Глоба за ЧСИ при неуведомяване на длъжници за присъединени кредитори и нова оценка на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№111

гр. София, 11 май 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1010 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 73 от ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието (МП) срещу решение от 26.11.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 15/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители (ДК на КЧСИ). С обжалваното решение е отхвърлено искането с изх. № 94-М-88/16.06.2021 г. (заведено с вх. № 3228/22.06.2021 г.) на жалбоподателя МП (в решението неточно е посочено, че искането е на Министерството на правосъдието) за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Т. Б. К. с рег. № *.

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна в дисциплинарното производство. В жалбата се излагат оплаквания по чл. 73, ал. 1 от ЗЧСИ за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на закона. Поддържа се, че дисциплинарният състав необосновано е приел, че не са налице двете нарушения, посочени в искането на МП, като се излагат подробни съображения за несъгласие с мотивите към обжалваното решение, които не кореспондират с установените факти по делото и не съответстват на събраните доказателства. Поддържа се и че обжалваното решение не е съобразено с императивния характер на нарушените от ЧСИ К. правни норми, които са гаранция за правото на защита на страните в изпълнителното производство. Жалбоподателят моли съда да отмени решението и да наложи дисциплинарно наказание „глоба“ към максималния размер за извършените нарушения. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по жалбата ЧСИ Т. К. в отговора си излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. ДК на КЧСИ и Съветът на КЧСИ (СКЧСИ) в писмено становище и в откритото съдебно заседание, също оспорват жалбата, като излагат напълно бланкетни доводи за неоснователност на същата и за правилност на обжалваното решение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Жалбоподателят не сочи пороци, които да водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, а и при служебно извършената проверка съдът не установи такива, поради което намира, че същото е валидно и допустимо.

Решението обаче е неправилно поради нарушение на закона.

Относно установяването от събраните доказателства на всяко едно от двете процесни дисциплинарни нарушения, посочени в искането на МП като извършени от ЧСИ К. по изп. дело № 799/2019 г. по описа на същата, съдът намира следното:

Първото нарушение е квалифицирано от жалбоподателя МП като нарушение на разпоредбите на чл. 428, ал. 1, във вр. с чл. 456 от ГПК и се изразява в това, че ЧСИ К. не е уведомила длъжниците за вземанията на присъединени кредитори по изпълнителното дело, а именно: държавата, присъединена въз основа на удостоверение с изх. № 150371901096055/24.04.2019 г., изд. от ТД на НАП – [населено място]; М. К. – въз основа на молба с вх. № 24698/01.07.2019 г.; и „Топлофикация-Плевен“ ЕАД – въз основа на молба с вх. № 32064/26.08.2019 г.

По делото е установено, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 14222/11.04.2019 г., въз основа на приложен към нея изпълнителен лист, издаден в полза на първоначалния взискател „Първа инвестиционна банка“ АД срещу длъжниците Г. Н. Н. и М. Д. А.. Съгласно постъпилото по изпълнителното дело удостоверение с изх. № 150371901096055/24.04.2019 г., изд. от ТД на НАП – [населено място], длъжникът Г. Н. има задължения в общ размер 34 411.78 лв., като съгласно чл. 458 от ГПК държавата се смята за винаги присъединен взискател за дължимите ѝ от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. С разпореждане от 02.07.2019 г. ЧСИ К., на основание чл. 456 от ГПК, е присъединила и взискателя М. К. К. – по негова молба с вх. № 24698/01.07.2019 г., въз основа на приложено към нея удостоверение по чл. 456, ал. 2 от ГПК с изх. № 16362/21.06.2019 г., изд. от ЧСИ С. П. с рег. № 921, съгласно което длъжникът Г. Н. има задължения в общ размер 81 606.60 лв. към този кредитор. С разпореждане от 14.08.2019 г. ЧСИ К., на основание чл. 429 от ГПК, е конституирала на мястото на взискателя М. К. взискателя В. З. С. – по молба на последния с вх. № 30937/14.08.2019 г., въз основа на приложен към нея договор цесия от 14.07.2019 г. С разпореждане от 26.08.2019 г. ЧСИ К., на основание чл. 456 от ГПК, е присъединила и взискателя „Топлофикация-Плевен“ ЕАД – по негова молба с вх. № 32064/26.08.2019 г., въз основа на приложени към нея три удостоверения по чл. 456, ал. 2 от ГПК, а именно: удостоверение с изх. № 10141/15.08.2019 г., изд. от ЧСИ В. С. с рег. № 906, съгласно което длъжникът Г. Н. има задължения в общ размер 982.49 лв. към „Топлофикация-Плевен“ ЕАД; удостоверение с изх. № 10217/15.08.2019 г., изд. от ЧСИ П. П. с рег. № 905, съгласно което длъжникът Г. Н. има задължения в общ размер 17 209.36 лв. към „Топлофикация-Плевен“ ЕАД; и удостоверение с изх. № 10140/15.08.2019 г., изд. от ЧСИ В. С. с рег. № 906, съгласно което длъжникът М. А. има задължения в общ размер 934.50 лв. към „Топлофикация-Плевен“ ЕАД. По делото е установено и че за така присъединените взискатели и за размерите и основанията на техните вземания двамата длъжници не са уведомявани с нарочни съобщения, а те са им станали известни по процесното изпълнително дело едва около 2 години по-късно – с предявяването на 05.05.2021 г. на протокола за извършеното от ЧСИ К. разпределение.

При така установените обстоятелства по делото, дисциплинарният състав е намерил искането на МП за неоснователно по отношение на първото посочено в него дисциплинарно нарушение, като на първо място съставът е изтъкнал, че във връчените на длъжниците на 10.03.2021 г. съобщения с изх. №№ 8520 и 8521/05.03.2021 г. за публичната продан, насрочена за 19.03.2021 г. – 19.04.2021 г., са посочени всички взискатели по делото и основанията, на които те са присъединени. С оглед това, решаващият орган е приел, че въпреки липсата на нарочни и изрични съобщения, с които длъжниците да са уведомени за присъединените взискатели, със съобщенията за публичната продан те са уведомени за наличието на такива, респ. – и при полагане на дължимата грижа са могли да се запознаят, като в тази връзка е посочено и че длъжниците нямат оплаквания за неосигуряване на достъп до изпълнителното дело, а комуникацията между тях и ЧСИ К. е била нормална. Дисциплинарният състав е приел също, че при преценката тежестта на нарушението, следва да се отчете, че то не е довело до неблагоприятни последици за страните в изпълнителното производство.

Съдът намира, че при така изложените мотиви, остава неясно какво е приел дисциплинарният състав – че първото нарушение не е извършено от ЧСИ К., или че е извършено, но за него не следва да ѝ се налага наказание; респ. – основателни са оплакванията в жалбата на МП за необоснованост на тази част от обжалваното решение. Основателни са и доводите на жалбоподателя, че връчените на длъжниците съобщения за публичната продан са ирелевантни за това нарушение, тъй като в тях са посочени само взискателите и издадените в тяхна полза изпълнителни листове, но не и размерите на вземанията им към длъжниците. Основателни са и доводите в жалбата, че съдебният изпълнител е задължен да уведоми длъжника за размера на всяко негово задължение по изпълнителното производство, независимо от това дали присъединяването на съответния взискател е станало въз основа на изпълнителен лист или въз основа на удостоверение по чл. 456, ал. 2 или по чл. 458 от ГПК.

Съдът намира, че задължението на съдебния изпълнител своевременно да уведоми с нарочно съобщение съответния длъжник за размера и основанието на задължението му към всеки нов присъединен взискател, който е негов кредитор, произтича както от разпоредбата на чл. 428, ал. 1, изр. 3 от ГПК (посочена в искането на МП), така и от общата разпоредба на чл. 8, ал. 3 от ГПК, тълкувани във връзка с чл.чл. 456-459 от ГПК, тъй като само по този начин по отношение на длъжника, като страна в изпълнителното производство реално се осигурява посочената в чл. 8, ал. 3 от ГПК възможност да се запознае с искането на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изрази становище по тях. С оглед това съдът намира за неоснователни доводите на ЧСИ К., че не била нарушила чл. 8 от ГПК, тъй като осигурила на страните достъп и възможност за запознаване с изпълнителното дело, и тъй като в протокола от 05.05.2021 г. за предявяване на разпределението подробно е описала вземанията на всички взискатели. Неоснователно ЧСИ К. се позовава и на чл. 457, ал. 3 от ГПК, тъй като тази разпоредба установява изключение от общия принцип за връчване на съобщения и призовки на всички страни в производството, само по отношение на присъединените взискатели, но не и по отношение на насрещната страна – длъжника, респ. – тази разпоредба не дерогира процесуалното задължение на съдебния изпълнител своевременно да връчи нарочно съобщение за присъединяването на нови взискатели с посочване и на техните вземания, не само на първоначалния взискател (както в случая е постъпила ЧСИ К.), а и на всеки от длъжниците, по отношение на който съответният присъединен взискател е негов кредитор.

По така изложените съображения съдът намира и приема за установено, че ЧСИ К. е извършила първото процесно дисциплинарно нарушение, чиято действителна и пълна правна квалификация е по чл. 428, ал. 1, във вр. с чл. 456, чл. 458 и с чл. 8, ал. 3 от ГПК.

Второто нарушение е на разпоредбата на чл. 485, ал. 2 от ГПК и се изразява в това, че ЧСИ К. не е съобщила на длъжниците, изготвената от вещото лице оценка на имота, приета от нея с протокол от 05.03.2021 г., и въз основа на която е насрочила първата продан на имота за периода 19.03.2021 г. – 19.04.2021 г.

По отношение на това нарушение по делото са установени следните релевантни обстоятелства: На 03.06.2019 г. ЧСИ К. е извършила опис на имота, като с протокола за същия, съгласно чл. 485, ал. 1 от ГПК е назначила вещо лице за оценка на имота и е уведомила страните, че на 11.06.2019 г. ще им предяви заключението на вещото лице. Последното е изготвило заключение, с което е оценило имота на 107 100 лв., и на 11.06.2019 г. ЧСИ К. е съставила протокол за предявяване на заключението на страните, като ги е уведомила и че в 7-дневен срок могат да оспорят заключението. Оспорване не е направено и с протокол от 20.06.2019 г. ЧСИ К. е определила начална цена от 85 860 лв. (80 % от оценката, съгласно чл. 485, ал. 4 от ГПК), при която да започне наддаването при първата публична продан на имота, която ЧСИ К. е насрочила за периода 19.07.2019 г. – 19.08.2019 г. С разпореждане от 07.08.2019 г. ЧСИ К. е спряла публичната продан, по молба с вх. № 29987/07.08.2019 г. на първоначалния взискател. Също по негова молба с вх. № 19184/02.06.2020 г., с разпореждане от 09.02.2021 г. ЧСИ К. е назначила актуална експертна оценка на имота, предвид големия период от време от предходната оценка. Вещото лице е изготвило заключение, с което е оценило имота на 111 200 лв. към 22.02.2021 г. ЧСИ К. не е съобщила на страните (респ. – и на длъжниците) това експертно заключение съгласно чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК, а вместо това – направо с протокол от 05.03.2021 г. е определила начална цена от 88 960 лв. (80 % от оценката, съгласно чл. 485, ал. 4 от ГПК), при която да започне наддаването при първата публична продан на имота, която ЧСИ К. е насрочила за периода 19.03.2021 г. – 19.04.2021 г.

При така установените обстоятелства по делото, дисциплинарният състав е намерил искането на МП за неоснователно и по отношение на второто дисциплинарно нарушение, като отново е изложил неясни и необосновани мотиви. На първо място съставът е изтъкнал, че съгласно чл. 485, ал. 6 от ГПК правилата по ал. 2, 3 и 5 от същия член се прилагат само при първата по делото публична продан. На следващо място дисциплинарният състав е посочил, че съгласно наложилата се практика на окръжните съдилища, на страните се предявява (съобщава) само първата изготвена по делото оценка, а не всяка оценка, предхождаща извършването на всяка двойка от публични продани, означавани съответно като първа и втора. С оглед това, съставът е приел, че с предявяването на страните с протокола от 11.06.2019 г. на първата оценка на имота, ЧСИ К. била изпълнила „изискването на чл. 485 от ГПК“. По-натам дисциплинарният състав е изложил съображения, че спирането на изпълнителното производство на етап насрочена публична продан, предполага и след възобновяването му да се започне от събитието, дало повод за спирането (чл. 61 от ГПК), т.е. – от насрочване на публична продан, което ЧСИ К. законосъобразно извършила и в този смисъл спазила „изискването на чл. 485 от ГПК“. Накрая дисциплинарният състав е посочил, че поради изминалия период на спирането на публичната продан, ЧСИ К. е възложила актуализация на оценката, която е по-висока от първата оценка, като с тези свои действия тя положила необходимата грижа да защити интересите на страните по изпълнителното дело.

Както вече беше посочено, съдът намира така изложените мотиви на дисциплинарния състав за неясни, вътрешно противоречиви и необосновани, респ. – неправилни. В случая, и след нейното спиране публичната продан е първа такава, поради което съдът намира, че ЧСИ К. несъмнено е следвало да приложи чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК, респ. – разпоредбата на чл. 485, ал. 6 от ГПК няма никакво отношение към настоящия случай. Действително, съгласно чл. 485, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител няма задължение да съобщава на страните, изготвеното повторно заключение – на вещото лице, посочено от страната, която е оспорила първоначалното заключение, но настоящият случай не е такъв и не попада в тази хипотеза по чл. 485, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Както сам решаващият орган е изтъкнал, ЧСИ К. законосъобразно е възложила на същото вещо лице актуализация на оценката, което е станало по молба на първоначалния взискател, но не поради оспорване от него на първата оценка (7-дневният срок за което по чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК е бил и изтекъл), а поради изминалия дълъг период от време (повече от една година) от предходната оценка. При това положение, ЧСИ К. е следвало да съобщи на страните (респ. – на длъжниците) заключението на вещото лице, с което е определена актуалната оценка на имота – с оглед предоставената им от чл. 485, ал. 2 от ГПК възможност да оспорят това заключение. Поради това, напълно несъстоятелни са и съображенията на дисциплинарния състав, че ЧСИ К. била изпълнила „изискванията на чл. 485 от ГПК“, като след спирането на публичната продан, при възобновяването ѝ е продължила изпълнителните действия с новото ѝ насрочване; сочената в тази връзка разпоредба на чл. 61 от ГПК, също няма никакво отношение към настоящия случай.

Неоснователен е и защитният довод на ЧСИ К., че на 10.03.2021 г. длъжниците са били уведомени за насрочената публична продан, в което съобщение е посочена началната цена на проданта и актуалната оценка на имота, дадена от вещото лице, поради което те са могли да оспорят последната в 7-дневен срок от връчването на това съобщение, но не са го направили. Видно и от поредността на разпоредбите на чл. 485, ал. 2, 3 и 4 от ГПК, целта на закона е да се осигури възможност на страните в изпълнителното производство да оспорят заключението на вещото лице относно оценката на имота, още преди определянето на началната цена и насрочването и обявяването на публичната продан при тази начална цена, а не след това, както е станало в случая. Поради това, уведомяването в случая на длъжниците за актуалната експертна оценка на имота едва със съобщението за насрочването на публичната продан, не дерогира допуснатото нарушение на чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК.

Неоснователен е и доводът на ЧСИ К., относим и към двете процесни нарушения, а именно – че жалба до министъра на правосъдието е била подадена само от длъжника М. А., а процесните дисциплинарни нарушения са по отношение и на двамата длъжници по изпълнителното дело. Съдът намира, че органът по чиято инициатива се образува дисциплинарното производство съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗЧСИ – МП или СКЧСИ по никакъв начин не е обвързан при внасянето на искането си и посочването в него на дисциплинарните нарушения, от обстоятелството, дали и от коя от страните по изпълнителното производство е бил сезиран, като той може да е бил сезиран и от трето за изпълнението лице или да се е самосезирал, поради което това е без значение и за развитието на дисциплинарното производство, както и за обема на реализираната в рамките на същото дисциплинарна отговорност на ЧСИ.

В обобщение, съдът намира, че ЧСИ К. виновно е извършила и двете процесни по делото дисциплинарни нарушения.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, съдът взе предвид следното: Установените по делото две дисциплинарни нарушения са извършени от ЧСИ К. по едно и също изпълнително дело, като техният брой не сочи на системност. От друга страна, и двете нарушения са извършени във връзка с връчването на съобщения на длъжниците, като с първото от тях, както стана ясно, е нарушен и основен процесуалноправен принцип (чл. 8, ал. 3 от ГПК), в резултат на което близо 2 години длъжниците не са били уведомени за значителните по размер вземания на присъединените взискатели, които също са станали предмет изпълнителното дело; а с второто нарушение е осуетена предоставената им от закона възможност своевременно да оспорят актуалната експертна оценка, въз основа на която е била определена началната цена на изнесения на публична продан имот. По този начин, с всяко от тези нарушения са били застрашени и е била налице реална опасност от накърняване както на съществени процесуални права, така и на значими имуществени материални права на двамата длъжници. От друга страна, не се твърди от страна на жалбоподателя, а и не е установено по делото, в резултат на извършените нарушения реално да са настъпили имуществени вреди за длъжниците и изобщо – за страните по изпълнението или за трети за него лица. На следващо място съдът взема предвид чистото дисциплинарно минало на ЧСИ К., но също – и липсата на критично отношение от нейна страна по отношение извършените от нея нарушения, както и на готовност същата да се поправи. Предвид всички тези обстоятелства, и отчитайки принципа за съразмерност и съответствие между налаганата санкция и извършеното нарушение, съдът намира, че в най-голяма степен в конкретния случай превантивно въздействие по отношение на ЧСИ К. би оказала имуществената санкция по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ – глоба между минималния и средния размер, а именно – от 3 000 лв.

По изложените съображения и съгласно чл. 73, ал. 4, изреч. 2, предл. 4, във вр. с ал. 1, предл. 3 от ЗЧСИ, обжалваното решение на ДК на КЧСИ следва да се отмени, като неправилно – постановено в нарушение на закона, и вместо него с настоящото съдебно решение следва да се постанови налагането на посоченото дисциплинарно наказание на ЧСИ К..

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, ЧСИ К. дължи и следва да бъде осъдена да заплати на Министерството на правосъдието (юридическото лице, чийто орган е насрещната страна в производството – министърът на правосъдието), претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определя на сумата 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решението от 26.11.2021 г., постановено по дисциплинарно дело № 15/2021 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител Т. Б. К. с рег. № * дисциплинарното наказание „глоба“ в размер от 3 000 лв. (три хиляди лева) за извършените от нея дисциплинарни нарушения по изп. дело № 799/2019 г. по описа на същата, а именно: 1) в нарушение на чл. 428, ал. 1, във вр. с чл. 456, чл. 458 и с чл. 8, ал. 3 от ГПК не е уведомила длъжниците Г. Н. Н. и М. Д. А. за вземанията на присъединените взискатели М. К. К., „Топлофикация-Плевен“ ЕАД и държавата; и 2) в нарушение на чл. 485, ал. 2, изр. 1 от ГПК не е съобщила на горепосочените длъжници, изготвената от вещото лице оценка на имота, възприета от нея с протокол от 05.03.2021 г., и въз основа на която е насрочила първата продан на имота за периода 19.03.2021 г. – 19.04.2021 г.

ОСЪЖДА частния съдебен изпълнител Т. Б. К. с рег. № 815 да заплати на Министерството на правосъдието сумата 80 лв. (осемдесет лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: