Съпричиняване на вреда при използване на вещ не по предназначение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 733

гр.София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдията КОЛЕДЖИКОВА гр.дело № 4839/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 102174 от 25.09.2024 г., подадена от 97-мо СУ „Братя Миладинови“ чрез пълномощника адв. С. Й., против решение № 4749 от 07.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 4930/2023 г., с което Софийски градски съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение № 12494 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 62783/2021 по описа на СРС за осъждане на основание чл. 49 ЗЗД, съответно чл. 45 ЗЗД 97-мо на СУ „Братя Миладинови“ и Ж. В. С. да заплатят солидарно на В. Д. И. сумата от 5500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания на палеца на лявата ръка на ищцата, настъпили на 23.06.2021 г. в плувен басейн, собственост на 97-мо СУ „Братя Миладинови“, ведно със законната лихва от 23.06.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 110 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, представляващи направени разходи за такси за прегледи и лечение. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че не е доказан фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, доколкото настъпилите вреди са в резултат от действия на лице, комуто не е възложена работа, алтернативно са резултат изцяло от поведението на ищцата. Твърди се, че процесната тръба, имаща функцията на стъпало за сигурност, е била в изрядно състояние, а ищцата я е използвала не по предназначениеq вследствие на което се е самоувредила, което изключва отговорността на училището.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. Д. И., действаща чрез законния си представител Р. Д. И., заявява чрез адв.К. становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 3594 от 09.07.2025 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на решение № 4749 от 07.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 4930/2023 г. по описа на Софийски градски съд по въпроса дали е налице съпричиняване от страна на пострадалия при използване на вещта не по предназначение.

Отговорът на този въпрос следва от постановените от ВКС решение № 99 от 8.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на II т.о.; решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на II т.о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на II т.о.; решение № 169 от 28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на II т. о.; решение № 39 от 16.07.2010 г. по т.д. № 551/2009 г. на ІІ т.о., решение № 96 от 15.10. 2012 г. по т.д. № 936/2011 г. на І т.о., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д.№ 172/2011 г. на ІІ т.о., решение № 43 от 14.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 50 от 27.07.2015 г. по т.д.№ 271/2014 г. на ІІ т.о. и др., в които е изяснено съдържанието на съпричиняването на вредоносния резултат. В тях е посочено, че приносът на пострадалия съставлява обективен елемент от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие, но винаги поведението му следва да води до настъпване на вредите като ги обуславя в някаква степен. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносния резултат, наред с неправомерното поведение на виновния за непозволеното увреждане.

Съпричиняването на вредоносния резултат изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и наличие на вина. В практиката на ВКС е прието, че съпричиняването може да се изразява в действия или бездействия на пострадалия, които обективно са способствали за настъпването на вредоносния резултат (решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о. решение № 51/20.05.2024 г. по гр.д. № 2278/2023 г. на ВКС, III г.о.)

Когато пострадалият използва вещта не по предназначение, това може да се счита за съпричиняване, ако се установи, че такова поведение е довело до настъпването на вредоносния резултат. В решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр.д. № 453/2012 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че с ъпричиняване е налице, когато поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на нарушаването. Съществуването на пряка причинна връзка е ключов елемент за установяване на съпричиняване. В практиката на ВКС е подчертано, че за да се приеме наличие на съпричиняване, е необходимо да се докаже, че поведението на пострадалия е създало условия или е улеснило настъпването на вредоносния резултат. Преценката за това се прави във всеки конкретен случай.

По касационната жалба: Предявеният от В. Д. И., действаща чрез законния си представител Р. Д. И., срещу 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр.София и Ж. В. С. иск за солидарно осъждане на ответниците да заплатят обезщетение в размер 5500 лева за претърпените от нея неимуществени вреди от телесна травма, получена на 23.06.2021 г., както и за обезщетение на имуществените вреди в размер 110 лева – разходи за лечение. С първоинстанционното решение ответниците са осъдени да заплатят солидарно претендираните суми като е отхвърлено възражението за съпричиняване на вредоносния резулта от ищцата.

Въззивният съд, сезиран с жалби от двамата ответници, потвърдил изцяло първоинстанционното решение. От събраните писмени и гласни доказателства съдът приел, че на 23.06.2021 г. по време на тренировка по плуване, провеждана в плувния басейн на 97-мо СУ „Братя Миладинови“ под ръководството на треньора към КПОСК „Славия“ Ж. В. С., 9-годишната ищца получила травматично увреждане на палеца на лявата ръка при съприкосновение с монтирана в басейна хоризонтална тръба, предназначена за стъпало за сигурност. Към момента на инцидента треньорът на ищцата Ж. С. не е бил около басейна. Във връзка с поддръжката на басейна от страна на училището съдът посочил, че не се установявало категорично изправното състояние на тръбата, на която ищцата наранила пръста си, към момента на инцидента.

Анализирайки заключението по приетата СТЕ, въззивният съд не възприел експертното становище, че монтираната тръба е била безопасна за ползване съобразно нейното предназначение. Съдът съобразил, че вещото лице установило състоянието й не към момента на инцидента, а към момента на огледа преди изготвяне на заключението.

От заключението от приетата СМЕ по делото съдът намерил за установено, че процесното увреждане на детето се дължи на действие на твърд тъп предмет с изразен ръб на контактната повърхност, което е възможно да се получи по твърдения в исковата молба механизъм, а именно от ръб на метална тръба след защипване с последващо теглене на пръста, за да се измъкне. При тези факти от правна страна въззивният съд заключил, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на училището по чл. 49 ЗЗД за бездействие на служители, които не са положили дължимата грижа за поддържане на стъпалото за сигурност в безопасно за ползвателите му състояние. По отношение възражението за съпричиняване приел, че доказателствената тежест за установяването на това обстоятелство е за ответниците. Посочил, че с оглед събрания доказателствен материал не е безспорно доказано съпричиняване от страна на ищцата. Твърденията за използването на вещта не по предназначение от увреденото лице били ирелевантни, тъй като било възможно да се случи инцидент и при попадане на крака на съответното необезопасено място на тръбата, предвид постоянното движение в басейна по време на тренировка и активното използване на тръбата за почивка. Приел, че не е доказано безспорно и че за ищцата е имало ясна забрана да не се гмурка в басейна, освен при изрични инструкции на треньора.

Решението е частично неправилно. То е постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие с постановената съдебна практика по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване.

Ищцата е получила травматично увреждане по време на тренировка на 23.06.2021 г. в басейна, стопанисван от ответното училище - открита рана на пръст на лявата ръка с увреждане на ноктите. Твърдяла е, че се наранила при защипване на палеца на лявата си ръка в желязна тръба на дъното на басейна. Ответникът 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр. София въвел възражение за съпричиняване на увреждането от пострадалата, която дръпнала или притиснала с ръка тръбата, предназначена за стъпване на плувците.

Както е посочено в решение № 50010 от 06.02.2023 г. по гр.д. № 1239/2022 г. на ВКС, І г.о., собственикът на вещта има най-общото задължение да я обезопаси. Това задължение съществува не само за вещи, които поради свойствата си могат да бъдат източник на опасност, но и за всички останали вещи, които при определени външни обстоятелства могат да бъдат опасни. Отговорност на собственика или на лицето, под чийто надзор се намира вещта, за неизпълнение на това задължение, не възниква в случаите, когато вредата е настъпила по изключителна вина на пострадалия, на трето лице или поради непреодолима сила – ППВС № 7/1959 г.; ППВС № 17/1963 г.; решение № 309 от 4.06.2014 г. по гр. дело № 1354/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 266 от 7.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2016 г., IV г. о., решение № 537 от 13.V.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1632/98 г., IV г. о.

В случая липсва основание за освобождаване от отговорност на училището, стопанисващо басейна. Безспорно ищцата е наранила пръста си, докато е тренирала в басейна. Училището е било длъжно да го обезопаси като не допуска режещи повърхности и като осигури стабилно закрепване на тръбата, за да се предотврати нараняване на плувците. За непредприемането на действия за обезопасяването на басейна ответникът носи отговорност.

Размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, определен от въззивния съд на 5500 лева, не се оспорва от касатора. Тази сума съответства на тежестта на вредата за ищцата, която се възстановявала от нараняването за срок до три седмици след извършена хирургическа пластична операция за покриване на мекотъканната лезия; преживяла уплаха, болки, стрес. Обезщетението съответства на общественото разбиране за справедливост съобразно икономическото състояние към момента на настъпването на вредата.

Основателно е възражението на касатора за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата. Тръбата, на която тя се е наранила, е предназначена за стъпване от плувците. Тя не е предвидена за хващане, дърпане или бутане с ръце. Несъмнено поставянето на ръката върху тръбата е използване на същата не по предназначение и е в причинна връзка с нараняването на ищцата. Изводът на въззивния съд, че нараняване можело да настъпи и при поставяне на краката върху необезопасеното място на тръбата, е произволен и необоснован. Доказателства за подобен извод не се съдържат в делото. Въззивният съд е приел, че нараняването е настъпило, когато ищцата поставила пръста си върху ръб на тръбата или незатегнат фланец.

Тръбата се намира близо до дъното на басейна и е закрепена конзолно към едната къса стена; подпряна е и към дъното с напречни къси тръби. Закрепването на късите тръби към стената, дъното и тръбата за стъпване е посредством свързващи фланци. Пръст на крака не би могъл да попадне в тези закрепвания по начина, по който ищцата е поставила пръста на ръката си.

Налице е причинна връзка между нараняването и поведението на ищцата, която поставила ръката си на тръба, предвидена единствено за стъпване. Няма доказателства, че и при стъпване върху тръбата би настъпило нараняване на краката. При установените по делото данни и предвид отговора на правния въпрос, изводът на въззивния съд за липса принос на пострадалата е незаконосъобразен. Поведението на ищцата е обусловило нараняването й в равна степен с това на ответника касатор, затова посочения размер на справедливо обезщетение следва да се намали на половина на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Обжалваното въззивно решение е постановено при наличие на основание за отмяна по чл.281, т.3, предл.първо ГПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна /не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия/, Върховният касационен съд следва да се произнесе по съществото на спора. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр.София е осъдено да заплати на В. Д. И. солидарно с Ж. С. обезщетение за неимуществени вреди над 2750 лева и за имуществени вреди – над 55 лева, и исковете следва да се отхвърлят за разликата над посочените суми до 5500 лева и 110 лева съответно.

Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено осъждането на ответника 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр.София да заплати разноски над 610,75 лева за производството пред СРС и в частта, с която този ответник е осъден да заплати на ищцата разноски за въззивната инстанция в размер над 400 лева. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответното училище направените от него разноски пред СРС – 620 лева, пред СГС – 56,25 лева. С оглед изхода от спора, в полза на касатора се дължат разноски за касационната инстанция в размер 491,10 лева; в полза на ответника по касация се дължат разноски в размер на 250 лева.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4749 от 07.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 4930/2023 г., с което Софийски градски съд е потвърдил решение № 12494 от 09.11.2022 г. по гр. д. № 62783/2021 по описа на СРС за осъждане на 97-мо СУ „Братя Миладинови“ да заплати солидарно с Ж. В. С. в полза на В. Д. И. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 2750 лева до 5500 лева и обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени разходи за такси за прегледи и лечение, за разликата над 55 лева до 110 лева, и разноски над 610,75 лева; както и в частта, с която 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр.София е осъдено да заплати на В. И. разноски пред въззивния съд над 400 лева, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. И., действаща чрез законния си представител Р. Д. И., срещу 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр.София иск за заплащане на основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за разликата над 55 лева и 2750 лева съответно.

ОСЪЖДА В. Д. И., действаща чрез законния си представител Р. Д. И., да заплати на 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр.София сторените за трите инстанции разноски в размер на 1167,35 лева (хиляда сто шестдесет и седем 0,35) лева.

ОСЪЖДА 97-мо СУ „Братя Миладинови“, гр.София да заплати на В. Д. И., действаща чрез законния си представител Р. Д. И., разноски за касационното производство в размер 250 (двеста и петдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.