предаването на доставяния газ от доставчика на клиента (т.1.27 от раздел I. „Дефиниции“), а количествата природен газ, измерени от средствата за търговско измерване на оператора, са задължителни за страните (т.10.4). Приел е, че не е възможно ответникът да приеме от ищеца по-големи количества природен газ, отколкото реално са транспортирани и предадени от оператора на ползвателя „Булгаргаз“ ЕАД на изходна точка, като е подчертал, че изцяло правилно и в съответствие с доказателствата по делото (заключението на повторната експертиза) първоинстанционният съд, анализирайки правоотношенията между оператор, доставчик и клиент на газовия пазар, е стигнал до извод, че измереното от търговските уреди за измерване количество природен газ е равно на доставеното. За процесиите месеци одобрените количества от ищеца са в по-малък обем от договорените количества природен газ. Стъпвайки на това заключение и данните от „Булгартрансгаз“ ЕАД, първата инстанция правилно е стигнала до извод, че независимо какво предварително е заявявало „Булгаргаз“ ЕАД към неговите доставчици, реално изпълнените доставки на входна точка на газопреносната мрежа са по-малки от договорените с неговите клиенти.
В заключение въззивният съд е обобщил, че правилно и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че тъй като от страна на ищеца не се доказва да е доставил количества газ повече от приетите от ответника, неприетите количества газ са поради неизпълнение от страна на ищеца на задължението да достави количество газ до договореното., като не са налице поддържаните от жалбоподателя „Булгаргаз“ ЕАД нарушения на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, доколкото първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.
Решението в обжалваната част е неправилно.
По въпроса относно задълженията на въззивния съд при постановяване на решението по съществото на спора е формирана последователна практика на ВКС (Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 91/21.04.2016 г. по гр. д. № 4497/15 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/14 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 36/07.08.2015 г. по т. д. № 465/14 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 56/10.06.2015 г. по гр. д. № 5143/14 г. на ВКС, І г. о., Решение № 691/02.02.2011 г. по гр. д. № 1620/09 г. на ВКС, І г. о., Решение № 147/06.10.2009 г. по т. д. № 85/09 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/13 г. на ВКС, І т. о., Решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/13 г. на ВКС, І т. о., Решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/14 г. на ВКС, II т. о. и множество други), според която целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор в пределите по чл. 269 ГПК, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма. Въззивният съд е задължен да мотивира решението си, като изложи свои изводи по съществото на спора, произнасяйки се и по всички поддържани във въззивната жалба и отговора защитни доводи и възражения на страните. По реда на чл. 272 ГПК въззивният съд може да препрати към мотивите на първата инстанция само при съвпадение на фактическите и правните изводи на двете инстанции и във всички случаи - при съвпадение на крайния резултат, без последното да би могло да е единствено и достатъчно условие за препращането, както и при условие, че е еднаква по обем решаващата дейност на всяка инстанция (Решение № 50183/14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. на ВКС, I т. о. и цитираното там).
Въззивното решение е постановено в отклонение от посочената практика, доколкото не са обсъдени редица доводи на жалбоподателя, изложени във въззивната му жалба и не са изложени самостоятелни решаващи мотиви, съдържащи анализ на събраните доказателства с произтичащите от него изводи за доказаност или недоказаност на релевантните факти (в случая основния спорен факт дали за процесния период ответникът е разполагал обективно с възможността да изтегли количества газ над реално приетите), респ. подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. Така не са обсъдени оплакванията, че първоинстанционният съд е вложил в текста на т. 10.4 от договора, смисъл, различен от действителния, без да вземе предвид връзката с останалите уговорки по т. 10.5-10.8; оплакванията, че първоинстанционният съд не е съобразил писменото признание за неприети договорени количества, съдържащо се в приложение № 2 към допълнително споразумение № 2/09.06.2020 г. (л. 459 от първоинстанционното дело); оплакванията за несъобразяване правилата и практиките при доставката на природен газ и спецификите на сделките с природен газ, неправилно приети от въззивния съд за преклудирани, доколкото тези доводи не са самостоятелни, а са свързани със заключенията на техническите експертизи от значение за установяването на обстоятелствата, предмет на тези експертизи; доводът, че приемането на количества газ от клиентите, които имат достъп до мрежата, е принципно неограничено, освен от общите национални капацитети на газопреносната мрежа, като ответникът е имал реалната възможност да приеме на съответния пункт количества съобразно конкретните си дневни потребности в отклонение нагоре или надолу от договорените количества; оплакванията, че първоинстанционният съд не е обсъдил заключенията на техническите експертизи. Вместо да обсъди и анализира събраните доказателства във връзка с изложените от ищеца оплаквания, въззивният съд най-общо е посочил, че не се установява изпълнението на основното задължение на ищеца, като е приравнил измерените от средствата за търговско измерване количества, приети от ответника, на количествата, доставени от ищеца до пункта за приемане/предаване, без да анализира в тази насока експертните заключения и без да обсъди доводите на ищеца за смисъла на уговорката по т. 10.4 от договора. Допуснатото от въззивния съд отклонение представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК като основание за отмяна на въззивното решение в обжалваната част, което същевременно налага делото да бъде върнато на основание чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане в същата част от друг състав на въззивния съд, който следва да обсъди доводите и оплакванията във въззивната жалба и в отговора на ответника, да прецени значението им за спора, и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото да установи налице ли е твърдяното неизпълнение от страна на ответника като предпоставка за възникване на уговорените в т. 7.5 от договора последици. При новото разглеждане въззивният съд следва съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК да се произнесе и по разноските за касационното производство.
С тези мотиви съдът РЕШИ:
Отменя решение № 446/30.06.2023 г. по т. д. № 962/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната част, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на отхвърлените искове по чл. 92 ЗЗД за вземания, произтичащи от договор за доставка на природен газ, а именно: 36 526,28 лв. неустойка за неприето количества газ и свързаната неустойка за забавено плащане в размер на 2634,65 лв., и връща делото за повторно разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................