Дължимост на сметка при софтуерно въздействие върху електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 60145
гр. София, 15.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 3089/2020 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби” АД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. Варна, чрез адв. Г. против решение № 116 от 01.07.2020 г. по гр. д. № 35/2020 г. на Окръжен съд – Шумен. Излагат се оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. Г. страната поддържа жалбата.

Ответникът Р. А. С., чрез адв. Н. – Т. оспорва жалбата. Претендира разноски.

Предмет на жалба е горепосоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 971 от 23.10.2019 г. по гр. д. № 1539/2019 г. на Районен съд – Шумен е уважен предявеният от ищеца Р. А. С. против „Енерго - Про Продажби” АД със седалище [населено място] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 5 626. 33 лв., представляваща стойността на начислена въз основа на извършена корекция на сметка на потребителя доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 21.03.2017 г. до 20.03.2018 г. за обект по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление: [населено място], [улица], за която е издадена фактура № [ЕГН] от 30.04.2019 г. и са присъдени разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е приел, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, по силата на което ответникът се задължил да доставя на ищеца (клиент за обект с посочения по-горе абонатен номер) такава срещу насрещното задължение да се заплаща цената й, вкл. за процесния период. Посочил е, че на 20.03.2018 г. дружеството е извършило проверка на измервателния уред, ползван за обекта на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол. Отразено е, че електромерът е демонтиран за експертиза и подменен с нов. При осъществената метрологична експертиза на средство за измерване е изготвен констативен протокол от 16.04.2019 г. на Български институт по метрология, данните от който сочат на липса на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера. Съставът е посочил, че горното експертно изследване е установило при софтуерното четене на измервателния уред да е налице външна намеса в тарифната му схема и преминала ел. енергия на тарифа 15.8.3 и тарифа 15.8.4, която не е визуализирана на дисплея. В мотивите на обжалваното решение е изтъкнато, че в резултат на така констатираната намеса в уреда, за което клиентът е надлежно уведомен, електроразпределителното дружество е приело да е възникнало основание за корекция в отчетената стойност на потребената ел. енергия за исковия период, поради което същата е преизчислена, като е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия за този период и е издадена фактура за задължението. Установено е също от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, че въпросният електромер е преминал първоначална метрологична проверка и има такава годност до 2022 г., както и наличие на неправомерно вмешателство върху средството за търговско измерване (СТИ), която интервенция (софтуерна) е възможна без да се отваря същото, в резултат на което част от преминалата през него ел. енергия се натрупва (отчита) в невидимия на дисплея регистър 15.8.3 и 15.8.4. Посочено е, че изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно и там определеното количество ел. енергия може да бъде доставено до обекта на абоната съобразно пропускателните възможностите на присъединителните съоръжения и на СТИ. При тези фактически данни инстанцията по същество е направила съждение, че доколкото към датата на съставяне на процесния констативен протокол от 20.03.2018 г. нормата на чл. 47 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) е била отменена с решение на Върховния административен съд (ВАС) по адм. д.№ 2385/2016г. (обн.ДВ, бр.15/14.02.2017г.), а тя е регламентирала специалните изисквания към констативния протокол, който е елемент от състава на основанието за провеждане на корекционна процедура от оператора на разпределителната мрежа, както и разпоредбите на чл. 41-44 ПИКЕЕ, то липсва нормативен ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Развити са доводи, че неотменените към момента на проверката текстове на чл.48 – 51 ПИКЕЕ (отменени с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г.) не могат да преодолеят визираната нормативна празнина, като се прилагат по аналогия. Така е отречено правото на ответното дружество да начисли исковата сума като резултат от извършената едностранна корекция в количеството доставена ел. енергия до обекта на абоната и за срока по чл. 50 ПИКЕЕ. Втората съдебна инстанция е приела, че с оглед правилата на разпределение на доказателствената тежест в процеса ответникът не е провел доказване на правопораждащите вземането му юридически факти, вкл. и в хипотезата на чл. 183 ЗЗД, създаваща задължение за купувача да заплати на продавача (доставчика) цената на реално потребената ел. енергия, когато е отчетена доставка в по – малък размер от действителния. Развити са подробни мотиви за отсъствие на безспорни данни за осъществено от ищеца неправомерно въздействие върху СТИ. В тази насока е изтъкнато, че липсва информация за показанията на въпросните скрити (невизуализирани върху дисплея на уреда) регистри към момента на първоначалния монтаж на устройството, както и яснота за началния момент от когато е започнало твърдяното неточно отчитане на доставена ел. енергия, което характеризира определените от ответника нейни количества, осъществени по пътя на корекцията, като произволни. Прието е, че ако въпросното неточно отчитане е резултат от неправомерна софтуерна интервенция то не е установено по делото кога е осъществена тя. Според решаващия състав изразеното от вещото лице предположение за количеството ел. енергия, което може да премине технически през процесното СТИ не налага несъмнен извод, че такова е действително доставено и потребено от абоната. В атакуваното решение са изложени съображения за липса на данни (вкл. и от заключението на СТЕ) относно момента на преминаване на въпросното количество ел. енергия през уреда, както и че начислената сума е именно дължимата за консумацията на ел. енергия за обекта през исковия период.

С определение № 184/12.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните два материалноправни въпроса:

1. „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД?“ и

2. „Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката (ЗЕ), в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.?“

По първия релевантен въпрос е формирана практика на ВКС, изразена в решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на III г. о. и решение № 21/01.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на I г. о., чиито правни разрешения са възприети в последвалите решения на касационния съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 107/26.11.2020 г. по гр. д. №1096/2020 г. на ВКС, III г. о.; решение № 160/31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 216/13.01.2021 г. по гр. д. № 989/2020 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 78/05.05.2021 г. по гр. д. № 2541/2020 г. на ВКС, III г. о. и др. Според тази практика, която настоящият състав изцяло споделя, специалната регламентация на договорните отношения по продажба на електроенергия, установени между електроснабдителните дружества и крайните потребители при публично известни общи условия и разписани в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите разпоредби на ЗЗД, поради което потребителят дължи на основание чл. 183 от същия закон заплащане на реално потребената електрическа енергия. Прието е, че предвид липсата на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, обн. съответно с ДВ, бр.15/14.02.2017 г. и ДВ, бр. 97/23.11.2018 г.) горното разрешение произтича от договорния характер на разглежданите отношения по продажба и от общото правило, че купувачът по такъв договор дължи заплащане на цената на доставената стока, а също и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Изразено е разбиране, че при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя той отговаря по правилото на чл. 183 ЗЗД за цената на реално потребената елекроенергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в противоречие с дължимата и законово регламентирана защита на потребителя срещу евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за ел. енергия за минал период, поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Ето защо, когато е установено такова неправомерно въздействие върху СТИ съдилищата не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена ел. енергия, поради отсъствие на специална подзаконова уредба, каквато е съдържащата се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Дадено е също разрешение, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо електроснабдителното дружество да преизчислява сметките за потребена ел. енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по - малък размер, поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.

По вторият въпрос е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на III г. о., решение № 47/09.03.2021 г. по гр. д. № 2299/2020 г. на ВКС, III г. о. и др., в която се застъпва становище, че правна възможност за преизчисляване на сметките за потребена ел. енергия за минал период съществува и при действието само на разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 ПИКЕЕ към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, а дори и при непълнота на уредбата тя се преодолява чрез приложение на правилото на чл. 183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Дадено е разрешение (както вече се посочи по - горе в изложението), че макар да отсъства специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия, поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, която да осигурява защита на потребителя, провеждането на производство пред съд по правилата на ГПК гарантира равнопоставеност на страните и охранява интересът на добросъвестния потребител. Горното тълкуване на релевантния въпрос се споделя също и от настоящия съдебен състав.

Предвид дадените отговори на въпросите, обусловили допускането на касационното обжалване, въззивното решение е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Несъответен на последния е изводът на въззивния съд, че при липсата на процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи като основание за извършване на едностранна корекция на сметката досежно количеството доставена ел. енергия за минал период, възможността за провеждане на такава процедура само при действащи към този момент норми на чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, е изключена и има за последица отричане правото на ответното дружество да начисли исковата сума.

Правната връзка, установена по повод продажбата на електрическа енергия на краен клиент от доставчика, е гражданско материално правоотношение, за което е приложим общия граждански закон – ЗЗД и когато цената на доставената енергия не е заплатена, тя е безусловно дължима – без оглед наличието или липсата на специални процедурни правила за извършване на корекцията. В тези случаи договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Отсъствието на нарочна законова регламентация на процедурата и начина на изчисляване на ел. енергия, която не е отчетена във визуализираните регистри на СТИ, както и на регламентация в Общи условия на доставчика за корекция в тези хипотези, не се отразява на валидността на задължението за плащане. При установено количество на действително потребена ел. енергия, която не е заплатена, съществуването на вземане на доставчика с такъв произход не може да бъде отречено по формални съображения, основани на липса на конкретна подзаконова уредба за извършване на корекционната процедура, както е сторил въззивния съд. Основание за възникване на вземането на доставчика е сключеният с крайния клиент договор за продажба на ел. енергия и факта на получаване на съответното количество от нея, което може да бъде доказано пред съда с всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Атакуваното въззивно решение е и необосновано, какъвто довод се съдържа в касационната жалба на ответното търговско дружество. Необосновани са изводите на втората инстанция, че констатираното при метрологичната проверка на СТИ количество ел. енергия не е реално преминало през него и че не може да се установи това да е сторено в рамките именно на исковия период. Противното не може да се наложи от анализа на данните, събрани чрез изслушаната по делото съдебна експертиза, без да се ползват специализирани знания за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през измервателния уред за периода, за който е начислена. В тази връзка, в хода на хода на съдебното дирене по делото е останал неизяснен основният въпрос – кога, по какъв начин и с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие върху процесното СТИ. Не е даден отговор и за възможните причини за наличие на показания в скритите (невизуализирани върху дисплея на уреда) регистри на измервателното устройство (15.8.3 и 15.8.4.) – дали се дължи на целенасочено поведение или е резултат на техническа грешка при работата на уреда – т. е. на обективна причина. Въззивният съд не е събрал доказателства и за обстоятелството дали доставчикът разполага със софтуерна програма, чрез която да е в състояние да променя показанията в тарифите на СТИ или само с такава, чрез която да чете данните в него, респ. при съобразяване с техническите параметри и характеристики на монтирания в обекта на абоната измервателен уред не е изяснено възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скритите регистри количество ел. енергия за исковия период.

Предвид на изложеното, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено. Необходимостта от събиране на доказателства чрез назначаване на вещо лице за изясняване на релевантните за спора факти налага, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който като извърши софтуерен прочит на паметта на СТИ даде отговор на въпросите в кръга на разгледаните по-горе, както и на такива, поставени от страните.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 116 от 01.07.2020 г. по гр. д. № 35/2020 г. на Окръжен съд – Шумен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.