Статут на таванското пространство като индивидуална собственост или обща част

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50060
София, 18.09.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2045/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 50096 от 13.03.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 14.02.2022 г. по гр. д. № 1756/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 369/22.03.2022 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което да се отхвърли иска за ревандикация.

Касаторите З. Н. Ш. и Г. Н. Ш. искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответницата по касация Д. С. К. оспорва жалбата в подадения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание не изразява становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

С въззивното решение, предмет на касация, Пловдивският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт, като вместо него е постановил нов по същество, с който е признато за установено по отношение на касаторите, че Д. С. К. е собственик на 1/2 ид. ч. от подпокривно пространство от 70 кв. м. и от стълбище към него, представляващи обща част от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място] и ответниците са осъдени да й предадат владението върху описаната 1/2 ид. ч.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос: кой е меродавният момент за определяне статута на тавана като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част в сграда в режим на етажна собственост.

По така поставения въпрос трябва да се даде следният отговор:

При определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не е и може да се притежава в индивидуална собственост, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от собственика (съсобствениците) на сградата. Меродавният момент към който се преценява този статут е момента на възникване на етажната собственост. При положение, че към този момент бъде определено друго предназначение по волята на етажните собственици, меродавно ще е така определеното предназначение. По отношение на тавана, когато той не е конструктивна обща част на сградата - подпокривно неизползваемо пространство и обща по естеството си част, а има такава височина между пода и покрива, че може да се преустрои в самостоятелни или обслужващи помещения и да се използва за живеене, за ателие или склад, трайната съдебна практика приема, че той е обща част по предназначение, без която сградата може да съществува. Приема се също, че след обособяване на такива помещения те ще запазят характеристиката си на общи части по предназначението си, но вече биха могли да преминат в самостоятелна собственост на някои от притежателите на самостоятелни обекти в сградата, евентуално на трето лице, ако обособеното в тавана помещение може да съществува самостоятелно /напр. жилище, ателие, склад, стаи за творческа или научна дейност и др./. Волята на собствениците за промяна предназначението може да не е изразена изрично, но трябва да следва от „някой акт“ или от поведението им, което да разкрива недвусмислено такава воля. Горното се извежда от постановките на тълкувателно решение № 34/15.08.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г., ОСГК на ВС и трайната съдебна практика, обективирана в решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр. д. № 1940/2009 г. на ВКС, първо г. о., решение № 280/18.03.2014 г. по гр. д. № 1718/2013 г. на ВКС, първо г. о., решение № 40/25.03.2016 г. по гр. д. № 4994/2015 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 33/02.06.2022 г. по гр. д. № 2419/2021 г. на ВКС, второ г. о., които се възприемат от настоящият състав.

Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., като разгледа жалбата на наведените в нея основания, приема за установено следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата се легитимира като собственик с постановление за възлагане от 04.01.2016 г., с което е придобила апартамент на първия етаж от сградата, заедно с две избени помещения и съответните идеални части от общите части на сградата, както и на 2/5 ид. ч. от поземления имот.

Ответниците са възразили, че процесното таванско помещение не е обща част, като на основание наследствено правоприемство от А. Ш. са индивидуални собственици на цялото таванско помещение, което било преустроено за живеене, заедно с вътрешното стълбище към него.

По касационната жалба.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Видно от постановление от 04.01.2016 г. на ищцата е възложен неподеляем недвижим имот, собственост на съделителите В. С., И. С., С. С., П. С. и П. С., а именно: самостоятелен обект с идентификатор ***** – жилище, апартамент, заедно с две избени помещения, със съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с 2/5 ид. ч. от дворното място, представляващ по документ за собственост първи партерен етаж с общ вход за сградата и самостоятелен вход за етажа.

Със съдебна спогодба от 21.12.1963 г. по гр. д. № 682/1963 г. на Пловдивски народен съд в дял на Д. /Д./ С. е поставен целия втори /надпартерен/ етаж, с общ вход, стълбище и тераса, „целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои, надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“ и две избени помещения. В дял на другата съделителка М. П. е поставен целия първи /партерен/ етаж, с общ вход, стълбище и тераса, както и две избени помещения.

С нотариален акт № 58/1966 г. Н. и М. Н. са закупили първи /партерен/ етаж, две избени помещения с общ вход и общ вход за апартамента, заедно със съответен дял от общите части на сградата и 2/5 ид. ч. от дворното място. Продавач по договора е М. П.. През 1969 г. първият етаж е продаден на П. и Н. С..

С договор за дарение от 1971 г., сключен с нотариален акт № 90, Д. С. е прехвърлила в полза на дъщеря си А. Ш. 1/3 ид. ч. от целия втори надпартерен етаж, „целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои, надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“. С договор за дарение от същата година, сключен с нотариален акт № 91, дарителката е прехвърлила в полза и на внучка си З. Ш. 1/3 ид. ч. от целия втори надпартерен етаж, „целия таван, състоящ се от една стая и таванско помещение, със самостоятелно стълбище, с право да преустрои, надстрои и развие тавана в нормален жилищен етаж“.

Със съдебна спогодба от 26.07.1978 г. по гр. д. № 5258/1978 г. на Пловдивския районен съд в дял на А. Ш. са поставени: 3/5 ид. ч. от дворното място, заедно с 1/2 ид. ч. от външното стълбище и стълбищна площадка, общи за двата етажа, целият втори етаж със самостоятелно стълбище за него с вход от външната стълбищна площадка от запад, състоящ се от входно антре, две стаи, кухня, клозет, вътрешно стълбище за тавана – преустроен за живеене, цялата изба – мазе, разпределени в избени помещения, с вход от север, без избените помещения под външната стълбищна площадка и находящото се в югоизточната част на жилищната сграда, 1/2 ид. ч. от коридорчето в мазето, започващо от входа до югоизточната избена стая.

От събраните съдебно-технически експертизи се установява, че в подпокривното пространство е изградено мансардно жилище, като са обособени следните помещения: дневна с кухненски бокс, в най-ниската част със светла височина 2 м. и висока част-2,90 м., стая, санитарен възел-тоалетна с душ, и склад- гардеробно.

По архитектурен проект сградата се състои от полуподземен етаж, обозначен като „зимник“, първи /приземен/ етаж, обозначен като „партер“, втори жилищен етаж, обозначен като „етаж“, и тавански неизползваем етаж. В графичната част на проекта не е показано как е било предвидено да се осъществява достъпът до таванския етаж. Сградата е имала един главен вход от югозападната фасада и един второстепенен от северозападната фасада /за прислугата/, осигуряващ и достъп до полуподземния складов етаж. Към 1963 г. входът за сградата е общ, с общо предверие. При постигане на спогодбата главният вход на сградата е бил обособен по друг начин-с покривна тераса отпред /веранда/ и стълбище от югозападната страна на фасадата за достъп до нея; стълбище до таванския етаж. Към 1978 г. входът за втория жилищен етаж е обособен като самостоятелен директно от външното стълбище и външната стълбищна площадка /веранда/. При съпоставка между проекта, описанието на помещенията на първия и втория етажи по делбения протокол от 1963 г. и настоящето състояние на сградата, експертът достига до извода, че към момента на извършване на делбата, освен промяна на предназначението на някои от помещенията на двата етажа, над югозападния вход на сградата е била оформена голяма покрита тераса, със стълбище към нея, като по този начин е обособен самостоятелен достъп до втория етаж. Според вещото лице към онзи момент е било изградено и стълбището за достъп до таванския етаж. Този етаж е с обща площ от 73,50 кв. м., от които 6,67 кв. м. попадат в стълбищната клетка, а останалите 66,83 кв. м. са обособени в съвкупност от помещения за жилищни нужди. Светлата височина таванския етаж варира от 1,20 м. до 3,08 м. В същия диапазон е светлата височина в дневната, като в кухненския бокс към нея най- ниската височина е 1,98 м. Отразено е какви прозорци има в помещенията, като в дневната общата площ на светлите отвори е 1,35 кв. м. при норматив от 2,13 кв. м., а в спалнята- 2,16 кв. м. при норматив от 2,01 кв. м. В подпокривното пространство е осъществено преустройство- обособени са функционални зони, направено е „задигане на две зони“ в дървената покривна конструкция в североизточната и северозападната фасада, видимо на фасадата. В резултат на преустройството на покривната конструкция са отворени два броя капандури по северозападната и североизточната фасади.

От събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля П. С., който е закупил първия жилищен етаж през 1969 г., семейството му не е ползвало тавана. Според показанията на свидетеля В. С. таванското помещение е било отдавано под наем.

Въззивният съд е приел, че през 1925 г.- 1930 г., сградата е била изградена като триетажна еднофамилна, с неизползваем тавански етаж, до който не е бил предвиден постоянен достъп по стълбище. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 34 от 15.VIII.1983 г. по гр. д. № 11/1983 г. на ОСГК, преустройството и изграждането на отделни обекти или сервизни помещения в подпокривното пространство може да стане по съгласие на всички етажни собственици при спазване на законните изисквания за извършване преустройството. Видно от съдебната спогодба от 1963 г., такова съгласие е било постигнато между собствениците на сградата. В случая таванът не може да се разглежда като обща част по естеството си. Преустройството му по съгласие на съсобствениците е било допустимо, но наличието на съгласие за преустройството му в жилище обаче не променя автоматично статута на тази част на сградата. Таванът /подпокривното пространство/ остава обща част до момента, в който преустройството бъде реализирано. Предвид забраната по чл. 38, ал. 3 от ЗС за делба на общите части, извършената през 1963 г. делба се явява нищожна в частта, с която неизползваемото към онзи момент подпокривно пространство е постановено в дял на съделителката Д. С.. Към този момент таванът не е бил преустроен за задоволяване на жилищни нужди. От делбения протокол е видно, че на тавана е било обособено само едно помещение, а също така, че към него е било изградено стълбище. Въз основа анализ на съдържанието на нотариалните актове от 1971 г. е посочено, че същото е било положението и към този момент. Първият документ, в който е отразено, че таванът вече е преустроен е делбеният протокол от 26.07.1978 г. От значение за решаване на спора е въпросът дали в резултат от преустройството е възникнал нов самостоятелен обект в сградата, отговарящ на нормативните изисквания за жилище. Обсъдени са изискванията, установени от Строителните правила и норми за изграждане на населените места /Обн., ДВ, бр. 75 от 18.09.1959 г., отм., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г./ - § 21а, § 38 и 39, както и тези на Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г. / - чл. 35, чл. 39, чл. 50, чл. 63, ал. 1 и ал. 6, на Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г., в сила от 26.07.1995 г./ - чл. 83, ал. 1, чл. 93, ал. 2, т. 2, б. “г“ и чл. 94 и на действащата Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /в сила от 13.01.2004 г./ - чл. 72, ал. 3, изр. 2. В обобщение е направен извод, че тъй като промяната на статута на общата част по предназначение е възможна само със съгласието на етажните собственици, то от съществено значение е за какво е дадено същото. В случая съгласието за преустройство, обективирано в спогодбата от 1963 г., е конкретно за преустройство на тавана в жилище, не и за обособяване на обект с друго предназначение. При положение, че на практика не е реализирано преустройството в жилище, не може да се приеме, че таванът е престанал да бъде обща част.

С оглед даденото разрешение на поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е неправилно. Обуславящите изводи на въззивния съд са изведени от нищожността на съдебната спогодба, в частта й, с която таванът е поставен в дял на съделителката С. и съответствието му с нормативните изисквания за жилище. Към момента на възникване на етажната собственост – сключване на съдебната спогодба през 1963 г. е било отнето предназначението на тавана да обслужва двата самостоятелни етажа. Обективираната в тази спогодба /от която произтичат и правата на праводателите на ищцата/ воля на етажните собственици е таванът да премине в самостоятелна собственост на собственика на втория жилищен етаж. Видно от сключената през 1978 г. съдебна спогодба таванът е бил преустроен за живеене и е изградено стълбище за достъп до него. Подобна промяна не е забранена от закона, тъй като се касае за обща по предназначение, а не по естеството си част /във втория случай законът не допуска възможност за промяна на статута/. Изводът, който се налага, е, че спорният обект не е принадлежност съгласно чл. 98 ЗС към главната вещ – самостоятелните етажи, и ищцата като приобретател на първия жилищен етаж не е придобила права върху него. Ищцата, в качеството на етажен собственик, не се легитимира за собственик и на идеални части от ползвания от ответниците обект и следователно не притежава права, които да брани с иск за собственост. Този извод не се променя от данните по делото, че обектът не отговаря частично на изискванията за жилище в подпокривното пространство, действали към момента на изграждането му /чл. 35, чл. 39, чл. 50, чл. 63, ал. 1 и ал. 6 от Наредба № 5/1977 г. за правила и норми по ТСУ - отм./. Без правно значение за правата на ответниците като правоприемници на собственика на втория жилищен /надпартерен/ етаж, са видът и функционалната характеристика на помещенията в подпокривното пространство, след като при учредяването на етажната собственост е прието същото да премине в самостоятелна собственост на този собственик. В обобщение, спорният обект, разположен в подпокривното пространство, не е обща част на сградата, поради което и правата на ищцата върху общите части не се разпростират върху него. Предявеният иск за собственост е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество от ВКС съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, като се отхвърли предявения иск за ревандикация.

С оглед изхода на делото ответницата по касация дължи заплащане на направените разноски, които за всички инстанции възлизат на сума в общ размер от 3 965 лв., от които 1 250 лв. – разноски за първоинстанционното производство, 1 250 лв. – за въззивното производство и 1 465 лв. – за касационното производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № № 171 от 14.02.2022 г. по гр. д. № 1756/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, поправено с решение № 369/22.03.2022 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. К. срещу З. Н. Ш. и Г. Н. Ш. искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на ищцата, на основание постановление за възлагане от 04.01.2016 г., върху следния недвижим имот: 1/2 ид. ч. от подпокривно пространство от 70 кв. м. и от стълбище към него, представляващи обща част от сграда с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], които идеални части представляват принадлежност към собствения на ищцата самостоятелен обект с идентификатор **** и за осъждане на ответниците да предадат владението върху описаната идеална част от недвижимия имот.

Осъжда Д. С. К. от [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на З. Н. Ш. и Г. Н. Ш. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, офис № 10, адв. Л. Л., сумата 3 965 лв. /три хиляди деветстотин шестдесет и пет лева/, представляваща направени разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: