Осъждане за причинена телесна повреда при ПТП и последващо бягство от местопроизшествието

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на телесна повреда при управление на МПС в квалифицирани случаи * бягство от местопроизшествие * доказателствена сила на експертното заключение * анализ на доказателствена съвкупност

Р Е Ш Е Н И Е
№ 307
гр. София, 25 юни 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Р. С. изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 381 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е по реда на Глава двадесет и трета от НПК и е образувано по касационна жалба от адвокат Г. К. – защитник на подсъдимата К. Г. Ф. срещу присъда № 41 от 21.06.2024 г., постановена по ВНОХД № 20242100600522/2024 г. по описа на Окръжен съд – [населено място].
В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1, т.1-3 от НПК без да се сочат подкрепящи ги данни, като се заявява, че такива ще се изложат след изготвяне на мотивите на обжалваната присъда. В постъпили към жалбата две писмени допълнения от друг упълномощен от подсъдимата защитник - адвокат И. Л., се излагат доводи в подкрепа на претендираното касационно основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК - съществени нарушения на процесуалните правила, които се обвързват с твърдения за липса на мотиви, недоказаност на обвинението относно авторството на деянието, допуснати от въззивния съд нарушения при обсъждане на доказателствената съвкупност и на възраженията на защитата, както и че атакуваната присъда е изградена на предположения и при игнориране на доказателства. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се поддържа с довода, че то е резултат от опорочен въззивен акт. Прави се искане ВКС да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимата или да върне делото за ново разглеждане на въззивния съд.
Подсъдимата К. Ф. не се явява в съдебно заседание пред касационната инстанция, редовно призована. Явява се защитникът й – адвокат И. Л., която изразява становище за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимата. По същество поддържа депозираната касационна жалба и писмените допълнения към нея, като акцентира на искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 -3 от НПК. Предлага да бъде оставен в сила атакуваният съдебен акт, тъй като въззивният съд в достатъчна степен задълбочено е анализирал събраните доказателства и е мотивирал защо кредитира показанията на едната група свидетели и защо счита, че показанията на другата група свидетели, които са се намирали в автомобила на подсъдимата, до голяма степен са недостоверни поради противоречието им с тези на основния свидетел, придружавал пострадалия и установения от вещите лица механизъм на уврежданията на последния. В заключение прокурорът намира за правилен извода на въззивния съд, че подсъдимата е виновна за настъпилото ПТП.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба и двете писмени допълнения към нея доводи и като съобрази становищата на страните в съдебното заседание, в рамките на пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
С присъда № 16 от 02.02.2024 г. по НОХД № 20222120203972 по описа за 2022 г. Районен съд – Бургас е признал подсъдимата К. Г. Ф., родена на **** г., за невинна по обвинението за престъпление по чл. 343, ал. 3, буква „а", предложение второ, вр. ал.1, б. „б”, вр. чл.342, ал. 1 от НК, във вр. чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП, за което е била предадена на съд, разпоредил се е с вещественото доказателство по делото и е постановил сторените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
По въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Бургас (с главно искане за осъждане на подсъдимата) Окръжен съд – Бургас е постановил нова въззивна присъда, предмет на настоящата първа по ред касационна проверка, с която е отменил оправдателната присъда на РС - Бургас и е признал подсъдимата К. Г. Ф. за виновна в това, че на 23.12.2015 г. на ул.“Ропотамо“, в гр. Созопол, обл. Бургас, управлявайки моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „*“, с peг. [рег.номер на МПС] , нарушила правилата за движение по пътищата в чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл.20, ал.2, изречение второ от ЗДвП, с което допуснала пътно транспортно произшествие и по непредпазливост причинила на пешеходеца В. Х., [дата на раждане] в Република Чехия, средни телесни повреди, изразяващи се в черепно-мозъчна травма, водеща до разстройство на здравето, временно опасно за живота, счупване на лява раменна кост, водеща до трайно затруднение движението на лява ръка за срок от около 12-16 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес, счупване на медиалния кондил на лява бедрена кост, водеща до трайно затруднение движението на ляв долен крайник за срок от 4-5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, като е избягала от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, буква „а“, предложение второ, вр. ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Съдът е възложил деловодните разноски в тежест на подсъдимата на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и е разпоредил вещественото доказателство – компактдиск да остане приложено по делото до изтичане срока на съхранението му, след което да бъде унищожено.
Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Приоритетно анализиран доводът за липса на мотиви не може да бъде споделен. Макар мотивите на въззивната присъда да се отличават с лаконичност и да не съдържат обстойно обсъждане на всеки елемент от доказателствения материал, това не води до извод за наличие на претендираното абсолютно съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изложените мотиви към обжалваната въззивна присъда не препятстват проверката на ВКС за начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд по релевантната фактология, включително относно най-спорния по делото въпрос за авторството на деянието.
Същественият за изхода на делото фактически извод, направен от въззивния съд - че подсъдимата К. Ф. е управлявала лекия автомобил, с който е причинено произшествието с пострадалия чешки гражданин В. Х., е формиран на базата на вярна доказателствена оценка както относно съдържанието и вътрешната устойчивост на подкрепящите го доказателствени източници, така и относно взаимната им свързаност и кореспонденция при установяването на този главно оспорван от защитата факт. Въззивната присъда покрива минималните стандарти за мотивираност, тъй като на стр. 4-8 от мотивите окръжният съд е посочил въз основа на кои доказателствени материали е приел установените обстоятелства и какви са правните съображения за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимата. Същевременно съдът изрично е констатирал противоречието в доказателствените материали и по - конкретно между показанията на свидетелите П. С., Ц. В. и Е. С. от една страна и показанията на пострадалия В. Х., свидетелите П. О., Я. И., Н. Н., Д. М., А. К., С. Р. и Д. П. от друга. След съпоставянето на изводимите от тях гласни доказателства с експертните заключения, с разясненията на вещите лица пред първоинстанционния съд, с писмените и веществени доказателства и доказателствени средства, съдът е изложил съображения защо и по какви причини се е доверил на втората група свидетели, съответно защо е отхвърлил като недостоверни показанията на първата група свидетели в частта им, в която противоречат на останалите свидетели, с което е изпълнил установените в чл.339, ал.3, вр. чл.305, ал.3 от НПК изисквания за съдържание на въззивната присъда. Този извод не се променя от иначе коректното възражение на защитата, че въззивният съд дори не е споменал обясненията на подсъдимата в мотивната част на обжалваната присъда, защото те в значителна част също са източник на уличаващи я доказателства предвид признанието й пред първоинстанционния съд, че тя е управлявала лек автомобил в поддържаните от обвинението време и място и е реализирала ПТП, удряйки паркиран на същата улица друг лек автомобил, като е твърдяла, че до удара между двете МПС се стигнало докато се опитвала да заобиколи пострадалия, както и че не е спряла, а е продължила движението си, отдалечавайки се от местопроизшествието с паркирания лек автомобил „***“. Тази съобщена от подсъдимата информация, отчетена наред с категорично установеното от показанията на свидетелите О., Н., М., И. и Р. обстоятелство, че не е имало друг движещ се лек автомобил преди и до инцидента с пострадалия Х., на практика подкрепя обвинението, че управляваното от нея МПС е ударило не само паркиран лек автомобил, но и движещия се в близост до него пострадал Х.. При особеностите на конкретния случай относно времето и мястото, където е станал инцидентът и изобилните доказателства за липса на друго МПС към релевантния за делото момент, необсъждането на обясненията на подсъдимата, че е възприела пострадалия, но между него и управлявания от нея лек автомобил не е имало съприкосновение, не може да се приеме за игнориране на доказателства от страна на въззивния съд до степен на процесуално нарушение, което да е съществено, както настоява защитата. Иначе казано, не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които биха могли да доведат до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция. Въззивният съд е отделил нужното внимание в мотивната част на обжалваната присъда и дори е цитирал изводите на вещите лица, които категорично опровергават защитната теза на подсъдимата и по несъмнен начин обуславят участието й в конкретното ПТП, при което е бил увреден пострадалият пешеходец. На практика, анализирайки експертните заключения и съвпадащите с тях данни от показанията на посочените свидетели от втората група, между които и единствения пряк очевидец О., въззивният съд недвусмислено е демонстрирал защо не се доверява напълно на обясненията на подсъдимата. В този смисъл искането за отмяна на въззивната присъда поради липса на мотиви, изводима от игнориране на доказателства каквито са данните от необсъдените обяснения на подсъдимата не може да бъде удовлетворено.
Отправеното в касационната жалба искане за оправдаване на подсъдимата от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354, ал.1, т.2 от НПК), но само в рамките на приетите от въззивният съд фактически обстоятелства, тъй като настоящата инстанция няма правомощие да установява нови фактически положения освен в хипотезата на чл.354, ал.5 от НПК при т.нар. трета касация, която не е налице. След като контролираният съд е приел за установено, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил, с който е реализирано процесното ПТП, при което са причинени съставомерните средни телесни повреди на пострадалия чешки гражданин, не може ВКС да я оправдае на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, както се иска в касационната жалба. За да се приложи тази разпоредба, е необходимо да се установи, че деянието, предмет на обвинението, не е извършено от подсъдимата или дори да е извършено от нея, то не съставлява престъпление. В мотивите на обжалваната въззивна присъда са изложени обратни фактически и правни изводи, които съотнесени към правомощията на касационната инстанция по чл.354 от НПК априорно изключват постановяване на оправдателен съдебен акт в настоящото касационно производство и ограничават касационната проверка до оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с правилата за изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по чл. 14, ал. 1 от НПК. При извършването й не се откриват съществени нарушения на установените в посочената разпоредба процесуални правила, както и на другите относими към доказването разпоредби на чл.13 и чл.107 от НПК при извеждане на фактите по чл.102 от НПК, включително оспорвания от защитата основнорелевантен факт от предмета на доказване - авторството на деянието. За да приеме за установено по несъмнен начин, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил, с който е увреден пострадалият Х., въззивната инстанция, за разлика от първоинстанционния съд, се е доверила на данните от показанията на втората група свидетели и конкретно на свидетеля очевидец П. О., който придружавал жертвата. Неизменно в разпита си в ДП (съгласно прочетените показания на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК –л.131 гръб от НОХД №3972/2022 г. на РС. Бургас) и пред съда (л.129 гръб, л.130 и л.132 от същото дело) свидетелят е потвърдил, че заедно с пострадалия вървели бавно по „тясната“ ул. Ропотамо, т.нар. „весела уличка“ в гр. Созопол, когато последният бил ударен от лек автомобил, тъмен на цвят, какъвто е бил управляваният от подсъдимата, както и че преди и след удара, не е имало друго МПС освен дошлата по - късно линейка, с която пострадалият бил отведен в болницата. Че свидетелят О. е бил с него в нощта на инцидента потвърждава и самият пострадал, който за разлика от О. е заявил пред съда, че няма спомен какво се е случило, защото се събудил в болницата „с наранена глава и счупена ръка“. Въззивният съд не може основателно да бъде упрекнат, че е формирал фактическите си изводи относно авторството на деянието на база информацията от въпросния очевидец О., който единствен съобщава, че е видял как лекият автомобил удря пострадалия и веднага след това удря паркирани в съседство леки автомобили. Възприемането на неговите показания в частта им за мястото на ПТП и че то е било причинено от един единствен лек автомобил, при липса на други движещи се МПС преди удара на пострадалия и до идването на линейката, не е резултат от едностранчивата им, тенденциозна или превратна интерпретация, а от подкрепеността им от други многобройни доказателствени материали. Например независимите свидетели Н. Н., Я. И. и Д. М. (случайни минувачи, стояли на метри от местопроизшествието) са потвърдили пред съда заявеното от свидетеля О., че в района преди и до момента на конкретното ПТП, не са минавали други МПС. Имало е само един лек автомобил, тъмен на цвят, който лично възприели няколко секунди след като чули шум от сблъсък и когато тръгнали в посока на шума, го видели да излиза от същата уличка и да завива надясно. Аналогична информация е дал и свидетелят С. Р. - дежурен пътен контрол за гр. Созопол, който след получения сигнал за ПТП с пострадало лице, много бързо отишъл на местопроизшествието и лично възприел кървавите следи по асфалта и парчета от счупен автомобил. Друг дежурен полицейски служител прегледал видеозапис от камера и съобщил на свидетеля С. Р., че само едно МПС е било в района на инцидента. След като получил от колегата си описанието на лекия автомобил, включително насоки за вида, цвета и посоката на движение, свидетелят С. Р. открил автомобила в съседна улица с все още топъл двигател. По делото не се спори, че това е бил управляваният от подсъдимата лек автомобил, за който същата признава, че не само го е управлявала в района на ПТП, но и че е ударила паркиран на същата улица друг лек автомобил, чиито увреждания са аналогични с документираните в протокола за оглед от 23.12.2015 г. (л.33-37, т.1 от ДП) и показанията на свидетеля О.. При тези данни от напълно незаинтересования свидетел С. Р. и подкрепеността им от заключение на видео-техническа експертиза, която е анализира запис от видеокамера (вж. л.96-98, т.1 от ДП), не може да се приеме тезата на защитата, че показанията на единствения свидетел очевидец О. са изолирани от доказателствения материал. Точно обратно. Напълно изолирани се явяват обясненията на подсъдимата и пътувалите с нея свидетели С. и В., на които за разлика от първоинстанционния съд, въззивният съд закономерно не е дал вяра. Що се касае до количеството употребен алкохол от свидетеля О. , то следва да се посочи, че по негови данни преди ПТП той е изпил един джин и един тоник, като не е установено да е бил в пияно състояние в каквото несъмнено е бил пострадалият (с 3,66 промила алкохол в кръвта - вж. съдебно-химическа експертиза л.46, т.1 от ДП). Освен това съдържанието на протоколите от разпитите на свидетеля О. в ДП и пред съда, структурата на използваните от него изрази на речта и подкрепеността им в съдържателен план от експертни заключения, че пострадалият е бил ударен в изправено положение от лек автомобил, обратно на посоченото в двете писмени допълнения, не сочат дефицити, които да обусловят свидетелската му негодност поради пияно състояние или да изключат достоверността на заявленията му по същата причина.
Доколкото свидетелят О. е бил в словесен контакт с различни лица непосредствено след инцидента, не може да се приеме за напълно лъжливо показанието му, че е бил разпитван без преводач. Свидетелят О. е чужд гражданин и е логично да не е наясно кой разговор е разпит на свидетел по смисъла на НПК и кой е разузнавателна беседа или неформален разговор, който може да се случи и без преводач. По - важно е, че показанията на свидетеля в ДП и пред съда са дадени в присъствие на преводач и напълно съвпадат както помежду си, така и са потвърдени от независими свидетели и експертизи относно най - важните обстоятелства, а именно, че не е имало друг лек автомобил освен този, който е ударил пострадалият и че ударът е станал докато Х. е вървял, поради което няма как да е бил легнал на пътното платно преди появата на подсъдимата и приятелите й – свидетелите В. и С., както тримата твърдят.
В първото писмено изложение към касационната жалба се твърди, че показанията на свидетеля О. се опровергават от протокола за оглед на автомобила на подсъдимата, но не е посочено в какво се изразяват въпросните противоречия, поради което така наведеният защитен довод не може да получи по-конкретен отговор от този, че именно удостоверените в протокола за оглед обективни находки от уврежданията в предната част на лекия автомобил са послужили на вещите лица да потвърдят отричаното от защитата и заявено от свидетеля О. вредоносно съприкосновение между управлявания от подсъдимата лек автомобил и пострадалия.
Вън от писмените, гласните и веществените доказателствени материали, възприети от въззивния съд в подкрепа на обвинението, по най – спорния, според защитата, въпрос дали подсъдимата е причинила ПТП с пострадалия Х. и от удар с управлявания от нея лек автомобил ли са причинени съставомерните телесни увреждания, в хода на наказателното производство са изготвени осем експертни заключения. Само едно от тях не е прието изначално, макар напълно да подкрепя обвинителната теза за авторството на деянието и това е поради уважено от първоинстанционния съд възражение на защитника на подсъдимата, че е изготвено извън разрешения срок на досъдебното разследване (заключение на АТЕ на л.56-64, т.1 от ДП, изготвено от вещото лице инж. А. Д. на 31.07.2017 г.). Останалите експертни заключения са следните:
1. Допълнителна тройна АТЕ на л.157-178, т.2 от ДП, според заключението на която, изготвено от вещите лица инж. Ж. Е., инж. Ю. П. и инж. П. Я. на 10.05.2017 г., управляваният от подсъдимата лек автомобил е прегазил легналия на платното пострадал В. Х. с десните гуми на автомобила и веднага след това се просуркал по страничната лява част на паркирания лек автомобил ***, като причината за ПТП е несъобразената скорост от страна на подсъдимата, която е имала обективна възможност да възприеме двамата пешеходци и въпреки тясната улица да избегне ПТП с незабавно аварийно спиране, а не с предприетото от нея заобикаляне;
2. Допълнителна тройна АТЕ на л.197-199, т.2 от ДП, според заключението на която, изготвено от същите вещи лица инж. Ж. Е., инж. Ю. П. и инж. П. Я. на 09.06.2017 г., подсъдимата Ф. като водач на лек автомобил „***“ е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара с пешеходеца Х., ако реагира с аварийно спиране, вместо да заобикаля двамата пешеходци;
3. Петорна АТЕ на л.233-256, т.2 от ДП, според заключението на която, изготвено от вещите лица инж. Ж. Е., инж. Ю. П., инж. П. Я., инж. Б. А. и инж. Г. Т. на 12.03.2018 г., управляваният от подсъдимата лек автомобил е ударил пострадалия Х. докато същият е бил легнал на пътното платно като освен опасното местоположение на последния вещите лица изтъкват като причина закъснялата и неправилна реакция на подсъдимата, която вместо да предприеме незабавно аварийно спиране, за което е имала обективна въможност и така да избегне ПТП с него, тя е направила опит да го заобиколи отляво;
4. Петорна комплексна медико-автотехническа експертиза на л.308-322, т.2 от ДП, според заключението на която, изготвено от вещите лица д-р Г. М., д-р П. П., инж. Ж. Е., инж. Ю. П. и инж. П. Я. на 09.05.2019 г., травмите на пострадалия категорично са получени „при изправено положение на тялото от директен удар в автомобил“, но това не е бил управляваният от подсъдимата лек автомобил, а друго неустановено МПС. Пострадалият лежал вече ударен от друго МПС на пътното платно, когато подсъдимата го заобиколила, при което допуснала ПТП само с паркирания лек автомобил „***“;
5. Петорна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза на л.90-122, т.3 от ДП, според заключението на която, изготвено от вещите лица М. Я. (физик), инж. Б. Т., инж. Т. И., инж. Ж. С. и д-р Г. М. на 14.02.2020 г., управляваният от подсъдимата лек автомобил е блъснал пешеходеца Х., като в момента на удара скоростта на автомобила е била 37 км/ч. Сблъсъкът на автомобила с пешеходеца е станал в десния край на предната броня на автомобила в областта на коляното на пешеходеца Х., докато той е вървял по пътното платно, като вещите лица подробно са разграничили кои от уврежданията са причинени от дясната част на предната броня на управлявания от подсъдимата лек автомобил „*“ и кои от асфалтовата повърхност, върху която паднал след удара от лекия автомобил. Според тези вещи лица, причините за възникване на ПТП са движението на пешеходците по средата на платното, при условие, че левият тротоар е бил свободен и че подсъдимата не е намалила скоростта на движение и не е спряла при обективна възможност за това;
6. Петорна комплексна медико-автотехническа експертиза на л.110-114, т.5 от ДП, според заключението на която, изготвено от същите вещи лица по т.6 - М. Я. (физик), инж. Б. Т., инж. Т. И., инж. Ж. С. и д-р Г. М. на 15.07.2021 г., заявените във връзка със защитната теза на подсъдимата щети на лекия автомобил от предходен инцидент, при който покойният й баща е управлявал същия лек автомобил, не са идентични с щетите от процесното ПТП и са получени при различен механизъм от този, при който подсъдимата е реализира ПТП с пострадалия със същия лек автомобил т.е. опровергава се защитната теза, че уврежданията по предната дясна броня на лекия автомобил са от предходен инцидент, а не от удара с пострадалия Х.;
7. Петорна комплексна медико-автотехническа експертиза на л.5-7, т.6 от ДП, според заключението на която, изготвено от същите вещи лица по т.6 и т.7 от настоящото изложение - М. Я. (физик), инж. Б. Т., инж. Т. И., инж. Ж. С. и д-р Г. М. на 16.12.2021 г., удар между предната броня на управлявания от подсъдимата лек автомобил и коленната става на пострадалия Х. е имало, в резултат на който се е получило счупване на мидиалния кондил от страничното свиване на ставата при удара и натиска на тибията върху него. Вещите лица са потвърдили и предходните си заключения, че в момента на удара пострадалият е бил в „изправено положение“, както неизменно е заявявал придружаващият го и непосредствено възприел удара свидетел О..
Принципно експертизата по своята характеристика е особен способ за събиране на доказателства – тя не е нито доказателство, нито доказателствено средство и правилно защитата отбелязва, че вещите лица не дават „показания“, както неправилно е посочил въззивният съд, а участват в наказателния процес чрез изготвяне на писмени експертни заключения и изслушване пред съда в разпит по реда на чл.282 от НПК. Чрез нея, използвайки специалните знания на експерти от определена област на науката и техниката, се правят изводи от едни известни по делото факти за други, които не са известни и за които именно са необходими специалните знания на вещите лица. В случая изброяването и възпроизвеждането на релевантните изводи в седемте приети от съдилищата експертни заключения от настоящата инстанция не е самоцелно. То онагледява действителната еднопосочност в изводите на всички вещи лица, на която въззивният съд се е позовавал, че телесните увреждания на пострадалия Х. действително са причинени от удар с лек автомобил на мястото, поддържано от обвинението. Шест от седемте приети заключения подкрепят обвинителната теза, че това е станало с управлявания от подсъдимата лек автомобил, а пет от тях потвърждават и заявленията на свидетеля очевидец О., че към момента на удара пострадалият е бил в изправено положение. Само в едно от седемте заключения (това по т.4 от настоящото изложение) е прието, че пострадалият е бил ударен от друго неустановено МПС, а не от управлявания от подсъдимата лек автомобил, но в него има толкова очевидни и съществени противоречия, като например скоростта на движение на л.а. *** на стр.7 от въпросното заключение е изчислена на 40 км/ч, а на стр. 4 отрицателните изводи относно авторството на деянието са изведени след разсъждения за скорост над 50 км/ч. Отделно от това обективните находки от уврежданията по автомобила на подсъдимата, тези на ударения от нея паркиран лек автомобил „***“ и конкретните травми на пострадалия не са анализирани толкова детайлно, колкото в кредитираните от въззивния съд експертни заключения. Освен това вещите лица по това заключение са се позовали на показанията на пътуващите в автомобила на подсъдимата свидетели С. и В., с които преди инцидента тя е била на тържеството за рождения ден на свидетелката С. и които впоследствие са категорично опровергани от всички останали шест експертизи, относими към причините за ПТП и защитната теза на подсъдимата, както и от независимите свидетели И., М., Н. и Р. и очевидеца О.. Вещите лица пък, които са посочили в заключението си, че пострадалият е бил прегазен от управлявания от подсъдимата лек автомобил, докато е бил в легнало положение на пътното платно, впоследствие са се отрекли от заключението си пред съда с аргумента, че СМЕ, изключваща прегазването по медицински показатели, е била изготвена по-късно и в състава на вещите лица към момента на изготвяне на заключението не е имало медицински специалист, който да съобрази това, но са поддържали, че пострадалият е бил ударен от лек автомобил. Следователно и доколкото вещите лица от последните три петорни комплексни СМЕ и АТЕ, категорично и единодушно, включително при непосредственото им изслушване пред съда са потвърдили и допълнително са разяснили експертните си изводи, че телесните увреждания на пострадалия са причинени от лекия автомобил на подсъдимата докато той е бил в изправено положение на пътното платно, както е възприел лично свидетелят О., преценката на въззивния съд да се довери на техните експертни заключения, съответно на съвпадащите с тях данни от показанията на независими свидетели и на свидетел очевидец, не може да търпи основателен упрек, защото не е резултат от превратно тълкуване на доказателствени материали или неоснователното им игнориране, както се сочи в писмените допълнения към касационната жалба, а от интерпретация, която е съответна на действителното им съдържание. Оспореният от защитата отказ на въззивния съд да кредитира обясненията на подсъдимата и нейните приятели – свидетелите С., В. и С. не държи сметка за категорично установеното обстоятелство, че преди и по време на ПТП с пострадалия не е имало друго МПС освен управляваното от подсъдимата. След като по експертен път и на база свидетелски показания на очевидец категорично е установено, че телесните увреждания на пострадалия са причинени от удар с един лек автомобил, не може да се приеме за нелогичен, неубедителен или незаконосъобразен направеният в мотивите на въззивната присъда доказателствен анализ в тази насока. Още повече, предвид непосредствените възприятия на свидетеля О., който неотклонно е потвърдил в отделните си разпити, че именно лекият автомобил, който е ударил пострадалият, непосредствено след това е ударил и паркирания автомобил. Това обстоятелство не само не се отрича от подсъдимата, но се потвърждава от огледните протоколи и редица приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени материали, между които е необсъденият от съдилищата официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК – съставен от дежурния полицейски служител констативен протокол за ПТП №17/101, приложен на л.7-10, т.4 от ДП, в който е посочено, че именно подсъдимата К. Ф. е съдействала за изготвяне на скицата за ПТП, при която управляваното от нея МПС ударило освен пешеходеца и паркирания лек автомобил „***“. В тази връзка крайно неуместно защитата възразява, че въззивният съд приел на базата на предположения „едновременни“ два удара, каквито данни по делото нямало. Точно обратно. Освен показанията на свидетеля очевидец О., по експертен път е установено и обстоятелството, че е имало два удара – един между пострадалия и управлявания от подсъдимата лек автомобил и втори между двата леки автомобила „***“ и „***“. Последователното им осъществяване непосредствено един след друг е потвърдено от установения механизъм на ПТП в заключението на петорната комплексна СМЕ и АТЕ, съгласно което при удара с десния край на предната броня на автомобила тялото на пострадалия се е повдигнало и в същия момент М. е ударила с лявото си странично огледало паркирания в съседство лек автомобил „***“, което вещите лица обясняват с местоположението на пострадалия на пътното платно и с тясното разстояние между него и паркираните леки автомобили, което не е позволило на подсъдимата да избегне удара нито с пострадалия, нито с паркирания лек автомобил (вж. стр.114, т.3 о ДП). За звука от произведения шум от сблъсъка между двата автомобила свидетелстват и свидетелите Я. И., Н. Н. и Д. М., които като чули удара и след като лично възприели отдалечаващия се лек автомобил, след секунди отишли на мястото на произшествието и заварили падналия на земята пешеходец и ударения до него лек автомобил „***“, както и свидетелят О..
Относно възражението, че експертните заключения не са изслушвани, обсъждани и приемани поотделно, а на „групи“, според изготвилите ги вещи лица. Действително първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като в съдебно заседание на 25.01.2024 г. първо е огласил (прочел) едно след друго експертните заключения, след което е пристъпил към разпит на вещите лица, вместо да изслуша всяко вещо лице непосредствено след прочитане на съответното заключение, както изисква правилото в чл.282 от НПК. От този начин на приобщаване на експертните изводи обаче не може да се направи извод, че допуснатото процесуално нарушение е съществено, ерго за отмяна на обжалваната присъда на това основание, въпреки значимостта на експертните изводи в случая за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата, тъй като едни и същи вещи лица са участвали в последните три петорни експертизи и изслушването им по „групи“ с другите вещи лица, които също са взели участие в повече от една експертиза, по никакъв начин не е ограничило правото на защита на подсъдимата, нито равнопоставеността на страните и принципа за състезателност, съответно не е дало необосновано предимство на представителя на обвинението, което да налага компенсиране на защитата чрез отмяна на присъдата. Още повече, че упълномощеният от подсъдимата защитник тогава не е направил възражение за това и е участвал активно в разпита на вещите лица, задавайки им конкретни въпроси, отговорите на които са документирани без оспорване в съдебно заседание от страна на защитата или в производство за допълване и/или поправки в протокола по реда на чл.312 от НПК. Също така защитникът изрично е изразил становище за приемане на всяко заключение (с изключение на изготвената единична АТЕ извън срока на досъдебното разследване, възражението срещу която е било уважено от съда) и е направил искане вещите лица да бъдат разпитани по реда на изготвяне на заключенията, с което първоинстанционният съд се е съобразил (вж. л.207-2012 от НОХД №20222120203972/22 г. на РС-Бургас). След като съгласно отразеното в протокола от съдебното заседание подсъдимата и упълномощеният от нея защитник са присъствали лично при прочитането на заключенията и разпитите на вещите лица и не са били лишени от възможността да участват непосредствено във въпросните съдебни следствени действия и да задават въпроси на свидетелите и вещите лица, не може да се приеме, че е нарушено изискването за справедлив съдебен процес по чл.6 от ЕКПЧ (вж. по-подробни аргументи за неоснователността на обсъжданото възражение в решения на ЕСПЧ по делата Murtazaliyeva v. Russia, § 91 и Stanford v. the United Kingdom, § 26). Важно е също да се подчертае, че нито една от страните не е оспорила компетентността и професионалните специални знания на вещите лица по петорните кредитирани от въззивния съд експертни заключения, както и че всяко от тях е дало мотивирано и научно обосновано заключение на база закрепените в протоколите за оглед и фотоалбумите към тях обективни находки, при това със знанието за носената наказателна отговорност при недобросъвестност по смисъла на чл.291, ал.1 и ал.2 от НК. Поради това и като намира, че оценъчната дейност на въззивния съд се е движила в рамките на вътрешното убеждение, формирано въз основа на обективно проверим анализ, съгласно изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК, ВКС намира за неоснователен довода за наличие на отменително касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Събраният доказателствен материал позволява еднозначен извод за това, че подсъдимата е управлявала лекия автомобил в момента на ПТП с пострадалия, което изключва основателността на възражението, че отговорността й е ангажирана на предположения и при недоказано по изискуемия от закона начин обвинение.
Съобразно приетите за доказани по делото фактически положения, материалният закон е приложен правилно от въззивната инстанция. Като е заключил, че настъпилото ПТП и последиците от него са резултат от действията на подсъдимата като водач на лек автомобил и конкретно на допуснати от нея нарушения на чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП относно правилата за движение по път с пешеходци и режима на скоростта, отчитайки и че подсъдимата е напуснала местопроизшествието без уважителни причини, впрочем дори не е спряла, законосъобразно въззивният съд е намерил, че същата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, предмет на обвинението, което изключва касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретни доводи в подкрепа на така поддържаното в касационната жалба основание не са изложени, поради което настоящата инстанция не може да даде по-обстоен отговор от този, че установените факти сочат на осъществен състав на престъпление по транспорта, за което подсъдимата е предадена на съд. Несъгласието на защитата с установените обстоятелства поради оспорване на част от обвинителните доказателства не сочи на неправилно приложение на материалния закон, тъй като доказателствените материали, приети за процесуално годни и достоверни от въззивния съд, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция.
Не е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Д. за явна несправедливост на наложеното на подсъдимата Ф. наказание се свързва главно с пълно отричане на вината й за случилото се с пострадалия, поради което и доколкото тази теза е успешно опровергана от контролираната инстанция, същият е неоснователен. Наказанието е индивидуализирано по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК под установения в закона минимум от две години лишаване от свобода и на подсъдимата е наложено наказание лишаване от свобода в установения в чл.39, ал.1 от НК абсолютен минимум от три месеца, с условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК с минималния три годишен изпитателен срок, които не могат да бъдат преодолени в полза на подсъдимата. Поради това е безпредметно обсъждането на прекомерната продължителност на наказателното производство, съпричиняването от страна на пострадалия и характеристичните данни за подсъдимата, тъй като каквато и оценка да бъде дадена на тези обстоятелства, настоящата инстанция не може да определи по -леко наказание и/или по - кратък изпитателен срок, защото те са възможно най - ниските според правилата за определяне на наказанието в НК за конкретния случай.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила, тъй като исканията за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане не могат да бъдат удовлетворени.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 41 от 21.06.2024 г., постановена по ВНОХД № 20242100600522/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.