Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 13 Май 2021

Приложимост на малозначителност при опит за теглене от чужда банкова карта

Върховен касационен съд · 13 Май 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Подсъдима е оправдана за ненамерени и непредадени вещи, както и за двукратен опит да изтегли пари с чужда банкова карта поради малозначителност на деянието. Върховният касационен съд потвърждава оправдаването за ненамерените вещи поради липса на доказателства, но отменя решението относно банковата карта. Делото е върнато за ново разглеждане, тъй като неправомерното използване на чужд платежен инструмент не представлява малозначително деяние.

Какво приема съдът

Неправомерното ползване на чужд платежен инструмент не може да се счита за малозначително по чл. 9, ал. 2 от НК, дори от него да не са настъпили вреди (поради сгрешен ПИН код), тъй като деянието засяга съществено обществените отношения и законът не изисква настъпване на щета за довършването му.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

платежен инструментбанкова картамалозначителностобществена опасностсгрешен ПИН код

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * материална незаконосъобразност * явна незначителност на обществена опасност * продължавано престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

гр. София, 13 май 2021 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Явор Гебов

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 294 по описа за 2021 г

Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу решение на Софийски апелативен съд № 304 от 4.12.2020, по ВНОХД № 944/20, с което е потвърдена присъда на Врачански окръжен съд № 8 от 26.05.2020, по НОХД № 325/19.

С първоинстанционната присъда подсъдимата Ц. П. Ц. е призната за невиновна, както следва:

1/ в това, че на 8.06.2017 г в [населено място], е намерила дамски портфейл със сумата 50 лв, мобилен телефон, на стойност 78 лв и платежни инструменти: дебитна карта, издадена на С. Н. А., от „банка“, както и дебитна карта, издадена на същото лице, от „банка“, и в продължение на една седмица не е съобщила за тях на собственика, на властта или на този, който ги е загубил, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдана по обвинението по чл. 207, ал. 1 НК,

2/ в това, че на същата дата и на същото място, при условията на продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент: банкова карта, издадена на С. Н. А., без съгласието на титуляра, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК вр. чл. 9, ал. 2 НК, е оправдана по обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Анализът на доказателствата и доказателствените средства е извършен в отклонение от процесуалните изисквания. Налице са достатъчно доказателства, че подсъдимата е извършила престъпленията, за които е оправдана. Не е аргументирано становището на съда по какви съображения не е приета изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Допуснато е нарушение на материалния закон, неправилно е приложен чл. 9, ал. 2 НК, за деянието по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

С протеста се иска да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за частично уважаване на протеста, а именно: в частта относно обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Счита, че, в останалата част, протестът не следва да бъде уважен, а решението следва да бъде оставено в сила.

Защитата изразява становище за неоснователност на протеста.

Подсъдимата не участва лично в производството пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящата инстанция не намира основание в довода, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение на процесуалните правила. Единствено в показанията на св. Д. И. се съдържат данни за извършеното престъпление по чл. 207, ал. 1 НК, но те не уличават подсъдимата, а уличават свидетеля, заявил, че той е намерил инкриминираните вещи. Пострадалата А. е починала след деянието, което е попречило на разследващия орган да я разпита като свидетел. Извън цитираните твърдения на св. Д. И., не са налице други доказателства, които пряко или косвено да подкрепят тезата, че подсъдимата е осъществила деянието по чл. 207, ал. 1 НК, поради което правилно е прието, че липсва надлежна доказателствена основа за нейното осъждане по посоченото обвинение. Що се отнася до това, че не е аргументирано становището на съда защо не приема за доказани фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да се отбележи, че съображения в тази насока не е нужно да бъдат излагани, тъй като въпросът е уреден законодателно, а именно: фактите, залегнали в обвинителния акт, нямат доказателствено значение, а подлежат на доказване с всички допустими доказателствени средства. Когато събраните доказателства не установяват описаната от прокурора фактическа обстановка, съдът е задължен да признае подсъдимия за невинен и да го оправдае по възведеното обвинение. Апелативният съд е спазил процесуалния стандарт при постановяване на осъдителна присъда, залегнал в чл. 303 НПК, поради което законосъобразно е потвърдил оправдателната присъда по обвинението по чл. 207, ал. 1 НК. На следващо място, липсва процесуално нарушение при анализа на доказателствата и доказателствените средства, имащи отношение към обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Правилно са оценени показанията на св. Д. И., наред със заключението на Видео-техническата експертиза, въз основа на които е прието, че подсъдимата е автор на деянието по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С оглед на изложеното, неоснователно се твърди, че при анализа на доказателствата, относими към това обвинение, е допуснато процесуално нарушение, а доводът в тази насока не може да бъде споделен.

ВКС намери, че е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т 1 НПК, касаещо приложението на материалния закон при квалифициране на деянието по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК / като такова, попадащо в обсега на чл. 9, ал. 2 НК /. Това е така, защото макар и степента на обществена опасност на дееца да е ниска, степента на обществена опасност на деянието не разкрива признаците на „малозначителност“ или „явна незначителност“, тоест, налице е негативна предпоставка за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. В тази насока, от значение е следното: Всякога ползването на чужд платежен инструмент без съгласието на титуляра, независимо дали от това са настъпили или не имуществени вреди, накърнява обществените отношения в степен, налагаща реализиране на наказателна отговорност за извършителя. Неслучайно законът не изисква от деянието да са настъпили щети, за да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 НК. Когато от деянието са причинени щети, степента на обществена опасност на деянието допълнително се завишава и размерът на щетите се отчита при индивидуализация на наказанието. По настоящето дело, подсъдимата е боравили двукратно с чужд платежен инструмент, без съгласието на титуляра, с намерение да го ощети / да изтегли парични средства от банковата му сметка /, но не е могла да осъществи намерението си поради фактор, стоящ извън нейната воля, какъвто е погрешното въвеждане на ПИН-кода. Посоченото обстоятелство се отразява на конкретната степен на обществена опасност на деянието в насока на нейното завишаване и има самостоятелно значение при преценката за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. От друга страна, неправомерното ползване на чужд платежен инструмент е осъществено при условията на чл. 26, ал. 1 НК, което също се отразява на степента на обществена опасност на извършеното, като я завишава. Ето защо, като е приел, че за престъплението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК, съдът е допуснал неправилно приложение на материалния закон, а доводът, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, е основателен. За отстраняване на допуснатото нарушение е необходимо въззивното решение да бъде частично отменено и делото да бъде върнато в отменената част за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В останалата част, относно произнасянето по обвинението по чл. 207, ал. 1 НК, решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения, ВКС намери, че протестът е частично основателен и като такъв следва да бъде частично уважен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 3 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, III НО, Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен № 304 от 4.12.2020 г, по ВНОХД № 944/20, в ЧАСТТА относно произнасянето по обвинението по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

ВРЪЩА делото, в отменената част, за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.

ОСТАВЯ в СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.