Покритие на „Гражданска отговорност“ при използване на временни регистрационни табели

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 790

гр.София 31.12.2025 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 97 по описа за 2024 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от ищците по делото А. Т. П. и Н. Т. П., касационна жалба от ответника ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните си директори П. Д. и В. И., чрез юрисконсулт М. В. и касационна жалба от Б. А. А., чрез адвокат Е. П., който е третото лице - помагач на ответника по иска.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по жалбата на ищците А. П. и Н. П. в частта, с която са отхвърлени техните искове, както следва: по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 99 000 лв. спрямо всеки от тях, до претендираната сума от по 200 000 лв., както и за разликата над 33 000 спрямо всеки от тях, като правоприемници на С. Д. М., до претендираната по 66 666,66 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и по жалбата на ответника по исковете ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и В. И., в частта, с която дружеството, е осъдено да заплати обезщетения както следва: по 99 000 лв. на А. Т. П. и Н. Т. П., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД; по 33 000 лв. на А. Т. П., Н. Т. П., и С. Т. П., като правоприемници на С. Д. М., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и относно съдебноделоводните разноски по делото.

Касационно обжалване по касационната жалба на Б. А. А., третото лице – помагач на ответника, не е допуснато.

С. Т. П. (правоприемник в хода на процеса на ищцата С. Д. М.), действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К., не е обжалвала въззивното решение, което значи, че то е влязло в сила в отхвърлителната си част за нея.

Въззивното решение е допуснато в указаните части, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: 1. кои са обстоятелствата, които съдът трябва да вземе предвид при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и следва ли да ги обсъди спрямо всеки ищец с оглед конкретиката по делото; 2. в случаите, при които временните регистрационни табели не са използвани според изброеното в чл. 30 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата), това от значение ли е за наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 от Кодекса за застраховане (КЗ).

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение:

Относно въпроса по приложението на чл. 52 ЗЗД: Принципът за справедливост, установен в правната норма, както е указано още в Постановление № 4/23.12.1968 г. на ПВС РБ, изисква от съда да извършва преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на конкретното увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в Постановлението са примерно изброени някои от тях. Съдебната практика е установила, че други такива обстоятелства са личността на пострадалия, начина му на живот, обичайната среда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването др. Във всички случаи, за база, при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатичическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, като следва да се отчита това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.

Важно е как всички конкретни факти и обстоятелства са се отразили върху увредения, което няма как да бъде напълно еднакво за различните лица и при спецификата за всеки отделен случай. Недопустимо е присъждане на обезщетение при обща оценка, спрямо всички пострадали, на релевантните поотделно за всеки от тях обстоятелства. Вземането е лично и съдът установява поотделно за всеки пострадал дали е претърпял неимуществени вреди, в какво се изразяват за него те, какъв е техният интензитет и продължителност.

Отговорът на въпроса - дали е от значение за наличието на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 от Кодекса за застраховане (КЗ), когато временните регистрационни табели не са използвани според изброеното в чл. 30 от Наредба № 1-45 от 24 март 2000 г., изисква анализ на приложимата нормативна уредба към момента на сключване на застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в случая към 06.10.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.5 КЗ, търговците по смисъла на Търговския закон (ТЗ), извършващи внос и продажба на моторни превозни средства, които получават временни табели с регистрационен номер, са длъжни да сключат задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за тези временни табели. Застраховката се сключва само по регистрационния номер на временните табели за срока на валидност на временните табели, но не повече от една година.

Подробна поднормативна регламентация за условията и реда за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях се съдържа в Наредба № I –45 от 24 март 2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, обн. ДВ бр. 31/2000 г. от 14 април 2000 г.(Наредбата). Редът и процедурата за издаване на временни табели с регистрационен номер, както и правилата за тяхното използване са регламентирани подробно в чл. 30 от Наредбата. Временните табели с регистрационен номер за срок от 1 година се предоставят на лице-търговец по см. на ТЗ, извършващо внос и продажба на превозни средства, за ползване при управление на МПС на територията на страната за тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Табелите се получават след представяне на дневник за завеждането им и пътни книжки, съобразно заявения брой, като за всеки комплект се издава разрешение за временно движение. Предвидено е изрично изискване за отразяване в дневника и пътните книжки на подробна информация за всички получени табели - серия и номера на документите за временното движение и срок, за който са издадени, дата и час (от до) на използването, маршрут, цел на използване на табелите, трите имена на водача, представителя на търговеца и данните за марка, модел, номер на рама и цвят на превозното средство, както и изисквания за отразяване в пътната книжка на дата на ползване на табелите, пореден № от дневника, марка, модел, цвят и номер на рама на ползваното превозно средство, маршрут и цел на придвижването, час на излизане и час на връщане, име и фамилия и подпис на водача. Пътната книжка трябва да се носи винаги при използването на превозно средство с временни табели, с регистрационен номер и данните в нея трябва да съответстват на данните, записани в дневника. Изрично е предвидено в ал. 15 на чл.30 от Наредбата, че временните табели с регистрационен номер се използват само за моторните превозни средства, собственост на търговеца, от лицата, определени от него при подаване на заявлението, а в ал.16 на чл.30 от Наредбата се съдържа изискване при използването на превозните средства с временните табели с регистрационен номер, в превозното средство или в теглещото МПС, задължително да присъства представител на търговеца, на когото са предоставени табелите.

При анализ на посочените разпоредби се налагат следните изводи: Застрахователното покритие по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл.483, ал.5 КЗ не се отнася за конкретно моторно превозно средство, а за неограничен брой определяеми моторни превозни средства, които са внесени в страната от търговеца, извършващ внос и продажба на автомобили, и предназначени за продажба, на които е монтирана временната регистрационна табела, издадена на търговеца по реда на чл.30 от Наредба № 1-45. Покритието на застрахователния риск по чл. 483, ал. 5 КЗ е само при използването на табелите от посочените в Наредбата субекти (търговци по см. на ТЗ, извършващи внос и продажба на превозни средства), за срока на валидност на временните табели, но не за повече от една година, и за указаните в нея случаи (тестване, придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от един търговски обект до друг и до официално обявено изложение), свързани именно с целта, поради която е придобит автомобила – продажба. Касае се за специфична хипотеза на застраховка „Гражданска отговорност“ и застрахователното покритие обхваща само специално уредените хипотези на използването на табелите. В тази връзка, за проследяването при управлението от кого, на какви автомобили, и при използването им с каква цел, е настъпило застрахователното събитие, е създадена подробна, нарочна уредба за получаване на временните табели и използването им.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че отговорът на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК е: Не е налице застрахователното покритие по чл. 483, ал.5 КЗ, когато издадените временни табели с регистрационен номер на търговеца, извършващ внос и продажба на превозни средства, не са използвани според изброеното и в съответствие с чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства( обн. ДВ бр.31/2000г. от 14 април 2000г.

По касационните оплаквания:

Касаторите – ищци А. Т. П. и Н. Т. П., чрез адвокат С. С., излагат доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната от тях част – неточно приложение на чл. 52 ЗЗД, допуснати съществен нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. Искат неговата отмяна и уважаване на претенциите им в цялост. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Насрещната страна ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните си директори П. Д. и В. И., чрез юрисконсулт М. В., отговоря, че касационната жалба е неоснователна.

Третите лица - помагачи на ответника по делото - Б. А. А. и ЗАД „Армеец“ АД, не изразяват становище по касационната жалба на ищците в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С. Т. П. (правоприемник в хода на процеса на ищцата С. Д. М.), действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К., не е насрещна страна по жалбата на другите двама ищци и администриращият съд неправилно е връчил препис от касационната жалба с указания за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Касаторът - ответник по делото ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и В. И., чрез юрисконсулт М. В., излага съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната от него част поради неточно приложение на материалния закон – чл. 432, ал. 1 КЗ, чл. 30 от Наредба №1-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и на чл. 51 ЗЗД. Иска отмяна и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, за всички инстанции.

Насрещните страни – ищците А. Т. П. и Н. Т. П., чрез адвокат С. С., отговарят, че касационната жалба на застрахователното дружество е неоснователна. Молят за присъждане на съдебноделоводни разноски.

Насрещната страна – ищцата С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К., чрез адв. Й. Ц. Й., счита касационната жалба на ответника за неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията. С допълнително становище от 26.03.2024 г., поддържано и в открито съдебно заседание, прави отвод за присъдено нещо по отношение на нея досежно отговорността на застрахователя.

Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С. Д. М. (майка) А. Т. П. (син) и Н. Т. П. (син) са предявили искове по чл. 432 КЗ против ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД за заплащане на обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всекиго за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Т. П., в резултат от ПТП, както и компенсаторна лихва в размер на законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В хода на процеса С. Д. М. е починала и на нейно място са конституирани тримата й наследници, нейни внуци - А. Т. П., Н. Т. П. (ищци по делото и на лично основание) и С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К.. Първостепенният Софийски градски съд е отхвърлил исковите претенции в цялост.

Въззивният съд, като отменил частично първоинстанционното решение, осъдил ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД да заплати, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, обезщетения за причинени неимуществени вреди както следва: на А. Т. П. и Н. Т. П. по 99 000 лв. на лично основание и по 33 000 лв., като правоприемници на ищцата С. М.; на С. Т. П. - 33 000 лв., като правоприемник на ищцата С. Д. М., както и обезщетения по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване. Отхвърлил е исковете за разликата до претендираните суми. Присъдил е разноски на насрещните страни съразмерно уважената и отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника - Б. А. А. и ЗАД „Армеец“ АД.

За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че на 26.11.2016 г., през нощта (01.45 ч.), управляваният от загиналия Т. П. лек автомобил самокатастрофирал на хлъзгав път, при мъгла, на шосето между Г. О. и [населено място], като излязъл извън пътя. На помощ на водача се притичали пътуващите в друго моторно превозно средство, марка В.. В момента, в който мъжете се опитват да прикачат теглич, свързващ двете коли, спрялото в платното за движение превозно средство ВАЗ било връхлетяно от пътуващия с несъобразена скорост водач на автомобил Ф. М., с временен ДК № , Б. А.. На място загинали трима души, намиращи се на пътното платно край двата автомобила, които не са се движели. Загиналият Т. П. е баща на А. П. и Н. П., и син на С. М.. С влязло в сила решение № 66 от 23.04.2020 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 398/2019 г., Б. А. е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години. Съдът установил, че застрахователна полица ВО /22/116002600835/06-10-2016 е сключена между ЗК “Лев Инс“ АД и “М. Й.“ ЕООД (като търговец на употребявани автомобили), която се отнася до предоставен временен номер . Табелите, спрямо които е сключен договорът за застраховка, са предадени на деликвента на 25.11.16 г., „за докарване на МПС - Ф. М до работна площадка на застрахованото дружество, по местонахождение на седалището му, с цел евентуална продажба.“ Съдът приел, че съобразно разпоредбата на чл. 30 от Наредба № 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистриране на ППС (ДВ 31/00 г.), застрахователното покритие обхваща всички случаи на настъпило при ползването на табелите застрахователно събитие. Посочил още, че Наредба № 49/16.10.14 г. (чл. 8 и 9) нормира, че обхватът на застраховка “гражданска отговорност“, издадена от застраховател по регистрационен номер на временни табели, се разпростира във всички случаи на вреди, произлезли от управлението на автомобила с временни номера.

По отношение на възражението за съпричиняване от страна на починалото лице, поради това, че то не е носило предпазна светлоотразителна жилетка, съдът установил, че към момента на настъпване на инцидента, загиналият П. е бил приведен до лекия автомобил В и, поради това, не е бил видим за водача на автомобила Ф.. В тази ситуация фаровете на приближаващото се МПС не биха могли да отразят светлина – те не са достигали до пострадалия, с оглед на което е заключил, че не е налице съпричиняване. Пострадалият и да е бил с жилетка, тя не би му осигурила отразена видимост за приближаващото МПС.

Съдът установил, че след развода на починалия, през 2013 г., той останал да живее с майка си С. М., в [населено място], и се грижел за нея. Майката С. М. е починала половин година след сина си. Децата на починалия – Н. и А. били ученици в Г. О., но през уикендите се в връщали на село. Починалият работил на две места, за да издържа близките си, а за тях загубата му се превърнала в трагедия. Съдът приел, че не са установени отношения, различни от традиционните за съответната степен на родство. Отчел, че децата не са живеели постоянно в общо домакинство с баща си, а майката на загиналия е починала сравнително кратко време след неговата смърт (т.е. продължителността на страданията ѝ не е голяма). Така мотивиран, определил размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост – по 99 000 лв. за майката и за всеки от двамата синове, като отхвърлил исковете над уважения размер.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

По касационната жалба на ищците по делото А. Т. П. и Н. Т. П.:

Основателен е касационният довод на касаторите - ищци за неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Въззивният съд е приложил неточно закона, в противоречие с даденото разяснение по чл. 290 ГПК.

Основателни са и оплакванията, че въззивният съд, в нарушение на материалния закон, а още и на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, не е отчел следните обстоятелства, които са релевантни за определяне на справедливия размер на обезщетението - възрастта на синовете на починалия към датата на неговата смърт; това, че той е бил единствено дете на С. М.; възрастта на пострадалия Т. П.; не е отчетена икономическата конюнктура в страната, като касаторите са се позовали на нивата на минимална заплата в страната и увеличението й, а още и на нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди; както и размерите на присъжданите обезщетения при сходни казуси в съответния времеви период.

По касационната жалба на ответника по делото ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД:

Неоснователен е касационният довод за неточно приложение на чл. 51 ЗЗД. Правилно въззивният съд е изключил съпричиняване от страна на наследодателя на ищците – пострадалият, след като липсва причинноследствена връзка между неговото поведение (не е ползвал светлоотразителна жилетка) и причиненото му увреждане. Загиналият П. е бил приведен до лекия автомобил В. и, поради това, не е бил видим за водача на автомобила Ф. М., така, че е без значение дали е бил или не със светлоотразителна жилетка. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем поради изследваното поведение на пострадалия, а случаят не е такъв.

Основателен е касационният довод за допуснато нарушение на чл. 30 от Наредба № 45/24.03.2000 г., съответно на чл.483, ал.5 КЗ

Възражението на застрахователя, заявено надлежно в първоинстанционното производство, че не е настъпил застрахователният риск по договора с „М. – Й.“ ЕООД, е по съображения, че при произшествието, автомобилът не е бил изпробван, нито е бил използван за придвижване до сервиз, от един търговски обект до друг, до официално обявено изложение, за които случаи именно се предоставят временните табели с регистрационни номера, съгласно цитираната по-горе Наредба. Неправилно, в противоречие с даденото разяснения по реда на чл. 290 ГПК, въззивният съд е счел, че обхватът на застраховка “гражданска отговорност“, издадена от застраховател по регистрационен номер на временни табели, се разпростира във всички случаи на вреди, произлезли от управлението на автомобила с временни номера – без оглед на това дали табелата е монтирана на автомобил измежду внесените от търговеца, и дали с оглед постигане на целта – продажба на автомобила, при използването му в някой от уредените в чл. 30 от Наредбата случаи.

В заключение, въззивното решение следва да бъде касирано и спорът разрешен по същество, като исковете бъдат изцяло отхвърлени, защото, в случая, не е налице застрахователното покритие по чл. 483, ал.5 КЗ - издадените временни табели с регистрационен номер на търговеца, извършващ внос и продажба на превозни средства, не са били използвани на моторно превозно средство, собственост на търговеца, от лице, определено от него при подаване на заявлението, и с оглед някоя от целите, за които е допустимо, според нормативната регламентация.

По делото е установено и страните не спорят, че към момента на пътно-транспортното произшествие, монтираните временни табели на управлявания от Б. А. негов, собствен, лек автомобил „Ф. М.“, са издадени в съответствие с Наредба № 1-45, чл. 30 на търговеца „М.-Й.“ ЕООД, осъществяващ внос и продажба на превозни средств, и са предмет на сключения на 06.10.2016 г. между „М.-Й.“ ЕООД и ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД едногодишен застрахователен договор и застрахователна полица за ЗЗ „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Временните табели обаче са използвани в нарушение на подзаконовата нормативна уредба - чл. 30 от Наредба № I –45 от 24 март 2000г. на МВР. „Доброволно предоставяне“ на табелата от застрахования търговец на Б. А. на 25.11.2016г. „за придвижване до работна площадка ... с оглед евентуално закупуване“ не попада в кръга на целите, за които, съгласно по чл.30, ал.1 от Наредбата, а и твърдяната причина дори не е установена по делото по надлежен начин, като тя се явява и нелогична предвид часа и мястото на произшествието.

Б. А. не е регистрирал собствения си лек автомобил и това му противоправно поведение е недопустимо да бъде преодоляно и санирано чрез ползване на „доброволно отстъпени“ временни табели с регистрационен номер, които са под специален режим, още по-малко да се ангажира отговорността на застрахователя при настъпване на ПТП с автомобила, при ползване на временните табели.

Възражението на С. П., че по отношение на нея има формирана сила не пресъдено нещо досежно отговорността на застрахователя – ответник по исковете, е неоснователно. Тя се позовава се на решение, което е постановено по неин личен иск срещу същия застраховател за причинени й лично вреди от смъртта на баща й Т. П., който иск е частично уважен. В настоящия процес обаче тя не защитава личното си право на обезщетение за причинени вреди от смъртта на баща й, а е встъпила по делото като правоприемник на баба си, т.е. в нейното правоотношение, а между баба й С. Д. М. и застрахователят няма постановено влязло в сила решение, което да е установило със сила на пресъдено нещо, че застрахователят отговаря за причинените на М. неимуществени вреди от смъртта на сина й Т. П..

При така изложеното, като краен резултат, въззивното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която исковете на А. П. и Н. П. са отхвърлени, както следва: по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 99 000 лв. спрямо всеки от тях, до претендираната сума от по 200 000 лв., както и за разликата над 33 000 спрямо всеки от тях, като правоприемници на С. Д. М., до претендираната сума от по 66 666,66 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която застрахователят – ответник, е осъден да заплати обезщетения, както следва: по 99 000 лв. на А. Т. П. и Н. Т. П., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по 33 000 лв. на А. Т. П., Н. Т. П., и С. Т. Паунова, като правоприемници на С. Д. М., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и в частта относно съдебноделоводните разноски. Този резултат налага промяна на въззивния съдебен акт и в частта относно съдебноделоводните разноски, вкл. отмяна на определението по чл. 248 ГПК, с което застрахователят е осъден да заплати, определено по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение на адв. Й. Й., в качеството му на процесуален представител на С. П. във въззивното производство.

Съобразно резултата по делото и направеното искане, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД по чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото, броя на исковете, въззивните и касационни жалби, по които е отговарял застрахователят, участието в открити съдебни заседания, спецификите на производството в различните инстанции, в размер от по 300 лв. за всяка една от трите инстанции.

Заплатените от ответника по делото държавни такси – 5970 лв. за касационна инстанция и съдебни разноски в размер на 105 лв. за първа инстанция, следва да бъдат възстановени от насрещните страни.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 119/29.01.2023 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д. № 1190/2022 г. в частта, с която ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните си директори П. Д. и В. И., е осъдено да заплати обезщетения както следва: по 99 000 лв. на А. Т. П. и Н. Т. П., на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и по 33 000 лв. на А. Т. П., Н. Т. П., и С. Т. П., като правоприемници на С. Д. М., ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в частта относно съдебноделоводните разноски и изцяло определение № 1172/02.05.2023 г., постановено по въззивно гр.д. № 1190/2022 г. от Софийския апелативен съд по чл. 248 ГПК,

и вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на А. Т. П., Н. Т. П. и С. Д. М., последната заместена по реда на чл. 227 ГПК от А. Т. П., Н. Т. П. и С. Т. Паунова, която действа чрез своята майка и законен представител К. В. К., против ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните си директори П. Д. и В. И., за заплащане на обезщетения за причинени им неимуществени вреди от смъртта на Т. П., в размер от по 99 000 лв. за всеки от първоначалните трима ищци, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 119/29.01.2023 г., постановено от Софийския апелативен съд по в.гр.д. № 1190/2022 г. в частта, с която исковете на А. Т. П. и Н. Т. П. – на лично основание, са отхвърлени за разликата над 99 000 лв. до 200 000 лв. и като наследници на С. Д. М., са отхвърлени за разликата над 33 000 лв. до 66 666,66 лв., спрямо всеки от тях, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017 г. до окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,

ОСЪЖДА А. Т. П., Н. Т. П. и С. Т. П., действаща чрез своята майка и законен представител К. В. К., да заплатят общо на ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД, представлявано от изпълнителните си директори П. Д. и В. И., сумата в размер на 6975 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството по делото във всички инстанции.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на страната на ответника ЗК “ЛЕВ ИНС“ АД - Б. А. А. и ЗАД „Армеец“ АД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: