Нищожност при обявени две различни решения по едно дело

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 662
гр. София, 05.11.2025 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Производството е образувано по касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б., чрез процесуалния й представител адвокат Н. Б., срещу въззивно решение № 340/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Апелативен съд – София.

С определение №1408 от 24.03.2025г. гр.д.№ 2532/2024г. на ВКС, ІІ г.о. делото е върнато на Софийски апелативен съд за изпълнение на дадените в мотивите на определението указания. Посочено е, че с разпореждане № 481/09.07.2024 за образуване на производството по чл.288 ГПК, издадено от Председателя на Второ г.о. на ВКС, е констатирано, че касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б. е подадена срещу решение № 340/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Апелативен съд – София, което се съдържа в електронната папка по делото в ЕИСС и е електронно подписано от членовете на въззивния състав. Същото не е приложено на хартиен носител по в.гр.д.№ 2962/2023г. по описа на САС. В електронната папка по делото в ЕИСС се съдържа и решение № 396 от 03.04.2024г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Апелативен съд – София, което също е електронно подписано от членовете на въззивния състав и е приложено на хартиен носител по в.гр.д.№ 2962/2023г. на САС. Констатирано е в настоящото производство, че гр.д. № 2962/2023г. на САС съдържа на хартиен носител само решение № 396 от 03.04.2024г., но не и решение № 340/26.03.2024 г., а в електронната папка на делото в ЕИСС се съдържат две подписани от съдебния състав решения, постановени след даване ход на устните състезания в съдебно заседание от 13.03.2024г., но с различни номера и дати. Указано е на САС да се приложат пояснения по констатациите и хартиен носител на решение № 340/26.03.2024 г. по гр.д. № 2962/2023г. на основание чл.102а, ал.4 ГПК. В приложените пояснения на съдията - докладчик по гр.д.№ 2962/2023г. на Софийски апелативен съд, е посочено, че първият от двата документа, наименован „решение“, получил № 340 от 26.03.2024г., представлява проект /чернова/ на съдебен акт. Поради техническа грешка този документ е подписан с електронни подписи от съдебния състав, въпреки че не е формирана воля той да бъде окончателен и диспозитивът му все още не е бил довършен. Тъй като делото е останало без решение, в електронната папка е присъединен втори документ, който е окончателният акт. Той представлява съдебното решение с №396 и дата 03.04.2025г., като същото е подписано с електронни подписи на членовете на състава и отговаря на предписаната в чл.236, ал.1-3 ГПК форма. Наред с него в системата е видима и черновата на мотивите към решението, която по технически причини е получила номер, но не отговаря на посочените изисквания на процесуалния закон, а има само съдържанието на чл.236, ал.2 ГПК, в проект.

При така развилата се процедура след постъпване на първоначалната касационна жалба, от касатора К. Б. Б., чрез пълномощника адвокат Н. Б., с вх.№ 2962/28.03.2025г. е подадено и „Възражение за нищожност на постановените по делото две въззивни решения“. В него се сочи, че двете постановени по въззивно гр.д.№ 2962/2023г. на САС решения са нищожни и се иска прогласяване на тяхната нищожност.
Ответниците по касация Н. И. Б., С. Д. С. и Е. Д. С., [населено място], чрез адвокат А. И., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК на касационна жалба вх. № 12917/14.05.2024 г. на К. Б. Б., в който твърдят, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Те са подали и становище на 22.04.2025г. относно цитираното „възражение“, в което сочат, че съдебният акт на въззивния съд от 03.04.2024г. е допустим и валиден и по същество – правилен. Считат, че решение № 340/26.03.2024 г. по в. гр. д. № 2962/2023 г. въобще не следва да се разглежда, защото е чернова и не подлежи на съхранение или публикуване в ЕИСС.
С определение № 3381/27.06.2025 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 340/26.03.2024 г. и въззивно решение № 396/03.04.2024 г., и двете постановени по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Софийски апелативен съд, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК с оглед евентуална нищожност на така постановените два съдебни акта – решения по съществото на спора, след даване на ход на устните състезания в открито съдебно заседание.
Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:
С решение № 340/26.03.2024г., постановено по в.д.№ 2962/2023г.на САС е потвърдено решение № 260941/07.07.2023 г. по гр. гр.д. № 16081/2018 г. на Софийски градски съд, с което: 1/ е отхвърлен предявеният от К. Б. Б. против Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответниците не притежават правото на собственост върху апартамент № 56, находящ се в [населено място], район „Т.“,[жк], [жилищен адрес] със застроена площ 156 кв.м., идентификатор *****, заедно с прилежащото му мазе № 5 и със съответните припадащи се идеални части от общите части на вх. „Д“ от сградата и от правото на строеж върху мястото; 2/ е отхвърлен предявеният от К. Б. Б. против Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищцата е собственик по давностно владение на 12 095/20 595 ид. ч. от апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор *****; 3/ е признато за установено по предявения насрещен ревандикационен иск, че ответниците по първоначалните искове Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. са собственици на спорния апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор *****, като първоначалната ищца К. Б. Б. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да им предаде владението му.
С решение № 396/03.04.2024г., постановено по същото въззивно дело на САС е обезсилено решение № 260941/07.07.2023г. по гр. д. № 16081/2018 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. Б. Б. срещу Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. отрицателен установителен иск за собственост – за установяване, че Н. И. Б., Е. Д. С. и С. Д. С. не са собственици на апартамент № 56, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с идентификатор *****, заедно с прилежащото мазе и със съответните припадащи се идеални части от общите части на вх. „Д“ от сградата и от правото на строеж върху мястото и е прекратено производството по този иск. В останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.

Така постановените по едно и също дело две въззивни решения по съществото на спора, след даване на ход на устните състезания в открито съдебно заседание, са нищожни. В практиката на ВКС /решение № 161/06.11.2023 г. по гр.д. № 4782/2022 г., IV г.о., решение № 50014/17.02.2023 г. по гр. д. № 2127/2022 г., I г.о./ е прието, че след влизане в сила на разпоредбата на чл. 102а, ал. 1 ГПК /ДВ, бр. 110 от 2020 г./, с подписването на издадено в електронна форма съдебно решение с електронен подпис е удовлетворено изискването за издаването му като валиден съдебен акт, който поражда същите правни последици, както и изготвеното в писмена форма и подписано със саморъчен подпис съдебно решение. В случая в регистъра на съдебните актове, които слагат край на производството, са обявени две съдебни решения, подписани с квалифициран електронен подпис от членовете на съдебния състав, участвал в откритото съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания. И двете решения са обявени с дата на открито съдебно заседание, когато е даден ход на устните състезания -13.03.2024г. При това положение не може да се приеме хипотезата, че първият от двата документа, наименован „решение“, получил № 340 от 26.03.2024г., представлява проект /чернова/ на съдебен акт и че поради техническа грешка този документ е подписан с електронни подписи от съдебния състав, въпреки че не е формирана воля той да бъде окончателен и диспозитивът му все още не е бил довършен, а присъединеният в електронната папка „втори“ документ /решение с №396 и дата 03.04.2025г./, да е окончателният акт. Няма законова възможност в регистъра на съдебните актове /в ЕИСС/ да да се обявявават „чернови“ на съдебните актовете. В случая при съпоставка на мотивите и диспозитивите на двата съдебни акта /№340 от 26.03.2024 г. и № 396 от 03.04.2024 г./ се установява, че двете решения се различават както в мотивната част, така и в своя диспозитив. При това положение и при така постановените две решения по съществото на спора, е неясно кой съдебен акт изразява формираната по спора воля на съдебния състав, участвал в заседанието, в което е даден ход на устинте състезания /чл. 235, ал. 1 ГПК/ и е надлежно обявен на страните след провеждане на съвещанието по чл. 21, ал. 1 ГПК.
С оглед на това, и двете решения на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 1 ГПК следва да се прогласят за нищожни, и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

На основание чл. 294, ал. 2 ГПК разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270, ал. 1 ГПК

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ въззивно решение № 340/26.03.2024 г. и въззивно решение № 396/03.04.2024 г. и двете постановени по в. гр. д. № 2962/2023 г. на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: